0000269507-article2

Нова система за прием на първолаците в столичните училища може да доведе до нови проблеми

Столична община провежда консултации за събиране на мнения за предложената нова система за прием на първолаци в столичните училища. Според Виолета Тодорова новата система няма да удоволетвори нуждите на децата и техните родители, а ще доведе до нови проблеми.

Снимка: Dnes



яяаааааааа

Депутатите се скараха за история и партизанско ДНК

За горещи политически в парламента на тема комунизъм съобщи НЮЗ БГ. Галя Захариева захапа левицата заради исканата от БСП-София оставка на министъра на образованието Красимир Вълчев. ГЕРБ категорично застава зад министъра. Образованието е приоритет на управлението, заяви Захариева. Тя каза, че историята трябва да бъде учена такава, каквато е и само истината ще ни направи свободни. Галя Захариева атакува и десните, които не са извършили лустрацията и не са вкарали миналото от тоталитаризма в учебниците. Галя Захариева се усъмни дали това не е заради партизански гени в ДНК-то им и предположи, че някои може да се срамуват, защото не са осигурили обективно изучаване на историята.  Валери Жаблянов от БСП реагира с твърдения за червено минало на ръководството на ГЕРБ. Трябва да минете през вътрешен катарзис, каза той. По случая с Делян Добрев, за когото КС реши, че парламентът незаконно е отхвърлил оставката му,  Жаблянов намекна, че не БСП  е нарушавала Конституцията. Самият Добрев отново обясни, че все още е в НС, защото е оборил всички твърдения на левицата. Той настоя за оставката на червения си атакувалия го депутат от БСП  Елена Йончева. ПГ на ГЕРБ излезе с декларация в подкрепа на просветния министър и реформата за изучаване на комунизма в училище. В декларацията се прави заключение, че БСП приема с гордост тази кървава част от  историята и има проблем с отношението си към демокрацията. Декларацията предизвика негодувението на социалистите, които напуснаха залата.

Снимка: Дарик Радио

ьюяао

ЕК даде срок на 9 страни от ЕС, неспазващи критериите за чистота на въздуха

До края на следващата седмица 9 страни от ЕС, които не изпълняват критериите за чистота на въздуха, трябва да представят на Еврокомисията конкретни мерки, които ще предприемат в тази връзка. Това обяви еврокомисарят по околната среда Кармену Вела: Без нови и ефективни мерки качеството на въздуха ще продължи да спада в продължение на месеци и години дори и след 2020 година. Бездействието води до последствия  – за гражданите и мръсния въздух, който те дишат, каза Вела. Комисията вече води наказателни процедури срещу Чехия, Румъния, Словакия, Унгария, Великобритания, Германия, Франция, Испания и Италия. Ако до края на следващата седмица те не представят мерки, ще бъдат изправени пред Съда на ЕС. България вече е изправена пред този Съд.

Снимка: News.bg

яаоо

Грипна епидемия и във Варна от днес

От 31 януари, Регионална здравна инспекция – Варна обявява грипна епидемия на територията на общините Аксаково, Белослав, Провадия, Вълчи дол, Ветрино, Долни чифлик, Бяла, Суворово, Аврен, Дългопол, Девня. Здравните власти са дали препоръка за преустановяване на учебните занятия за периода 31 януари – 6 февруари включително. Това съобщават от пресцентъра на Министерството на здравеопазването. На територията на област Кюстендил също се прекратяват учебните занятия – до 2 февруари.

Снимка: Дневник

zx860y484_3069750

Винетките от 2017 г. важат за последно днес

Днес изтича валидността на годишните винетки за 2017 г.. Стикери се продават в над 3 000 разпространителски пункта. От тях 372 са с денонощен режим на работа. Това са големите бензиностанции, офисите на „Български пощи“, областните пътни управления и гранично контролно-пропускателните пунктове. В търговската мрежа има около 3,2 млн. винетки от различните видове и категории превозни средства. През 2018 -та – за трета поредна година, цените на всички винетки за леки автомобили са непроменени. Годишната е 97 лв., месечната 30 лв., а седмичната 15 лв. За първи път има и тримесечна винетка за леките коли. Цената й е 54 лв. Също за първи път годишната винетка за всички превозни средства важи за срок от една година от датата на купуването й, т. е. ако шофьор си купи стикер например на 3 март 2018 г., когато тръгва на път за Националния празник и трите почивни дни, то той ще важи до 2 март 2019 г. Винетката се перфорира в търговския обект от продавача на стикера. Необходимо е да се изиска и касова бележка с вписан регистрационен номер на превозното средство, която трябва да се пази.

Снимка: Дневник

27496265_10210727218040879_1259710904_n

Заплатите в МВР се увеличават с още 10% през 2019 г.

Заплатите на служителите в системата на Министерството на вътрешните работи се очаква да се увеличат с 10% през следващата 2019 г. Това обяви на традиционния месечен брифинг на МВР ръководителят на силовото ведомство Валентин Радев.„17,5 млн. лева дадохме миналата година за дрехи, а за тази договорихме 100 млн. лева допълнително, като най-вероятно изплащането ще започне през март. Но не е важно точно с колко ще повишим заплатите, а това да се случва регулярно. Така че за 2019 г. имаме засега само предвидено ново увеличение с 10% на заплатите. Смятам, че трудът на полицаите е оценен по достойнство, но винаги трябва повече“, заяви вътрешният министър, цитиран от „Фокус“.Валентин Радев се похвали с намаляване на престъпността през последния месец на миналата година.Според него през декември средно на ден са регистрирани 227 престъпления, а през ноември – 265. Умишлените убийства били с 18,2% по-малко, са с 18,2% надолу.„Грабежите са се увеличили леко и са 7,9%. Посегателствата спрямо МПС са 32% – отново бележим спад. Наркотиците са намалели с 20,4%, посочи министърът.– Разкриваемостта на убийствата през миналата година пък била почти 100-процентова.“По думите на главния секретар на МВР Младен Маринов остават версиите с бизнеса и личния живот на убития бизнесмен Петър Христов.“Заподозрени няма. Няма заподозрян и за отвличането на Адриан Златков. Проверката в СОБТ не е приключила. Тя започна преди месеци заради сигнали за нередности. Трима са задържани за нахапаното от куче дете в Пазарджик, каза Маринов. – Инцидентът стана вчера. Нарушени са редица законови разпоредби.”Той информира, че в страната има 433 зоополицаи, за 2017 година са образувани 359 досъдебни производства, а зоополицаите ще разполагат с 28 патрулки.“В доклада, изпратен от МВР на прокуратурата за скъпите коли, няма нищо притеснително”, коментира директорът на националната полиция Христо Терзийски.

Снимка: Силвия Стоядинова

images

В официалният разяснителен доклад към Истанбуслската конвенцията се говори открито за джендър пропагандата

Поради интерес на нашите зрители Национална телевизия “България 24“ публикува официалният обяснителен доклад към Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие (Истанбулската конвенция). В някои от точките (53,87 и 313) директно са коменитрани темите пол, сексуална ориентация и идентичност, основана на пола.
Вижте пълният текст.
Серия междуправителствени договори на Съвета на Европа – № 210

Обяснителен доклад
към Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие

Истанбул, 11.05.2011 г.

I. Въведение

1. Насилието над жени, включително домашното насилие, е една от най-тежките форми на основаните на пола нарушения на човешките права в Европа, което все още е забулено в мълчание. Домашното насилие – срещу други жертви, като например деца, мъже и хора в напреднала възраст – също е скрито явление, което засяга твърде много семейства, за да се пренебрегва.

2. Не съществуват нива на разпространение за Европа, но все повече държави-членки провеждат проучвания за измерване степента на разпространение на насилието над жени в национален мащаб. Въпреки че методиките са различни, прегледът на тези проучвания показва, че в различните страни една пета до една четвърт от всички жени са преживели физическо насилие поне веднъж през живота си на възрастни хора, а повече от една десета са били жертва на сексуално насилие, включващо употреба на сила. Данните за всички форми на насилие, включително преследване, са от порядъка на 45%. По-голямата част от тези актове на насилие се извършват от мъже в непосредствената им социална среда, най-често от партньори и бивши партньори.

3. Вторичният анализ на данните подкрепя консервативната прогноза, че около 12% до 15% от всички жени са били в отношения на домашно насилие след 16-годишната си възраст. Много други продължават да страдат от физическо и сексуално насилие от страна на бивши партньори дори след раздялата с тях, което показва, че за голяма част от жените приключването на връзка, в която е имало насилие, не означава непременно физическа безопасност.

4. Домашното насилие над деца е широко разпространено, а проучванията показват, че връзката между домашното насилие срещу жени и физическото малтретиране на деца, както и травмата, която децата преживяват, когато станат свидетели на насилие у дома. Във връзка с другите форми на домашно насилие, като например насилието срещу възрастни хора и домашното насилие срещу мъже, достоверните данни са сравнително ограничени.

5. Насилието срещу жени е световно явление. Комитетът за премахване на всички форми на дискриминация срещу жените (Комитетът CEDAW) в рамките на Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените (по-долу за краткост наричана CEDAW) в своята обща препоръка относно насилието над жени № 19 (1992 г.) помага да се гарантира признаването на насилието, основано на пола, по отношение на жените като форма на дискриминация по отношение на жените.  През 1993 г. Генералната асамблея на ООН приема Декларация за премахване на насилието срещу жените, която полага основите за международни действия във връзка с насилието срещу жени. През 1995 г. Декларацията и платформата за действие от Пекин идентифицират премахването на насилието срещу жени като стратегическа цел, наред с други изисквания за равенство между половете. През 2006 г. генералният секретар на ООН публикува задълбочено изследване на всички форми на насилие срещу жени, в което определя проявите и международните правни рамки, свързани с насилието над жени, а също така събира подробности за „обещаващите практики“, които са показали известен успех в решаването на този въпрос.

6.  Като регионален инструмент, отворен за ратификация и присъединяване от страна на държави, които не са държави-членки, Конвенцията на Съвета на Европа за предотвратяване и борба с насилието срещу жени и домашното насилие допълва и разширява стандартите, определени от други регионални организации за правата на човека в тази област. Интерамериканската конвенция за предотвратяване, наказване и премахване на насилието срещу жени, приета през 1994 г. от Организацията на американските държави (ОАД), както и Протоколът за правата на жените в Африка към Африканската харта за правата на човека и народите, приет през 2003 г. от Африканския съюз, се занимават с проблема за насилието срещу жени. Чрез своя по-всеобхватен характер Конвенцията на Съвета на Европа значително засилва действията за предотвратяване и борба с насилието над жени и домашното насилие в световен мащаб.

Действия на Съвета на Европа

7. Една от основните грижи на Съвета на Европа, който представлява 47 държави-членки и техните 800 милиона граждани, е да пази и защитава човешките права. Насилието срещу жени, включително домашното насилие, подкопава основните ценности, върху които се основава Съветът на Европа.

8. От 90те години на XX век насам Съветът на Европа, по-специално неговият Управителен комитет за равенство между жените и мъжете (CDEG), предприема серия от инициативи за насърчаване защитата на жените от насилие. През 1993 г. 3тата Европейска конференция на министрите на тема равнопоставеността на жените и мъжете е посветена на стратегии за премахване на насилието срещу жени в обществото: чрез медиите и други средства.

9. План за действие за борба с насилието срещу жени, който впоследствие е разработен, осигурява първата всеобхватна рамка на политиката за националните администрации. През 2002 г. това е последвано от приемането от Съвета на Европа на Препоръка „Rec (2002)5“ на Комитета на министрите към страните-членки относно защитата на жените от насилие. Тя представлява крайъгълен камък, тъй като за първи път в Европа се предлага цялостна стратегия за превенция на насилието срещу жени и защита на жертвите във всички страни-членки на Съвета на Европа. От 2002 г. насам тя служи като най-важният референтен текст за страните-членки в борбата срещу насилието над жени.  Приложението ѝ се следи редовно с помощта на рамка за мониторинг с оглед оценка на напредъка.  Завършени са няколко цикъла на мониторинг, а резултатите от тях са оценени и публикувани. Те показват, че по-конкретно в областта на законодателството, полицейското разследване и наказателното преследване е направено много за подобряване на отговора на наказателното право по насилието срещу жени. Въпреки това остават много пропуски. В други области, по-специално предоставянето на услуги на жертвите, признаците на напредък са оскъдни.

10. За да се даде нов тласък на премахването на насилието срещу жени и за да потвърдят ангажимента си към тази цел, държавните глави и правителствените ръководители на страните-членки на Съвета на Европа по време на Третата среща на върха (Варшава, 16-17 май 2005 г.) решават да проведат мащабна кампания по въпроса, разработена и проследена внимателно от Работната група на Съвета на Европа за борба с насилието срещу жени, включително домашното насилие, чиито членове са назначени от генералния секретар на Съвета на Европа.

11. Кампанията се провежда на три нива: междуправителствено, парламентарно и местно. От държавите-членки се иска да постигнат значителен напредък в четири основни области: правни и политически мерки, подкрепа и защита на жертвите, събиране на данни и повишаване на осведомеността. Те се приканват също да провеждат национални кампании, за да лобират за по-активно изпълнение на Препоръка Rec(2002)5 за защита на жените от насилие, което са направили повече от половината от страните-членки.

12.  Благодарение на уникалната роля на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, включваща делегации от всичките 47 национални парламенти, кампанията има силно парламентарно измерение. Много от парламентаристите, поотделно или съвместно, настояват за промени в законодателството за защита на жените от насилие, основано на пола. С организирането на парламентарни дебати и обсъждания за насилието срещу жени, а също така в интервюта и публични изявления, парламентаристите допринасят много за повишаване на осведомеността по тази тема.  Парламентаристите в много държави-членки продължават да лобират активно за промени и са създали „Мрежа за контакти с парламентаристи“, която е ангажирана с борбата с насилието срещу жени на национално ниво.

13. Кампанията разкрива мащаба на проблема в Европа, но също така извежда примери за добри практики и инициативи в много различни държави-членки. Тя повишава осведомеността сред основните действащи лица и спомага за поставяне на различните форми на насилие срещу жени в политическия дневен ред.

14. Освен това оценката на националните мерки за справяне с насилието над жени, извършена от Работната група, показва необходимостта от хармонизиране на правните стандарти и събирането на съответните данни, за да се гарантира, че жертвите в цяла Европа се ползват от еднакво ниво на защита и подкрепа. Ето защо в заключителния си доклад за дейността (EG-TFV (2008) 6) Работната група препоръчва Съветът на Европа да разработи конвенция за правата на човека с цел предотвратяване и борба с насилието над жени.

15. Освен това Европейските министри на правосъдието, по време на 27мата си конференция (Ереван, Армения, 12-13 октомври 2006 г.), решават да се оцени необходимостта от правен инструмент на Съвета на Европа за насилието над партньора, знаейки, че такова насилие може да се основава на дискриминационни предразсъдъци по отношение на неравенството, произтичащо от пола, произхода и икономическата зависимост.  Вследствие на резултатите от „Предпроектното проучване за конвенция срещу домашното насилие“ (CDPC (2007)09 rev) Европейският комитет по проблемите на престъпността (CDPC) стига до заключението, че такъв инструмент ще бъде необходим.

16.  Парламентарната асамблея отдавна е заела твърда политическа позиция срещу всички форми на насилие срещу жени. Тя е приела редица резолюции и препоръки за различните форми на насилие срещу жени; по-специално Резолюция 1247 (2001) за гениталното осакатяване на жените, Резолюция 1582 (2002) за домашното насилие, Резолюция 1327 (2003) за така наречените „престъпления на честта“, Препоръка 1723 (2005) за насилствените бракове и браковете между деца, Препоръка 1777 (2007) за сексуалните нападения, свързани с „наркотиците за изнасилване след среща“, и по-скорошните Резолюция 1654 (2009) за убийствата на жени и Резолюция 1691 (2009) за изнасилването на жени, включително изнасилванията в брака.

17. Парламентарната асамблея многократно е призовавала за правнообвързващи стандарти за предотвратяването и защитата от насилие, както и съдебното преследване на най-тежките и широко разпространени форми на насилие, основани на пола, като изразява подкрепата си за изготвянето на Конвенцията на Съвета на Европа за предотвратяване и борба с насилието срещу жени и домашното насилие.

Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие

18.  В отговор на препоръките на Работната група за разработване на конвенция относно насилието срещу жени, както и резултатите от проучването за осъществимостта на конвенция за насилието срещу партньора, Комитетът на министрите решава да създаде мултидисциплинарна комисия с мандат за разработване на правнообвързващи стандарти, които да покриват тези две области: насилието срещу жени и домашното насилие.

19.  В резултат на това по време на 1044тата си среща на 10 декември 2008 г. представителите на министрите на Съвета на Европа приемат мандата на Специалната комисия за предотвратяване и борба с насилието срещу жени и домашното насилие (CAHVIO) с цел изготвяне на един или повече правнообвързващ[и] инструмент[и] „за предотвратяване и борба с домашното насилие, включително и със специфичните форми на насилие срещу жени, другите форми на насилие срещу жени, за защита и подкрепа на жертвите на такова насилие и съдебно преследване на извършителите“. Представителите на министрите също искат от CAHVIO „до 30 юни 2009 г. да представи междинен доклад за позицията си по темите и съдържанието на предложените инструменти, работната си методика и графика за работата си, за да се даде възможност на Комитета на министрите да вземе решения по тези въпроси, когато е необходимо“. Междинният доклад отразява мнението на Комисията, че във фокуса на Конвенцията трябва да бъде премахването на насилието срещу жени. Освен това Конвенцията ще разглежда домашното насилие, което засяга жените непропорционално, като същевременно позволява прилагането на нейните разпоредби към всички жертви на домашно насилие. На своята 1062ра среща на 1 юли 2009 г. представителите на министрите „вземат под внимание междинния доклад (…)“ и „приканват CAHVIO да продължи работата си в съответствие с работната програма и графика, посочени в междинния доклад, и в частност да подготви предложените в доклада инструменти“. Въз основа на това през декември 2009 г., CAHVIO започва преговори по Конвенцията за предотвратяване и борба с насилието срещу жени и домашното насилие. CAHVIO провежда шест заседания през декември 2009 г., февруари, юни/юли, септември, ноември и декември 2010 г. за уточняване на окончателен вариант на текста.

20.  Текстът на проекта за конвенция е одобрен от CAHVIO по време на срещата през декември 2010 г. и е предаден на Комитета на министрите с цел представяне за становище пред Парламентарната асамблея. На 11 март 2011 г. Парламентарната асамблея дава становището си по проекта на конвенцията.

21. Въз основа на Препоръка Rec(2002)5 за защита на жените от насилие Конвенцията за първи път в Европа постановява правнообвързващи стандарти за предотвратяване на насилието срещу жени и домашното насилие, защита на жертвите и наказване на извършителите. Тя запълва значителна празнота в защитата на човешките права на жените и насърчава страните да разширят своята защита за всички жертви на домашно насилие. Все пак тя поставя премахването на насилието срещу жени в рамките на по-широкия контекст за постигане на реално равенство между жените и мъжете, като по този начин значително способства за признаването на насилието срещу жени като форма на дискриминация.

II. Коментари по разпоредбите на Конвенцията

Преамбюл

22. В преамбюла се потвърждава ангажимента на страните, подписали Конвенцията, към правата на човека и основните свободи. В него се припомнят само най-важните международни правни инструменти, които пряко се занимават с обхвата на тази Конвенция в рамките на Съвета на Европа и Организацията на обединените нации.

23. По време на процеса на преговори по тази Конвенция са взети под внимание тези международни правни инструменти и по-специално тези, изготвени от Съвета на Европа. В допълнение, съставителите на проекта са взели предвид следните препоръки на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа:  Препоръка 1450 (2000) по въпросите на насилието срещу жени в Европа, Препоръка 1582 (2002) за домашното насилие срещу жени, Препоръка 1723 (2005) за насилствените бракове и браковете между деца, Препоръка 1759 (2006) за парламентите, обединени в борбата с домашното насилие срещу жени, Препоръка 1777 (2007) за сексуалните нападения, свързани с “наркотиците за изнасилване след среща“, Препоръка 1817 (2007) за парламентите, обединени в борбата с домашното насилие над жените: средносрочна оценка на кампанията, Препоръка 1847 (2008) за борба с насилието срещу жени:  към конвенция на Съвета на Европа, Препоръка 1873 (2009) относно сексуалното насилие срещу жени във въоръжени конфликти, Препоръка 1868 (2009) за действия за борба с нарушенията на човешките права, основани на пола, включително отвличане на жени и момичета, Препоръка 1861 (2009) за убийствата на жени, Препоръка 1881 (2009) за спешната необходимост от борба с така наречените „престъпления на честта“, Препоръка 1887 (2009) за изнасилванията на жени, включително изнасилването в брака, Препоръка 1891 (2009) за жените-мигранти:  изложени на особен риск от домашно насилие и Препоръка 1905 (2010) за децата, свидетели на домашно насилие. Авторите са взели под внимание също Препоръка 260 (2009) за борбата с домашното насилие срещу жени и Резолюция 279 (2009) за борбата с домашното насилие срещу жени на Конгреса на местните и регионални власти на Съвета на Европа.

24. Освен това преговорите са вдъхновени от следните политически декларации:

а. Декларацията и Програмата за действие, приети на 5та Европейска Министерска конференция за равенство между жените и мъжете (Скопие, 22-23 януари 2003 г.);

б. Планът за действие, приет на Третата среща на върха на държавните глави и
правителствените ръководители на Съвета на Европа (Варшава, 16-17 май 2005 г.);

в. Декларацията „Превръщане на равенството между половете в реалност“, приета от Комитета на министрите на Съвета на Европа (Мадрид, 12 май 2009 г.);

г. Резолюция № 1 за предотвратяване и откликване на домашното насилие, приета на 29та Конференция на министрите на правосъдието на Съвета на Европа (Tromsø, Норвегия, 18-19 юни 2009 г.)

д. Планът за действие и резолюцията, приети на 7та Конференция на министрите на Съвета на Европа, за равенство между жените и мъжете (Баку, 24-25 май 2010 г.);

е. Пекинската декларация и платформа за действие, приети на Четвъртата световна конференция на жените през 1995 г., докладът на Специалната анкетна комисия за цялата 23та специална сесия на Генералната асамблея на Организацията на обединените нации (Пекин + 5 – политически декларации и изходен документ), както и политическата декларация от 49та сесия на Комисията на ООН за статута на жените през 2005 г. (Пекин + 10) и 54та сесия на Комисията на ООН за статута на жените през 2010 г. (Пекин + 15) и Жените през 2000 г.: Равенство между половете, развитие и мир за 21ви век.

25. Преамбюлът излага основната цел на Конвенцията: създаването на една Европа без насилие срещу жени и домашно насилие. За тази цел, тя установява категоричната връзка между постигането на равенство между половете и премахването на насилието срещу жени. Въз основа на тази предпоставка тя признава структурния характер на насилието срещу жени и че то е проява на исторически неравнопоставените властови отношения между мъжете и жените. Следователно преамбюлът определя мястото на различните мерки, съдържащи се в Конвенцията, които поставят премахването на насилието срещу жени в по-широкия контекст на борбата с дискриминацията срещу жените и постигането на фактическо и законово равенство между половете. Трябва да се отбележи също, че терминът „дискриминация срещу жените“ трябва да се тълкува като представляващ „различие, изключване или ограничаване, направено въз основа на пола, което има като последица или цел нарушаването или отменянето на признаването, ползването или упражняването от страна на жените, независимо от тяхното семейно положение, въз основа на равенството между мъжете и жените, на човешките права и основните свободи в политическата, икономическата, социалната, културната, гражданската или всяка друга област“, предвидено в член 1 от CEDAW. В същото време авторите на проекта биха желали да се признае, че насилието срещу жени и домашното насилие могат да бъдат обяснени и разбрани по различни начини на структурно, групово и индивидуално ниво. Насилието срещу жени и домашното насилие са сложни явления и е необходимо да се използват различни подходи в комбинация един с друг, за да бъдат разбрани.

26.  Авторите искат да подчертаят, че насилието срещу жени сериозно нарушава и накърнява или обезсмисля ползването от жените на техните човешки права, по-специално на техните основни права на живот, сигурност, свобода, достойнство, физическа и емоционална неприкосновеност и поради това то не може да бъде пренебрегнато от правителствата. Освен това те признават, че насилието не засяга неблагоприятно само жените, а обществото като цяло и затова се изискват спешни действия. Накрая, те подчертават факта, че някои групи жени, като например жените и момичетата с увреждания, често са изложени на по-голям риск от това да преживеят насилие, наранявания, тормоз, липса на грижи или небрежно отношение, малтретиране или експлоатация, както в собствения си дом, така и извън него.

27. Освен че потвърждава, че насилието срещу жени, включително домашното насилие срещу жени, е явно основано на половите различия явление, страните, които са подписали това споразумение, ясно осъзнават, че мъжете и момчетата също могат да бъдат жертви на домашно насилие и че на това насилие трябва също така да се обърне внимание. Що се отнася до децата, се признава, че не е задължително те да бъдат пряко засегнати от насилието, за да се считат за жертви и че това да бъдат свидетели на домашно насилие също е травматизиращо и следователно е достатъчно, за да бъдат жертви.

28.  Авторите на проекта искат да подчертаят, че задълженията, съдържащи се в тази Конвенция, не изискват от Страните да предприемат мерки, които са в противоречие с конституционните норми или основните принципи, свързани със свободата на печата и свободата на изразяване в други медии.

29. Важно е да се отбележи, че мерките, които се съдържат в Конвенцията, не засягат положителните задължения на държавите да защитават правата, признати от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (по-долу за краткост наричана ЕКПЧ). Мерките трябва също да вземат предвид и нарастващата съдебна практика на Европейския съд по правата на човека, която поставя важни стандарти в областта на насилието срещу жени и която предоставя насоки на авторите за създаване на множество положителни задължения и мерки, необходими за предотвратяване на това насилие.

Глава I – Цели, дефиниции, равенство и недискриминация, общи задължения

Член 1  – Цели на Конвенцията

30. Параграф 1 формулира целите на Конвенцията. Параграф 1 (а) посочва като конкретна цел на Конвенцията защитата на жените срещу всички форми на насилие, както и превенцията, съдебното преследване и премахването на насилието срещу жени и домашното насилие.

31. В съответствие с признаването, съдържащо се в преамбюла, че съществува връзка между изкореняване на насилието срещу жени и постигането на равенство между половете в закона и в действителност, в алинея 1 (б) се посочва, че Конвенцията ще допринесе за премахване на всички форми на дискриминация срещу жени и ще насърчи реалната равнопоставеност между жените и мъжете. Авторите на проекта смятат, че е от съществено значение това да бъде ясно посочено като една от целите на Конвенцията.

32. Параграф 1 (в) отразява необходимостта от цялостен подход при защитата и съдействието на всички жертви на насилието срещу жени и домашното насилие. Формите на насилие, обхванати от приложното поле на тази Конвенция, имат опустошителни последици за жертвите. Необходимо е да се разработи цялостна рамка, за да се гарантира не само тяхната по-нататъшна безопасност, да се възстанови тяхното физическо и психическо здраве, но и да им се даде възможност да изградят отново живота си. Тази рамка следва да се основава върху подход, базиран на правата на човека.

33. Параграф 1 (г) се занимава с международното сътрудничество, подробности за което се съдържат в глава VIII.  Международното сътрудничество не се ограничава само до правното сътрудничество по наказателни и граждански дела, а обхваща и обмена на информация за предотвратяване на престъпления, установени съгласно Конвенцията, с цел осигуряване на защита от непосредствена вреда.

34. Премахването на насилието изисква многоведомствено сътрудничество като част от интегриран подход. Осигуряването на този подход за превенция и борба с насилието е формулирано като крайна цел на Конвенцията в параграф 1 (д). Този подход е допълнително доразвит в Глава II и други раздели на Конвенцията.

35. В Параграф 2 се подчертава, че за да гарантира ефективното прилагане на разпоредбите на Конвенцията от страните по нея, тя създава специален механизъм за наблюдение. Това е средство за осигуряване на изпълнение на Конвенцията и е гаранция за дългосрочната ѝ ефективност (вж. коментари по Глава IX).

Член 2  – Обхват на Конвенцията

36. В параграф 1 се посочва, че тази Конвенция се фокусира върху всички форми на насилие срещу жени, които включват домашно насилие срещу жени. Авторите на проекта са счели за важно да се подчертае, че по-голямата част от жертвите на домашно насилие са жени.

37.  Разпоредбата на параграф 2 по отношение на обхвата на Конвенцията насърчава страните да прилагат тази Конвенция и спрямо домашно насилие, извършвано срещу мъже и деца. Ето защо е оставено на преценката на страните да решат дали да разширят обхвата на прилагане на Конвенцията с оглед и на тези жертви. Те могат да направят това по начин, който считат за най-подходящ, като обърнат специално внимание на специфичната ситуация в страната и на тенденциите в тяхното общество. Все пак, с оглед запазване на фокуса върху различните форми на насилие, основани на пола и извършвани срещу жени, параграф 2 изисква от страните да обръщат специално внимание при прилагането ѝ на жертвите на тази форма на насилие. Това означава, че насилието, основано на пола по отношение на жените, в различните му проявления, едно от които е домашното насилие, трябва да лежи в основата на всички мерки, предприети в изпълнение на Конвенцията.

38. Основните принципи на международното хуманитарно право и на Римския статут на Международния наказателен съд, които са посочени в преамбюла на Конвенцията, потвърждават индивидуалната наказателна отговорност съгласно международното право за насилие, което се случва най-вече (но не само) по време на въоръжен конфликт. Член 7 от Римския статут (престъпления срещу човечеството, извършени като част от широко или систематично нападение срещу гражданското население) и член 8 (военни престъпления) включват престъпления на насилие, извършени в голяма степен по отношение на жените като изнасилвания и сексуално насилие.  Въпреки това формите на насилие, обхванати от настоящата Конвенция, не престават по време на въоръжен конфликт или периоди на окупация. Ето защо в параграф 3 се предвижда непрекъсната приложимост на Конвенцията по време на въоръжени конфликти като допълнение към принципите на международното хуманитарно право и международното наказателно право.

Член 3 – Определения

39. Член 3 предвижда няколко определения, които са приложими в рамките на Конвенцията.

Определение за „насилие над жени“

40.  От определението за „насилие над жени“ става ясно, че за целите на Конвенцията насилието срещу жени трябва да се разбира като нарушение на правата на човека, а също и форма на дискриминация. Това е в съответствие с целите на Конвенцията, посочени в член 1 (б) и трябва да се има предвид при прилагането на Конвенцията. Втората част на определението е същата, която се съдържа в Препоръка на Съвета на Европа Rec(2002)5 на Комитета на министрите към страните-членки относно защитата на жените от насилие, Обща препоръка № 19 на Комитета CEDAW за насилието срещу жени (1992), както и в член 1 от Декларацията на ООН за премахване на всички форми на насилие срещу жените. Авторите на проекта все пак са разширили дефиницията, така че да включва и понятието „икономически увреждания“, които могат да бъдат свързани с психическото насилие.

