1

Юлиан Ангелов: България и Македония са в отлични отношения

Депутатът от Обединени патриоти и организационен секретар на ВМРО Българско национално движение Юлиан Ангелов коментира предстоящото съвместно заседание на правителствата на Македония и България.

 

1

Атанас Стоянов: Подкрепям протестите за втори кабинков лифт в Банско

Народния представител Атанас Стоянов, коментира протестите за втори кабинков лифт в Банско.

1

Александър Сиди: Опозицията създава изкуствени скандали и измества вниманието от истинските проблеми

Народния представител от Обединени патриоти Александър Сиди коментира оставката на председателят на Народното Събрание Димитър Главчев

 

f015502cef632b09759ff3012380aa9d

„Тренд“: 83% от българите искат добросъседство с Македония, според 41% ЕС се развива в правилна посока

Политиката на България към Македония трябва да е приятелска и добросъседска. Недвусмислено се подкрепя присъединяването на Скопие към евроатлантическите структури. Десет години след присъединяването на България към ЕС нивата на подкрепа към Европейския съюз остават сравнително високи и само под една пета смятат, че изборът на България да се присъедини към Съюза не е било правилно решение. Това са част от основните изводи от национално представително проучване на изследователски център „Тренд“. Българите недвусмислено искат приятелски и добросъседски отношения с Македония. Това мнение изразяват 83% от всички анкетирани, докато само 5% смятат, че политиката на София спрямо Скопие трябва да е остра и дистанцирана. Тези нагласи се потвърждават косвено и при оценката на подписания на 1-ви август тази година договор за добросъседство между двете държави. Близо 70% от всички български граждани гледат положително на подписания договор за добросъседство, а само 3% изразяват отрицателно мнение. Видима е и подкрепата на българите за присъединяването на югоизточната ни съседка към евроатлантическите структури. 70% от всички анкетирани са на мнение, че България трябва да помага на Македония по пътя й към присъединяването й към Европейския съюз и само 14% са на обратното мнение. Резултатите от проучването сочат изключително високи стойности на съгласие (над 90%) с твърдения свързани с общите исторически корени, културно-историческото наследство, както и със защитата на самоопределящите се като българи в Македония. Това недвусмислено говори за усещането на хората за силна близост между двата народа. Само 5% пък са на мнение, че решението на комунистическия режим за налагане на македонския език и идентичност в Пиринска Македония в първите години на комунизма е правилно решение. Прави впечатление обаче високият процент (42%) от хората, които не знаят или не могат да преценят, което по-скоро издава слаба запознатост с историческите факти около този процес. Европейският съюз продължава да се ползва със сравнително високи нива на положително отношение. 41% от всички респонденти смятат, че ЕС се развива в правилна посока, а 31% са на обратното мнение. Възобновената идея за създаването на обща армия на ЕС пък събира подкрепа от 44% от всички запитани, и малко под една четвърт са на обратното мнение.

Снимка: БНР

вода-623x290

Галъп: Над 3 милиона българи се съмняват във водата от чешмата

Над 3 милиона от пълнолетните българи се съмняват в питейните качества на водата от чешмата, а повече от половината от сънародниците ни редовно пият бутилирана минерална или изворна вода. Това сочи експресно проучване на „Галъп интернешънъл“ по поръчка на Федерацията на потребителите в България. Поводът е разразилата се дискусия около промените в Закона за храните. Над 90% от българите казват „да“ на европейското изискване да се посочва задължително източникът на бутилираната вода, а 86 на сто приемат, че ясното упоменаване на извора е важно, а 12 процента са на мнение, че само марката е достатъчна. 1/3 от запитаните преценяват, че водата от чешмата става за пиене, но качеството й не е много добро, а други 23 на сто са категорични, че чешмяната вода не става за пиене, сочат данните. Това обяснява и факта, че хората са чувствителни по темата за конкретния източник на водата. Според Федерацията на потребителите посочването на извора се възприема като допълнителна гаранция за качество, прозрачност и информираност на избора. Хората обаче, не са масово запознати с готвените в момента законови промени, както и с търговските спорове, но очевидно възприемат ясното споменаване на извора като норма, която непротиворечи, а обогатява наложената вече практика на популярни търговски марки, обобщават от федерацията.

Снимка: Туристически справочник

Zoran-Zaev

Заев: Вече няма проблем да се неречеш българин в Македония

Всички вече сме приятели, включително българи и македонци. Вече няма проблем да се неречеш българин в Македония. Това обяви премиерът на Македония Зоран Заев в телевизионно интервю от македонския град Струмица. По думите му, исторически личности като Гоце Делчев, Яне Сандански и др. са личности от нашата обща история, общата история на България и Македония. „Македония спечели от договора за добросъседство с България, а не загуби нищо. Ние говорим на език, на който се разбираме. Само заедно можем да си помагаме и да вървим напред“, каза Заев. Македонският премиер изрази категорична подкрепа за изграждането на Коридор 8: „Ние се нуждаем от икономическа свързаност от Драч през Скопие за България“. Македонският премиер се спря и на горещите въпроси между двете страни. Той заяви, че в учебниците вече не се говори за „българския фашистки окупатор“ и, че македонското общество е осъдило унищожаването на паметника на Каймакчалан, защото това е причинило страдание на българите. „Личности от нашата обща история трябва да ни свързват. Кавгите не носят перспектива, а само бедност. Македония и България са искрени приятели и трябва да изграждат това приятелство“, подчерта Заев.

Снимка: Flashnews.bg

c7e08690a4cf93edb2125d1e37d0a74a

Цвета Караянчева е новият председател на 44-ото Народно събрание

Цвета Караянчева е новият председател на 44-ото Народно събрание. Номинацията й бе направена от ПГ на ГЕРБ. „За“ нея гласуваха 138, бяха „против“ 3, 71 се въздържаха. Цвета Караянчева е депутат в 41-вото, 42-ото, 43-ото НС, в 44-ия парламент е зам.-председател. Избирана е от 9-и МИР в Кърджали. Завършила е за машинен инженер, а след това е била и на обучение по мениджмънт в Open University в НБУ. Работила е като проектант, а после директор на „Формопласт-Кърджали“. Тя е основател и областен председател на ГЕРБ в Кърджали. Владее руски език.

 

 

Снимка: БНР