Определение за „домашно насилие“

41. Член 3 (б) дава определение за домашното насилие, което покрива актовете на физическо, сексуално, психологическо или икономическо насилие между членовете на семейството или домакинството, независимо от биологичните им или законни семейни връзки. В съответствие с посоченото в параграф 40 икономическото насилие може да бъде свързано с психологическото насилие. Домашното насилие включва основно два вида насилие: насилие над интимен партньор между настоящи или бивши съпрузи или партньори и насилие между различните поколения, което обикновено се случва между родители и деца. Това е дефиниция, която не прави разграничение между двата пола и обхваща жертвите и извършителите от двата пола.

42. Домашното насилие като насилие между интимни партньори включва физическо, сексуално, психологическо или икономическо насилие между настоящи или бивши съпрузи, както и между настоящи или бивши партньори. То представлява форма на насилие, която засяга жените непропорционално и следователно явно се основава на полови признаци. Въпреки че терминът „домакинство“ може да изглежда, че ограничава контекста на това къде може да се случи такова насилие, авторите признават, че насилието често продължава и след като една връзка е приключила и затова се съгласяват, че не се изисква съжителство на жертвата и извършителя. Домашното насилие между поколенията включва физическо, сексуално, психологическо и икономическо насилие от страна на лице срещу неговото дете или родител (насилие срещу по-възрастен) или такова насилие между други двама или повече членове на семейството от различни поколения. Отново, не се изисква съвместното съжителство на жертвата и извършителя.

Определение за „пол“

43. Тъй като Конвенцията поставя задължението за предотвратяване и борба с насилието срещу жени в по-широката рамка за постигане на равнопоставеност между жените и мъжете, авторите са счели за необходимо да бъде дефинирано и понятието „пол“. В контекста на тази конвенция терминът пол, базиран на двата пола, мъжки и женски, означава, че съществуват и социално конструирани роли, поведения, дейности и характеристики, които определено общество счита за подходящи за жените и за мъжете.  Изследванията показват, че определени роли или стереотипи възпроизвеждат нежелани и вредни практики и допринасят да се направи насилието срещу жени приемливо. За да се преодолеят тези роли на половете, член 12 (1) формулира изкореняването на предразсъдъците, обичаите, традициите и други практики, основани на идеята за малоценност на жените или на стереотипните роли на половете, като общо задължение за предотвратяване на насилието. На други места в Конвенцията се призовава за тълкуване на насилието срещу жени и домашното насилие от гледна точка на половете като основа за всички мерки за защита и подкрепа на жертвите. Това означава, че тези форми на насилие трябва да бъдат разгледани в контекста на преобладаващото неравенство между жените и мъжете, съществуващите стереотипи, ролите на половете и дискриминацията срещу жените, за да се отговори адекватно на сложността на явлението.  Терминът „пол“, използван в тази дефиниция, не е предназначен да замести термините „жени“ и „мъже“, които се използват в Конвенцията.

Определение за „насилие над жени, основано на пола“

44. Терминът „насилие над жени, основано на пола“ се използва в рамките на Конвенцията и се отнася до насилие, което е насочено срещу жена, защото тя е жена или което засяга предимно жените. То се различава от другите видове насилие по това, че полът на жертвата е основният мотив за действията на насилие, описани в буква ‘a’. С други думи основаното на пола насилие се отнася до всяка вреда, която е нанесена на една жена и която едновременно е причина и резултат от неравнопоставените властови отношения, основани на възприеманите разлики между мъжете и жените, които водят до подчиненост на жените, както в частната, така и в обществената сфера. Този вид насилие е дълбоко вкоренено в социалните и културните структури, норми и ценности, които управляват обществото, и често се увековечава от културата на отричане и мълчание. Използването на израза „насилие над жени, основано на пола“ в тази Конвенция, се разбира като еквивалент на израза „насилие, основано на пола“, използван в Обща препоръка № 19 на Комитета CEDAW за насилието срещу жени (1992), в Декларацията на Генералната асамблея на ООН за премахване на насилието срещу жени (1993) и Препоръка Rec(2002)5 на Комитета на министрите на Съвета на Европа до държавите-членки относно защитата на жените от насилие (2002). Този израз трябва да се разбира като насочен към защитата на жените от насилие в резултат на полови стереотипи и обхващащ по-специално жените.

Определение за „жертва“

45. Конвенцията съдържа голям брой препратки към „жертвите“. Терминът „жертва“ се отнася както до жертвите на насилието над жени, така и до жертвите на домашно насилие, определени съответно в член 3 (а) и член 3 (б). Макар само жените, включително момичетата, да могат да бъдат жертви на домашно насилие срещу жени, жертви на домашно насилие могат да бъдат както мъже, така и жени, а също и деца. В съответствие с други международни договори за правата на човека терминът „дете“ означава всяко лице на възраст под осемнадесет години. Терминът „жертва“ трябва да се разбира в съответствие с обхвата на Конвенцията.

Определение за „жени“

46. Осъзнавайки факта, че много от формите на насилие, обхванати от Конвенцията, се извършват срещу жени и момичета, авторите не възнамеряват да ограничат приложението на Конвенцията само до пълнолетни жертви. Затова в буква „e“ ясно се посочва, че терминът „жени“ включва момичета на възраст под осемнадесет години.

47. Тази Конвенция представлява споразумение между държави, което създава задължения само за тях. Разпоредбите, съдържащи се в членове 3 и 4 от Конвенцията, не създават нови права, а изясняват съществуващите човешки права. Всички задължения за физическите лица биха произтекли от законодателни и други мерки, които Страните приемат в съответствие с Конвенцията.

Член 4 – Основни права, равнопоставеност и недискриминиране

48. Параграф 1 указва принципа, че всеки човек има право да живее свободно от насилие в публичната и в частната сфера. С оглед на насочеността на Конвенцията е важно да се включи специалното задължение за насърчаване и защита на това право за жените, които са предимно жертви на насилие, основано на пола.

49. Дискриминацията срещу жени осигурява благодатна почва за толерантност към насилието над жени. Всички предприети мерки за предотвратяване и борба с насилието срещу жени трябва да насърчават равенството между жените и мъжете, тъй като само реалната равнопоставеност ще предотврати такова насилие за в бъдеще. В решението Opuz v. Turkey Европейският съд по правата на човека обсъжда взаимовръзката между дискриминация и насилие срещу жените, като приема, че насилието, основано на пола, представлява форма на дискриминация, тъй като засяга основно жените, а жените не са защитени от закона наравно с мъжете.

50.  Поради тези причини параграф 2 утвърждава принципа на реална равнопоставеност между жените и мъжете, като изисква от страните не само да осъждат всички форми на дискриминация срещу жените, но също така да утвърждават принципа на равнопоставеност в закона, да гарантират неговата практическа реализация, както и да забранят дискриминацията със закон и да премахнат всички дискриминационни законодателни разпоредби и практики. Признава се, че ползването на правото на свобода от насилие е взаимосвързано със задължението на страните по Конвенцията да осигурят равнопоставеност между жените и мъжете, за да се упражняват и да се ползват всички граждански, политически, икономически, социални и културни права, посочени в инструментите за правата на човека на Съвета на Европа, по-специално в ЕКПЧ и протоколите към нея и в Европейската социална харта, както и в други международни инструменти, особено CEDAW, по която те са страни.

51. Важно е да се отбележи, че този параграф предвижда за Страните две възможности за изпълнение на изискването за въвеждане в закона на принципа на равнопоставеност между жените и мъжете: конституционна поправка или въплъщаването му в друг нормативен акт. Освен това задължението да се гарантира практическата реализация на равенството между жените и мъжете е насочено към факта, че залагането му в закона често е недостатъчно и се изисква наличието на практически мерки за прилагане на този принцип по смислен начин.

52. Параграф 3 забранява дискриминацията при изпълнение на Конвенцията от Страните. Този смисъл на дискриминацията е идентичен с този, даден по силата на член 14 от ЕКПЧ. Списъкът на основанията за недискриминация се основава на този в член 14 от ЕКПЧ, както и на списъка, съдържащ се в Протокол № 12 към ЕКПЧ. Заслужава да се отбележи, че Европейският съд по правата на човека прилага член 14 към основания за дискриминация, които не са изрично посочени в тази разпоредба (вж. например, що се отнася до основанието сексуална ориентация, решението Salgueiro da Silva Mouta v. Portugal, 21 декември 1999 г.).

53.  В светлината на тази съдебна практика авторите са искали да добавят следните основания за недопускане на дискриминация, които са от голямо значение за предмета на Конвенцията: пол, сексуална ориентация, идентичност, основана на пола, възраст, здравословно състояние, увреждания, семейно положение, статут на мигрант или на бежанец, или друг статут, което означава, че това е един отворен списък. Изследванията в областта на поведението на жертвите на насилие срещу жени и домашно насилие, търсещи подкрепа и съдействие, а също и на услугите, които им се предоставят в Европа, показва, че дискриминацията срещу определени групи жертви все още е широко разпространена. Жените все още могат да бъдат подложени на дискриминация от страна на правоприлагащите органи или съдебната власт, когато съобщават за актове на насилие, основано на пола. По подобен начин гейовете, лесбийките и бисексуалните жертви на домашното насилие често са изключени от услугите за подкрепа, поради тяхната сексуална ориентация. Определени групи физически лица могат също да се сблъскат с дискриминация въз основа на тяхната полова идентичност, което с прости думи означава, че полът, с който те се идентифицират, не е в съответствие с пола, който им е отреден по рождение. Това включва някои категории лица, като например транссексуалните лица, трансвестити, травестити и други групи от хора, които не отговарят на това, което обществото е определило като принадлежащо към категорията на „мъжете“ или „жените“. Жените-мигранти и бежанци също могат да бъдат изключени от услугите за подкрепа, поради статута им на пребиваване. Важно е да се отбележи, че при жените има тенденция да бъдат подложени на множество форми на дискриминация, както например жените с увреждания и/или жените от етническите малцинства, ромите или жените с ХИВ/СПИН, като това са само малка част от тях. Това не е по-различно, когато те стават жертви на насилие, основано на пола.

54.  Степента на забраната за дискриминация, съдържаща се в параграф 3, е много по-ограничена, отколкото забраната за дискриминация срещу жени, която се съдържа в параграф 2 на този член. Тя изисква от Страните да се въздържат от дискриминация при прилагането на разпоредбите на тази Конвенция, като в същото време параграф 2 призовава Страните да осъдят дискриминацията в области извън компетенцията на Конвенцията.

55. Параграф 4 се отнася до специалните мерки, които една Страна по Конвенцията би могла да предприеме, за да се подобри защитата на жените от насилие, основано на пола – мерки, които благоприятстват единствено жените. Тази разпоредба не пренебрегва общата забрана за дискриминация. Изхождайки от член 4 от CEDAW, в този параграф се посочва, че специалните мерки, които са насочени към превенция и защита на жените от насилие, основано на пола, и които не разглеждат мъжете, не представляват форма на дискриминация. Това е в съответствие с понятието за дискриминация, тълкувано от Европейския съд по правата на човека в неговата съдебна практика във връзка с член 14
от ЕКЧП. По-специално тази съдебна практика ясно установява, че не всяко различие или разлика в третирането представлява дискриминация. Както посочва Съдът, например в решението Abdulaziz, Cabales and Balkandali v. the  United  Kingdom, “различното отношение е дискриминационно, ако то няма обективно и разумно оправдание, т.е. ако не преследва легитимна цел или ако не съществува разумна връзка на пропорционалност между използваните средства и целта, която се преследва“. Фактът, че жените са подложени насилие, основано на пола, включително домашно насилие, в значително по-голяма степен, отколкото мъжете, може да се счита за обективно и разумно оправдание да се използват ресурси и да се вземат специални мерки в полза само на жените, които са жертви на такова насилие.

56. Вж. също параграф 47.

Член 5 – Задължения на държавите и дължима грижа

57. Съгласно международното право една държава е отговорна за извършването на международни неправомерни действия, което се дължи на поведението на нейните представители, като например полицията, имиграционните служители и служителите в затворите. Този принцип е установен в разпоредбите на Комисията по международно право във връзка с отговорността на държавите при неправомерни действия от международен характер (2001 г.), които са широко приети като обичайно международно право. Съгласно международното право в областта на правата на човека държавата има както отрицателни, така и положителни задължения: държавните служители трябва едновременно да спазват закона и да се въздържат от извършването на международни неправомерни действия, като трябва да защитават гражданите от такива действия на други недържавни действащи лица. Член 5, параграф 1 разглежда задължението на държавите да гарантират, че техните органи, служители, представители, институции и други участници, действащи от името на държавата, се въздържат от актове на насилие срещу жени, а параграф 2 определя задължението на Страните да полагат необходимата грижа във връзка с деянията, които попадат в обхвата на тази Конвенция, извършвани от недържавни субекти. И в двата случая неизпълнението на това ангажира отговорност от страна на държавата.

58. Изискване за дължима грижа е прието в редица международни инструменти по правата на човека, тълкувания и решения по отношение на насилието срещу жени. Това са Обща препоръка №19 на Комитета CEDAW за насилието срещу жените (1992), член 4 от Декларацията на ООН за премахване на насилието срещу жените (1993), Конвенция за предотвратяване на насилието срещу жени (Конвенцията от Belém do Pará, 1994), приета от Организацията на американските държави (ОАД), както и Препоръка Rec(2002)5 на Комитета на министрите на Съвета на Европа към страните-членки относно защитата на жените от насилие (2002). Освен това съдържанието на член 5 отразява съдебната практика на Европейския съд по правата на човека. В съвременната си съдебна практика относно домашното насилие Съдът приема задължението за дължима грижа (вж. решението Opuz v. Turkey, 2009 г.). Съдът е установил, че задължението за защита на правото на живот (член 2 от ЕКПЧ) изисква държавните органи да покажат надлежна грижа, например чрез въвеждането на превантивни оперативни мерки в защита на лице, чийто живот е в опасност.

59. На фона на тези събития в международното право и практика авторите смятат, че е важно да се заложи принцип на дължимата грижа в тази Конвенция. Това не е задължение за постигане на резултат, а задължение за използването на средства. Страните са длъжни да организират своя отговор на всички форми на насилие, обхванати от приложното поле на тази Конвенция, по начин, който позволява на съответните органи усърдно да предотвратяват, разследват, наказват и осигуряват обезщетение за такива актове на насилие. Неспазването на това изискване води до отговорност на държавата за деяния, които в друг случай биха били приписани единствено на недържавен извършител.  Като такова деяние, насилието срещу жени, извършено от недържавен участник, прекрачва прага на деянията, представляващи нарушение на човешките права, посочени в член 2, доколкото Страните имат задължението да предприемат законодателни и други мерки, необходими за осъществяване на надлежната грижа за предотвратяване, разследване, наказване и осигуряване на компенсации за актове на насилие, обхванати от приложното поле на тази Конвенция, както и за осигуряване защита на жертвите и че неизпълнението на това нарушава и накърнява или обезсилва упражняването на техните човешки права и основни свободи.

60. Терминът „обезщетяване“ може да обхваща различни форми на компенсации в съответствие с международното право в областта на правата на човека, като например реституция, компенсации, реабилитация, обезщетение и гаранция за недопускане повторение на деянието. Що се отнася до компенсациите, е важно да се отбележи, че тази форма на обезщетяване се предоставя от дадена Страна само и единствено в съответствие с условията, посочени в член 30 (2) от тази Конвенция. Накрая, терминът „недържавен участник“ се отнася до частни лица – понятие, което вече е формулирано в точка II от Препоръка Rec(2002)5 на Съвета на Европа за защита на жените от насилие.

Член 6 – Политики, отчитащи особеностите на пола

61.  Тъй като член 6 е включен в глава I, която също се занимава с общите задължения на Страните, неговото приложение се простира до всички други разпоредби на тази Конвенция. Естеството на това задължение е двустранно. От една страна то изисква Страните да осигурят прилагането на перспектива, основана на пола, не само при проектирането на мерки в областта на прилагането на Конвенцията, но също така и при оценката на тяхното въздействие. Това означава, че в етапа на планиране на всяка мярка, която предприема Страна в изпълнение на тази Конвенция, трябва да се извършва оценка на влиянието на пола. Това означава още, че по време на етапа на оценка Страните са длъжни да определят дали има разлика по отношение на пола при въздействието на разпоредбите.

62. От друга страна този член призовава Страните да насърчават и прилагат политики, насочени към постигане на равнопоставеност между жените и мъжете и овластяване на жените. Това задължение допълва задължението да бъде осъдена и забранена дискриминацията, съдържаща се в член 4, параграф 2. Убедени в необходимостта от постигане на равнопоставеност между жените и мъжете и овластяване на жените с цел поставяне край на всички форми на насилие, попадащи в обхвата на тази Конвенция, авторите са счели за важно да се създаде задължение за Страните, което да се простира отвъд конкретните мерки, които да бъдат предприети за предотвратяване и борба с този вид насилие с оглед постигането на тази цел. Това е свързано с целите на Конвенцията, изброени в член 1, по-специално насърчаването на реалната равнопоставеност между жените и мъжете, включително чрез овластяване на жените, както е посочено в член 1 (б).

Глава II – Интегрирани политики и събиране на информация

63. Подобно на други съвременни конвенции, сключени на ниво Съвета на Европа, тази Конвенция следва структурата „3 П“ – “Превенция“, „Протекция“ и „(съдебно) Преследване“. Въпреки това, тъй като ефективният отговор на всички форми на насилие, попадащи в обхвата на тази Конвенция, изисква нещо повече от мерки в тези три области, авторите смятат, че е необходимо да се включи една допълнителна „П“ клауза (интегрирани Политики).

Член 7 – Обхватни и координирани политики

64. Параграф 1 изисква Страните да разработват и прилагат политики, които да се състоят от множество мерки, които да бъдат взети от различните действащи лица и органи, които, взети като съвкупност, да предлагат цялостен отговор на насилието срещу жени. Това задължение е допълнително развито в параграф 2. То изисква Страните да гарантират, че приетите политики се осъществяват с помощта на ефективно многоведомствено сътрудничество. Примери за добри практики в някои от страните-членки показват, че резултатите се подобряват, когато правоприлагащите органи, съдебната система, женските неправителствени организации, агенциите за закрила на детето и други заинтересовани партньори обединят усилията си по конкретен казус, например – осъществяване на прецизна оценка на риска или разработване на план за безопасност. Този вид сътрудничество не трябва да разчита на това гражданите да бъдат убедени в ползата от споделянето на информация, а изисква насоки и протоколи, които да бъдат следвани от всички агенции, както и достатъчно обучение на специалисти за тяхното използване и предимства.

65. За да се гарантира, че експертният опит и гледната точка на съответните заинтересовани страни, органи и институции допринасят за всяка политика в тази област, параграф 3 приканва за ангажираност на „всички релевантни участници като правителствени агенции, национални, регионални и местни парламенти и органи, национални институции за правата на човека и организации на гражданското общество „. Това е непълен списък на действащите лица, които авторите са искали да бъдат застъпени, по-специално неправителствени организации на жените и организациите на мигрантите, а също така и религиозни институции. Националните институции за правата на човека са тези, учредени в съответствие с принципите на ООН за националните институции за насърчаване и защита на правата на човека, приети с Резолюция на Генералната асамблея на ООН 48/134, 1993. Поради съществуването на национални  институции, защитаващи човешките права, в много от страните-членки на Съвета на Европа, авторите смятат, че е важно те да бъдат включени в списъка на съответните действащи лица, там където такива съществуват. Тази разпоредба не съдържа задължение за създаване на подобни институции, където те не съществуват. Чрез включването на националните, регионалните и местните парламенти в тази разпоредба авторите са искали да отразят различните нива на законотворчески правомощия в Страните, които имат федерална система. Един от начините за осигуряване на елементите на обхватни и координирани политики, от една страна, и участието на всички заинтересовани институции и агенции, от друга страна, би било изготвянето на национални планове за действие.

Член 8 – Финансови ресурси

66. Този член има за цел да се гарантира предоставянето на подходящи финансови и човешки ресурси както за дейности, извършвани от публичните органи, така и за тези на съответните неправителствени организации и организациите на гражданското общество. В държавите-членки на Съвета на Европа съществува различна практика, когато става дума за държавно финансиране на неправителствените организации (по-долу за краткост наричани НПО), занимаващи се с предотвратяването и борбата с всички форми на насилие, обхванати от приложното поле на тази Конвенция. Ето защо задължение на Страните е разпределянето на финансови и човешки ресурси за дейности, извършвани от НПО и гражданското общество.

67. С оглед на различните икономически обстоятелства в страните-членки, авторите са избрали да ограничат обхватът на това задължение за предоставяне на подходящи ресурси. Това означава, че отпуснатите ресурси трябва да бъдат подходящи с оглед реализирането на определената цел или мярка

Член 9 – Неправителствени организации и гражданското общество

68. В много държави-членки по-голямата част от услугите, предоставяни на жертвите на домашно насилие, а също и услугите за жертвите на други различни форми на насилие срещу жени, се изпълняват от неправителствени или организации на гражданското общество. Те имат дългогодишни традиции в предоставяне на подслон, правна помощ, медицински и психологически консултации, както и в управлението на горещи линии и други основни услуги.

69.  Целта на този член е да се наблегне на важния принос на тези различни организации в превенцията и борбата с всички форми на насилие, обхванати от приложното поле на тази Конвенция. Ето защо от страните по Конвенцията се изисква да признаят тяхната работа като например почерпят примери от техния опит и ги включат като партньори в междуведомственото сътрудничество или в изпълнението на комплексни правителствени политики, към които призовава член 7.  Отвъд това признание този член изисква Страните да насърчават активно и подпомагат работата на тези специализирани НПО и организации на гражданското общество. Това означава да им се даде възможност да извършват работата си по възможно най-добрия начин. Въпреки че член 9 се отнася само за НПО и гражданското общество, които са активни в борбата срещу насилието над жени, това не трябва да пречи на Страните да отидат по-далеч, като подкрепят и работата, която се извършва от НПО и гражданското общество, насочена към домашното насилие в по-широк обхват.

Чл. 10 – Орган за координиране

70. Параграф 1 води до задължение за възлагане на един или на повече от официалните държавни органи на четири конкретни задачи:  координация, изпълнение, мониторинг и оценка на политиките и мерките, които съответната Страна е разработила за предотвратяване и борба с всички форми на насилие, обхванати от приложното поле на тази Конвенция. Това може да стане чрез създаване на нови официални органи или възлагане на тези задачи на официалните органи, които вече съществуват. Терминът „официален орган“ трябва да се разбира като организация или институция в рамките на правителството. Това може да бъде орган, създаден или вече съществуващ на национално или регионално ниво. Решението относно неговата численост, персонал и финансиране му трябва да бъде взето от Страните, както и относно това пред кой орган ще бъде отговорен и задълженията му за отчитане. По отношение на задачите за изпълнение, мониторинг и оценка, този орган трябва да съществува на съответното ниво в съответната структура на Страна по конвенцията, която е отговорна за провеждането на мерките. Това означава, че в структура на федерално правителство може да е необходимо да има повече от един орган.

71. Четирите задачи, които този орган или органи са упълномощени да предприемат, имат за цел да гарантират, че различните мерки, предприети от Страната в изпълнение на тази Конвенция, са добре координирани и ще доведат до съгласуваните усилия на всички агенции и всички сектори на управление. Нещо повече, те са насочени към осигуряване на реалното прилагане на нови политики и мерки. Задачата за наблюдение на тези органи е ограничена до наблюдение на това как и доколко ефективно политиките и мерките за предотвратяване и борба с всички форми на насилие, обхванати от приложното поле на тази Конвенция, се изпълняват на национално и/или регионално и местно ниво. Тя не се отнася до контрола на спазването на Конвенцията като цяло, което е задача, изпълнявана от независимия международен механизъм за наблюдение, установен в глава IX от Конвенцията (вж. коментарите по Глава IX). На последно място оценката на политиките и мерките, които тези органи са упълномощени да извършват, включва научна оценка на определена политика или мярка, за да се прецени дали тя отговаря на нуждите на жертвите и изпълнява своята цел, както и да се разкрият нежеланите последствия. Това ще изисква солиднa административнa и демографска основа на данните, които член 11 задължава Страните по Конвенцията да събират. Поради тази причина на органите, създадени по силата на този член, също е възложена задачата да координират събирането на необходимите данни и да анализират и разпространяват резултатите от нея. Някои държави-членки са създали центрове за наблюдение на насилието срещу жени, които вече събират голямо разнообразие от данни. При все че последните могат да служат като пример, авторите са решили да оставят на Страните решението за това как да се осигури координацията, анализът и разпространението на данните от въпросните органи.

72.  Параграф 2 на този член дава право на тези органи да получат информация в рамките на тази Конвенция, която съответната страна е взела в съответствие с глава VIII (вж. коментарите по глава VIII). Важно е да се отбележи, че от съображения за защита на данните, разрешението се ограничава до получаване на информация от общ характер (вж. коментарите по член 65). Следователно задължението се ограничава до осигуряване на това органите, създадени по силата на този член, да бъдат винаги информирани, по общ начин и без препратки към отделни случаи, във връзка с международните дейности за сътрудничество, включително взаимната правна помощ по граждански и наказателни дела. Целта е да им се позволи да изпълнят ролята си.

73. Информацията и знанията, придобити чрез обмен на опит и практика, са от голямо значение за предотвратяване и борба с всички форми на насилие, обхванати от приложното поле на тази Конвенция. Затова параграф 3 предоставя на органите, създадени по силата на този член, възможността да потърсят контакти и да създават работни отношения със свои колеги, установени в други Страни по Конвенцията. Това ще даде възможност за значително взаимно обогатяване, което ще бъде взаимно продуктивно и ще доведе до допълнително хармонизиране на практиката.

Член 11 – Събиране на информация и изследване

74. Системното и адекватно събиране на данни отдавна е признато като основен компонент на ефективното създаване на политики в областта на предотвратяването и борбата с всички форми на насилие, обхванати от приложното поле на тази Конвенция. Въпреки това признаване, примерите за систематично събиране на административни или демографски по характер данни в държавите-членки на Съвета на Европа са рядкост. Освен това наличните данни рядко са сравними в различните страни, нито стават такива с течение на времето, което води до ограничено разбиране на обхвата и развитието на проблема. Предотвратяване и борбата с насилието срещу жени и домашното насилие изисква политики, основани на факти. Това предполага ефективно документиране на степента на насилието чрез производство на надеждни сравнителни данни с оглед направляване на политиката и следене за изпълнението на мерките за справяне с проблема. Тази глава съдържа задължението за редовно събиране на представителни и сравними данни за разработването и прилагането на политики за предотвратяване и борба с всички форми на насилие, обхванати от приложното поле на тази Конвенция. Тя установява вида на данните, които ще трябва да бъдат събирани, анализирани и подготвени за разпространение от координиращия орган или органи, създадени по силата на член 10, и предоставени на групата от независими експерти (GREVIO), отговаряща за наблюдението на прилагането на Конвенцията (вж. Глава IX).  Освен това тя подчертава необходимостта от подкрепа на научните изследвания в областта на насилието срещу жени и домашното насилие.

75. Естеството на задължението, съдържащо се в параграф 1, е двустранно. На първо място, за да се изготвят и прилагат политики, основани на доказателства, и да се прецени дали те отговарят на нуждите на тези, които са изложени на насилие, буква „a“ изисква Страните да събират неагрегирани релевантни статистически данни на редовни интервали за всички случаи и всички форми на насилие, обхванати от приложното поле на тази Конвенция. Прецизната статистическа информация, специално проектирана за насочване към жертвите и извършителите на това насилие, е важна не само за усилията за повишаване на осведомеността сред политиците и обществеността относно сериозността на проблема, но може също така да насърчи предоставянето на информация за насилието от жертвите или свидетелите. Релевантната статистическа информация може да включва административни данни от статистиката на здравните и социалните служби, правоприлагащите органи и НПО, както и съдебни данни, регистрирани от съдебните органи, включително прокурорите. Правилното събиране на статистически административни и съдебни данни може да допринесе за националния отговор на Страните на всички форми на насилие, попадащи в обхвата на тази Конвенция, чрез търсене на информация за работата на държавните институции, както и информация за престъпления, с които властите се занимават в рамките на наказателното производство. Административните данни, базирани на услуги, включват например систематичното записване на данни за това как жертвите на такова насилие използват услугите и как държавните агенции, а също публичният (и частният) сектор в областта на здравеопазването ги обслужват в тяхното затруднено положение на търсене на правосъдие, медицински грижи, консултации, подслон или друга подкрепа.  Данните за клиента от страна на агенциите за използването на услуги не се ограничават само до оценка на ефективността на използваните политики, но също така може да послужат като основа за изчисляване на административните разходи по едно такова насилие. Освен това съдебните данни могат да предоставят информация относно присъдите и характеристиките на осъдени лица, както и за процента на произнесените присъди.

76. Вследствие на това държавните органи, като например съдебната система, полицията и службите за социално подпомагане ще трябва да създадат системи за данни извън рамките на вътрешния опис за нуждите на агенцията. Отново, за да се види дали е налице подобрение или влошаване на ефективността на мерките и политиките за превенция, защита и съдебно преследване, съответните статистически административни и съдебни данни трябва да се събират на редовни интервали. Полезността и приложимостта на тези данни ще зависи преди всичко от качеството на тяхното регистриране. При все че авторите са преценили, че е най-добре да оставят на Страните избора на използваните категории данни, като минимално изискване данните, регистрирани за жертвите и извършителите, трябва да бъдат неагрегирани по пол, възраст, вид на упражненото насилие, както и връзка на извършителя с жертвата, географско местоположение, както и други фактори, считани за приложими от Страните, като например увреждания. Записаните данни също трябва да съдържат информация за дела на произнесените присъди на извършители на всички форми на насилие, обхванати от приложното поле на тази Конвенция, включително брой на издадените заповеди за защита. Проучването на Съвета на Европа относно „Събирането на административни данни за домашното насилие в страните-членки на Съвета на Европа“ (Проучване EG-VEW-DC (2008) идентифицира тези и други категории и проектира примерен подход, съдържащ препоръки за събиране на административни данни отвъд текущите практики.

77. На второ място, буква „б“ създава задължение за страните по конвенцията да подкрепят изследвания в сферата на всички форми на насилие, обхванати от настоящата Конвенция. От съществено значение е, че Страните основават своите политики и мерки за предотвратяване и борба с такива форми на насилие върху най-модерните изследвания и знания в тази област. Проучванията са ключов елемент при създаването на политики въз основа на доказателства и по този начин може да допринесат значително за подобряване на ежедневните реални реакции срещу насилието над жени и домашното насилие от страна на съдебната система, службите за подкрепа и правоприлагащите органи. Ето защо тази разпоредба изисква от Страните да се ангажират да подкрепят изследователските усилия, за да постигнат по-нататъшно познаване на първопричините за и последиците от проблема, разпространеността и процента на произнесени присъди, както и ефективността на предприетите за изпълнението на настоящата Конвенция мерки.

78. Параграф 2 указва с подробности задължението на Страните да предприемат представителни изследвания. Това означава събиране на данни, които са статистически представителни за целевата група от населението, така че да могат лесно да бъдат обобщени за голяма част от населението. Представителните проучвания могат да осигурят по-общи социологически ориентири за разяснение на разпространението, характера, определящите фактори и последиците от всички форми на насилие, обхванати от приложното поле на тази Конвенция. Те могат също така да предоставят надеждни данни за преживяното от жертвите насилие, причините за несъобщаване, получените услуги, както и мнението и отношението на жертвите към този вид насилие. Страните допълнително са задължени да провеждат такива проучвания на редовни интервали, за да се направи уместна и сравнителна оценка на разпространението и тенденциите при всички форми на насилие, обхванати от приложното поле на тази Конвенция чрез проследяване на развитието им в дълбочина. В този случай изборът на размера на извадката от населението и на редовността на тези проучвания е оставен на Страните по Конвенцията. В зависимост от конкретната страна, обхватът на проучванията може да бъде национален, регионален или местен. Важно е да се отбележи обаче, че комбинацията от тези нива може да осигури макроскопски преглед на това явление, като същевременно подчертае местните или регионалните особености. При проектиране на представителни изследвания Страните могат да се позоват на Многонационалното проучване на здравето на жените и домашното насилие срещу жени на Световната здравна организация (СЗО), както и на Международното проучване на насилието срещу жени (IVAWS).

79. Авторите смятат, че е важно да се подчертае разликата между проучванията сред населението и статистическите административни и съдебни данни, тъй като служат за различни цели и отговарят на различни въпроси. Докато първите може да хвърлят светлина върху степента на жестокост и честотата, както и върху социално-икономическите и културните фактори, водещи до насилие срещу жени и домашно насилие, то вторите може да допринасят за решаване на въпросите за капацитета на държавните агенции и оценката на ефективността на услугите, предоставяни на жертвите на такова насилие. Използването на двата вида методи за събиране на данни, в съчетание един с друг, може да спомогне за получаването на задълбочена представа за проблема. Поради липсата на общи определения и общи показатели за оценка на разпространението и тенденциите в насилието срещу жени и домашното насилие, наличните данни рядко ни дават възможност за сравнение между отделните страни.  Следователно би било от полза за Страните да съгласуват събирането на данни посредством стандартизирани показатели и методи, които вече съществуват или са в процес на разработване. Страните трябва да вземат под внимание съществуващи разработки и инициативи за предоставяне на надеждни и съпоставими данни, като например проучването за насилието над жени на Агенцията на Европейския съюз за основните права.

80. Както е предвидено в член 65, процесът на събиране, съхраняване и трансформиране на събраните данни трябва да отговаря на стандартите за защита на данните, съдържащи се в Конвенцията на Съвета на Европа за защита на лицата при автоматизирана обработка на лични данни (ETS №108), за да се гарантира поверителност и неприкосновеност на личния живот на жертвите, извършителите и другите участници. Стандартите, посочени в член 65, не се прилагат само в случаите на обмен на данни между различните страни, а при всички процеси на събиране, съхранение и видоизменяне на събраните данни.

81. Като допълва член 68 (7), параграф трети от настоящия член налага задължението на Страните да предоставят на независимата Група от експерти, посочени в глава IX, събраната информация с цел стимулиране на международното сътрудничество и улесняване на международния бенчмаркинг. Това не само дава възможност за идентифициране на съществуващите добри практики, но също така допринася за хармонизирането им в Страните по Конвенцията.

82. На последно място, параграф 4 съдържа задължението да се гарантира, че информацията, събрана съгласно член 11, е достъпна за обществеността. Все пак е оставено на Страните да определят формата и средствата, както и вида на информацията, която трябва да бъде предоставена. При предоставянето на информацията, събрана в съответствие с член 11, на разположение на обществеността, Страните трябва да обърнат специално внимание на правото на личен живот на засегнатите лица.

Глава III – Превенция

83. Тази глава съдържа множество разпоредби, които попадат под общото заглавие ‘превенция’ в широкия смисъл на думата. Превенцията на насилието срещу жени и домашното насилие изисква дълбоки промени в отношението на обществото като цяло, преодоляване на половите стереотипи и повишаване на осведомеността. Местните и регионалните власти могат да бъдат  основните действащи лица в прилагането на тези мерки, като ги адаптират към конкретните реалности.

Чл. 12 – Общи задължения

84. Този член обхваща няколко общи превантивни мерки, които полагат основите и представляват основополагащи принципи за по-конкретни задължения, които се съдържат в следващите членове на тази глава.

85. Задълженията, които се съдържат в параграф 1, се основават на убеждението на авторите, че съществуващите модели на поведение при мъжете и жените често са повлияни от предразсъдъци, стереотипи за половете, както и обичаи или традиции, основани на предубеждения за разликите между половете. Следователно от Страните по Конвенцията се изисква да предприемат мерки, които са необходими за насърчаване на промени в нагласите и манталитета. Целта на тази разпоредба е да достигне до сърцата и умовете на хората, които чрез поведението си допринасят за затвърждаване на формите на насилие, обхванати от приложното поле на тази Конвенция.  От гледна точка на общите задължения, този параграф не навлиза в подробности, т.е. не предлага конкретни мерки, които да бъдат предприети, а оставя това на преценката на Страните.

86. Параграф 2 изисква Страните по Конвенцията да предприемат необходимите законодателни и други мерки за предотвратяване на всички форми на насилие, обхванати от приложното поле на тази Конвенция, от всяко физическо или юридическо лице. В зависимост от националната правна система, някои от тези мерки могат да изискват приемането на определен закон, а други – не.

87.  В допълнение към забраната за дискриминация, съдържаща се в член 4, параграф 3, този параграф изисква положителни действия с оглед гарантиране, че всички превантивни мерки са съобразени със и насочени конкретно към нуждите на уязвимите лица. Извършителите често избират тези лица за свои жертви, защото знаят, че те едва ли ще бъдат в състояние да се защитават сами или да търсят съдебно преследване на извършителя и други форми на обезщетение поради положението, в което се намират. За целите на тази Конвенция лицата, които са уязвими поради конкретни обстоятелства, включват: бременни жени и жени с малки деца, хора с увреждания, включително с умствени или когнитивни недъзи, лицата, живеещи в селски или отдалечени райони, лицата, злоупотребяващи с наркотици, проституиращи лица, лица с определена националност или етнически малцинствен произход, мигранти, включително недокументирани мигранти и бежанци, мъже-гейове, жени-лесбийки, бисексуални и транссексуални лица, както и ХИВ-позитивни лица, бездомни хора, деца и възрастни хора.

88. Параграф 4 подчертава, че всички членове на обществото могат да дадат своя важен принос за превенция на насилието и трябва да бъдат насърчавани да го правят. Тъй като много от формите на насилие, обхванати от приложното поле на тази Конвенция, са извършвани предимно от мъже и момчета, авторите смятат, че е важно да се подчертае тяхната конкретна роля в предотвратяването на това насилие. Като се има предвид факта, че по-голямата част от мъжете и момчетата не са извършители, авторите са искали да подчертаят, че техният принос може да приеме много форми, по-специално като модели за подражание, като посредници на промяната и застъпници за равнопоставеност и взаимно уважение между жените и мъжете. Говорейки открито срещу насилието, ангажирайки други хора в дейности за насърчаване на равенството между половете и действайки като модели за подражание, поемайки активната роля на грижовни партньори в семейните отговорности, мъжете могат да дадат своя важен принос.

89.  Параграф 5 ясно посочва, че културата, обичаите, религията, традицията или така наречената „чест“ няма да бъдат използвани, за да се оправдаят актове на насилие, попадащи в обхвата на тази Конвенция. Следователно Страните по Конвенцията са длъжни да гарантират, че техните национални закони не съдържат „вратички“ за интерпретации, вдъхновени от такива убеждения. Нещо повече, това задължение се простира до предотвратяването на всякакви официални изявления, доклади или прокламации, които оправдават насилието на основание дадена култура, обичаи, религия, традиция или така наречената „чест“. Тази разпоредба установява също така ключов принцип, според който забраната на някой от актовете на насилие, изложени в Конвенцията, никога не може да бъде използвана като ограничение на културните или религиозните права и свободи на извършителя. Този принцип е важен за онези общества, в които различните етнически и религиозни общности живеят заедно и в които преобладаващите нагласи за приемливост на насилието, основано на пола, се различават в зависимост от културния или религиозен произход.

90. Обобщавайки списъка с общи превантивни мерки, параграф 6 призовава за насърчаване на специфични програми и дейности за овластяване на жените. Това означава овластяване във всички аспекти на живота, включително политическо и икономическо овластяване. Това задължение е отражение на по-голямата цел за постигане на равнопоставеност между половете чрез увеличаване представителството на жените и намаляване на тяхната уязвимост към насилие.

Член 13 – Повишаване на информираността

91. Целта на този член е да се гарантира, че широката общественост е напълно информирана за различните форми на насилие, на които жените редовно са подложени, както и различните прояви на домашно насилие. Това ще помогне на всички членове на обществото да разпознаят това насилие, да се обявят открито против него и да подкрепят жертвите на това насилие като техни съседи, приятели, роднини и колеги, когато това е възможно и целесъобразно. Задължението предполага провеждането на кампании за повишаване на осведомеността или програми на регулярна основа, които да разглеждат и обясняват тези въпроси по начин, съобразен с половете. Повишаването на информираността трябва да включва разпространението на информация относно равенството между жените и мъжете, не-стереотипните роли на половете и ненасилственото разрешаване на конфликти в междуличностните отношения. Освен това авторите смятат, че е важно всяка кампания да подчертава вредните последици, които насилието над жени и домашното насилие могат да имат директно или индиректно върху децата.

92. Много НПО имат дългогодишни традиции в провеждането на успешни дейности за повишаване на осведомеността – на местно, регионално или национално ниво. Ето защо тази разпоредба насърчава сътрудничеството с националните институции за защита правата на човека и органите по въпросите на равенството, гражданското общество и НПО, по-специално женските организации, където е уместно, с цел достигане до широката общественост. Това обаче е непълен списък на действащите лица, които авторите са искали да бъдат застъпени. Освен това включването на клаузата „където е уместно“ в разпоредбата означава, че Страните не са задължени да създават такива органи или институции, там където те не съществуват. На последно място, следва да се отбележи, че терминът женски организации се отнася до женски НПО, работещи в областта на защитата и подкрепата на жените, жертви на насилие срещу жени.

93. Параграф 2 разширява задължението за разпространяване на конкретна информация за налични правителствени или неправителствени превантивни мерки. Това означава, че широкото разпространение на информационни брошури, плакати или онлайн информационни материали за услугите, които предлагат полицията или местните общности, информация за контакти на местни, регионални или национални услуги като например телефонни линии за помощ или приюти и много други.

Член 14 – Образование

94.  Нагласите, убежденията и поведенческите модели се оформят много рано в живота.  Насърчаването на равенството между половете, взаимното уважение в междуличностните отношения и ненасилието трябва да започне възможно най-рано и е преди всичко отговорност на родителите. Учебните заведения обаче имат важна роля за засилване насърчаването на тези ценности.

95.  Параграф 1 на този член е насочен към необходимостта от проектиране, там където Страните сметнат за подходящо, на учебен материал за всички нива на образование (начално, средно и висше образование), който да насърчава тези ценности и да просветлява учащите във връзка с различните форми на насилие, обхванати от тази Конвенция. Там където Страните сметнат учебния материал за подходящ, той трябва да бъде адаптиран към възможностите на учащите, което например би изисквало учебните материали за началното училище да отговарят на интелектуалния капацитет на учениците от началното училище. Учебни материали означава всеки вид официално разработени и одобрени материали, които формират част от учебната програма и които, когато това е целесъобразно, са предоставени на всички учители в едно конкретно училище и които се изисква или препоръчва да бъдат използвани в часовете. Както указват думите „където е подходящо“, авторите не искат да налагат специфичен модел за Страните. Тази разпоредба по-скоро оставя на Страните да преценят какъв тип образование и за кои възрастови групи учащи ще бъде приложим такъв учебен материал. Авторите са решили да приемат този текст, за да се даде възможност за максимална гъвкавост при прилагането на тази разпоредба, като също се вземат под внимание различните възможности между Страните при определяне на учебните материали. Някои държави например определят образователни цели в своите официални учебни програми, като оставят на училищата да направят преценка във връзка с подходящите методи на работа и подходящите учебни материали, които да бъдат използвани, за да се постигнат тези цели. Терминът „официална учебна програма“ се отнася до планираните учебни програми от гледна точка на целите, съдържанието, практиките на обучение, ресурсите и оценяването, предлагани в училище, където това е подходящо. Това не се отнася за допълнителни уроци, които могат да се научат в училище, поради специфичните политики в едно училище.

96. Параграф 2 разширява задължението за насърчаване принципите на равенство между жените и мъжете, нестереотипните роли на половете, взаимното уважение, ненасилственото разрешаване на конфликти в междуличностните отношения във всички неформални образователни структури, във всички спортни, културни и развлекателни учреждения, както и в медиите. В държавите-членки на Съвета на Европа съществуват много и различни форми на неформално обучение и често се наричат по много различни начини. Като цяло терминът „неформални образователни структури“ се отнася до организираната образователна дейност извън официалната образователна система, като например в общността или религиозните образователни структури, дейности, проекти и институции, основани на социалната педагогика и всякакъв друг вид образователна дейност, предлагана от общностни групи и други организации (като например скаутски организации, летни лагери, извънучилищни дейности и т.н.). Под спортни, културни и развлекателни структури се имат предвид учрежденията, които предлагат развлекателни дейности в областта на спорта, музиката, изкуството или всяка друга област и които допринасят за учене през целия живот въз основа на всекидневния опит.

97. Освен това този параграф изисква от Страните по Конвенцията да включат и медиите в своите мерки за насърчаване на горните принципи. Важно е да се отбележи, че авторите са указали ясно, че всички мерки, предприети в това отношение, трябва надлежно да спазват основния принцип за независимост на медиите и свобода на пресата.

Член 15 – Обучение на специалисти

98. Обучението и изострянето на чувствителността на експертите към многото причини, прояви и последствия от всички форми на насилие, обхванати от настоящата Конвенция, предвижда ефективно средство за предотвратяване на това насилие. Обучението не само позволява да се повиши информираността сред специалистите относно насилието срещу жени и домашното насилие, но допринася също и за промяна на перспективите и поведението на тези специалисти по отношение на жертвите. Освен това то значително подобрява вида и качеството на предоставяната на жертвите подкрепа.

99. Изключително важно е специалистите, които провеждат редовни срещи с жертвите или извършителите, да имат подходящи познания по въпросите, свързани с тези видове насилие. Ето защо параграф 1 указва задължението на Страните да предоставят или засилят подходящото обучение на съответните специалисти, занимаващи се с жертвите или извършителите на всички актове на насилие, обхванати от тази Конвенция по въпроси като предотвратяване или разкриване на такова насилие, равенство между жените и мъжете, нуждите и правата на жертвите, както и превенция на вторичната виктимизация. Първоначалното професионално обучение и повишаване на квалификацията трябва да даде възможност на съответните специалисти да придобият подходящи инструменти за идентифициране и управление на случаи на насилие на ранен етап, да вземат превантивни мерки, съответно, чрез засилване на чувствителността и уменията, които са им необходими, за да реагират адекватно и ефективно по време на работа. Aвторите са преценили, че е най-добре да се остави на Страните да преценят как да организират обучението на специалисти в съответните области. Въпреки това е важно да се гарантира устойчивост и непрекъснатост на съответното обучение, което да се поддържа с подходящи последващи дейности, за да се гарантира, че новопридобитите умения се прилагат адекватно. Ще бъде важно съответното обучение да бъде подкрепено и подсилено от ясни протоколи и насоки, които определят стандартите, които служителите се очаква да следват в съответните им области. Там където е уместно, ефективността на тези протоколи трябва да се наблюдава редовно, да се преразглежда и при необходимост да се подобрява.

100. Съответните специалисти може да включват специалисти от съдебната система, от правната практика, от правоприлагащите органи и от областта на здравеопазването, социалните дейности и образованието. При предоставянето на обучения за специалистите, участващи в съдебните производства (по-специално съдиите, прокурорите и адвокатите), Страните трябва да вземат предвид изискванията, произтичащи от независимостта на юридическите професии и автономията, с която те се ползват по отношение организацията на обучението на своите членове. Авторите са искали да подчертаят, че тази разпоредба не противоречи на нормите за автономия на правните професии, но изисква Страните да гарантират, че обучението е на разположение на специалистите, които искат да го получат.

101. Съдържанието на параграф 2 е свързано с по-значителната цел на Конвенцията за създаване на цялостен подход за предотвратяване и борба с всички форми на насилие, обхванати от приложното ѝ поле. Тази разпоредба изисква от Страните да насърчават обучението, за което става въпрос в параграф 1, да включва и обучение за координирано междуведомствено сътрудничество, което да допълва по този начин задълженията, предвидени в член 7 от тази Конвенция. Следователно специалистите трябва да усвоят и умения за съвместна работа с различни агенции и ведомства, което да им даде възможности и знания да работят в сътрудничество с други специалисти в широк спектър от области.

Член 16 – Превантивни програми за намеса и работа

102. Разработени са програми за превантивнa интервенция и работа, които да помогнат на извършителите да променят своите нагласи и поведение, за да се предотвратят по-нататъшни актове на домашно насилие и сексуално насилие.

103. Параграф 1 изисква от Страните по Конвенцията да създават или подкрепят създаването на програми, когато те не съществуват, или да поддържат всички съществуващи програми във връзка с извършителите на домашно насилие. Съществуват много различни модели за работа с извършителите, а решението как да се експлоатират е оставено на Страните или доставчиците на услуги. Въпреки това следните основни елементи трябва да се спазват във всички модели.

104. Програмите за намеса по отношение на домашното насилие трябва да се основават на най-добрите практики и изследвания за най-ефективните начини за работа с извършителите. Програмите трябва да насърчават извършителите да поемат отговорност за действията си и да изследват техните нагласи и убеждения спрямо жените. Този тип интервенция изисква квалифицирани и обучени фасилитатори. Освен обучение в областта на психологията и характера на домашното насилие, те трябва да притежават необходимите културни и езикови умения, които да им позволят да работят с голямото разнообразие от мъже, посещаващи такива програми. Освен това е от съществено значение тези програми да не са създадени в изолация, а в тясно сътрудничество със службите за подкрепа на жените, правоприлагащите органи, съдебната система, пробационните служби и службите за закрила на детето или за защита на детето, там където е приложимо. Участието в тези програми може да бъде с решение на съда или доброволно. И в двата случая то може да повлияе на решението на жертвата да остане или да напусне насилника или да предостави на жертвите фалшиво чувство за сигурност. В резултат на това приоритетно внимание трябва да се обърне на нуждите и безопасността на жертвите, включително на техните човешки права.

105.  Вторият параграф от настоящия член съдържа задължението за създаване или подкрепа на програми за работа с извършителите на сексуално насилие и изнасилвания. Това са програми, специално разработени за работа с осъдени извършители на сексуални престъпления, във и извън затвора, с оглед намаляване на рецидивите. В страните-членки на Съвета на Европа съществуват много различни модели и подходи.  И отново, авторите са преценили, че ще е най-добре преценката как да работят по такива програми да бъде оставена на Страните и/или доставчиците на услуги. Тяхната крайна цел трябва да бъде предотвратяване повторното извършване на престъпление и успешно интегриране на извършителите в общността.

Член 17 – Участие на частния сектор и на медиите

106. Параграф 1 съдържа две различни задължения. На първо място той изисква от Страните по Конвенцията да насърчават частния сектор, сектора на информационните и комуникационни технологии (по-долу за краткост наричан сектора на ИКТ) и медиите да участват не само в разработването на местни, регионални или национални политики и усилия за предотвратяване на насилието срещу жени, но и в тяхното изпълнение. Дали и какъв тип действия да бъдат предприемани се оставя на преценката на отделния бизнес. Значението на това по отношение на медиите е, че в текста изрично се посочва, че насърчаването на Страните трябва да зачита свободата на словото и независимостта на медиите; последното следва да се разглежда по-специално от гледна точка на редакционната независимост.

107.  На второ място, той изисква от Страните да насърчават частния сектор, сектора на ИКТ и медиите да определят насоки и стандарти за саморегулиране с оглед подобряване спазването на достойнството на жените и по този начин да допринасят за предотвратяване на насилието срещу тях. Въпреки това посоченото в член 17, параграф 1 във връзка с политиките, насоките и стандартите за саморегулиране с оглед предотвратяване насилието срещу жени трябва да се тълкува като насърчаване на повече частни компании да създават протоколи или насоки във връзка, например, с това как да се справят със случаи на сексуален тормоз на работното място. Той също така има за цел да насърчи сектора на ИКТ и медиите да приемат саморегулиращи се стандарти с оглед въздържане от вредни стереотипи по отношение на пола и разпространение на унизителни изображения на жени или образи, които се асоциират с насилие и секс.  Нещо повече, това означава насърчаване на тези действащи лица да установят етични кодекси за поведение въз основа на правата, равнопоставеността на половете и недопускане на сензационно медийно отразяване на насилието срещу жени. Всички тези мерки трябва да се вземат при спазване на основните принципи, отнасящи се до свободата на изразяване, свободата на печата и свободата на изкуствата.

108. Съветът на Европа, чрез своя Комитет на министрите и неговата Парламентарна асамблея, отдавна призовава да се постави край на половите стереотипи и неравенството между жените и мъжете, като издава следните препоръки:

– Препоръка № R (84)17 на Комитета на министрите към страните-членки по отношение на равенството между жените и мъжете в медиите;

– Препоръка № 1555 (2002) на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа за имиджа на жените в медиите;

– Препоръка № 1799 (2007) на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа за имиджа на жените в рекламата;

– Резолюция № 1751 (2010) и Препоръка № 1931 (2010) на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа за борба със сексистките стереотипи в медиите.

109. Целта на този член е да се даде нов импулс на тези усилия за постигане на дългосрочната цел за превенция и борба с всички форми на насилие, обхванати от тази Конвенция. Както посочва Управителният комитет по медии и нови комуникационни услуги (CDMC) в коментарите към гореспоменатата Препоръка № 1931 (2010), „Премахването на половите стереотипи ще допринесе за намаляване на неравенството, включително на домашното насилие, което е едно от най-неприемливите му проявления.  Като се има предвид, че ефективното разрешаване на този проблем неизбежно ще трябва да вземе предвид фундаменталния принцип за независимост на медиите, чисто регулаторните мерки вероятно няма да осигурят задоволителен отговор на този въпрос. Следователно тази задача до голяма степен е оставена на самите медии, които трябва да инкорпорират принципа за равностойно представяне и справедливо отношение към различните хора с техните специфични идентичности в професионалните кодекси на медиите, както и саморегулиращи механизми за борба със стереотипите в ежедневната практика. Може дори да бъде по-ефективно решенията да се разглеждат чрез ръководните модели и подходи“.

Глава IV – Защита и подкрепа

110.  Въпреки че крайната цел на Конвенцията е предотвратяването на всички форми на насилие, обхванати от нейното приложно поле, жертвите изискват адекватна защита от по-нататъшно насилие, подкрепа и помощ за преодоляване на множеството последствия от това насилие, както и подкрепа и помощ да изградят отново живота си. Тази глава съдържа набор от задължения за създаване на специализирани, както и по-общи услуги за подкрепа, с цел да отговори на нуждите на тези, които са изложени на насилие.

Член 18 – Общи задължения

111. Този член определя общи принципи, които трябва да се спазват при предоставяне на услуги за защита и подкрепа.

112. Параграф 1 съдържа общото задължение за приемане на законодателни или други мерки за защита на всички жертви на тяхна територия от по-нататъшни действия на насилие, които попадат в обхвата на тази Конвенция.

113.  В съответствие с общия комплексен междуведомствен подход, провъзгласен от Конвенцията, параграф 2 изисква от Страните по Конвенцията да гарантират, че в съответствие с вътрешното законодателство ще бъдат налице подходящи механизми, които да предоставят възможност за ефективно сътрудничество между следните агенции, които авторите са определили за релевантни: съдебна система, прокуратура, правоприлагащи органи, местни и регионални власти и НПО. С добавянето на израза „други подходящи организации“ съставителите на проекта са гарантирали, че този списък е неизчерпателен и предоставя възможност за сътрудничество с всяка друга организация, която дадена Страна може да счете за подходяща. Терминът „механизъм“ се отнася до всяка официална или неформална структура, като например договорени протоколи, кръгли маси или всеки друг метод, който дава възможност на специалисти да си сътрудничат по стандартизиран начин. Той не изисква създаването на официален орган или институция.

114.  Акцентът, който се поставя върху сътрудничеството между тези действащи лица, произтича от убеждението, че формите на насилие, обхванати от Конвенцията, се повлияват най-добре от съгласуваните и координираните усилия няколко агенции. Правоприлагащите органи, които често са първите, които влизат в контакт с жертвите, когато бъдат повикани на местопрестъплението, трябва да бъдат в състояние да насочат жертвата към специализирани служби за подкрепа, като ѝ препоръчат например даден приют или кризисен център за жертви на изнасилване, които често се управляват от НПО. Тези служби за подкрепа ще подкрепят жертвата, като ѝ предоставят медицинска помощ, ако е необходимо, събиране на съдебни доказателства, психологически и правни консултации. Тези услуги също така ще помогнат на жертвата да предприеме следващата стъпка, което често изисква работа със съдебната система. Важно е да се отбележи, че това задължение не се ограничава само до жертвите, а обхваща и свидетелите, особено децата, свидетели на насилие.

115. Параграф 3 изброява цели и критерии, на които услугите за защита и подкрепа следва да се основават или които да преследват. На първо място, всички предприети мерки следва да се базират на основано на пола разбиране на насилието над жени и домашното насилие. Това означава, че предлаганите услуги трябва да демонстрират подход, съобразен с техните потребители, който да признава основаната на пола динамика, въздействието и последиците от тези форми на насилие и който да се прилага и функционира в контекст на равенство между половете и правата на човека.

116. На второ място, този параграф изисква всички такива мерки да вземат предвид връзката между жертви, извършители, деца и тяхното по-широко социално обкръжение, за да се избегне риска от изолирано разрешаване на техните нужди или без признаване на тяхната социална реалност. Съставителите на проекта смятат, че е важно да се гарантира, че нуждите на жертвите ще бъдат оценявани в светлината на всички съответни обстоятелства, с цел да се даде възможност на специалистите да вземат информирани и подходящи решения. Терминът „интегриран подход“ се отнася за интегрирания подход, основан на човешките права, който се разглежда като „подхода на трите П“, чиято цел е интегрирана превенция, протекция и (съдебно) преследване.

117. На трето място, мерките и услугите, които имат добри намерения, но не вземат в достатъчна степен под внимание разрушителните ефекти на насилието и продължителността на процеса на възстановяване или които нямат нужното деликатно отношение към жертвите, рискуват потребителите на услугите да станат повторни жертви на насилие.

118. Освен това, параграф 3 изисква всички мерки да се стремят към овластяване и икономическа независимост на жените, жертви на такова насилие. Това означава да се гарантира, че жертвите или потребителите на услугите са запознати с правата си и могат да вземат решения в подкрепяща ги среда, която ги третира с достойнство, уважение и чувствителност. В същото време тези услуги трябва да създават у жертвите чувство за контрол над живота им, което в много случаи включва работа в посока финансовата им сигурност и по-специално икономическата им независимост от извършителя.

119. Някои примери, при които службите, включително регионалните управления на правоприлагащите органи, са разположени в една и съща сграда или учрежденията са в непосредствена близост едно до друго и си сътрудничат, показват значително увеличаване нивата на удовлетвореност от услугите, като в някои случаи готовността на жертвите да повдигнат обвинения или да заведат дело в съда се е увеличила. Тези примери са известни като „Обслужване на едно гише“ и са били изпробвани и тествани в сферата на услугите по домашното насилие, но може лесно да се адаптират и към други форми на насилие. Ето защо параграф 3 призовава Страните да се стремят да локализират услугите в една и съща сграда.

120.  На последно място, параграф 3 изисква от Страните по Конвенцията да гарантират, че наличните услуги за подкрепа се предоставят на уязвимите лица, така че да отговорят на техните специфични нужди. Терминът „уязвими лица“ се отнася до същия списък с лица, обяснен в коментарите по член 12. Страните следва да предоставят тези услуги на разположение на жертвите, независимо от социално-икономическото им състояние, а там където това е целесъобразно, да ги предоставят безплатно.

121.  Целта на параграф 4 е да изтъкне сериозна несправедливост, с която често се сблъскват жертвите в търсене на помощ и подкрепа. Много от обществените и частните служби обвързват тяхната подкрепа с желанието на жертвата да се повдигне обвинение или да се свидетелства срещу извършителя. Ако от съображения за страх или емоционален смут и привързаност жертвата не желае да повдигне обвинения или откаже да свидетелства в съда, той или тя не получава възможност за консултации или настаняване в кризисен център. Това е в разрез с принципа на овластяване и в противоречие с подхода, основан на човешките права, и следва да бъде избягвано. Важно е да се отбележи, че тази разпоредба се отнася преди всичко до общите и специализираните услуги за подкрепа, посочени в членове 20 и 22 от Конвенцията – с изключение на услугите за правна помощ.

122. Някои от формите на насилие, обхванати в настоящата Конвенция, може да имат международни измерения. Жертвите на насилие, като например насилствени бракове или домашно насилие, а също така и жените или момичетата, застрашени от генитално осакатяване и които са с различна националност от тази на държавата, изискват консулска защита и евентуално медицинска и финансова помощ. Параграф 5 изисква от Страните да предприемат подходящи мерки, за да осигурят необходимата консулска помощ и, ако е подходящо, друга защита и съдействие, които да включват помощ за жертвите на престъпления, свързани с насилие над личността, съдействие в случай на арест или задържане, помощ и репатриране на бедстващи граждани, издаване на нови документи за самоличност и друга консулска подкрепа.

123. Това задължение не се ограничава само до гражданите на Страните по Конвенцията, а се простира и до всички други жертви, които в съответствие с техните задължения съгласно международното право, имат право на национална закрила от тази Страна, например граждани на държави-членки на Европейския съюз, които не предлагат защита, тъй като нямат постоянно представителство в тази страна (посолство, генерално консулство или консулски отдел), както е предвидено в член 20 (2) буква „в“ от Договора за функционирането на Европейския съюз.

Член 19 – Информация

124. Като непосредствена последица от насилието, жертвите невинаги са в състояние да вземат напълно информирани и оправомощени решения, а на много от тях липсва и подкрепяща среда. Тази разпоредба специално подчертава необходимостта да се гарантира, че на жертвите ще бъде предоставена информация за различните видове услуги за подкрепа и за правните мерки, с които те разполагат. Това изисква предоставяне на информация за мястото, където да получават такава помощ, каква по вид помощ да бъде това, ако е необходимо на език, различен от официалния език, и своевременно, което означава по време, когато тази помощ ще бъде от полза за жертвите. Това обаче не задължава Страните по Конвенцията да предлагат информация на всички езици, а да се концентрират върху най-разпространените езици в страната, и то в достъпна форма. Терминът „подходяща информация „се отнася до информацията, която удовлетворява в достатъчна степен нуждата на жертвата от информация. Това може да включва например не само името на организация, която предоставя услуги за подкрепа, но също така и даване на брошура, съдържаща данни за контакт, работно време и информация за конкретните услуги, които тя предлага.

Член 20 – Общи услуги за подкрепа

125. При предоставянето на услуги на жертвите, се прави разграничение между общи и специализирани услуги за подкрепа. Под ‘общи услуги за подкрепа’ се разбира помощта, която се предлага от органите на държавната власт, като например социални услуги, здравни услуги, услуги за наемане на работа, които осигуряват дългосрочна помощ и не са предназначени изключително и само в полза на жертвите, а служат на гражданите като цяло. От друга страна специализираните услуги за подкрепа са специализирани в предоставянето на подкрепа и помощ, съобразени с – често непосредствените – нужди на жертвите на специфични форми на насилие над жени и домашно насилие, които не са отворени за широката общественост. Докато първите могат да бъдат услуги, ръководени или финансирани от държавни органи, по-голямата част от специализираните услуги се предлагат от неправителствени организации.

126. Задължението, съдържащо се в член 20, параграф 1, изисква публичните социални услуги, като например настаняване, намиране на работа или помощи за безработни, предоставяне на държавно образование и обучение, обществени психологически и правни консултантски услуги, но и финансови услуги, които при необходимост да се съобразят със специфичните потребности на жертвите на формите на насилие, обхванати в тази Конвенция. Много от жертвите вече могат да бъдат намерени сред клиентите на тези услуги, но тяхното особено затруднено положение и травма невинаги са достатъчно или систематично вземани под внимание. Ето защо от Страните по Конвенцията се изисква да гарантират, че на жертвите ще бъде предоставен достъп до такива услуги, че те ще бъдат третирани по подкрепящ ги начин и че услугите ще бъдат подходящо съобразени с техните нужди.

127. Здравните и социалните служби често са първите, които влизат в контакт с жертвите. Параграф 2 цели да бъде гарантирано, че за тези услуги ще има адекватни ресурси, които да отговарят на техните дългосрочни нужди. Освен това той поставя акцента върху значението на обучението за членовете на персонала във връзка с различните форми на насилие, специфичните нужди на жертвите и как да бъде отговорено на тях с разбиране и подкрепа.

Член 21 – Помощ за индивидуални/колективни жалби

128. Тази разпоредба установява задължението на Страните да гарантират, че жертвите имат информация и достъп до приложими регионални и международни механизми за подаване на жалби. Терминът „приложими“ се отнася само до тези регионални и международни механизми за подаване на жалби, които са ратифицирани от Страните по Конвенцията. Държавите-членки на Съвета на Европа са страни по значителен брой регионални и международни договори за правата на човека, като повечето от тях са приели компетентността на съответните органи по договорите и механизмите за подаване на жалби. Ето защо при изчерпване на националните правни средства за защита, жертвите на всички форми на насилие, попадащи в обхвата на тази Конвенция, имат право да прибягнат до съществуващи регионални и международни механизми за подаване на жалби. Такова право имат всички граждани, които могат например да се обърнат към Европейския съд по правата на човека или до Комитета CEDAW за допълнителна правна защита. Тези жалби могат също да бъдат от колективен характер, което означава, че те са на разположение за групи от жертви – един такъв пример е механизмът за колективни жалби в рамките на Европейската социална харта.

129.  Чрез осигуряването на гаранция, че жертвите ще имат „информация и достъп до“ тези механизми, съставителите на проекта са искали да подчертаят, че на жертвите трябва да бъде предоставена информация за правилата за допустимост и процедурните изисквания, свързани с приложимите регионални и международни механизми за подаване на жалби, и че при изчерпване на националните средства за правна защита Страните не трябва по никакъв начин да възпрепятстват достъпа до тези механизми.

130. Тази разпоредба има за цел също да насърчи предоставянето на прецизна и информирана помощ на жертвите при завеждането на такива жалби, която може да бъде осигурена от държавата, адвокатските колегии, съответните НПО или други възможни действащи лица. „Помощта“ може да се състои в предоставянето на информация и правни консултации. Предоставяната помощ трябва да бъде добре информирана и адаптирана към нуждите на жертвата, така че да улесни достъпа до приложимите механизми за подаване на жалби от страна на жертвата.

Член 22 – Специализирани услуги за подкрепа

131. В допълнение към задължението, съдържащо се в член 20, тази и следващите разпоредби изискват от Страните по Конвенцията да осигурят или уредят добре обезпечени сектори за експертна подкрепа.

132. Целта на тази специализирана помощ е да се гарантира сложната задача за овластяане на жертвите чрез оптимална подкрепа и помощ, съобразена с техните специфични нужди. Голяма част от нея се гарантира най-добре от женските организации и от услугите за подкрепа, осигурени например от местните власти с помощта на специализиран и опитен персонал със задълбочени познания за насилието, основано на пола. Важно е да се гарантира, че тези услуги са достатъчно разпространени в цялата страна и достъпни за всички жертви. Нещо повече, тези служби и техните служители трябва да бъдат в състояние да отговорят на различните видове насилие, попадащи в обхвата на тази Конвенция, и да осигурят подкрепа за всички групи жертви, включително трудно достъпните групи.  Видовете подкрепа, които тези специализирани служби трябва да предоставят, включват предоставяне на подслон и безопасно място за живеене, незабавна медицинска помощ, събиране на съдебно-медицински доказателства в случаи на изнасилване и сексуални посегателства, краткосрочно и дългосрочно психологическо консултиране, грижи за нанесени травми, правни консултации, застъпнически и информационни услуги, телефонни линии за помощ за насочване на жертвите към подходящата услуга и специфични услуги за деца жертви или свидетели.

Член 23 – Подслони

133. Този член изисква от Страните да предвидят създаването на достатъчен брой подходящи, лесно достъпни подслони като важно средство за изпълнение на задължението за предоставяне на закрила и помощ. Целта на подслоните е да се осигури незабавен, за предпочитане денонощен достъп до безопасно място за настаняване на жертвите, особено на жените и децата, когато те вече не са в безопасност в дома си. Местата за временно настаняване или общите подслони, като тези за бездомните, не са достатъчни и няма да осигурят необходимата подкрепа или овластяване. Жертвите са изправени пред многобройни взаимосвързани проблеми, свързани с тяхното здраве, безопасност, финансово състояние и благополучието на техните деца. Специализираните подслони за жени са най-добре подготвени да се справят с тези проблеми, тъй като техните функции надхвърлят осигуряването на безопасно място за настаняване. Те осигуряват на жените и техните деца нужната подкрепа, като им дават възможност да се справят със своите травматични преживявания, да изоставят насилствените взаимоотношения, да си възвърнат самочувствието и да поставят основите на един независим живот по свой избор. Освен това подслоните за жени играят централна роля в изграждането на мрежи, междуведомственото сътрудничество и повишаването на осведомеността в техните общности.

134. С оглед изпълнението на основната им задача за осигуряване на безопасност и сигурност на жените и децата, от решаващо значение е всички подслони да прилагат определен набор от стандарти. За тази цел трябва да се оцени сигурността на всяка жертва и да бъде изготвен индивидуален план за сигурност въз основа на тази оценка. Техническата сигурност на сградата е друг ключов въпрос за подслоните, тъй като насилствените атаки от страна на извършителите са заплаха не само за жените и техните деца, но и за персонала и други хора в околността. Освен това е незаменимо и ефективното сътрудничество с полицията по въпросите на сигурността.

135. Тази разпоредба изисква да бъдат създадени достатъчен брой подслони, за да се осигури подходящо временно настаняване на всички жертви. Всеки вид насилие изисква различен вид подкрепа и защита, а служителите трябва да бъдат обучени да предоставят тези видове подкрепа и защита. Терминът „достатъчен брой“ има за цел да гарантира, че са посрещнати нуждите на всички жертви по отношение на подслон и специализирана помощ. Окончателният доклад за дейността на Работната група на Съвета на Европа за борба с насилието срещу жени, включително домашното насилие (EG-TFV (2008)6) препоръчва безопасно настаняване в специализирани подслони за жени, които да са на разположение във всеки регион, с място за едно семейство на всеки 10 000 души от населението. Въпреки това броят на местата за подслон трябва да зависи от действителните нужди. От гледна точка на приютите за други форми на насилие, броят на местата, които да се предлагат, отново ще зависи от действителните нужди.

Член 24 –Телефонни линии за помощ

136. Горещите телефонни линии са един от най-важните начини за създаване на възможност за жертвите да намерят помощ и подкрепа. Една гореща телефонна линия с широко рекламиран публично известен номер, която осигурява подкрепа и консултиране в кризисни ситуации и насочва към персонални услуги, като например подслони, центрове за консултиране или полицията, е крайъгълният камък на всяка услуга за подкрепа и консултации във връзка с всички форми на насилие, попадащи в обхвата на тази Конвенция. Ето защо този член съдържа задължението да се създадат национални телефонни линии, които да са на разположение денонощно и които да са безплатни. Много от жертвите често се оказват без документи и ресурси и им е трудно да си купят телефонна карта или да намерят монети, за да се обадят от уличен телефон. Това че трябва да заплатят макар и минимална сума пари може да затрудни много от търсещите помощ, откъдето идва и изискването повикването към телефонната линия за помощ да се предлага безплатно. Освен това в много телефонни системи платените разговори могат да бъдат проследени чрез сметката за телефон, което да покаже на извършителя, че жертвата търси помощ и това евентуално да застраши жертвата допълнително. Окончателният доклад за дейността на Работната група на Съвета на Европа за борба с насилието срещу жени, включително домашното насилие (EG-TFV (2008)6) препоръчва създаването на най-малко една безплатна национална гореща телефонна линия, обхващаща всички форми на насилие срещу жените, работеща 24 часа на ден, 7 дни в седмицата и осигуряваща кризисна подкрепа на съответните езици.

137. Много от жертвите срещат трудности при активното търсене на помощ, а прагът за предприемане на такова обаждане и споделяне на интимна и лична информация е много висок. Ето защо е важно обажданията да могат да останат анонимни, да осигуряват консултация със специалисти, които са обучени за справяне с такива ситуации, а линиите за помощ да предоставят информация и да запазват конфиденциалност, ако обаждащите се пожелаят това. В някои страни е също толкова важно да се осигури помощ на няколко езика с цел облекчаване на езиковата бариера, която може да срещнат някои от обаждащите се.

Член 25 – Подкрепа за жертви на сексуално насилие

138. Травматичният характер на сексуалното насилие, включително изнасилванията, изисква особено деликатна и чувствителна реакция от обучен и специализиран персонал.  Жертвите на този вид насилие се нуждаят от незабавна медицинска помощ и подкрепа за преживяване на травмата, комбинирани с непосредствени съдебно-медицински прегледи с цел събиране на необходимите за съдебното преследване доказателства.   Освен това често има огромна нужда от психологическо консултиране и терапия – често седмици и месеци след събитието.

139. Ето защо член 25 поставя особен акцент върху предоставянето на този вид специализирана помощ, като задължава Страните да предвидят създаването на достатъчен брой достъпни кризисни центрове за жертви на изнасилване или центрове за насочване на жертви на сексуално насилие. Важно е да се отбележи, че Страните имат алтернативна възможност, а не задължението да създадат и двата типа центрове.

140.  Кризисните центрове за жертви на изнасилване могат да имат много и различни форми. Обикновено тези центрове предлагат дългосрочна помощ, която се съсредоточава в консултиране и терапия чрез предлагане на индивидуални консултации, групи за подкрепа и контакти с други служби. Те също подкрепят жертвите по време на съдебни производства, като им предоставят застъпничество от страна на други жени и друга практическа помощ.

141. Центровете за насочване на жертви на сексуално насилие от друга страна могат да се специализират в неотложни медицински грижи, висококачествена съдебно-медицинска практика и кризисна интервенция. Те могат например да се създадат в болнични условия, за да се отговори незабавно на претърпяното сексуално насилие чрез извършване на медицински прегледи и насочване на жертвата към специализирани организации в общността за допълнителни услуги. Те също така могат да се концентрират върху незабавното и адекватното изпращане на жертвата към подходящи, специализирани организации, които да осигурят необходимите грижи, определени в член 25. Изследванията показват, че е добра практика да се извършват съдебно-медицински прегледи, независимо от това дали полицията ще бъде уведомена за случая, като се предложи възможността за взимане на проби и тяхното съхраняване така, че решението за това дали изнасилването да се докладва на полицията или не да може да се вземе на по-късен етап.

142. Изискването да се предвиди създаването на такива центрове създава задължение за Страните по Конвенцията да гарантират, че това ще бъде направено в достатъчен обем, а също така да гарантират лесен достъп до тях и че техните услуги ще се извършват по подходящ начин. Окончателният доклад за дейността на Работната група на Съвета на Европа за борба с насилието срещу жени, включително домашното насилие (EG-TFV (2008)6) препоръчва да има един такъв център на всеки 200 000 жители, а тяхното географско разпределение да бъде също толкова достъпно за жертвите в селските райони, колкото и в големите градове. Терминът „подходящи“ има за цел да гарантира, че предлаганите услуги са съобразени с нуждите на жертвите.

Член 26 – Защита и подкрепа на деца свидетели

143. Излагането на физическо, сексуално или психологическо насилие или на насилие между родители или други членове на семейството има силно въздействие върху децата. То поражда страх у тях, причинява им травми и влияе неблагоприятно върху тяхното развитие.

144. Поради тази причина член 26 установява задължението да се гарантира, че при предоставяне на услуги и помощ на жертви с деца, които са свидетели на насилие, се вземат предвид техните права и нужди. Терминът „деца свидетели“ се отнася не само за децата, които присъстват по време на насилието и са активни свидетели, но и за тези, изложени на крясъци и други звуци на насилие, докато се крият наблизо или които са изложени на дългосрочните последствия от такова насилие. Важно е да се разпознава и да се разглежда виктимизацията на децата като свидетели на всички форми на насилие, обхванати в тази Конвенция, и правото им на подкрепа. Затова параграф 2 призовава за съобразени с възрастта и развитието на децата най-добри психо-социални интервенции, които са специално пригодени към децата с цел да се справят със своите травматични преживявания, когато това е необходимо. Всички предлагани услуги трябва надлежно да се съобразяват с висшите интереси на детето.

Член 27 – Съобщаване

145. Чрез изискването за насърчаване на съобщаването от всяко лице, което става свидетел на насилие или има достатъчно основания да подозира, че може да бъде извършен акт на насилие, обхванат от приложното поле на настоящата Конвенция, съставителите на проекта са искали да се подчертае важната роля, която гражданите – приятели, съседи, членове на семейството, колеги, преподаватели или други членове на общността – могат да играят за нарушаване на мълчанието, което често цари по отношение на насилието. Отговорност на всяка от Страните е да определи компетентните органи, на които могат да се съобщават такива подозрения. Това могат да бъдат правоприлагащите органи, агенциите за закрила на детето или други социални служби.  Терминът „разумни основания“ означава искрено убеждение при добросъвестно съобщаване.

Член 28 – Съобщаване от специалисти

146. Според този член Страните по Конвенцията трябва да гарантират, че специалистите, които обикновено са задължени да спазват професионална тайна (като например лекарите и психиатрите), имат възможност да докладват на компетентните организации или органи, ако имат разумни основания да смятат, че е бил извършен сериозен акт на насилие, обхванат от тази Конвенция, и че могат да се очакват още сериозни актове на такова насилие. Това са кумулативни изисквания за съобщаване, които покриват например типични случаи на домашно насилие, при които жертвата вече е подложена на сериозни прояви на насилие и има вероятност от по-нататъшно насилие.

147. Важно е да се отбележи, че тази разпоредба не налага задължение за тези специалисти да съобщават за такива случаи. Тя единствено предоставя на тези лица възможността да направят това без никакъв риск от нарушаване на доверието. Макар законодателството да може да налага норми за конфиденциалност, въпросите, свързани с поверителността и нейното нарушаване, може да се ръководят и от етичните кодекси или професионалните стандарти за различните професионални групи. Тази разпоредба има за цел да гарантира, че нито едно правило за конфиденциалност няма да попречи на съобщаването на сериозни прояви на насилие. Целта на тази разпоредба е да защити живота и здравето на жертвите, а не започване на наказателно разследване.  Ето защо е важно да се даде възможност на тези специалисти, които след внимателна преценка, искат да защитят жертвите на насилие.

148. Терминът „при съответни условия“ означава, че Страните могат да определят ситуациите или случаите, в които се прилага тази разпоредба. Например Страните могат да направят така, че задължението, съдържащо се в член 28, да зависи от предварителното съгласие на жертвата, с изключение на някои специфични случаи, като например когато жертвата е непълнолетно лице или не е в състояние да се защити поради физически или умствени увреждания. Освен това всяка Страна е отговорна за определянето на категориите специалисти, за които важи тази разпоредба. Терминът „някои специалисти“ има за цел да покрие произволен брой специалисти, чиито функции включват контакт с жени, мъже и деца, които могат да бъдат жертви на всяка от формите на насилие, обхванати от приложното поле на тази Конвенция. Освен това този член не засяга правата съгласно член 6 от ЕСПЧ на лицата, обвинени в актове, за които се прилага настоящата Конвенция, независимо дали това става в гражданско или наказателно производство.

Глава V – Материално право

149. Както и в други конвенции на Съвета на Европа за борба с конкретни форми на насилие, тормоз или малтретиране, материалноправните норми представляват важна част от инструментите. От проучването на националното законодателство в областта на насилието над жени и домашното насилие става ясно, че съществуват много пропуски. Ето защо е необходимо да се засили правната защита и обезщетяване, като се вземат предвид съществуващите добри практики при въвеждане на промени в законодателните системи на всички държави-членки с цел ефективно предотвратяване и борба с тези форми на насилие. Съставителите на проекта са изследвали съответните наказателни, граждански и административноправни мерки, които да бъдат въведени, за да се гарантира, че Конвенцията обхваща различните ситуации, свързани с разглежданите актове на насилие. В резултат на това тази глава съдържа набор от превантивни, защитни и компенсаторни мерки за жертвите и въвежда наказателни мерки срещу извършителите на тези форми на насилие, при които се изисква наказателноправен отговор.

150.  Тази глава определя задължението за осигуряване на разнообразие от гражданскоправни средства за защита, с цел да се предостави възможност на жертвите да търсят правосъдие и обезщетение – преди всичко срещу извършителя, но също така и по отношение на държавните органи, ако те не са изпълнили своето задължение за надлежно вземане на превантивни и защитни мерки.

151. Глава V установява също определен брой наказателни престъпления. Този тип хармонизиране на националното законодателство улеснява действията срещу престъпността на национално и международно ниво по няколко причини. Често националните мерки за борба с насилието над жени и домашното насилие не се прилагат по систематичен начин или са непълни поради пропуски в законодателството.

152. Основната цел на наказателноправните мерки е да насочват Страните към въвеждане на ефективни политики за овладяване на насилието над жени и домашното насилие – и двете са все още, за съжаление, широко разпространени престъпления в Европа и извън нея.

153. Съставителите на проекта се съгласяват, че по принцип всички наказателноправни разпоредби на Конвенцията трябва да бъдат представени по неутрален за половете начин; ето защо полът на жертвата или извършителя по правило не трябва да е съставен елемент на престъплението. И все пак това не трябва да пречи на Страните да въвеждат разпоредби, свързани с пола.

154. Съставителите на проекта са преценили, че тази Конвенция трябва да избегне разглеждането на същите модели на поведение, които вече са разглеждани в други конвенции на Съвета на Европа, по-специално Конвенцията на Съвета на Европа за борба с трафика на хора (CETS № 197) и на Конвенцията за закрила на децата срещу сексуална експлоатация и сексуално насилие (CETS № 201).

155. Задълженията, които се съдържат в членове 33 до 39, изискват Страните по Конвенцията да гарантират, че дадени умишлени деяния ще бъдат криминализирани.  Съставителите на проекта се съгласяват тази формулировка, за да задължат Страните да криминализират въпросното поведение. Въпреки това Конвенцията не ги задължава непременно да въвеждат специални разпоредби, криминализиращи описаните в Конвенцията модели на поведение. От гледна точка на член 40 (сексуален тормоз) и като се вземе предвид специфичното естество на това поведение, съставителите на проекта смятат, че то може да бъде предмет на правна защита чрез наказателноправни или други правни санкции. Накрая, престъпленията, посочени в тази глава, представляват минимален консенсус, който не изключва допълването им или създаване на по-високи стандарти в националното законодателство.

156.  В съответствие с общите принципи на наказателното право правно валидното съгласие може да отмени наказателната отговорност. Освен това други правно обосновани актове, като например действия, извършени при самозащита, защита на имот или с оглед на необходими медицински процедури, не пораждат наказателни санкции по силата на тази Конвенция.

Член 29 – Граждански дела и правни средства за защита

157. Параграф 1 от тази разпоредба има за цел да гарантира, че жертвите на всяка от формите на насилие, обхванати от тази Конвенция, могат да се обръщат към националната правна система за подходящо гражданскоправно средство за защита в рамките на гражданското право срещу извършителя. От една страна това включва гражданскоправни средства за защита, които позволяват на гражданския съд да нареди на даден човек да прекрати дадено поведение, да се въздържа от определено поведение за в бъдеще или да принуди човек да предприеме определени действия (разпореждания). Гражданскоправно средство от този тип може да се използва например, за да се помогне на момичетата и момчетата, изправени пред перспективата да сключат брак против волята си, да им бъде върнат паспорта или друг важен документ, задържан от друго лице против волята им (родители, настойници или други членове на семейството). Такива разпореждания помагат да се осигури защита срещу актове на насилие.

158.  От друга страна, в зависимост от националния правен ред на Страната, гражданскоправните средства за защита, предлагани по тази разпоредба, могат да включват и съдебни заповеди, които се занимават по-специално с актове на насилие, обхванати от приложното поле на тази Конвенция, като например забранителни заповеди, ограничителни заповеди и заповеди за защита от домашно насилие, посочени в член 53. Те са от особено значение в случаите на домашно насилие и допълват незабавната и често краткосрочна закрила, предлагана от незабавните забранителни заповеди, посочени в член 52.

159. Освен това гражданското право следва да предвиди средства за правна защита срещу клевета и обида в контекста на преследването и сексуалния тормоз, в случаите когато такива действия не са обхванати от наказателното законодателство на Страните.

160. Всички заповеди в гражданското право се издават след подаване на заявление от страна на жертвата, или – в зависимост от правната система – от страна на трето лице и не може да се издават служебно.

161. Докато параграф 1 цели да предостави на жертвите гражданскоправни средства за защита срещу извършителя, параграф 2 гарантира, че жертвите ще имат средства за защита срещу държавните органи, които не са изпълнили задължението си да предприемат необходимите превантивни или защитни мерки.

162. Това отново потвърждава принципа за отговорност на държавните органи, които в съответствие с член 5 от тази Конвенция са длъжни надлежно да предотвратяват, разследват и наказват актове на насилие, обхванати от приложното поле на тази Конвенция. Неизпълнението на това задължение може да доведе до правна отговорност, а гражданското право трябва да предложи корективни мерки за разглеждане на такова неизпълнение. Тези правни средства включват, наред с другото, граждански иск за вреди, който трябва да бъде на разположение за проявена небрежност и груба небрежност. Степента на гражданската отговорност на държавните органи остава да се определя от вътрешното право на Страните, които имат правото на преценка да решат какъв вид небрежно поведение е наказуемо.

163. Задължението, съдържащо се в параграф 2, е в съответствие със съдебната практика на Европейския съд по правата на човека относно неизпълнението от страна на държавните органи на тяхното позитивно задължение по силата на член 2 от ЕКПЧ (право на живот). В решенията Osman v. the United Kingdom и Opuz  v.  Turkey Съдът е уточнил, че „когато се твърди, че властите са нарушили позитивното си задължение да защитават правото на живот в контекста на тяхното гореспоменато задължение за предотвратяване и противодействие на престъпленията срещу личността, трябва удовлетворително да бъде установено, че властите са знаели или че е трябвало да знаят в момента на съществуването на реална и непосредствена опасност за живота на идентифицирано лице или лица от престъпните действия на трето лице и че не са взели мерките, попадащи в обхвата на правомощията им, които, разумно погледнато, би могло да се очаква да избегнат тази опасност.” Съдът изрично посочва, че отговорността за такова неизпълнение не се ограничава само до груба небрежност или умишлено пренебрегване на задължението за защита на живота.

164. В случай на смърт на жертвата, наличните правни средства за защита трябва да бъдат достъпни за нейните или неговите наследници.

Член 30 – Обезщетение

165. Този член определя правото на обезщетение за вреди, претърпени в резултат на някое от престъпленията, установени от тази Конвенция. Параграф 1 установява принципа, че най-вече извършителят е този, който е отговорен за нанесените вреди и тяхното обезщетяване.

166. Обезщетение може да бъде търсено и от застрахователни компании или от държавни здравноосигурителни и социалноосигурителни схеми. Параграф 2 създава субсидиарното задължение на държавата да компенсира нанесените вреди. Условията, свързани с подаването на молба за обезщетение, могат да бъдат установени от вътрешното право, като например изискването, че жертвата на първо място и преди всичко е търсила обезщетение от извършителя. Съставителите на проекта подчертават, че държавно обезщетение трябва да бъде присъждано в ситуации, когато жертвата е претърпяла тежка телесна повреда или увреждане на здравето. Следва да се отбележи, че терминът „телесна повреда“ включва наранявания, които са причинили смъртта на жертвата и че „увреждане на здравословното състояние“ обхваща сериозни психологически вреди, причинени от действия на психологическо насилие, посочени в член 33. При все че обхватът на държавното обезщетение е ограничен до „тежки“ наранявания и увреждане на здравето, това не изключва Страните да предоставят по-щедри споразумения за компенсация, нито ги ограничава да поставят по-високи и/или по-ниски прагове за някои или всички елементи на обезщетението, което следва да бъде изплатено от държавата. По-конкретно тази разпоредба не засяга задълженията на Страните по Европейската конвенция относно обезщетението на жертвите на тежки престъпления (ETS № 116).

167.  Субсидиарното задължение на държавата за обезщетение не изключва Страните да предявяват регресни искове за присъждане на обезщетение от извършителя, при условие че се обръща надлежно внимание на безопасността на жертвата. Позоваването на „безопасността на жертвата“ изисква Страните да гарантират, че всички мерки, предприети, за да се претендират регресни искове към извършителя, ще обърнат подобаващо внимание на последиците от тези мерки за безопасността на жертвата. Това включва по-конкретно ситуации, когато извършителят може да поиска да си отмъсти на жертвата за това, че се е наложило да плати обезщетение на държавата.

168. Тази разпоредба не изключва междинно участие на държавата в обезщетяването на жертвата. Жертва, която спешно се нуждае от помощ, може да не е в състояние да изчака резултатите от често усложненото съдебно производство. В такива случаи Страните могат да предвидят държавата или компетентният орган да встъпят в правата на компенсираното лице до размера на компенсацията, която е платена, или ако по-късно компенсираното лице получи обезщетение от друг източник, могат да възстановят изцяло или частично присъдената сума.

169.  В случай че на жертвата се изплати държавно обезщетение, тъй като извършителят не желае или не може, въпреки съдебното нареждане, да направи това, държавата има право на обратен иск срещу извършителя.

170. За да осигурят обезщетение от държавата, Страните могат да създадат схеми за държавно обезщетение, посочени в член 5 и член 6 от Европейската конвенция относно обезщетението на жертвите на тежки престъпления.

171. Трябва да се отбележи, че параграф 2 на този член е отворен за ограничения по силата на член 78 (2) от тази Конвенция. Тази възможност за уговорки не засяга задълженията на Страните съгласно други международни инструменти в тази област, като например посочената по-горе Европейска конвенция относно обезщетението на жертвите на тежки престъпления.

172. Тъй като много от жертвите на формите на насилие, обхванати от тази Конвенция, не са граждани на държавата, на чиято територия е извършено престъплението, субсидиарното държавно обезщетение следва да обхваща както местни, така и чужди граждани.

173.  Параграф 3 има за цел да гарантира, че обезщетението ще бъде отпуснато в разумен срок, което означава в рамките на подходящ период от време.

174. Важно е да се отбележи, че обезщетение може да бъде отпуснато не само в съответствие с гражданското или административното право, но и по наказателното право като част от наказателноправна санкция.

Член 31 – Родителски права, право на посещение и безопасност

175. Тази разпоредба има за цел да гарантира, че съдебните органи не издават нареждания за режим на лични контакти, без да вземат под внимание случаите на насилие, обхванати от приложното поле на тази Конвенция. Това се отнася до съдебните разпореждания, регулиращи контактите между децата и техните родители и други лица, които имат семейни връзки с децата. В допълнение към другите фактори, инцидентите на насилие срещу жертвата, която се грижи за детето, както и срещу самото дете, трябва да се вземат под внимание, когато се вземат решения за родителски права и режима на посещения или контакти.

176.  Параграф 2 разглежда сложния въпрос за гарантиране на правата и безопасността на жертвите и свидетелите, като същевременно се вземат под внимание родителските права на извършителя. Специално в случаите на домашно насилие въпросите, свързани с общите деца, често са единствените връзки, които остават между жертвата и извършителя. За много от жертвите и техните деца спазването на режима на лични контакти може да представлява сериозен риск за тяхната безопасност, защото това често означава да останат лице в лице с извършителя. Следователно този параграф определя задължението да се гарантира, че жертвите и техните деца са в безопасност от гледна точка на по-нататъшни наранявания.

Член 32 – Граждански последици от насилствени бракове

177. Този член разглежда правните последици от един принудителен брак, като гарантира, че такива бракове могат да бъдат обявени за „недействителни, анулирани или разтрогнати“. За целите на тази разпоредба, „недействителен“ е брак, който се счита за валидно сключен, но може да стане недействителен, ако бъде оспорен от една от страните; „анулираният“ брак е лишен от правни последици, независимо дали е оспорен от някоя от страните или не. „Разтрогнатият“ брак, както в случай на развод, е лишен от правни последици само от датата на прекратяването му. Съставителите на проекта са имали предвид, че конкретното прилагане на този член по отношение на използваните термини (недействителен, анулиран, разтрогнат) може да варира в зависимост от понятията, предвидени в гражданското право на Страните“.

178. Важно е правното действие, което се изисква по силата на тази разпоредба, да е лесно достъпно и да не поставя прекомерна финансова и административна тежест върху жертвата. Това означава, че всички процедури, създадени за отмяна или прекратяване на насилствените бракове, не може да поставят непреодолими трудности или косвено да водят до финансови затруднения за жертвата. Освен това формата на прекратяване на брака не трябва да засяга правата на жертвата на насилствения брак.

Чл. 33 – Психологическо насилие

179. Този член определя престъплението психологическо насилие. Съставителите на проекта са единодушни, че всяко умишлено поведение, което сериозно засяга психологическата неприкосновеност на друго лице чрез принуда или заплахи заслужава наказателна санкция. Тълкуването на думата „умишлено“ е оставено на вътрешното право, но изискването за умишлено поведение се отнася до всички елементи на престъплението.

180. Степента на правонарушението е ограничена до умишлено поведение, което сериозно засяга или уврежда психологическа неприкосновеност на дадено лице, което може да се направи по различни начини и методи. Конвенцията не дефинира какво се има предвид под сериозно засягане. Трябва да са използвани принуда или заплахи, за да се разглежда дадено поведение според тази разпоредба.

181. Тази разпоредба се отнася за модел на поведение, а не само за единично събитие. Тя цели да обхване престъпния характер на насилническия модел на поведение, който възниква във времето, в рамките на или извън семейството. Психологическото насилие често предхожда или съпътства физическото и сексуалното насилие в интимните отношения (домашно насилие). Въпреки това то може да се прояви и във всяка друга обстановка, например на работното място или в училищната среда. Важно е да се подчертае, че съгласно член 78, параграф 3 от настоящата Конвенция, всяка държава или Европейският съюз може да заяви, че си запазва правото да предвижда ненаказателни вместо наказателни санкции по отношение на психологическото насилие. Намерението на съставителите на проекта е да се запази принципа на криминализиране на психологическото насилие в Конвенцията, като същевременно се позволи гъвкавост, когато правната система на една Страна предвижда само ненаказателни санкции по отношение на тези модели на поведение. Независимо от това санкциите следва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи, независимо от това дали Страните са избрали да заложат наказателни или ненаказателни санкции.

Член 34 – Преследване

182. Този член определя престъплението преследване като умишленото, многократно заплашително поведение, насочено към друго лице, което кара това лице да се страхува за своята безопасност. Това включва всяко повтарящо се поведение със заплашителен характер срещу идентифицирано лице, което има като последица насаждане у този човек на чувство на страх. Заплашителното поведение може да се състои от многократно преследване на друго лице, навлизане в нежелана комуникация с друго лице или показване на другото лице, че е наблюдавано. Това включва физическото преследване на жертвата, появяване на нейната или неговата месторабота, в спортни бази или образователни учреждения, както и преследване на жертвата във виртуалния свят (в чатове, социални мрежи и т.н.). Навлизането в нежелана комуникация включва упражняването на активен контакт с жертвата чрез всички възможни средства за комуникация, включително модерни средства за комуникация и ИКТ.

183. Освен това заплашителното поведение може да включва различно поведение – от вандалски действия спрямо собственост на друго лице, оставяне на едва доловими следи от контакт с личните вещи на даден човек, набелязване на домашния любимец на дадено лице до създаване на фалшива самоличност или разпространяване на невярна информация онлайн.

184. За да влезе в обхвата на тази разпоредба, всеки акт на такова заплашително поведение трябва да бъде извършен умишлено и с намерение за насаждане на чувство за страх у жертвата.

185. Тази разпоредба се отнася за даден стил на поведение, което включва повтарящи се значителни инциденти. Тази разпоредба е предназначена да застъпи престъпния характер на модел на поведение, чиито отделни елементи, взети сами по себе си, невинаги представляват престъпно поведение. Тя обхваща поведение, насочено директно към жертвата. Въпреки това Страните могат да я прилагат и за поведение, насочено към всяко лице от социалната среда на жертвата, включително членове на семейството, приятели и колеги. Опитът на жертвите на преследване показва, че много преследвачи не ограничават действията си до тяхната реална жертва, а често насочват тези актове към лица, близки на жертвата. Често това значително повишава чувството на страх и загуба на контрол над ситуацията и следователно може да бъде обхванато от настоящата разпоредба.

186. На последно място, точно както при психологическото насилие, член 78, параграф 3 предвижда възможността всяка държава или Европейският съюз да заявят, че си запазват правото да предвидят ненаказателни санкции, доколкото те са ефективни, пропорционални и възпиращи. Предвиждането на ограничителна заповед следва да се разглежда като ненаказателна санкция в рамките на възможността за ограничения. Отново, намерението на съставителите на проекта е да се запази принципа на криминализиране на преследването, като същевременно се позволи гъвкавост, когато правната система на една Страна предвижда само ненаказателни санкции по отношение на преследването.

Чл. 35 – Физическо насилие

187. Този член криминализира всяко умишлено извършване на физическо насилие срещу друго лице, независимо от контекста, в който се случва.

188. Терминът „физическо насилие“ се отнася до телесни повреди, претърпени в резултат на прилагането на непосредствена и незаконна физическа сила. Той обхваща също насилие, което води до смъртта на жертвата.

Член 36 – Сексуално насилие, включително изнасилване

189. Този член установява престъплението сексуално насилие, включително изнасилване. Параграф 1 обхваща всички форми на сексуални действия, които се извършват спрямо друго лице без неговото свободно съгласие и които са извършени умишлено. Тълкуването на думата „умишлени“ е оставено на вътрешното право, но изискването за умишлено поведение се отнася до всички елементи на престъплението.

190. Буква „а“ се отнася до вагинално, анално или оралнo проникване в тялото на друго лице, за което това лице не е дало съгласието си. Проникването може да се извърши с телесна част или с предмет. Като изисква проникването да бъде от сексуален характер, Конвенцията се стреми да подчертае границите на тази разпоредба и да избегне проблеми, свързани с тълкуването ѝ. Терминът „от сексуално естество“ описва акт, който има сексуална конотация. Това не се отнася за деяния, при които липсва такава конотация или оттенък. Буква „б“ обхваща всички действия от сексуален характер без свободно изразено съгласие на една от страните, участващи в акта, с изключение на проникване.  И на последно място, буква „в“ обхваща ситуации, при които жертвата е принудена без съгласие да извърши или да се съобрази с актове от сексуален характер с или от лице, различно от извършителя. При насилствените отношения жертвите често са принудени да участват в сексуални действия с лице, избрано от извършителя. Целта на буква „в“ е да обхване сценарии, при които извършителят не е лицето, което извършва половия акт, а лицето, което кара жертвата да участва в сексуални действия с трето лице, при условие че това поведение има някаква връзка с умишленото поведение, което трябва да бъде инкриминирано в съответствие с член 36 от Конвенцията.

191. При оценката на съставните елементи на престъпленията Страните следва да имат предвид съдебната практика на Европейския съд по правата на човека. Във връзка с това съставителите на проекта са искали да припомнят, в съответствие с тълкуването, което може да бъде направено, решението M.C. v. Bulgaria от 4 декември 2003 г., в което Съдът посочва, че е „убеден, че всеки твърд подход в наказателното преследване на сексуалните престъпления, като например изискването на доказателства за физическа съпротива при всички случаи рискува да остави някои видове изнасилвания ненаказани и по този начин да застраши ефективната защита на сексуалната автономия на индивида. В съответствие със съвременните стандарти и тенденции в тази област позитивните задължения на държавите-членки по член 3 и член 8 от Конвенцията трябва да се разглеждат като изискващи наказание и ефективно преследване на всеки сексуален акт, извършен без съгласие, включително при липса на физическа съпротива“ (§ 166). Съдът също така отбелязва: „Независимо от конкретната формулировка, избрана от законодателя, в редица страни съдебното преследване на насилствените сексуални актове при всички обстоятелства се търси в практиката чрез тълкуване на съответните установени от закона термини („принуда“, „насилие“, „натиск“, „заплаха“, “ подвеждане“, „изненадване“ или други) и чрез оценка на доказателствата, в зависимост от контекста“ (§ 161).

192. Наказателното преследване на това престъпление ще изисква преценка на доказателствата с оглед на контекста, за да се установи на базата на всеки отделен случай дали жертвата свободно е дала съгласието си за извършване на сексуалния акт.  Тази преценка трябва да разпознава широката гама от поведенчески реакции на сексуалното насилие и изнасилването, които жертвите демонстрират, и не трябва да се основава на предположения за типичното поведение в такива ситуации. Ето защо е също толкова важно да се гарантира, че тълкуването на законите и съдебното преследване на случаите на изнасилване не се влияят от половите стереотипи и митове за мъжката и женската сексуалност.

193. При прилагането на тази разпоредба Страните по Конвенцията са длъжни да предвидят наказателно законодателство, което обхваща понятието за липса на свободно изразено съгласие за сексуалните актове, изброени в буква „a“ да буква „в“. И все пак е оставено на Страните да вземат решение за конкретната формулировка на законодателството и на факторите, които те считат, че изключват възможността за свободно изразено съгласие. Параграф 2 указва само, че съгласието трябва да бъде дадено доброволно в резултат на свободната воля на лицето в контекста на конкретните обстоятелства.

194. Параграф 3 изяснява задължението на Страните по Конвенцията да гарантират, че престъпленията сексуално насилие и изнасилване, установени в съответствие с тази Конвенция, са приложими за всички насилствени сексуални актове, независимо от връзката между извършителя и жертвата. Сексуалното насилие и изнасилването са често срещана форма на упражняване на сила и контрол в насилствените взаимоотношения, които е вероятно да се случат по време и след раздяла. От решаващо значение е да се гарантира, че няма изключения от криминализирането и съдебното преследване на такива актове, когато са извършени срещу настоящ или бивш съпруг или партньор в съответствие с националното законодателство.

Чл. 37 – Насилствени бракове

195. Този член установява престъплението насилствен брак. Докато някои жертви на насилствен брак са принудени да сключат брак в страната, в която живеят (параграф 1), много други първо биват извеждани в друга страна, често тази на техните предци, и са принудени да сключат брак с хора, живеещи в тази държава (параграф 2). Поради тази причина съставителите на проекта са сметнали, че е важно в тази разпоредба да се включат два типа поведение: принуждаване на дадено лице да встъпи в брак и подмамване на лице в чужбина с цел принуждаване на това лице да встъпи в брак.

196. Стилът на поведение, криминализиран в параграф 1, е принуждаване пълнолетно лице или на дете да встъпи в брак. Терминът „принуждаване“ се отнася до използване на физическа и психологическа сила, когато има принуда или натиск. Престъплението е завършено, когато бъде сключен брак, при който поне една от страните, поради изброените по-горе обстоятелства, не е дала доброволно съгласието си.

197. Параграф 2 криминализира деянието подмамване на лице в чужбина с намерение да му се наложи принудителен брак против неговата воля. Бракът не е задължително да бъде сключен. Терминът „подмамване“ се отнася до всяко поведение, с което извършителят примамва жертвата да пътуват до друга страна, например чрез използване на претекст или съчинявайки причина, като например посещение на боледуващ член на семейството. Намерението трябва да покрива акта на примамване на лицето в чужбина, както и целта за принудително встъпване в брак в чужбина. Съставителите на проекта смятат, че този акт следва да бъде обхванат от наказателното право на Страните, така че да се вземат предвид стандартите, установени по силата на други правнообвързващи международни инструменти.

Член 38 – Осакатяване на женските гениталии

198. Поради естеството на престъплението осакатяване на женските гениталии (FGM) то е едно от престъпните деяния, които нарушават принципа на неутралност от гледна точка на пола в наказателноправната част на тази Конвенция. Тя определя престъплението осакатяване на женските гениталии, чиито жертви задължително са жени или момичета. Конвенцията има за цел да криминализира традиционната практика на изрязване на определени части от женските полови органи, които някои общности извършват. Съставителите на проекта смятат, че е важно осакатяването на женските гениталии да се формулира като престъпление в тази Конвенция, защото тази практика причинява непоправими и доживотни щети и обикновено се извършва без съгласието на жертвата.

199. Буква „a“ криминализира деянието обрязване, инфибулация или извършване на всякакво друго осакатявания на големите срамни устни, малките срамни устни или клитора, включително когато те се извършват от медицински специалисти, както са залегнали в Резолюция № 61.16 на Световната здравна асамблея на СЗО за ускоряване действията за премахване на гениталното осакатяване на жени. Терминът „обрязване“ се отнася до частичното или пълното отстраняване на клитора и големите срамни устни. „Инфибулация“ от друга страна се отнася до затварянето на големите срамни устни чрез частично зашиване на външните устни с цел стесняване на вагиналния отвор. Терминът „извършване на всякакво друго цялостно или частично осакатяване“ се отнася до всички други физически изменения на женските гениталии.

200. Буква „б“ от друга страна се отнася до акта на подпомагане на извършителя да извършва действията в буква „a“ чрез принуждаване или предоставяне на възможност една жена да се подложи на обрязване, инфибулация или осакатяване на нейните големи срамни устни, малки срамни устни или клитора. Тази част от разпоредбата е ограничена само до пълнолетни жертви.

201. Буква „в“ криминализира акта на подпомагане на извършителя да извършва действията в буква „a“ чрез подбуждане, принуждаване или предоставяне на възможност момиче да понесе обрязване, инфибулация или осакатяване на големите срамни устни, малките срамни устни или клитора. Тази част от разпоредбата е ограничена само до момичета жертви и обхваща ситуации, в които някой, по-специално родители, баби и дядовци или други роднини, принуждават дъщеря си или роднина да се подложи на процедурата. Съставителите на проекта са преценили, че е важно да се прави разлика между пълнолетни жертви и жертви деца, тъй като не са искали да се криминализира акта на подбуждане на жените да се подложат на някой от актовете, изброени в буква „a“.

202. При прилагането на буква „б“ и буква „c“ едно лице не следва да се счита, че предумишлено е извършило престъплението, само защото престъплението в резултат от принуда, предоставяне на възможност или подбуждане е било предвидимо. Действията на лицето трябва да бъдат в състояние да предизвикат извършването на актовете, изброени в буква „a“.

Член 39 – Насилствен аборт и насилствена стерилизация

203. Този член криминализира някои умишлени деяния, свързани с естествените репродуктивни способности на жените. Това е още една разпоредба, която нарушава принципа на неутралност от гледна точка на пола в наказателноправната част на тази Конвенция.                    .

204. Буква „a“ установява престъплението насилствен аборт, извършвано спрямо жена или момиче. Това се отнася до умишленото прекъсване на бременността без предварителното и информирано съгласие на жертвата. Прекратяването на бременността обхваща всяка от различните процедури, които водят до отстраняване на всички продукти на зачеването. За да попадне в обхвата на настоящата разпоредба, абортът трябва да се извърши без предварителното и информирано съгласие на жертвата. Това включва всички аборти, които се извършват без напълно информирано решение, взето от жертвата.

205. Буква „б“ от друга страна установява престъплението насилствена стерилизация на жени и момичета. Това престъпление се счита за извършено, ако е е извършена хирургическа операция, която има за цел или резултат „прекратяване на способността на жена или момиче да се възпроизвежда по естествен път, ако това бъде направено без предварителното ѝ информирано съгласие. Терминът стерилизация се отнася до всяка процедура, която води до загуба на способността за естествено възпроизводство. Както в буква „a“, стерилизацията трябва да е извършена без предварителното информирано съгласие на жертвата. Това обхваща всяка стерилизация, която се извършва, без напълно информирано решение, взето от жертвата в съответствие със стандартите, определени в Конвенцията за защита на правата и достойнството на човека по отношение приложението на биологията и медицината: Конвенцията за човешките права и биомедицината (ETS № 164).

206. Намерението на тази Конвенция не е криминализиране на всички медицински интервенции или хирургически процедури, които се извършват например с цел подпомагане на една жена, като ѝ се спасява живота или за подпомагане на една жена, която няма възможност да изрази съгласието си. По-скоро целта на тази разпоредба е да се наблегне върху значението на зачитането на репродуктивните права на жените, като се даде възможност на жените да взимат свободни решения относно броя на децата си и чрез осигуряване на достъп до подходяща информация за естественото възпроизводство и семейното планиране.

Член 40 – Сексуалният тормоз

207. Този член определя принципа, че сексуалният тормоз е предмет на наказателни или „други“ правни санкции, което означава, че Конвенцията предоставя на Страните да избират вида на последствията, с които извършителите биха се сблъскали при извършване на тези специфични деяния. Макар по принцип да се има предвид, че е желателно разглежданото в този член поведение да се постави в наказателното право, съставителите на проекта признават, че много национални правни системи разглеждат сексуалния тормоз в светлината на гражданското или трудовото законодателство. Следователно Страните могат да изберат сами как да разглеждат сексуалния тормоз – дали чрез тяхното наказателно право или чрез административни или други законови санкции, като същевременно гарантират, че сексуалният тормоз е включен в правото.

208. Типът поведение, обхванато от тази разпоредба, е многообразен. Той включва три основни форми на поведение: словесно, несловесно или физическо поведение от сексуално естество, нежелано от жертвата. Вербалното поведение се отнася до думи или звуци, изразени или съобщени от извършителя, като вицове, въпроси, забележки, и може да бъде изразено писмено или устно. Невербалното поведение, от друга страна, обхваща всички изражения или комуникация от страна на извършителя, които не включват думи или звуци, например изражения на лицето, движения на ръцете или знаци. Физическото поведение се отнася до всяко сексуално поведение на извършителя и може да включва ситуации, включващи контакт с тялото на жертвата. Както при член 36, всяка от тези форми на поведение трябва да бъде от сексуално естество, за да влезе в обхвата на тази разпоредба. Освен това всеки от горепосочените модели на поведение трябва да е нежелан от страна на жертвата, което означава наложен от извършителя. Освен това актовете по-горе трябва да имат за цел или последица накърняване на достойнството на жертвата. Такъв е случаят, ако въпросното поведение създава сплашващо, враждебно, принизяващо, унизително или оскърбително обкръжение. Тази разпоредба има за цел да ‘улови’ престъпния характер на модел на поведение, чиито отделни елементи, взети сами по себе си, невинаги водят до санкции.

209.  Обикновено горепосочените деяния са извършени в контекста на злоупотреба с власт, обещание за награда или заплаха от репресивни мерки. В повечето случаи жертвата и извършителят се познават и тяхната връзка често се характеризира с йерархични и властови различия. Обхватът на прилагането на настоящия член не се ограничават само до сферата на заетостта. Въпреки това следва да се отбележи, че изискванията за отговорност може да се различават в зависимост от конкретната ситуация, в която се проявява поведението.

Член 41 –  Подпомагане, подбуждане и опит

210. Целта на този член е установяване на допълнителни престъпления, свързани с подпомагането и подбуждането на престъпленията, определени от Конвенцията, и опитите за извършване на някои от тях.

211.  Параграф 1 изисква от Страните по Конвенцията да криминализират подпомагането или подбуждането към извършване на някое от следните престъпления, установени в съответствие с Конвенцията: психологическо насилие (член 33), преследване (член 34), физическо насилие (член 35), сексуално насилие, включително изнасилване (член 36), насилствени бракове (член 37), осакатяване на женските гениталии (член 38 буква ‘a’) и насилствени аборти и насилствена стерилизация (член 39).

212. Съставителите на проекта са искали да подчертаят, че термините „подпомагане или подбуждане“ не само се отнасят до нарушения, установени от дадена Страна в нейното наказателно право, но може също така да се отнасят до престъпления по административното или гражданското право. Това е от особено значение, тъй като в съответствие с член 78, параграф 3 Страните могат да предвиждат ненаказателни санкции по отношение на психологическото насилие (член 33) и преследването (член 34).

213. По отношение на параграф 2, който разглежда „опити“, съставителите на проекта смятат, че разглеждането на определени престъпления като опити води до концептуални трудности. Нещо повече, някои правни системи ограничават престъпленията, опитите за които са наказуеми. Поради тези причини той изисква от Страните да криминализират опита за извършване само на следните престъпления: сериозни случаи на физическо насилие (член 35), сексуално насилие, включително изнасилване (член 36), насилствен брак (член 37), осакатяване на женските гениталии (член 38 буква a) и насилствен аборт и насилствената стерилизация (член 39).

214. Що се отнася до физическото насилие (член 35), съставителите на проекта признават, че престъплението, установено от Конвенцията, е с много широк обхват. То обхваща също така случаите на елементарно нападение, за които е трудно да се обмисли опит. Затова Страните имат право на преценка дали да установят като престъпление опита за извършване на физическо насилие само за тежки случаи на физическо насилие. Конвенцията също така не изключва възможността Страните да застъпят опита в частта на други престъпления.

215.  Както при всички престъпления, установени според Конвенцията, подпомагането, подбуждането и опитът трябва да са умишлени.

Член 42 – Неприемливи основания за престъпления, включително за така наречените „престъпления на честта“

216. Съставителите на проекта са заложили в тази Конвенция важен общ принцип: на никое лице, което се намира под юрисдикцията на съдилищата на някоя от Страните по тази Конвенция, няма да бъде позволено да се позове основателно на това, което то смята за елемент на неговата култура, религия или други форми на лични основания, с което да се оправдае извършването на това, което е просто елемент на престъпление, т.е. насилие над жени. С оглед разглеждане на престъпленията, извършени в името на така наречената „чест“, съставителите на проекта са искали да гарантират, че престъпленията, извършени, за да се накаже жертвата за нейното/неговото поведение, не са оправдани. Следователно този член, в параграф 1 задължава Страните да гарантират, че културата, обичаите, религията, традициите или така наречената „чест“ няма да се разглеждат като оправдание за никой от актовете на насилие, обхванати от приложното поле на тази Конвенция. Това означава, че Страните са длъжни да гарантират, че наказателното право и наказателнопроцесуалното право не допускат като обосновка твърденията на обвиняемите, които оправдават своите актове като извършени с цел да се предотврати или накаже подозираното, възприеманото или действителното престъпване от страна на жертвата на културни, религиозни, социални или традиционни норми или обичаи на подходящо поведение.

217. Освен това тази разпоредба изисква от Страните да гарантират, че личните убеждения и вярвания на отделните съдебни органи не водят до тълкувания на закона, които да се равняват на оправдание на някое от горепосочените основания. Ето защо параграф 1 подсилва за конкретната област на наказателното право задължението, съдържащо се в член 12, параграф 5 от Конвенцията.

218. За да се избегне наказателна отговорност, тези актове често са извършвани от дете на възраст под възрастта за носене на наказателна отговорност, което е подбудено от пълнолетен член на семейството или общността. Поради тази причина съставителите на проекта смятат, че е необходимо в параграф 2 да се определи наказателната отговорност на подбудителя (подбудителите) към подобни престъпления, за да се избегнат пропуски в наказателна отговорност. Параграф 2 се отнася до деяния, установени в съответствие с тази Конвенция, в които детето е основният извършител; той не се отнася до престъпления, установени в съответствие с членове 38 (б), 38 (в) и 41.

Член 43 – Прилагане на наказателните престъпления

219. Голяма част от нарушенията, установени съгласно тази Конвенция, са престъпления, които обикновено са извършени от член на семейството, интимен партньор или други лица от непосредственото социално обкръжение на жертвата. Съществуват много примери от практиката в миналото на страните-членки на Съвета на Европа, които показват, че се правят изключения от наказателното преследване на такива случаи, независимо дали по закон или на практика, ако например жертвата и извършителят са женени или са имали връзка. Най-яркият пример е изнасилването в рамките на брака – нещо, което дълго време не беше признавано за изнасилване поради връзката между жертвата и извършителя.

220. Ето защо съставителите на проекта са преценили, че е необходимо да се установи принципът, че съществуването на някакъв вид връзка между жертвата и извършителя не изключва прилагането на никое от престъпленията, установени в тази Конвенция.

Член 44 – Юрисдикция

221. Този член определя различните изисквания, при които Страните трябва да установят юрисдикция върху престъпленията, разглеждани от Конвенцията.

222. Параграф 1 (a) се основава на принципа на териториалност. Страните са длъжни да наказват престъпленията, установени в съответствие с Конвенцията, когато те са извършени на тяхна територия.

223. Параграф 1 (б) и (в) се основава на вариант на принципа за териториалност. Тези точки изискват Страните да установят юрисдикция над престъпленията, извършени на борда на кораби, плаващи под техен флаг, или на борда на въздухоплавателни средства, регистрирани съгласно техните закони. Това задължение вече е в сила в законодателството на много държави, тъй като корабите и въздухоплавателните средства често са под юрисдикцията на държавата, в която са регистрирани. Този вид юрисдикция е изключително полезен, когато корабът или самолетът не се намира на територията на страната към момента на извършване на престъплението, в резултат на което не може да се приложи параграф 1 (а) като основание за заявяване на юрисдикция. В случай на престъпление, извършено на борда на кораб или самолет извън територията на флага или Страната по регистрация, би могло да се окаже, че без това правило няма да има страна, която да е в състояние да упражнява юрисдикция.  Освен това, ако корабът или самолетът, на борда на който е извършено престъплението, просто преминава през водите или въздушното пространство на друга държава, може да има сериозни практически пречки за тази държава да упражни своята юрисдикция и затова е полезно за държавата на регистрацията също да има юрисдикция по тези въпроси.

224. Параграф 1 (г) се основава на принципа на националност. Теорията за националността се прилага най-често от страни с традиции в гражданското право. Съгласно този принцип гражданите на дадена страна са длъжни да се съобразят с нейното законодателство, дори когато не са на нейна територия. Според точка (г) Страна по Конвенцията е длъжна, ако някой от нейните граждани извърши престъпление в чужбина, тя да бъде в състояние да предприеме наказателно преследване срещу него.  Съставителите на проекта смятат това за особено важна разпоредба в борбата с определени форми на насилие над жени. В действителност някои държави, в които жени и момичета са подлагани на изнасилване или сексуално насилие, насилствени бракове, генитално осакатяване, престъпления, извършени в името на така наречената „чест“, или насилствени аборти и насилствена стерилизация, не разполагат с волята или с необходимите ресурси за успешно извършване на разследвания или им липсва подходяща правна рамка. Параграф 2 дава възможност тези случаи да бъдат разглеждани на първа инстанция, дори когато деянията не са криминализирани в държавата, в която е извършено престъплението.

225. Параграф 1 (д) се прилага за лица, които имат обичайно пребиваване на територията на Страната. Той предвижда, че Страните разследват действия, извършени в чужбина от лица, чието обичайно пребиваване е на нейна територия, и по този начин допринася за наказването на актове на насилие, извършени в чужбина. Член 78, параграф 2 относно резервите позволява на Страните да не прилагат тази юрисдикция или да го правят само при специални случаи или условия.

226. Параграф 2 е свързан с националността или със статута на пребиваване на жертвата. Той се основава на предпоставката, че конкретните интереси на националните жертви се припокриват с общия интерес на държавата да се преследват престъпления, извършени срещу нейните граждани или жители. Следователно, ако един гражданин или лице, което има обичайно местопребиваване в тази страна, стане жертва на престъпление в чужбина, Страната следва да положи усилия да установи юрисдикция, за да започне съдебно производство. Въпреки това не се налага задължение на Страните, както е указано от използването на израза „да положи усилия“.

227. Параграф 3 представлява важен елемент с добавена стойност в тази Конвенция, както и голяма крачка напред в защитата на жертвите. Тази разпоредба елиминира, във връзка с най-сериозните нарушения на Конвенцията, обичайното правило за двойна наказуемост, когато деянията трябва да са престъпления на мястото, където са извършени. Нейната цел е да се бори по-специално с някои форми на насилие срещу жени, които могат да бъдат или най-често са извършвани извън територията на прилагане на тази Конвенция, като например насилствени бракове, осакатяване на женски гениталии, насилствени аборти и насилствена стерилизация. Ето защо този параграф се прилага изключително и само за нарушенията, определени в член 36 (сексуално насилие, включително изнасилване), член 37 (насилствени бракове), член 38 (осакатяване на женските гениталии) и член 39 (насилствен аборт и насилствена стерилизация), и извършени от гражданите на съответната Страна. Член 78, параграф 2 относно резервите позволява на Страните да не прилагат тази юрисдикция или да го правят само при специални случаи или условия.

228.  В параграф 4 съставителите на проекта са искали да забранят подчиняването на образуване на производство за най-тежките престъпления в държавата по националност или по обичайно местопребиваване на условията, които обикновено се изискват за жалба от пострадалия или излагането на информация от органите на държавата, в която е извършено престъплението. Целта на тази разпоредба е да се улесни наказателното преследване на престъпления, извършени в чужбина. Тъй като някои държави не притежават необходимата воля или ресурси, за да извършват разследвания на някои форми на насилие над жени и домашно насилие, изискването за жалба от жертвата или повдигане на обвинение от страна на съответните органи често представлява пречка за наказателно преследване. Този параграф се прилага изключително и само за престъпленията, определени в член 36 (сексуално насилие, включително изнасилване), член 37 (насилствени бракове), член 38 (осакатяване на женските гениталии) и член 39 (насилствени аборти и насилствена стерилизация), и извършени от гражданите на съответната Страна. Член 78, параграф 2 относно резервите позволява на Страните да не прилагат тази юрисдикция или да го правят само при специални случаи или условия.

229. Параграф 5 се отнася до принципа на aut dedere aut judicare (екстрадиране или наказателно преследване). Юрисдикцията, установена въз основа на параграф 5, е необходима, за да гарантира, че Страните, които отказват да екстрадират даден гражданин, имат правната възможност да предприемат разследване и вътрешно съдебно производство, ако бъдат помолени да го направят от Страната, поискала екстрадиция съгласно условията на съответните международни инструменти. Параграф 4 не пречи на Страните да установяват юрисдикция, само ако престъплението е наказуемо на територията, където е извършено, или ако престъплението е извършено извън териториалната юрисдикция на дадена държава.

230. Може да се окаже, че в някои случаи на насилие, обхванати от приложното поле на тази Конвенция, повече от една Страна има юрисдикция над всички или някои от действащите лица в престъплението. Например една жена може да бъде примамена на територията на друга държава и да бъде принудена да се омъжи против волята си. С оглед избягване дублирането на процедури и излишни неудобства за жертвите и свидетелите или да се улесни по друг начин ефективността или справедливостта на производствата, засегнатите Страни са длъжни, съгласно параграф 6, да се консултират с цел да се определи подходящата юрисдикция за наказателно преследване. В някои случаи за тях ще бъде най-ефективно да изберат една единствена юрисдикция за наказателно преследване; в други случаи може да бъде най-добре една страна да преследва наказателно някои предполагаеми извършители, а друга или други да преследват наказателно други извършители. Според този параграф са позволени и двата метода. И накрая, задължението за консултиране не е абсолютно; консултации трябва да се провеждат „когато е уместно“. Така например, ако една от Страните знае, че консултациите не са необходими (например получила е потвърждение, че другата Страна не планира да предприеме действия) или ако една от Страните е на мнение, че консултациите може да попречат на разследването или на производството, тя може да забави или да откаже консултациите.

231. Основите на юрисдикция, посочени в параграф 1 от настоящия член, не са изключителни. Параграф 7 позволява на Страните да установят други видове наказателна юрисдикция в съответствие с националното си законодателство.

Член 45 – Санкции и мерки

232. Този член е тясно свързан с членове 33 до 41, които определят различните престъпления, които трябва да подлежат на наказание по наказателното право. Въпреки това той се прилага за всички видове санкции, независимо от това дали те са от наказателен характер или не. В съответствие със задълженията, наложени от тези членове, член 45 изисква Страните да съгласуват техните действия с тежестта на престъпленията и да определят санкции, които са „ефективни, съразмерни и разубеждаващи“. Това включва присъди, налагащи наказание лишаване от свобода, което може да доведе до екстрадиция, когато това е уместно. Съставителите на проекта са решили да оставят Страните да вземат решение за вида на престъплението, установено в съответствие с Конвенцията, което заслужава наказание лишаване от свобода. Следва да бъде отбелязано, че според член 2 от Европейската конвенция за екстрадицията (ETS №24) екстрадиция следва да се прилага по отношение на престъпленията, наказуеми по законите на запитващата страна и запитваните Страни с лишаване от свобода или по заповед за задържане за максимален срок от най-малко една година или с по-тежко наказание.

233. В допълнение параграф 2 предвижда и други мерки, които могат да бъдат взети по отношение на извършителите. Тази разпоредба посочва два примера: контрол или надзор на осъдените лица и отнемане на родителски права, ако висшият интерес на детето, което може да включва безопасността на жертвата, не може да бъде гарантиран по друг начин. Позоваването на „висшите интереси на детето“ в последния пример е в съответствие с решението на Европейския съд по правата на човека в Zaunegger v. Germany от 3 декември 2009 г., в което се посочва, че в по-голямата част от държавите-членки „решенията относно предоставянето на родителските права трябва да се основават на висшия интерес на детето“ (§60). По-специално мерките, предприети във връзка с родителските права, никога не трябва да водят до застрашаване или причиняване на вреда на детето. Въпреки че предоставянето на родителски права и режимът на контакти с детето често са свързани въпроси, съставителите на проекта са имали предвид, че някои от Страните могат да разграничават тези проблеми във вътрешното си законодателство, като по този начин дадат възможност на единия родител да има контакти с детето, без да му дават родителски права. По-специално в случаите на домашно насилие срещу единия родител, където свидетел е детето, може да не е в най-добрия интерес на детето да продължи контактите си с родителя, извършил насилието.  Осигуряването на режим на контакти с родителя, извършил насилието, може не само да има отрицателно въздействие върху детето, но също така да представлява и сериозен риск за безопасността на жертвата на насилника, защото това често дава на извършителя причина да види или да влезе в контакт с жертвата и може да не е в съответствие с издадена ограничителна или забранителна заповед. Важно е да се гарантира, че всички правни мерки, предприети за защита на жертвите, са последователни и не са възпрепятствани от правни мерки, предприети в друг контекст.

Чл. 46 – Отегчаващи вината обстоятелства

234. Член 46 изисква Страните да гарантират, че може да бъдат взети под внимание обстоятелствата, посочени в точки а – и, като утежняващи вината обстоятелства при определяне на наказанието за престъпления, установени от Конвенцията. Тези обстоятелства обаче трябва вече да не са част от съставните елементи на престъплението. Този принцип важи и за случаите, когато утежняващите вината обстоятелства вече са част от съставните елементи на престъплението в националното законодателство на Страната.

235.  Чрез използването на фразата „могат да бъдат взети под внимание“ авторите са искали да подчертаят, че Конвенцията създава задължение за Страните да гарантират, че тези утежняващи вината обстоятелства са на разположение на съдиите, за да ги вземат предвид при постановяването на присъдата, въпреки че не съществува задължение съдиите да ги прилагат. В допълнение към това препратката към „в съответствие със съответните разпоредби от вътрешното законодателство“ има за цел да отрази факта, че различните правни системи в Европа имат различни подходи към утежняващите вината обстоятелства и следователно позволява на Страните да запазят някои от техните правни понятия. Това дава гъвкавост на Страните в прилагането на тази разпоредба, без изрично да ги задължава да променят своите принципи, свързани с прилагането на санкции в наказателноправните системи.

236.  Първото от отегчаващите вината обстоятелства, буква „a“, е когато престъплението е извършено срещу бивши или настоящи съпруг/съпруга или партньор в съответствие с вътрешното законодателство, от член на семейството, от лице, което живее заедно с жертвата или от лице, което е злоупотребило с властта си. Това би обхващало различни ситуации, когато престъплението е извършено от бивши или настоящи семейни партньори или несемейни партньори, признати от международното право. Това би включвало също и членове на семейството на жертвата, като например родители, баби и дядовци, деца или лица, които имат зависими отношения със жертвата, свързани със семейството. Всяко лице, което съжителства с жертвата, означава лице, което живее в същото домакинство, различно от членовете на семейството. Лице, което разполага с власт, се отнася за всеки, който е в състояние на превъзходство спрямо жертвата, включително учител или работодател например. Общият елемент в тези случаи е позицията на доверие, която обикновено се свързва с такива отношения, и специфичната емоционална вреда, която може да бъде нанесена вследствие злоупотребата с това доверие, когато бъде извършено престъпление в рамките на такава връзка. В този параграф „партньор в съответствие с вътрешното законодателство“ означава най-малкото, че бившите или настоящите партньори се разглеждат в съответствие с условията, предвидени в националното право, като се имат предвид интимността и доверието, свързани с тези отношения, които превръщат това в утежняващо вината обстоятелство.

237. Второто отегчаващо вината обстоятелство, буква „б“, касае престъпления, които са извършени неколкократно. Това се отнася за всяко от престъпленията, установени от тази Конвенция, както и всички свързани престъпления, извършени от един и същ извършител повече от веднъж в рамките на определен период от време. Ето защо съставителите на проекта са решили да се подчертае особено разрушителния ефект върху жертвата, която многократно се подлага на едно и също по вид престъпно деяние. Това често се случва в ситуации на домашно насилие, което е вдъхновило съставителите на проекта да поискат възможност за увеличени съдебни присъди.  Важно е да се отбележи, че фактите за едно престъпление от подобен характер, които са довели до осъждане на един и същ извършител, не може да се разглеждат като неколкократен акт, посочен в буква „б“, а представляват отделно утежняващо вината обстоятелство под буква „и“.

238. Третото утежняващо вината обстоятелство, буква „в“, се отнася за престъпления, извършени срещу лице, изпаднало в състояние на уязвимост поради определени обстоятелства (вж. параграф 87 за индикативния списък на възможните уязвими лица).

239. Четвъртото утежняващо вината обстоятелство, буква „г“, обхваща престъпления, извършени срещу дете или в присъствието на дете, което само по себе си представлява форма на виктимизация на детето. Съставителите на проекта желаят да подчертаят особено виновното поведение, ако някое от престъпленията, установени от тази Конвенция, е извършено срещу дете.

240. Петото утежняващо вината обстоятелство, буква „д“, е когато престъплението е извършено от две или повече лица, действащи заедно. Това показва колективен акт, извършен от две или повече лица.

241. Шестото утежняващо вината обстоятелство, буква „е“, се отнася за престъпления, предшествани или придружени от изключителна степен на насилие. Това се отнася до актове на физическо насилие, които са с особена интензивност и представляват сериозна опасност за живота на жертвата.

242. Седмото утежняващо вината обстоятелство, буква „ж“, се отнася до използването или заплахата от използване на оръжие. Чрез включването на това съставителите на проекта са искали да подчертаят особено виновното поведение при използване на оръжие, тъй като то може да причини сериозно насилие, включително смъртта на жертвата.

243. Осмото утежняващо вината обстоятелство, буква „з“, е когато престъплението е довело до тежки физически или психологически увреждания у жертвата. Това указва престъпления, които предизвикват особено тежко физическо или психологическо страдание, по-специално с дългосрочни последици за здравето на жертвата.

244. Последното утежняващо вината обстоятелство, буква „и“, е когато извършителят вече е осъждан за престъпления от подобен характер. Чрез включването на това съставителите на проекта са искали да обърнат внимание специално на риска от рецидив за много от престъпленията, обхванати от Конвенцията, по-специално домашното насилие.

Член 47 – Присъди, произнесени от друга Страна

245. Някои от престъпленията, установени в съответствие с тази Конвенция, може да имат международно измерение или може да са извършени от извършители, които са били осъдени в друга страна или в повече от една страна. На национално ниво много правни системи предвиждат различни, често по-сурови санкции, когато извършителят има предишни присъди. По принцип само присъди от национален съд се считат за предишна присъда. Традиционно присъдите на чуждестранни съдилища не е задължително да се вземат предвид на основание, че наказателното право е национален въпрос и че може да има различия в националните законодателства, а и поради някаква степен на съмнение във връзка с решенията на чуждестранните съдилища.

246. Такива аргументи имат по-малка сила днес, тъй като интернационализацията на стандартите на наказателното право – в резултат на интернационализацията на престъпността – създава тенденция да се хармонизират законите на различните държави.  В допълнение на това, в течение на няколко десетилетия страните са приели инструменти като ЕКПЧ, чието прилагане е спомогнало да се изгради солидна основа на общи гаранции, които вдъхват по-голямо доверие в съдебните системи на всички участващи държави.

247. Принципът на международния рецидивизъм е установен в редица международни правни инструменти.  По силата на член 36(2)(iii) от Нюйоркската конвенция от 30 март 1961 г. за наркотичните вещества например чуждестранните присъди трябва да бъдат взети под внимание за целите на установяване на рецидив, при спазване на конституционните разпоредби на всяка страна, правната ѝ система и националното ѝ законодателство. Съгласно член 1 от Рамковото решение на Съвета от 6 декември 2001 г. за изменение на Рамково решение № 2000/383/ПВР за повишаване на защитата чрез наказателни и други санкции срещу подправянето на банкноти във връзка с въвеждането на еврото страните-членки на Европейския съюз трябва да признаят като установяващи рецидив окончателните решения, постановени в друга държава-членка, за фалшифициране на валута.

248. Факт е, че на международно ниво няма стандартно понятие за рецидив, а законите на някои държави не включват изобщо такова понятие. Обстоятелството, че чуждестранните присъди невинаги са доведени до знанието на съда с оглед определяне на наказание е допълнително практическо затруднение.  И все пак член 3 от Рамковото решение на Съвета 2008/675/ПВР за вземане предвид на присъдите в страните-членки на Европейския съюз в хода на новообразувани наказателни производства от една страна създава по един общ начин – без ограничаване до определени престъпления – задължението за отчитане на предишна присъда, постановена в друга държава (членка).

249. Поради това член 47 предвижда възможността да се вземат под внимание влезлите в сила присъди, произнесени от друга Страна, при определянето на дадена присъда. За да се съобразят с тази разпоредба, Страните могат да предвидят в националното си законодателство наличието на предишни присъди на чуждестранни съдилища да води до по-тежко наказание, когато присъдите са доведени до знанието на компетентните органи. Те могат също така да предвидят, по силата на техните общи правомощия за преценка на конкретните обстоятелствата за всяко лице при определяне на наказанието, съдилищата да вземат тези присъди под внимание. Тази възможност следва да включва и принципа, че извършителят не трябва да бъде третиран по-неблагоприятно, отколкото би бил третиран, ако предишната му присъда е била национална присъда.

250. Тази разпоредба не установява позитивно задължение за съда или прокуратурата да предприемат стъпки, за да разберат дали лицата, преследвани от закона, са получили влезли в сила присъди от съдилищата на друга страна. Въпреки това следва да се отбележи, че съгласно член 13 от Европейската конвенция за взаимопомощ по наказателноправни въпроси (ETS № 30) съдебните органи на дадена Страна може да поискат от друга страна извлечения и информация от съдебни регистри, ако това е необходимо по дадено наказателно производство.

Член 48 – Забрана на задължително извънсъдебно разрешаване на спорове или осъждане

251. Националното законодателство на много от страните-членки на Съвета на Европа предвижда извънсъдебни процеси за разрешаване на спорове и постановяване на присъди – в наказателното и в гражданското право. Особено в семейното право методите за разрешаване на спорове, които са алтернатива на съдебните решения, се счита, че служат по-добре на семейните отношения и водят до по-трайно разрешаване на споровете. В някои правни системи извънсъдебните процеси за разрешаване на спорове или постановяване на присъди като медиацията или помирението се използват и в наказателното право.

252. При все че съставителите не поставят под въпрос предимствата на тези алтернативни методи, присъстващи в много дела от наказателен и гражданскоправен характер, те биха искали да се наблегне на негативните ефекти, които тези методи могат да имат в случаи на насилие, попадащо в обхвата на тази Конвенция, по-специално ако участието в такива извънсъдебни методи за разрешаване на спорове е задължително и замества състезателно съдебно производство.  Жертвите на такова насилие никога не могат да пристъпят към извънсъдебен процес за разрешаване на спорове на ниво, равнопоставено с това на извършителя. Причината е в характера на тези престъпления, което кара жертвите неизменно да останат с чувство на срам, безпомощност и уязвимост, докато извършителят излъчва чувство на власт и надмощие. За да се избегне повторното извършване на домашно насилие и насилие над жени и да се даде възможност на жертвата да потърси справедливост, отговорността на държавата е да осигури достъп до състезателно съдебно производство, председателствано от неутрален съдия, което да се гледа въз основа на националните закони, които са в сила. Следователно параграф 1 изисква от Страните да забранят във вътрешното си наказателно и гражданско право задължителното участие в извънсъдебни процеси за разрешаване на спорове.

253. Параграф 2 на този член има за цел да предотврати още едно непреднамерено последствие, които законовите мерки могат да имат върху жертвата. Много от извършителите на престъпленията, установени от Конвенцията, са членове на семейството на жертвата. Освен това те често са единствените, които отговарят за издръжката на семейството, и оттам и единственият източник на евентуално ограничения/ нисък семеен доход. Разпореждането извършителят да заплати глоба следователно би имало отражение върху доходите на семейството или способността му да плаща издръжка и може да доведе до финансови затруднения за жертвата. Ето защо една такава мярка може косвено да представлява наказание за жертвата. Поради това тази разпоредба изисква от Страните да гарантират, че всяка глоба, която извършителят е осъден да заплати, няма косвено да доведе до финансови затруднения за жертвата. Важно е да се отбележи, че това не е посегателство върху независимостта на съдебната система, а индивидуален подход към санкциите.

Глава VI – Следствие, наказателно преследване, процесуално право и защитни мерки

254. Тази глава съдържа множество разпоредби, които обхващат широк кръг от въпроси, свързани със следствието, наказателното преследване, процесуалното право и защита срещу всички форми на насилие, попадащи в обхвата на тази Конвенция, с цел засилване на правата и задълженията, предвидени в предходните глави на Конвенцията.

Чл. 49 – Общи задължения

255. Съставителите на проекта са искали да предотвратят придаването на нисък приоритет в разследванията и съдебните производства на инцидентите на насилие над жени и домашно насилие, което допринася значително за създаването на чувство за безнаказаност сред извършителите и спомага да се затвърди високата степен на толерантност спрямо такова насилие. За да се постигне тази цел, параграф 1 установява задължението да се гарантира, че следствията и съдебните производства във връзка с всички форми на насилие, обхванати от приложното поле на тази Конвенция, се извършват без неоснователно забавяне. Това ще спомогне да се осигурят жизненоважни доказателства, повишаване дела на постановените присъди и да се сложи край на безнаказаността. Важно е да се отбележи, че макар и да е от съществено значение да се осигури бързо разследване и производство, също така е важно да се зачитат правата на жертвите по време на тези етапи. Поради това параграф 1 изисква от Страните да избягват, доколкото е възможно, задълбочаването на всякакви вреди спрямо жертвите по време на следствието и съдебните производства, като им предоставят съдействие по време на наказателното производство.

256. Параграф 2 допълва това задължение, като създава друго задължение да се гарантира, че разследването и преследването на всички форми на насилие, попадащи в обхвата на тази Конвенция, се извършват по ефективен начин. Това означава например установяване на съответните факти, разпит на всички налични свидетели и провеждане на съдебни експертизи въз основа на мултидисциплинарен подход, използвайки най-съвременна методология за криминални разследвания с цел осигуряване на цялостен анализ на случая. Съставителите на проекта смятат, че е важно да се посочи, като част от това задължение, необходимостта да се гарантира, че всички разследвания и процедури се извършват в съответствие с основните принципи за правата на човека и свързаното с пола разбиране. Това означава по-конкретно, че всички мерки, предприети в изпълнение на тази разпоредба, не са в ущърб на правата на защитата и на изискванията за справедлив и безпристрастен процес в съответствие с член 6 от ЕКПЧ.

Член 50 – Незабавен отговор, превенция и защита

257. Параграф 1 изисква правоприлагащите органи експедитивно и по подходящ начин да реагират, като предложат адекватна и незабавна защита на жертвите, а параграф 2 приканва за тяхното бързо и подходящо ангажиране с оглед предотвратяване и защита срещу всички форми на насилие, обхванати от приложното поле на тази Конвенция, включително използването на превантивни оперативни мерки и събирането на доказателства.

258. Спазването на това задължение включва например следното:

– правото на отговорните правоприлагащи органи да посещават мястото, където се намира лицето, изложено на риск;

– работа с и консултиране на жертвите от отговорните правоприлагащи органи по подходящ начин;

– изслушване на жертвите без забавяне от специално обучени служители жени, когато е уместно, в помещения, които са предназначени за установяване на отношения на доверие между жертвата и персонала на правоприлагащите органи;
– осигуряване на достатъчен брой жени служители в правоприлагащите органи, включително в най-високите нива на отговорност.

259. Следва да се предприемат ефективни мерки за предотвратяване на най-явните форми на насилие като убийство или опит за убийство. Всеки такъв случай трябва внимателно да се анализира, за да се идентифицира всяка възможна липса на защита с оглед на подобряване и разработване на допълнителни превантивни мерки.

Член 51 – Оценка на риска и управление на риска

260. Загрижеността за безопасността на жертвите трябва да бъде заложена в основата на всяка намеса в случаите на всички форми на насилие, обхванати от приложното поле на тази Конвенция. Ето защо този член установява задължението да се гарантира, че всички съответни органи, без това да се ограничава до полицията, оценяват ефективно и разработват план за управление на рисковете за безопасността на всяка конкретна жертва във всеки отделен случай съгласно стандартизирана процедура и в сътрудничество и координация помежду си. Много извършители заплашват жертвите си с тежко насилие, включително смърт, и са подлагали жертвите си на сериозно насилие в миналото. Следователно е много важно всяка оценка на риска и управление на риска да разглеждат вероятността за повторно упражняване на насилие, особено смъртоносно насилие, и адекватна оценка на сериозността на ситуацията.

261.  Целта на тази разпоредба е да се гарантира създаването на ефективна междуведомствена мрежа от специалисти за защита на жертвите с висок риск. Следователно оценката на риска трябва да се извършва с оглед управлението на идентифицирания риск чрез разработване на план за безопасност на въпросната жертва, с цел, ако е необходимо, да се осигури координирана безопасност и подкрепа.

262. Въпреки това е важно да се гарантира, че всички мерки, предприети за оценка и управление на риска от по-нататъшно насилие, позволяват спазването правата на обвиняемия в целия процес. В същото време от първостепенно значение е тези мерки да не влошават вредата, нанесена на жертвите, а разследванията и съдебните производства да не водят до вторична виктимизация.

263. Параграф 2 разширява задължението да се гарантира, че оценката на риска, посочена в първия параграф на този член, надлежно отчита надеждна информация за притежание на огнестрелно оръжие от извършителите. Притежанието на огнестрелно оръжие от извършителите представлява не само мощно средство за упражняване на контрол върху жертвите, но също така увеличава риска от убийство. Точно такъв е случаят в пост-конфликтните ситуации или в страни с традиции в притежанието на огнестрелно оръжие, които могат да предоставят на извършителите по-голям достъп до тези оръжия. Въпреки това много сериозни случаи на насилие срещу жени и домашно насилие са извършени с използването на огнестрелно оръжие и във всички други страни. Поради тази причина съставителите на проекта смятат, че е изключително важно пред Страните да се постави задължението да гарантират, че всяка оценка на рисковете, пред които са изправени жертвите, трябва системно да взема под внимание, на всички етапи от разследването и прилагането на защитни мерки, дали извършителят законно или незаконно притежава или има достъп до огнестрелни оръжия, за да се гарантира безопасността на жертвите. При издаването например на забранителни заповеди, ограничителни заповеди или заповеди за защита и когато се постановява присъда след наказателни присъди за всяка от формите на насилие, обхванати от приложното поле на тази Конвенция, Страните могат да приемат, в рамките на техните национални правни системи, такива мерки, които могат да бъдат необходими с цел да се даде възможност за незабавна конфискация на огнестрелни оръжия и боеприпаси. Освен това, за да бъдат застъпени всички оръжия, които могат да бъдат използвани при сериозни случаи на насилие, особено бойни ножове, Страните се насърчават да вземат предвид, доколкото е възможно, притежаването или достъпа до такива оръжия.

Член 52 – Незабавна забранителна заповед

264. В ситуации на непосредствена опасност най-ефективният начин за гарантиране на безопасността на жертвите на домашно насилие е чрез постигане на физическа дистанция между жертвата и извършителя. В много случаи това изисква един от двамата да напусне съвместното жилище за определен период от време или извършителят да напусне мястото на пребиваване на жертвата. Вместо да поставят тежестта за търсене на безопасно място като подслон или друго такова място върху жертвата, която често е придружена от зависими деца, често с много малко лични притежания и за неопределен период от време, съставителите на проекта смятат, че е важно да се гарантира отстраняването на извършителя, за да се даде възможност на жертвата да остане в дома. Следователно тази разпоредба предвижда задължението за предоставяне на компетентните органи на правомощия да разпореждат извършителят на домашното насилие да напусне жилището на жертвата и да му забранят да се връща или да влиза в контакт с жертвата. Незабавната опасност трябва да се преценява от съответните органи. Съставителите на проекта са преценили да оставят на Страните да вземат решение относно срока на една такава заповед, но този срок трябва да е достатъчен, за да се осигури ефективна защита на жертвата. Съществуващите примери за такива заповеди в страните-членки на Съвета на Европа варират между 10 дни и четири седмици, със или без възможност за подновяване. По същия начин съставителите на проекта са решили да оставят на Страните да идентифицират и оправомощават, в съответствие с техните национални правни и конституционни системи, органът, компетентен да издава такива заповеди и приложимата процедура.

265. Терминът „незабавна опасност“ се отнася за всяка ситуация на домашно насилие, в която нанесената вреда е предстояща или вече се е материализирала и има вероятност да се случи отново.

266. На последно място тази разпоредба изисква от Страните да гарантират, че всички мерки, предприети при нейното изпълнение, отдават дължимото внимание на безопасността на жертвата или на лицето, изложено на риск. Това показва защитния характер на тази мярка.

Член 53 – Ограничителни заповеди или заповеди за осигуряване на защита

267. Тази разпоредба установява задължението да се гарантира, че националното законодателство предвижда издаването на ограничителни заповеди и/или заповеди за защита за жертвите на всички форми на насилие, обхванати от тази Конвенция. Освен това тя установява редица критерии за такива заповеди, които да гарантират, че те ще служат за целите на предлагането на защита от по-нататъшни действия на насилие.

268. Въпреки че тази разпоредба се отнася до ограничителните заповеди „или“ заповедите за защита, съставителите са имали предвид, че националното законодателство на някои Страни може да предвиди комбинирано използване на ограничителните заповеди и заповедите за защита. Една ограничителна заповед или заповед за защита може да се счита за допълнение към краткосрочна незабавна забранителна заповед. Нейната цел е да предложи бърза правна защита на лица в риск от някоя от формите на насилие, обхванати от тази Конвенция, чрез забрана, ограничаване или предписания за определено поведение от страна на извършителя. Този широк спектър от мерки, обхванати от тези заповеди, означава, че те съществуват под различни имена като ограничителна заповед, забранителна заповед, заповед за изгонване от жилището, заповед за защита или съдебна забрана. Въпреки тези различия те имат една и съща цел: предотвратяване извършването на насилие и защита на жертвата. За целите на тази Конвенция съставителите на проекта са решили да използват термина ограничителна заповед и заповед за защита като основна категория, която обхваща няколко понятия.

269. Съставителите на проекта са решили да оставят на Страните да изберат подходящия правен режим, при който могат да бъдат издавани такива заповеди. Независимо дали ограничителната заповед или заповедта за защита се основават на гражданското право, наказателнопроцесуалното право или административното право, всички те ще зависят от националната правна система и най-вече от необходимостта от ефективна защита на жертвите.

270. Параграф 2 съдържа спецификации за ограничителните заповеди и заповедите за защита. Първото тире изисква тези заповеди да предлагат незабавна защита и да бъдат достъпни без неоправдана финансова или административна тежест за жертвата. Това означава, че всяка такава заповед трябва да влезе в сила веднага след като е издадена и да бъде предоставена без продължителни съдебни производства. Всички съдебни такси, събирани от жалбоподателя, по всяка вероятност – жертвата, не налагат неправомерно финансово бреме, което да попречи на жертвата да подаде жалба. В същото време всички процедури, създадени за подаване на молба за ограничителна заповед или заповед за защита, не представляват непреодолима трудност за жертвите.

271. Второто тире изисква заповедта да бъде издадена за конкретен или фиксиран период от време или до изменение или отмяна. Това следва от принципа на правната сигурност, който изисква продължителността на правната мярка да бъде ясно формулирана. Освен това тя престава да бъде в сила, ако бъде изменена или отменена от съдия или друг компетентен служител.

272. Третото тире изисква Страните да гарантират, че в някои случаи, когато е необходимо, тези заповеди могат да се издават ex parte с незабавно действие. Това означава, че всеки съдия или друго компетентно длъжностно лице ще има правото да издава временна ограничителна заповед или заповед за защита въз основа на искането на само една от страните. Трябва да се отбележи, че в съответствие с общите задължения, предвидени по силата на член 49 (2) от тази Конвенция, издаването на такива заповеди не трябва да бъде в ущърб на правата на защитата и на изискванията за справедлив и безпристрастен процес в съответствие с член 6 от ЕКПЧ. Това означава по-специално, че лицето, срещу което е издадена такава заповед, следва да има правото да я обжалва пред компетентните органи и в съответствие с подходящите вътрешноправни процедури.

273.  Четвъртото тире има за цел да гарантира възможността жертвите да получават ограничителна заповед или заповед за защита, независимо от това дали са избрали да задвижат други съдебни производства или не. Когато съществуват такива заповеди например, изследванията показват, че много от жертвите, които искат да подадат молба за ограничителна заповед или заповед за защита, може да не са готови да повдигнат наказателно обвинение (което би довело до наказателно разследване и евентуално наказателно производство) срещу извършителя. Подаването на молба за ограничителна заповед или заповед за защита следователно не е поставено в зависимост от образуването на наказателно производство срещу същия извършител. По същия начин не може да се поставя в зависимост от образуване на дело за развод и т.н. В същото време фактът, че е даден ход на наказателни или граждански производства, отнасящи се до един и същ набор от факти срещу един и същ извършител, не трябва да пречи на издаването на ограничителна заповед или заповед за защита. Това обаче не изключва правото на Страните да предвидят в националното си законодателство опцията след получаване на молба за издаване на ограничителна заповед или заповед за защита, да може да бъде образувано наказателно производство.

274. Петото тире изисква Страните да предприемат мерки, за да гарантират, че съществуването на ограничителна заповед или заповед за защита може да бъде включено във всяко друго съдебно производство срещу същия извършител. Целта на тази разпоредба е да се даде възможност обстоятелството, че срещу извършителя е издадена такава заповед, да бъде доведено до знанието на всеки друг съдия, председателстващ съдебни дела срещу същото лице.

275. Параграф 3 има за цел да гарантира спазването на ограничителните заповеди и заповедите за защита, като се изискват „ефективни, съразмерни и разубеждаващи“ санкции за всяко нарушение на тези заповеди. Тези санкции могат да бъдат с наказателноправен или с друг правен характер и могат да включват лишаване от свобода, глоби или всякакви други правни санкции, които са ефективни, съразмерни и разубеждаващи.

276. На последно място, тъй като установяването на истината в случаите на домашно насилие може понякога да се окаже трудно, Страните могат да предвидят ограничаване възможността на противната страна/извършителя да осуети опитите на жертвата да потърси закрила, като вземат необходимите мерки, за да гарантират, че в случаите на домашно насилие, ограничителните заповеди или заповедите за защита, посочени в параграф 1, не може да бъдат издадени едновременно и срещу жертвата, и срещу извършителя. Страните също така трябва да обмислят забрана в националното си законодателство на понятия за провокативно поведение по отношение правото за подаване на молба за ограничителна заповед или заповед за защита. Тези понятия позволяват погрешни интерпретации, които имат за цел да дискредитират жертвата, и трябва да бъдат отстранени от законодателството по отношение на домашното насилие. И накрая, Страните могат също така да обмислят предприемането на мерки, които да гарантират, че подаването на молба за ограничителна заповед или заповед за защита, посочено в параграф 1, не се ограничава само до жертвите. Тези мерки са от особено значение по отношение на неправоспособните жертви, както и по отношение на уязвимите жертви, които може да не желаят да подадат молба за ограничителна заповед или заповед за защита от съображения за страх или емоционален смут и привързаност.

Член 54 – Разследване и доказателства

277. В съдебното производство доказателствата, свързани със сексуалната история и сексуалното поведение на жертвата, понякога се използват, за да се дискредитират представените от жертвата доказателства. Защитата понякога използва доказателствени материали за предишно сексуално поведение, за да оспори авторитета, доверието и липсата на съгласие на жертвите. Това се отнася особено до случаите на сексуално насилие, включително изнасилване. Представянето на този вид доказателства може да засили затвърждаването на вредните стереотипи за жертвите като имащи произволни сексуални контакти и неморално поведение и като недостойни за защитата, осигурена им от гражданското и наказателното право. Това може да доведе до фактическо неравенство, тъй като на жертвите, които са предимно жени, има по-голяма вероятност да бъде предоставена тази защита, ако бъде преценено, че са почтени.

278. Съставителите на проекта смятат, че е важно да се подчертае, че сексуалното поведение на жертвата в миналото не трябва да се разглежда като извинение за актове на насилие срещу жени и домашно насилие, които позволяват извършителят да се освободи или да се намали неговата отговорност. Въпреки това те са наясно с факта, че в някои Страни по Конвенцията допустимостта и разглеждането на доказателствата е в рамките на преценката на съдията, докато в други то е строго предопределено от нормите на наказателнопроцесуалното право. Член 54 въвежда задължението Страните да предприемат необходимите законодателни или други мерки, за да гарантират, че доказателствата, свързани със сексуалната история и сексуалното поведение на жертвата, се допускат или се разглеждат, само когато са релевантни и необходими. Това означава, че разпоредбата ограничава допустимостта на такива доказателства, както по гражданските, така и по наказателните производства до случаите, когато са свързани с конкретен процесен проблем и ако имат съществена доказателствена стойност. Ето защо тя не изключва допустимостта на такива доказателства. Когато съдиите допускат доказателства за предишна сексуална история, те трябва да бъдат представени единствено по начин, който не води до вторична виктимизация. Жертвите трябва да имат достъп до правна защита, без да преживяват допълнителна травма заради сексуалната си история и поведение.

Член 55 – Производства ex parte и ex officio

279.  Съзнавайки особено травматичния характер на престъпленията, обхванати от този член, съставителите на проекта са се стремили да намалят тежестта, която продължителните наказателни разследвания и производства често поставят върху жертвите, като в същото време се гарантира, че извършителите ще бъдат предадени на правосъдието. Ето защо целта на тази разпоредба е да се даде възможност наказателното разследване и производство да се извършват без поставяне на тежестта за започване на такова производство и постановяване на присъда, върху жертвата.

280. Параграф 1 поставя задължението върху Страните да гарантират, че разследването на редица категории престъпления не трябва „да зависи изцяло “ от съобщаването или жалбата, подадена от жертвата, и че всяко производство, на което е дадено ход, може да продължи дори и след като жертвата е оттеглила заявлението или жалбата си. Съставителите на проекта са решили да използват фразата „да зависи изцяло“ с оглед на това да обхванат процедурните различия във всяка правна система, имайки предвид, че осигуряването на разследването или наказателното преследване на престъпленията, изброени в този член, е отговорност на държавата и на нейните органи. По-конкретно съставителите на проекта са били на мнение, че актовете, водещи до тежки телесни повреди или отнемане на живота, трябва да бъдат разглеждани своевременно и пряко от компетентните органи. Фактът, че много от престъпленията по тази Конвенция се извършват от членове на семейството, интимни партньори или лица, намиращи се в непосредствената социална среда на жертвата, и произтичащите от това чувства на срам, страх и безпомощност водят до нисък брой на подадени жалби, а впоследствие и присъди. Ето защо правоприлагащите органи трябва да разследват по проактивен начин, за да съберат доказателства, като например веществени доказателства, свидетелски показания, медицински експертизи и т.н., за да бъдат сигурни, че производството може да се извърши, дори ако жертвата е оттеглила заявлението или жалбата си, най-малкото по отношение на тежките престъпления, като например физическо насилие, водещо до смърт или телесни повреди.

281. Параграф 1 от настоящия член е отворен за ограничения по отношение на член 35 от гледна точка на леките престъпления съгласно член 78, параграф 2 от тази Конвенция. Съставителите на проекта са искали да се направи ясно разграничение между сериозните престъпления, свързани с физическо насилие, водещо до тежки телесни повреди или отнемане на живот, които след това да бъдат изключени от тази възможност за ограничения, и други, второстепенни престъпления, свързани с физическо насилие, които не водят до такива последствия. Въпреки това е оставено на Страните да определят какво представляват „леките престъпления“, свързани с физическо насилие.

282. С оглед овластяване на жертвите и насърчаването им да доведат докрай наказателните производства, параграф 2 изисква от Страните да гарантират, че организациите на жертвите на насилие, специално обучени консултанти по домашното насилие или други видове служби за подкрепа/застъпничество могат да оказват помощ и подкрепа на жертвите по време на разследването и съдебните производства. Примерите за добри практики показват, че жертвите, които са подкрепяни или подпомагани от дадена специализирана служба за подкрепа по време на разследването и производството, са по-склонни да подадат жалба и дадат показания и са по-добре подготвени да поемат емоционалното предизвикателство да допринесат активно за изхода на производството. Видът на услугите, които се споменават в този параграф, не е от правно, а по-скоро от практическо/психологическо естество. Те включват психологическа/емоционална подготовка на жертвите, за да могат да издържат да свидетелстват пред обвиняемия, придружаване на жертвите в съда и/или оказване на помощ по всякакъв друг практически и емоционален начин.

Член 56 – Мерки за закрила

283. Тази разпоредба е вдъхновена от член 31, параграф 1 от Конвенцията за закрила на децата срещу сексуална експлоатация и сексуално насилие (CETS № 201). Параграф 1 съдържа неизчерпателен списък на процедурите, предназначени да защитят жертвите от всички форми на насилие, обхванати от приложното поле на тази Конвенция, по време на съдебните производства. Тези мерки за закрила се прилагат на всички етапи от производството, както по време на разследванията, независимо дали те се извършват от правоприлагащите или от съдебните органи, както и по време на първоинстанционното производство. Въпреки че не съществува правна необходимост да се прави това, тъй като за Страните винаги съществува отворена възможност да приемат мерки, по-благоприятни от тези, предвидени във всяка част на Конвенцията, съставителите на проекта са искали да стане ясно, че посочените мерки за закрила са индикативни. Ето защо Страните са свободни да предоставят допълнителни мерки за закрила. Важно е да бъде подчертано, че в целия член 56, параграф 1, когато се споменава, че трябва да се предприемат мерки в съответствие с вътрешното законодателство или „когато е възможно“, се подчертава, че Страните са свободни да използват всички средства, които считат за най-добри, с оглед постигане целите на разпоредбата. Така е и с букви в, г, ж, и.

284. На първо място буква „a“ съдържа задължение за Страните да предприемат необходимите законодателни или други мерки, за да осигурят защитата на жертвите, както и тази на техните семейства и свидетелите. Страните трябва да гарантират, че жертвите не са застрашени от сплашване, отмъщение и повторна виктимизация.

285. Във връзка с буква „б“ съставителите на проекта подчертават важността на задължението за информиране на жертвите, когато извършителят е освободен временно или окончателно или избяга, поне в случаите, когато жертвите и семействата им може да са в опасност. Това не пречи на Страните да информират жертвите при други обстоятелства, когато това изглежда необходимо (например в случаите, когато съществува риск от отмъщение или сплашване или когато жертвата и извършителят живеят близо един до друг, те могат неволно да се окажат лице в лице един срещу друг). Някои правни системи изискват предварително подаване на молба или жалба от страна на жертвата, за да получи тази информация. В тези случаи Страните информират жертвата за тази възможност.

286. Буква „в“ определя правото на жертвите (и техните семейства или законни представители в случай на деца-жертви) да бъдат информирани за развитието на разследванията и производствата, в които участват като жертви. В тази връзка тази разпоредба предвижда, че жертвите трябва да бъдат информирани за правата си и за услугите, които са на тяхно разположение, както и за последващите действия във връзка с тяхната жалба, предявяването на обвинение, общия напредък на разследванията или производствата и тяхната роля, както и за изхода на делото. Въпреки че това не е включено в разпоредбата, Страните следва да гарантират, че тази информация се предоставя на език, който те разбират (вж. коментарите по член 19).

287. Що се отнася до буква „г“, тази разпоредба има за цел да даде възможност на жертвите да бъдат изслушани, да представят доказателства и да изберат средствата, чрез които техните възгледи, нужди и опасения да бъдат представени и разгледани. Страните трябва да предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че представянето и разглеждането на възгледите, нуждите и опасенията на жертвите се осигурява пряко или чрез посредник.

288. Буква „д“ се занимава по-конкретно с общата помощ за жертвите, за да се гарантира, че техните права и интереси са надлежно представени и взети предвид на всички етапи от разследването и съдебните производства.

289. Задължението, съдържащо се в буква „е“, води до предприемане на необходимите мерки, за да се гарантира, че неприкосновеността на личния живот на жертвите е защитена. Това налага предприемането на мерки, когато това е целесъобразно и в съответствие с международното право, за да се предотврати публичното разпространение на информацията, която би могла да доведе до разпознаването на жертвите. Съставителите на проекта са искали да се подчертае обаче, че защитата на образа на жертвата и неприкосновеността на личния ѝ живот се простира до риска от „обществено“ разкриване и че тези изисквания не трябва да пречат тази информация да бъде разкрита в контекста на реалното производство, за да се спазят принципите, че и двете страни в едно производство трябва да бъдат изслушани, които са присъщи на правото на защита по време на наказателното преследване.

290. Буква „ж“ има за цел защита на жертвите, по-специално чрез предотвратяване на тяхното по-нататъшно травмиране в помещенията на следствените служби и в съда чрез контакт с предполагаемия извършител на престъплението. Тази разпоредба се прилага на всички етапи на наказателното производство (включително разследването), с някои изключения: следствените служби и съдебният орган трябва да бъдат в състояние да отменят това изискване, например когато жертвата желае да присъства на изслушването или когато контактът между жертвата и предполагаемия извършител е необходим или полезен с оглед гарантирането, че производството се провежда по удовлетворителен начин (например когато се появи необходимост от конфронтация).

291. Буква „з“ посочва задължението за предоставяне на жертвите, когато е необходимо, на независими и компетентни преводачи. В някои правни системи е необходимо преводачът да е заклет, за да се установи независимостта му. Поради разликата в статута на жертвите в различните съдебни системи съставителите на проекта смятат, че е важно да стане ясно в текста на Конвенцията, че това се отнася за случаите, когато жертвите са страни по производството или когато те дават показания. Много от жертвите не говорят или почти не говорят езика на страната, в която са били обект на актове на насилие срещу жени и домашно насилие. Незнанието на езика води до увеличаване на тяхната изолация и е един от факторите, който не им позволява да претендират за правата си. В такива случаи е необходим достъп до преводачи, които да им помогнат по време на разследването и съдебните производства. Това е съществена мярка за гарантиране на достъп до правата, което е предпоставка за достъп до правосъдие и Страните следва да предвидят осигуряването на безплатни преводачи на жертвите.

292. И накрая буква „и“ създава задължение за Страните да гарантират, че жертвите имат възможността да дадат показания в съдебната зала, без да присъстват или поне без да са в присъствието на предполагаемия извършител. Законът в някои страни предвижда аудиовизуален запис на изслушванията на жертвите и охраната на тези изслушвания със средства, като например: ограничаване на хората, които имат право да присъстват на изслушването и да видят записа; позволяване на жертвата да поиска прекъсване на записа по всяко време и пълен дословен препис от протокола на съдебното заседание при поискване. Такива записи и писмени протоколи могат да бъдат използвани в съда, вместо да се налага жертвата да се яви лично. Някои правни системи също така позволяват на жертвите да се явят пред съда чрез видеоконферентен разговор.  Жертвата се изслушва в отделна стая, с възможност за присъствие на експерт и техници. За да се ограничи максимално психологическото въздействие върху жертвата, поради това че са в една и съща стая с извършителя или по време на видеоконферентната връзка, видимостта между двете страни може да бъде ограничена, така че жертвата да не може да вижда извършителя и/или обратното. Ако например жертвата трябва да се яви в съдебно заседание, той или тя може да даде показания, като стои зад екран или да даде показания, когато извършителят не се намира в съдебната зала. Затова Страните трябва да гарантират задължението, посочено в тази разпоредба, когато това е възможно, чрез използването на подходящи комуникационни технологии.

293. В случай на деца-жертви и деца-свидетели, параграф 2 гласи, че Страните трябва да положат специални грижи за техните нужди и да гарантират правото им на специални мерки за защита, тъй като децата обикновено са по-уязвими, отколкото възрастните, и е по-вероятно да се уплашат. Следователно специалните защитни мерки трябва да отдадат необходимото внимание на висшите интереси на детето, които могат да включват мерки, които да не задължават детето да дава показания в присъствието на извършителя. Що се отнася до понятието „дете-свидетел“, виж също коментарите по Член 26.

Чл. 57 – Правна помощ

294. Като непосредствена последица от насилието, много жертви на насилие над жени и домашно насилие може да бъдат принудени да изоставят всичките си вещи или работата си и да тръгнат веднага. Съдебните и административни процедури често са много сложни и жертвите се нуждаят от съдействието на адвокат, за да бъдат в състояние да отстояват правата си по задоволителен начин. В тези случаи може да се окаже трудно за жертвите ефективно да имат достъп до правни средства за защита поради високите разходи, с които може да е свързано търсенето на справедливост. Поради тази причина съставителите на проекта са вярвали, че е важно да се установи задължението на Страните да предоставят право на правно съдействие и безплатна правна помощ за жертвите при условията, предвидени от вътрешното им право. Тази разпоредба е вдъхновена от член 15, параграф 2 от Конвенцията на Съвета на Европа за борба с трафика на хора (CETS №197).

295. Член 57 не дава на жертвата автоматично правото на безплатна правна помощ. Всяка отделна Страна трябва да прецени какви да бъдат изискванията за получаване на такава помощ. В допълнение към тази разпоредба Страните трябва да вземат предвид член 6 от ЕКПЧ. Въпреки че член 6, параграф 3 (в) от ЕКПЧ предвижда безплатна помощ от официално назначен адвокат само в наказателните производства, установената съдебна практика на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) (решение Airey v. Ireland, 9 октомври 1979 г.) също признава, при определени обстоятелства, правото на безплатна правна помощ по граждански въпроси въз основа на член 6, параграф 1 от ЕКПЧ, който се тълкува като установяване правото на съдебен процес за определяне на граждански права и задължения (вж. Golder v. the United Kingdom, решение от 21 февруари 1975 г.). Според Съда ефективният достъп до съд може да наложи предоставянето на безплатна правна помощ. Неговата позиция е, че трябва да се установи дали явяването пред съда без съдействието на адвокат би било ефективно, в смисъл дали въпросното лице би било в състояние да представи своя случай по подходящ и задоволителен начин. Тук Съдът е взел под внимание сложността на процедурите и емоционалния характер на ситуацията – което едва ли съответства на степента на обективност, изисквана от защитата в съда – при вземането на решение дали съответното лице е било в състояние да представи ефективно собствения си случай. Ако това не е така, на лицето трябва да бъде предоставена правна помощ. По този начин, дори при липса на законодателство за предоставяне на безплатна правна помощ по граждански дела, трябва да се прецени дали, в интерес на правосъдието, на жалбоподател, който е без финансови възможности, трябва да бъде предоставена правна помощ, ако не може да си позволи адвокат.

Член 58 – Давностен срок

296. Тази разпоредба предвижда давностният срок за започване на съдебно производство да продължава да тече достатъчно дълъг период от време, за да се даде възможност наказателното преследване да бъде ефективно образувано, след като жертвата достигне пълнолетие. Следователно задължението се прилага само по отношение на децата-жертви, които често не са в състояние по различни причини да докладват за престъпленията, извършени срещу тях преди навършване на пълнолетие. Изразът „период от време, достатъчен да позволи ефективното започване на производството“ означава от една страна, че след като тези деца станат възрастни, те трябва да имат достатъчно време, за да преодолеят своята травма, като по този начин им се даде възможност да подадат жалба, и на второ място, че органите на прокуратурата трябва да бъдат в състояние да повдигнат обвинение за съответните престъпления.

297. За да отговорят на изискванията за съизмеримост, които се прилагат за наказателните производства обаче, съставителите на проекта са ограничили прилагането на този принцип до престъпленията, посочени в членове 36, 37, 38 и 39, по отношение на които е налице основание за удължаване на срока на давност. Независимо от това чл. 78, параграф 2 относно резервите позволява бъдещите Страни по Конвенцията да заявят, че си запазват правото да не прилагат този принцип или да го прилагат само при специални случаи или условия по отношение на членове 37, 38 и 39.

Глава VII – Миграция и убежище

298. Жените мигранти, включително жените мигранти без документи и жените, търсещи убежище, формират две под-категории жени, които са особено уязвими към насилието, основано на пола. Въпреки разликата в правния им статут, причините за напускане на собствената им страна и условията на живот, и двете групи, от една страна, са изложени на повишен риск от насилие срещу жени, а от друга страна, са изправени пред сходни проблеми и структурни трудности при преодоляване на насилието.

299. Тази глава съдържа редица задължения, които са насочени към въвеждане на свързано с пола разбиране за насилието, основано на пола, над жени мигранти и жени, търсещи убежище. Тя въвежда например възможността за предоставяне на жените мигранти, които са жертви на насилие, основано на пола, независим статут на пребиваване. Освен това се предвижда задължението да се признае насилието над жени, основано на пола, като форма на преследване и съдържа задължението да се гарантира, че при установяване на статут на бежанец се осигурява свързано с пола тълкуване на това насилие. В допълнение на това, тази глава определя задължението за въвеждане на процедури по въпросите на пола, насоки и услуги за подкрепа в процеса на предоставяне на убежище.  И накрая, тя съдържа разпоредби, отнасящи се до спазването на принципа за забрана на връщане по отношение на жертвите на насилие над жени.

300. Разпоредбите, посочени в членове 60 и 61 от тази Конвенция, са предназначени да се тълкуват, така че да са съвместими с Конвенцията от 1951 г. за статута на бежанците и Член 3 от Европейската конвенция за правата на човека, както се тълкува от Европейския съд по правата на човека. В допълнение, тези разпоредби не излизат извън приложното поле на тези инструменти, а им дават практически измерения.

Член 59 – Статут на дългосрочно пребиваване

301. Изследванията показват, че страхът от депортиране или загуба на статут на дългосрочно пребиваване е много мощен инструмент, използван от извършителите, за да попречат на търсенето на помощ от властите от страна на жертвите на насилие над жени и домашно насилие или раздяла от извършителя. Повечето страни-членки на Съвета на Европа изискват съпрузите или партньорите да останат женени или във връзка за срок от една до три години с даден съпруг или партньор, за да им бъде даден автономен статут на дългосрочно пребиваване. В резултат на това много от жертвите, чийто статут на дългосрочно пребиваване зависи от този на извършителя, запазват взаимоотношенията си, при което са принудени да търпят ситуации на насилие и злоупотреби в продължение на дълго време.

302. Съставителите на проекта смятат, че е необходимо да се гарантира, че рискът от загуба на статута им на дългосрочно пребиваване не трябва да представлява пречка за жертвите да напуснат брак или връзка, в които има насилие и злоупотреба. Задължението, съдържащо се в параграф 1, изисква Страните по Конвенцията да предприемат необходимите законодателни или други мерки, за да гарантират, че на жертвите мигранти, чийто статут на дългосрочно пребиваване зависи от брака им или по същество от това да останат в една връзка, ще бъде предоставено самостоятелно разрешително за пребиваване с ограничена валидност в случай на прекратяване на брака или на връзката.

303. Параграф 1 указва, че самостоятелното разрешително за дългосрочно пребиваване следва да се предоставя при особено тежки обстоятелства. Страните трябва да считат състоянието на жертва на формите на насилие, обхванати от настоящата Конвенция, извършено от съпруг или партньор или толерирано от съпруг или партньор за особено трудно обстоятелство. Съставителите на проекта са преценили, че ще е най-добре да оставят Страните сами да установяват, в съответствие с вътрешното право, условията, свързани с предоставянето и продължителността на самостоятелното разрешително за дългосрочно пребиваване след подаване на искане от страна на жертвата. Това включва установяване на това кои органи на държавната власт са компетентни да решат дали връзката е разтрогната в резултат на насилието, понесено от жертвата, и какви доказателства трябва да бъдат приведени от жертвата. Доказателствата за насилие може да включват например полицейски досиета, съдебна присъда, забранителна заповед или заповед за защита, медицински доказателства, решение за развод, протоколи за ползвани социални услуги или доклади от женски НПО, като това са само малка част от тях.

304. Освен това параграф 1 подчертава факта, че трябва да бъдат предоставяни самостоятелни разрешителни за дългосрочно пребиваване, независимо от продължителността на брака или на връзката. Той съдържа задължението да се гарантира, че на жертвите на всички форми на насилие, обхванати от тази Конвенция, ще бъдат предоставяни самостоятелни разрешителни за дългосрочно пребиваване по тяхно собствено право, дори ако бракът или връзката бъдат прекратени преди изтичането на изпитателния срок. Това ще даде възможност на жертвите да получат необходимата защита от органите, без да се страхуват, че извършителят ще потърси отмъщение, като например оттегли или заплаши да оттегли привилегиите за пребиваване под контрола на извършителя. Това е особено важно в случаите на насилствени бракове, когато жертвите са принудени да останат женени през изпитателен срок, освен ако не са готови да бъдат депортирани при развод.

305. Освен това параграф 1 се отнася и за съпрузите или партньорите, признати от вътрешното право. Партньорите, съжителстващи без брак, са включени в тази разпоредба доколкото няколко държави-членки на Съвета на Европа предоставят разрешителни за дългосрочно пребиваване на партньори, които са в състояние да докажат, при условията, предвидени от вътрешното право, че живеят във връзка, аналогична на брак, или че връзката им е с постоянен характер.

306. Вторият параграф се отнася за случаите, когато жертвите, които са се присъединили към своите съпрузи или партньори по схема за събиране на семейства, са изправени пред репатриране поради производство за експулсиране, образувано срещу злоупотребяващ или агресивен съпруг или партньор. В повечето страни-членки на Съвета на Европа статутът на пребиваване на съпрузите и партньорите е свързан с този на съпруга или партньора. Това означава, че жертвата продължава да бъде подложена на злоупотреби в собствената си страна на произход, което de  facto  води до отказ от защита. Това е особено приложимо в случаите, когато в страната на произход има по-ниски стандарти на превенция, защита и наказателно преследване в областта на насилието срещу жени и домашното насилие от страната домакин. Екстрадирането на тези жертви не само има негативни последици за живота им, но също така може да представлява пречка за правоприлагащите органи да полагат усилия за борба с насилието над жени и домашното насилие. В резултат на това параграф 2 изисква от Страните да предприемат подходящи мерки, за да гарантират, че на жертвите, които се намират в такива ситуации, се дава възможност да получат преустановяване на производството по експулсиране срещу себе си, за да кандидатстват за статут на дългосрочно пребиваване по хуманитарни причини. Параграф 2 се прилага в случаите, когато съпругът или партньорът е извършител на домашно насилие, в тези случаи нейният или неговият съпруг(а) или партньор –  жертвата, ще бъде експулсирана заедно с извършителя. Целта на този параграф е да се осигури защита от експулсиране; той не представлява разрешително за дългосрочно пребиваване сам по себе си.

307. Параграф 3 е вдъхновен от член 14 (1) от Конвенцията на Съвета на Европа за борба с трафика на хора (CETS №197). Този параграф установява задължението на Страните да издават на жертвите на домашно насилие подлежащи на подновяване разрешителни за дългосрочно пребиваване съгласно условията, определени от вътрешното право. Той посочва две изисквания за издаване на разрешително за дългосрочно пребиваване. На първо място това обхваща ситуации, при които личните обстоятелства на жертвата са такива, че не би било разумно да се принуди да напусне територията на страната (буква „а“).  Дали жертвата отговаря на изискването за лична ситуация, за да се вземе решение от гледна точка на такива фактори, като например безопасността на жертвата, здравословното ѝ състояние, семейното ѝ положение или ситуацията в нейната страна на произход и др. На второ място той установява изискването за сътрудничество с компетентните органи в случаите, когато срещу извършителя е образувано разследване или наказателно производство (буква „б“). Това означава, че разрешителното за дългосрочно пребиваване може да бъде предоставено на жертвата, ако за разследването и наказателното производство са необходими сътрудничеството и показанията на жертвата. Срокът на разрешителното за дългосрочно пребиваване трябва да бъде преценен от Страните, въпреки че установената продължителност трябва да бъде съвместима с целта на разпоредбата. Нещо повече, Страните по Конвенцията имат задължението да предоставят разрешителни, които могат да бъдат удължавани. Неподновяването или отнемането на разрешително за дългосрочно пребиваване са предмет на условията, предвидени във вътрешното право на Страната.

308. Параграф 4 обхваща ситуации, когато жертва на принудителен брак, притежаваща разрешително за дългосрочно пребиваване за някоя от Страните по Конвенцията, бъде отведена в друга държава, което води до загуба на статута ѝ на дългосрочно пребиваване в страната, където тя обичайно пребивава. В повечето от страните-членки на Съвета на Европа разрешителните за дългосрочно пребиваване стават невалидни, ако притежателите им напускат страната за повече от определен брой последователни месеци. Това условие обаче важи само за лицата, които напускат страната доброволно.  Ако жертвите на насилствени бракове бъдат отведени в чужбина против волята им и по този начин престоят им надхвърли разрешения гарантиран срок или им изтече срока на пребиваване извън Страната, в която те обичайно пребивават, статутът им на пребиваване ще стане невалиден. Поради тази причина този параграф задължава Страните по Конвенцията да предвидят възможност за такива жертви да си възвърнат статута на дългосрочно пребиваване поради това, че са принудени да напуснат страната, в която обичайно пребивават, по-специално в случай на разтрогване или анулиране на брака.

309. На последно място следва да се отбележи, че член 78, параграф 2 относно резервите позволява на бъдещите Страни по Конвенцията да си запазят правото да не прилагат този принцип или да го прилагат само при специални случаи или условия на разпоредбите, изложени в член 59.

Член 60 – Молби за убежище, основани на пола

310. Законодателството в областта на предоставянето на убежище не успява да се справи с разликата между мъжете и жените по отношение на това защо и как те са подложени на преследване. Тази „слепота“ от гледна точка на пола при създаването на статут на бежанец и на международна закрила е довела до ситуации, при които искове на жени, бягащи от насилие, основано на пола, са оставали непризнати. През последното десетилетие обаче развитието на международното право и стандартите в областта на правата на човека, както и съдебната практика са довели до увеличаване броя на страните-членки на Съвета на Европа, които признават някои форми на насилие срещу жени като форма на преследване, свързано с пола, по смисъла на Член 1 A(2) от Конвенцията от 1951 г. за статута на бежанците. Няма съмнение, че изнасилването и другите форми на насилие, основано на пола, като например осакатяването на женските полови органи, насилието, свързано със зестра, сериозното домашно насилие или трафика на хора са все актове, които са използвани като форми на преследване, независимо дали са извършени от държавни или недържавни действащи лица.

311. При все че параграф 1 е посветен на това какво се извършва вече на практика, съставителите на проекта смятат, че е важно да се включи задължението на Страните да предприемат необходимите законодателни или други мерки, за да гарантират, че насилието над жени, основано на пола, може да бъде признато като форма на преследване по смисъла на Член 1 A(2) и като форма на нанасяне на сериозна вреда. С други думи от Страните по Конвенцията се изисква да признаят, че насилието, свързано с пола, може да придобие размерите на преследване и да доведе до предоставянето на статут на бежанец. Признаването на насилие, основано на пола, като форма на преследване по смисъла на Член 1 A(2) означава да се признае, че една жена може да бъде преследвана заради пола ѝ, т.е. поради нейната самоличност и статут на жена. Страните имат също задължението да гарантират, че насилието над жени, основано на пола, може да бъде признато като форма на сериозна вреда, която налага допълнителна/ субсидиарна закрила. Това не означава, че всички форми на насилие, основани на пола, се считат автоматично за „сериозна вреда“. Това означава, че международна закрила може да бъде предоставена на жени, които са граждани на трети страни или които са без гражданство и които не отговарят на критериите за бежанец, но ако бъдат върнати в страната си на произход или там, където са пребивавали преди, ще се изправят пред насилие, основано на пола, което би представлявало нечовешко или унизително отношение или сериозно застрашаване на живота на индивида. Следователно правото на международна закрила не се ограничава само до защита по смисъла на Конвенцията от 1951 г., но също може да бъде получено от други утвърдени международни и регионални стандарти, като например ЕКПЧ или Директивата на Европейския съюз за условията на приемане. В същото време настоящият параграф няма за цел да отмени разпоредбите на Конвенцията от 1951 г., по-специално по отношение на условията за предоставяне на статут на бежанец, наложени с член 1 от тази Конвенция.

312. Параграф  2 допълва задължението, изложено в параграф 1. Задължението, съдържащо се в тази разпоредба е двустранно. От една страна той изисква от Страните да гарантират, че на всяко от основанията по Конвенцията от 1951 г. е дадено тълкуване, отчитащо особеностите на пола. Добре обоснованият страх от преследване трябва да бъде свързан с едно или повече от основанията по Конвенцията от 1951 г. При разглеждането на основанието за преследване, насилието, основано на пола, често се смята, че попада в основанието за „принадлежност към определена социална група“, като се пренебрегват другите основания. Осигуряването на тълкуване, отчитащо особеностите на пола, предполага разпознаване и разбиране как полът може да окаже въздействие върху причините за вида на преследването или претърпените вреди. От друга страна параграф 2 изисква Страните да допуснат възможността за предоставяне на статут на бежанец, когато се установи, че преследването, от което лицето се страхува, е поради едно от тези основания. Важно е да се отбележи, че приемането на тълкуване, отчитащо особеностите на пола, не означава, че всички жени ще имат автоматично правото на статут на бежанец. Това, което представлява основателен страх от преследване, ще зависи от конкретните обстоятелства на всеки отделен случай.  Особено важно е да се отбележи, че статутът на бежанец следва да се предоставя „в съответствие с приложимите инструменти“, т.е. при условията, изрично предвидени от тези инструменти, като например член 1 от Конвенцията от 1951 г.

313. По отношение на преследването въз основа на раса или въз основа на националност, жените могат да се сблъскат с някои видове преследване, които конкретно да ги засегнат. Примери за това са сексуалното насилие и контролът върху възпроизводството в случаите на расово и етническо „прочистване“. По отношение на преследването въз основа на религията, жените могат да бъдат преследвани, ако не отговарят на религиозните норми и обичаи за приемливо поведение. Това е особено вярно в случаите на престъпления, извършени в името на така наречената „чест“, които засягат жените непропорционално. Преследването въз основа на принадлежност към определена социална група е все по-често застъпено в претенциите, свързани с пола, и постепенно придобива международна подкрепа. При разглеждането на жени, които бягат от преследване, свързано с пола, като например осакатяване на женски гениталии, насилствени бракове и дори сериозно домашно насилие като формиращи „определена социална група“, на жените може да бъде предоставено убежище. По този начин някои жени могат да бъдат идентифицирани като определена група, която споделя обща вродена, неизменяема или друга основна характеристика, различна от общия опит да се избяга от преследване. И накрая, преследването на основание политически убеждения може да включва преследване въз основа на убеждения по отношение ролята на половете. Някои жени могат да бъдат преследвани например за това, че не отговарят на ролите и нормите за приемливо поведение на обществото и за това, че говорят срещу традиционните роли на половете. При вземане на необходимите мерки, за да се гарантира тълкуване, отчитащо особеностите на пола, на определението за бежанец, Страните могат да се позоват на Насоките на ВКБООН за международна закрила: Преследване, свързано с пола, в контекста на член 1А(2) от Конвенцията от 1951 г. и/или Протокола към нея от 1967 г. за статута на бежанците, май 2002 г. Освен това, когато се гарантира, че се дава тълкуване, отчитащо особеностите на пола, на всяко от основанията по конвенцията, Страните могат, ако желаят, да разширят тълкуването спрямо лица, които са гейове, лесбийки, бисексуални или транссексуални и които също може да са изправени пред особени форми на преследване и насилие, свързано с пола.

314. Параграф 3 съдържа няколко задължения. Първото задължение на Страните е разработването на отчитащи особеностите на пола процедури за приемане, които взимат предвид различията между жените и мъжете по отношение на опита и конкретните нужди от закрила с цел да гарантират правото им на безопасност, когато се обмислят стандартите на отношението към приемането на лица, търсещи убежище. Примерите за процедури за приемане, отчитащи особеностите на пола, могат да включват, наред с другото: идентифициране на жертвите на насилие над жени на възможно най-ранен етап; разделено настаняване на мъжете и жените; отделни санитарни възли или най-малкото различни графици за ползване и съблюдаване на тяхното прилагане от мъжете и жените; стаи, които могат да се заключват от техните обитатели; адекватно осветление в целия център за приемане; защита от охранители, включително жени охранители, обучени за специфичните свързани с пола нужди на настанените; обучение на персонала на приемния център; етичен кодекс, приложим и към частните доставчици на услуги; официални договорености за намеса и защита в случаи на насилие, основано на пола; предоставяне на информация на жените и момичетата за насилието, основано на пола, и наличните услуги за помощ.

315. Параграф 3 поставя също и задължението да се разработват услуги за подпомагане на лица, търсещи убежище, които предлагат помощ по начин, който отчита особеностите на пола, и полагат грижи за техните специфични нужди. Това може да включва предприемането на мерки, като например предоставяне на допълнителна психосоциална подкрепа и кризисно консултиране, както и медицинска помощ за пострадали от травми, тъй като например много жени, търсещи убежище, са изложени на сексуални или други форми на насилие и следователно са особено уязвими. Спомагателните услуги трябва да са насочени към овластяване на жените и предоставяне на възможности активно да възстановят живота си.

316. Разработването и прилагането на насоки, свързани с пола, е от съществено значение за съответните участници, с цел да се разбере как могат да включват отчитащи особеностите на пола елементи в своите политики и практики. Насоките предоставят основна отправна точка, за да се повиши осведомеността за специалните нужди от защита на жените, търсещи убежище, които са били жертви или са били в риск от насилие, основано на пола. Страните обаче трябва да имат предвид, че за да се гарантира техния успех, трябва да се вземат специални мерки, за да се гарантира, че тези насоки са изпълнени. Насоките трябва да обхващат по-доброто осъзнаване и отзивчивост към културната и религиозната чувствителност или личните фактори, както и признаването на травми.

317. За да може правилно да разгледа молбите за убежище на жени и момичета, които са жертви на насилие, основано на пола, параграф 3 създава задължение за разработване на процедури, за убежище, отчитащи особеностите на пола, които включват процедури, определящи статут на бежанец и заявления за международна закрила (вж. също параграф 312 в края). Това обхваща, наред с другото:  предоставяне на жените на информация за процедурите за убежище; възможност на зависимите жени за лично интервю отделно и без присъствието на членове на семейството; възможност за жените да повдигат независими потребности за защита и специфични за пола причини, водещи до отделна молба за международна закрила; разработване на насоки, свързани с пола, за разглеждане на исканията за убежище, както и обучение. Това включва също интервюта, отчитащи особеностите на пола, водени от интервюиращ и подпомагани от преводач, когато е необходимо; възможност жалбоподателят да изрази предпочитание за пола на интервюиращия и преводача, което Страните ще предвидят, когато е разумно да се направи това; и спазване на поверителност на информацията, получена по време на тези интервюта. За допълнителни насоки Страните може да се позоват на работата на Парламентарната асамблея в тази област и по-специално на Резолюция 1765 (2010) и Препоръка № 1940 (2010) за свързани с въпросите на пола молби за предоставяне на убежище.

318. В предходните четири параграфа на този раздел е даден списък, в който подробно са описани възможните мерки, които Страните могат да предприемат при прилагането на разпоредбите, посочени в параграф 3. Причината за това е, че съставителите на проекта са искали да включат в Обяснителния доклад някои примери за добри практики, които вече са разработени в няколко държави. Въпреки това следва да се отбележи, че параграф 3 оставя на всяка Страна избора да прецени какви процедури, насоки и услуги за подпомагане, свързани с особеностите на пола, трябва да бъдат разработени.

Член 61 – Принцип за забрана на връщането

319. Залегналият в член 33 от Конвенцията от 1951 г. за статута на бежанците принцип за забрана на връщане представлява един от стълбовете на убежището и международната закрила на бежанците и е придобил статут на обичайно международно право. Това означава, че този принцип важи за всички държави, независимо от това дали Конвенцията от 1951 г. е обвързваща за тях или не.

320. Принципът за забрана на връщането  е от особено значение за търсещите убежище и бежанците. Съгласно този принцип, при спазване на определени изключения и ограничения, предвидени в Конвенцията от 1951 г., държавите нямат право да експулсират или да връщат лице, търсещо убежище, или бежанец в страна, в която ще бъдат застрашени животът и свободата му. Член 3 от ЕКПЧ също предотвратява връщането на лице на място, където то ще бъде подложено на реален риск от изтезания или нечовешко или унизително отношение или наказание. Експулсирането или връщането на лице към преследване противоречи на ангажимента на международната общност да се гарантира упражняването на човешките права на всички лица. Принципът за забрана на връщането включва също да не се забранява достъпа до територията на страна за търсещи убежище, които са пристигнали на нейната граница или които са възпрепятствани да получат достъп до нейните граници.

321. Защитата срещу връщане важи и за всяко лице, което е бежанец съгласно условията на Конвенцията от 1951 г. Това се отнася също и за лицата, търсещи убежище, чийто статут формално не е определен и които могат да бъдат подложени на преследвания, ако бъдат върнати в страната си на произход или на обичайно пребиваване. Параграф 1 води до задължение по силата на международното право държавите да зачитат принципа за забрана на връщането във връзка с жертвите на насилие, основано на пола, които могат да се страхуват от преследване, ако се върнат.

322. Параграф 2 потвърждава, че задължението за спазване на принципа за забрана на връщането се прилага еднакво за жертвите на насилие срещу жени, които се нуждаят от защита, допълвайки по този начин първия параграф. По-конкретно параграф 2 повтаря, че е задължение на Страните да предприемат необходимите правни или други мерки, за да гарантират, че жертвите на насилие над жени, които се нуждаят от закрила, не трябва да бъдат връщани при никакви обстоятелства, ако има реален риск от произволно отнемане на живота или изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Важно е да се гарантира, че тези задължения са спазени, независимо от статута или дългосрочното пребиваване на въпросните жени. Това означава, че тази защита срещу връщане важи за всички жертви на насилие над жени, които все още не са получили решение на молбите си за убежище, което да ги определя като бежанци по смисъл на Конвенцията от 1951 г., независимо от тяхната страна на произход или статут на пребиваване, и които ще бъдат изправени пред насилие, основано на пола, което ще представлява малтретиране, описано по-горе, ако бъдат експулсирани/депортирани. Дори ако искането им за убежище бъде отхвърлено, държавите трябва да гарантират, че тези лица няма да бъдат експулсирани/депортирани в страна, в която съществува реален риск те да бъдат подложени на изтезания или нечовешко или унизително отношение или наказание. Този параграф не следва обаче да се интерпретира като противоречащ на съответните разпоредби на Конвенцията от 1951 г. и по-конкретно не изключва прилагането на член 33, параграф 2 от тази Конвенция.

Глава VIII – Международно сътрудничество

323. Глава VIII установява разпоредбите на международното сътрудничество между Страните по Конвенцията. Разпоредбите не се ограничават до съдебно сътрудничество по наказателни и граждански дела, но също така са свързани със сътрудничество за предотвратяване на всички форми на насилие, обхванати от настоящата Конвенция, и подпомагане жертвите на това насилие.

324. По отношение на съдебното сътрудничество като цяло и по-конкретно в наказателноправната област, Съветът на Европа вече разполага със значителен корпус от създаващи стандарти инструменти. Тук трябва да се спомене, че Европейската конвенция за екстрадиция (ETS №24), Европейската конвенция за взаимопомощ по наказателноправни въпроси (ETS №30), техните Допълнителни протоколи (ETS № 86, 98, 99 и 182), Европейската конвенция за международно признаване на присъди (ETS № 70), Конвенцията относно изпиране, издирване, изземване и конфискация на облагите от престъпление (ETS №141) и Конвенцията на Съвета на Европа относно изпиране, издирване, изземване и конфискация на облагите от престъпление и относно финансирането на тероризма (CETS №198). Тези договори са междусекторни инструменти, отнасящи се до голям брой престъпления, и могат да бъдат приложени, за да се позволи съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси в рамките на процедурите, насочени към престъпленията, установени в Конвенцията. Тъй като всички страни-членки на Съвета на Европа са страни по Европейската конвенция за екстрадицията и Европейската конвенция за правна взаимопомощ, на съставителите на закони обикновено се дават указания да не възпроизвеждат разпоредбите за взаимна правна помощ и екстрадиция в специализирани инструменти, а да включат общата разпоредба по-горе, като в останалите случаи се позовават на хоризонталните инструменти в обяснителния меморандум, придружаващ изготвяния проект на конвенцията.

325.  Поради тази причина съставителите на проекта са избрали да не възпроизвеждат в тази Конвенция разпоредби, подобни на тези, включени в междусекторните инструменти, като например тези, споменати по-горе. Те например не са искали да се въведат отделни споразумения за взаимопомощ, които ще заменят другите приложими инструменти и договорености на основание, че би било по-ефективно, по принцип, да се разчита на договореностите, въведени от договорите в сила за взаимопомощ и екстрадиция, с които практикуващите са напълно запознати. Ето защо тази глава включва само разпоредби, които добавят нещо към съществуващите конвенции.

Член 62 – Общи принципи

326. Член 62 установява основните принципи, които трябва да управляват международното сътрудничество.

327. На първо място той задължава Страните да си сътрудничат във възможно най-голяма степен и по-специално да намалят, доколкото е възможно, пречките за бързото разпространение на информация и доказателства.

328. След това член 62 посочва ясно, че задължението да си сътрудничат е от общ характер: то обхваща превенцията, борбата и наказателното преследване на всички форми на насилие, обхванати от настоящата Конвенция (буква „a“), защита и оказване помощ на жертвите (буква „б“), разследвания или производства, свързани с престъпления, установени в съответствие с Конвенцията (буква „в“) и изпълнение на съответни граждански и наказателни присъди, произнесени от Страните (буква „г“).

329. Параграф 2 се основава на член 11, параграфи 2 и 3 от Рамковото решение на Съвета на Европейския съюз от 15 март 2001 г. относно положението на жертвите в наказателното производство. Той има за цел да направи по-лесно за жертвите подаването на жалба, като им позволява да я представят пред компетентните органи на държавата по пребиваване.

330. Тези органи могат след това или да образуват производство, ако националното право им позволява, или да прехвърлят жалбата на органите на държавата, в която е извършено престъплението, в съответствие с приложимите разпоредби на инструментите за сътрудничество, приложими към въпросните държави.

331. Параграф 3 разрешава на Страна, която поставя като условие за взаимна помощ по наказателни дела, екстрадиция или изпълнение на граждански и наказателни присъди, наличието на договор, да счита Конвенцията като правно основание за съдебно сътрудничество със Страна, с която не е сключен такъв договор. Тази разпоредба, която не играе роля между страните-членки на Съвета на Европа по отношение на взаимната помощ по наказателни дела и екстрадиция поради наличието на Европейските конвенции за екстрадиция и за взаимопомощ по наказателноправни въпроси съответно от 1957 г. и от 1959 г., както и протоколите към тях, представлява интерес поради възможността, предоставяна на трети държави да се присъединят към Конвенцията.

332. На последно място, по силата на параграф 4, Страните трябва да се стремят да включат превенцията и борбата с насилието над жени и домашното насилие в програми за подпомагане на развитието в полза на трети държави. Много от страните-членки на Съвета на Европа изпълняват такива програми, които покриват такива разнообразни области като възстановяването или укрепването на върховенството на закона, развитието на съдебните институции, борбата с престъпността и техническа помощ при прилагането на международните конвенции. Някои от тези програми могат да се извършват в страни, в които има значително насилие над жени и домашното насилие. В този контекст програмите за действие следва да отчитат и надлежно да включват въпроси, свързани най-вече с предотвратяването на тези форми на престъпления, включително с оглед улесняване закрилата на жертвите в съответствие с член 18, параграф 5.

Член 63 – Мерки във връзка с лицата в риск

333. Основната цел на тази разпоредба е отново да насърчи Страните по тази Конвенция да засилят обмена на информация и, като допълнение към този конкретен случай, да предотвратят някои актове на насилие над жени и домашно насилие, свързани с редица престъпления, установени от тази Конвенция. Някои от формите на насилие, обхванати от настоящата Конвенция, може да имат транснационални измерения. Поради това съставителите на проекта идентифицират някои от престъпленията, установени в тази Конвенция, като например насилствените бракове или осакатяването на женските гениталии, и установяват принципа, според който ако една Страна притежава информация, въз основа на която има разумни основания да се смята, че дадено лице е непосредствено застрашено от някой от актовете на насилие, посочени тук, трябва да предаде тази информация на Страната, в която може да се случат тези актове на насилие. Информацията трябва да се основава на „разумни основания“ да се счита, че съществува непосредствена опасност. Съставителите на проекта не са счели за необходимо да разработят критерии в Конвенцията относно това какво представляват разумните основания. Ето защо е оставено на Страните да установят, в съответствие с информацията, събрана за всеки отделен случай, кога да споделят тази информация с цел предотвратяване на подобни актове на насилие. Тази информация включва подробности относно заповедите за защита, издадени в полза на лицата в риск.

Член 64 – Информация

334. Член 64 обосновава принцип, който вече присъства в областта на международното сътрудничество и по-специално в сферата на наказателното право, който предвижда ефективен и своевременен обмен на информация между държавите с цел предотвратяване на възможни нарушения, установени в съответствие с тази Конвенция, за започване на разследване на такова престъпление или наказателно преследване на извършителя. По-конкретно параграф 1 изисква запитаната Страна да информира запитващата Страна за изхода от всяко предприето действие. Параграф 2 оставя на всяка Страна избора (използваната формулировка „може“ ясно показва, че това действие не е задължително) дали да предаде на друга Страна информация, свързана с нейните собствени разследвания. Това може да бъде направено „без предварително искане“ от другата Страна.

335. По подобен начин параграф 3 установява принципа, според който, когато една от Страните получи информация (която по принцип се отнася до централен административен орган, занимаващ се с международното сътрудничество по наказателни дела), тази Страна предоставя тази информация на съответните органи, които, според вътрешното ѝ законодателство, са компетентни да разгледат тази информация. Като цяло тези съответни органи са например полицията, прокуратурата или съдия. След това съответните органи ще преценят дали тази информация може да бъде взета предвид в разследвания или съдебни производства. Важно е да се отбележи, че обменът на информация, изискван съгласно тази разпоредба, не се ограничава само до наказателни разследвания или производства, а обхваща и граждански дела, включително заповеди за защита.

Член 65 – Защита на личните данни

336. Тази разпоредба се отнася до въпроса за личните данни от гледна точка на всички форми на насилие, обхванати от настоящата Конвенция. Поради възможните опасности за лицата, по-конкретно за жертвите, ако информацията за тях се разпространява без никаква защита или проверка, член 65 се позовава конкретно на Конвенцията за защита на лицата във връзка с автоматизираната обработка на лични данни (ETS №108) по отношение на съхраняването и използването на информацията. Този член посочва, че тази разпоредба се прилага по силата на задълженията, поети от Страните съгласно посочената по-горе конвенция. Това обаче пречи на Страните, които не са Страни по Конвенция № 108, да ратифицират тази Конвенция. Конвенция № 108 предвижда по-конкретно, че личните данни трябва да се съхраняват само за определени законни цели и не трябва да се използват по несъвместим с тези цели начин. Тя също така предвижда, че тези данни не трябва да се съхраняват под форма, която да позволява идентификация на субекта на данните, или за срок, по-дълъг, отколкото е необходимо за целите, за които данните се записват и съхраняват. Конвенция №108 определя и задължението да се вземат подходящи мерки за сигурност за предотвратяване на неоторизиран достъп до информацията, нейната промяна или разкриване.

Глава IX – Механизъм за мониторинг

337. Глава IX от Конвенцията съдържа разпоредби, които имат за цел да се гарантира ефективното прилагане на Конвенцията от Страните по нея. В своя междинен доклад CAHVIO заявява, че „Комитетът е на мнение, че от първостепенно значение е да съществува силен и независим механизъм за мониторинг, който да гарантира, че е даден адекватен отговор на този проблем във всички Страни по Конвенцията.“ Следователно съставителите на проекта са преценили, че системата за мониторинг, предвидена от Конвенцията, трябва да бъде една от силните ѝ страни. Механизмът за мониторинг е предназначен да покрие обхвата на настоящата Конвенция. Конвенцията създава Експертна група за действие срещу насилието над жени и домашното насилие (по-нататък за краткост наричана „GREVIO“), която е експертен орган, съставен от независими и висококвалифицирани специалисти в областта на правата на човека, равенството между половете, насилието над жени и домашното насилие, наказателното право и помощта и закрилата на жертвите на насилие над жени и домашно насилие, със задачата „да следи за изпълнението на настоящата Конвенция от Страните по нея“. Конвенцията създава и Комитет на Страните, съставен от представители на Страните.

Член 66 – Експертна група за действие срещу насилието над жени и домашното насилие (GREVIO)

338. Както бе посочено по-горе, GREVIO следи за изпълнението на Конвенцията от Страните. Тази група се състои от най-малко 10 и най-много 15 членове.

339. Параграф 2 от този член подчертава необходимостта да се гарантира географското равновесие и равновесието между половете, както и мултидисциплинарният опит при избора на членовете на GREVIO, които трябва да са граждани на Страните по Конвенцията. Кандидатите за членове на групата GREVIO се номинират от Страните и се избират от Комитета на Страните.

340. Параграф 3 установява критериите за избор на членовете на GREVIO във връзка с броя на ратификациите на Конвенцията.

341. Параграф 4 подчертава основните компетенции на експертите, членуващи в GREVIO, както и основните критерии за избора им, които могат да бъдат обобщени по следния начин: „независимост и опит”. По-конкретно членовете на GREVIO трябва да представляват съответните действащи лица и агенции, работещи в областта на насилието над жени и домашното насилие. Ако са номинирани от Страните, те може да включват например представители на неправителствени организации.

342. Параграф 5 посочва, че процедурата по избор на членове на GREVIO (но не самото избиране членовете) се определя от Комитета на министрите. Това е разбираемо, тъй като процедурата по избор е важна част от прилагането на Конвенцията. Тъй като това е Конвенция на Съвета на Европа, съставителите на проекта смятат, че тази функция все пак трябва да се поеме от Комитета на министрите, а Страните да бъдат отговорни за избора на членовете на GREVIO. Преди да вземе решение за процедурата по избор, Комитетът на министрите се консултира и получава единодушното съгласие на всички Страни. Това изискване признава, че всички Страни по Конвенцията следва да имат възможност да определят тази процедура при равни условия.

343. В параграф 6 се посочва, че GREVIO приема свой процедурен правилник.

344. Целта на параграф 7 е да се даде възможност на всички членове на делегации, извършващи посещения в страните, предвидени в член 68, параграфи 9 и 14, да бъдат поставени при равни условия и да се ползват от едни и същи привилегии и имунитети.  Общото споразумение за привилегиите и имунитетите на Съвета на Европа е отворено само за държави-членки. Въпреки това Конвенцията е отворена и за държавите, които не са членки на Съвета на Европа. По отношение на другите конвенции на Съвета на Европа, предвиждащи посещения в страните, обичайната процедура е Комитетът на министрите да поиска да бъде подписано двустранно споразумение от държавите, които не са членки, което води до продължителен процес, който може да забави присъединяването им към дадена конвенция. Поради тази причина и като предпазна стъпка за бъдещето, тази разпоредба е пряко включена в структурата на Конвенцията, с цел да се избегнат дългите процедури за договаряне на двустранни споразумения с държави, които не са членки.

Член 67 – Комитет на Страните

345. Член 67 установява друг стълб на тази система за мониторинг, който е политическият орган („Комитет на Страните“), чийто състав е посочен по-горе.

346. Комитетът на Страните ще бъде свикан за първи път от генералния секретар на Съвета на Европа в рамките на една година след влизането в сила на Конвенцията, с цел да се изберат членовете на GREVIO. След това комитетът ще заседава по искане на една трета от Страните, на генералния секретар на Съвета на Европа или на председателя на GREVIO.

347. Създаването на този орган ще гарантира равно участие на всички Страни, както в процеса на вземане на решения, така и в процедурата по мониторинг на прилагането на Конвенцията, а също така ще засили сътрудничеството между Страните, както и между тях и GREVIO, за да се гарантира правилното и ефективно изпълнение на Конвенцията.

348. Параграф 3 гласи, че Комитетът на Страните приема свой процедурен правилник.

Член 68 – Процедура

349. Член 68 разглежда подробно функционирането на процедурата за мониторинг и взаимодействието между GREVIO и Комитета на Страните.

350. Параграфи 1 и 2 посочват, че GREVIO разглежда доклад за общи законодателни и други мерки, предприети от всяка Страна, въвеждащи в сила разпоредбите на тази Конвенция, с представителите на съответната Страна. Този доклад се представя от Страната и се основава на въпросник, разработен от GREVIO. Идеята е да има изходна информация за законодателни и други мерки, които Страните прилагат, когато се присъединяват към Конвенцията, по отношение на конкретното и общото изпълнение на Конвенцията.

351. От параграф 3 става ясно, че процедурата за оценка след първия доклад и неговия анализ, посочени в параграфи 1 и 2, се разделя на отделни кръгове, а GREVIO избира разпоредбите, върху които ще се фокусира мониторинга. Идеята е, че GREVIO самостоятелно ще определи, в началото на всеки кръг, разпоредбите за процедурата по мониторинг по време на разглеждания период.

352. Параграф 4 гласи, че GREVIO ще определи най-подходящите средства за извършване на оценката. Това може да включва въпросник или всякакъв друг начин за получаване на информация. Терминът „въпросник“ означава набор от писмени въпроси или насоки за получаване на информация от качествен и количествен характер за мерките, предприети в изпълнение на Конвенцията. Той не включва само събирането на статистическа информация/числови данни, които осигурява рамката за мониторинг на изпълнението на Препоръка № Rec (2002)5 за защита на жените от насилие. Освен това от този параграф става ясно, че съответната Страна трябва да отговори на исканията на GREVIO. Страните по Конвенцията не следва да бъдат задължавани да отговарят във връзка с изпълнението на Препоръка Rec (2002)5 за защита на жените от насилие.

353. Параграф 5 установява важния принцип, че GREVIO може да получава информация от НПО, гражданското общество, както и национални институции за защита на човешките права.

354. Параграфи 6, 7 и 8 въвеждат принципа, че GREVIO трябва да използва по възможно най-добрия начин съществуващите източници на информация. Това е с цел да се избегне ненужното дублиране на работа и дейности, които вече са извършени по други поводи.

355. В параграф 9 се подчертава, че GRAVIO може допълнително да организира посещения в страните. Съставителите на проекта искат да стане ясно, че посещенията в страните ще бъдат допълнително средство за мониторинг и че трябва да се извършват само когато е необходимо, в два конкретни случая: 1) ако събраната информация е недостатъчна и не съществуват други възможни начини за надеждно набиране на информация или 2) в случай че GREVIO получава надеждна информация, показваща ситуация, където проблемите изискват незабавно внимание, за да се предотврати или ограничи мащаба или броя на тежките нарушения на Конвенцията. Тези посещения в страните трябва да бъдат организирани в сътрудничество с компетентните органи на съответната Страна, което означава, че се планират предварително, а датите им са съгласувани с националните органи, които се уведомяват своевременно.

356. Параграфи 10 и 11 описват фазата на изготвяне на доклада и заключенията на GREVIO. От тези разпоредби става ясно, че GREVIO трябва да проведе диалог със съответната Страна при подготовката на доклада и заключенията. Именно чрез такъв диалог разпоредбите на Конвенцията ще се изпълняват правилно. GREVIO ще публикува доклада и заключенията си, заедно с всички коментари на съответната Страна. С това приключва задачата на GREVIO по отношение на тази Страна и съответните разпоредби. Докладите и заключенията на GREVIO, които ще бъдат направени публично достояние от момента на тяхното приемане, не могат да бъдат променяни или изменяни от Комитета на Страните.

357. Параграф 12 се занимава с ролята на Комитета на Страните в процедурата по мониторинг. Той указва, че Комитетът на Страните може да приеме препоръки, които да определят мерките, които се вземат от съответната Страна за изпълнение на заключенията на GREVIO, ако е необходимо да бъде определена дата за подаване на информация за тяхното изпълнение, както и насърчаване на сътрудничеството, за да се гарантира доброто изпълнение на Конвенцията. Този механизъм ще осигури зачитане на независимостта на GREVIO в неговата функция за мониторинг, като същевременно ще въведе „политическо“ измерение на диалога между Страните.

358. Параграфи 13, 14 и 15 предвиждат специална процедура, съгласно която GREVIO има право да изисква представянето на доклад от съответната Страна, във връзка с мерките, предприети от тази Страна с цел предотвратяване на сериозна, масова или повтаряща се форма на някой от актовете на насилие, обхванати от Конвенцията.  Условието за искане на специален доклад е GREVIO да получи достоверна информация за ситуации, при които проблемите изискват незабавно внимание за предотвратяване или ограничаване мащаба или броя на сериозните нарушения на Конвенцията. Въз основа на получената информация (от съответната Страна, както и от всички други източници на информация) GREVIO може да възложи  на един или повече от своите членове да проведат разследване и да докладват незабавно на GREVIO. В изключителни случаи това разследване може да включва и посещение в съответната страна. Основната роля на назначения „докладчик (докладчици)“ следва да бъде събирането на цялата необходима информация и установяване на фактите във връзка с конкретната ситуация.  Процедурният правилник на GREVIO ще установи подробностите относно функционирането на тази „процедура на разследване“. Независимо от това основната цел е да се даде възможност GREVIO да получи по-точно обяснение и разбиране на ситуациите, в които, според достоверна информация, са въвлечени значителен брой жертви на едни и същи актове на насилие. Резултатите от проучването се предават на съответната Страна и ако е уместно, на Комитета на Страните и на Комитета на министрите на Съвета на Европа, заедно с коментари и препоръки.

Член 69 – Общи препоръки

359. Вдъхновен от член 21(1) от CEDAW, този член предвижда възможността GREVIO да приема, при необходимост, общи препоръки относно изпълнението на тази Конвенция.  Общите препоръки имат общ смисъл за всички Страни и се отнасят до членове или теми, които са включени в тази Конвенция. Те не са различни за различните страни. Въпреки че тези общи препоръки не са правно обвързващи, те служат като важен ориентир за Страните, като създават едно по-добро разбиране на различните теми в Конвенцията и предлагат ясни насоки, които могат да допринесат за ефективното изпълнение на разпоредбите, съдържащи се в Конвенцията. Тези препоръки следва да бъдат част и от бъдещите кръгове на мониторинг.

Член 70 – Участие на парламентите в мониторинга

360. Тази разпоредба определя ролята на националните парламенти в мониторинга на изпълнението на тази Конвенция. В параграфи 1 и 2 се съдържа задължението Страните по Конвенцията да приканват националните парламенти да участват в този мониторинг (параграф 1) и да им представят докладите на GREVIO за консултация (параграф 2).  Съставителите на проекта подчертават важната роля, която поемат националните парламенти в изпълнението на Конвенцията, което в много случаи изисква законодателни промени. В резултат на това те считат, че е важно да се включат националните парламенти в оценката на изпълнението на Конвенцията.

361. Параграф 3 от тази разпоредба определя участието на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа в мониторинга на мерките, предприети от Страните в изпълнение на тази Конвенция. Като първа по рода си разпоредба в конвенция на Съвета на Европа, в нея се посочва, че Парламентарната асамблея ще бъде приканвана да прави редовен преглед на изпълнението на Конвенцията. С тази разпоредба съставителите на проекта са искали да признаят важната роля, която играе Парламентарната асамблея за поставянето на въпроса за насилието над жени в политическия дневен ред, както на Съвета на Европа, така и на неговите държави-членки. След дългогодишната ангажираност на Асамблеята по този въпрос и големия брой препоръки, приети в тази област, участието на Асамблеята в мониторинга на тази Конвенция значително подобрява резултатите от него.

Глава X – Връзка с други международни инструменти

Член 71 – Връзка с други международни инструменти

362. Член 71 се занимава с връзката между Конвенцията и други международни инструменти.

363. В съответствие с Виенската конвенция за правото на договорите от 1969 г. член 71 има за цел да гарантира, че Конвенцията съществува в хармония с други договори – независимо дали са многостранни или двустранни – или с инструменти, които се занимават с въпросите, обхванати и от Конвенцията. Това включва например Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи и протоколите към нея, Европейската социална харта (ревизирана, ETS № 163), Конвенцията на Съвета на Европа за борба с трафика на хора (CETS № 197), Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените и факултативния протокол към нея, Конвенцията за правата на детето и факултативните протоколи относно участието на деца във въоръжени конфликти, както и за продажбата на деца, детската проституция и детската порнография, Международната конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация и факултативния протокол към нея,  Конвенцията от 1951 г. за статута на бежанците и факултативния протокол към нея и Конвенцията на Обединените нации за правата на хората с увреждания.

364. Тази Конвенция има за цел да засили закрилата и да осигури подкрепа на жертвите на насилие над жени и домашно насилие. Поради тази причина член 71, параграф 1 има за цел да гарантира, че тази Конвенция не засяга задълженията, произтичащи от други международни инструменти, по които Страните по тази Конвенция са или ще станат Страни, и които съдържат разпоредби по въпроси, уредени от настоящата Конвенция. Тази разпоредба още веднъж ясно показва общата цел на настоящата Конвенция, която е да се защитят правата на жертвите на насилие над жени и домашно насилие и да им бъде осигурена най-висока степен на закрила.

365. Член 71, параграф 2 заявява категорично, че Страните могат да сключват двустранни или многостранни споразумения – или други правни инструменти – по въпросите, застъпени в настоящата Конвенция. Въпреки това от неговата формулировка става ясно, че Страните нямат право да сключват споразумение, което се отклонява от тази Конвенция.

Глава XI – Изменения на Конвенцията

366. Страните могат да предлагат изменения на разпоредбите на Конвенцията. Те трябва да бъдат предавани на генералния секретар на Съвета на Европа и на всички страни-членки на Съвета на Европа, на всяка подписала я страна, на всяка Страна, на Европейския съюз и на всяка държава, поканена да подпише или да се присъедини към Конвенцията.

367. Като следваща стъпка Комитетът на министрите разглежда и одобрява изменението. Преди да вземе решение за изменението, Комитетът на министрите се консултира и получава единодушното съгласие на всички Страни по Конвенцията. Това изискване признава, че всички Страни по Конвенцията следва да имат възможност да участват в процеса на вземане на решения относно изменения и са поставени на равна основа.

Глава XII – Заключителни разпоредби

368. С някои изключения разпоредбите на тази глава по същество са основани на Образеца за заключителни разпоредби на конвенции и споразумения, сключени в рамките на Съвета на Европа, одобрен от Комитета на министрите на 315та среща на представителите през февруари 1980 г. Членове 73 – 81 използват стандартния език на клаузите на образеца или са базирани на дългогодишната практика за разработване на договори в Съвета на Европа.

Член 73 – Правни последици от настоящата Конвенция

369. Член 73 гарантира разпоредбите на вътрешното законодателство и правнообвързващите международни инструменти, които осигуряват допълнителна защита на лицата от насилие над жени и домашно насилие; тази Конвенция не може да се тълкува като ограничаваща тази защита. Фразата „по-благоприятни права“ се отнася до възможността за поставяне на лице в по-благоприятно положение, отколкото е предвидено в Конвенцията.

Член 74 – Уреждане на спорове

370. Съставителите на проекта смятат, че е важно в текста на Конвенцията да се включи член относно уреждането на спорове, който да налага задължение Страните да се стремят първо да уредят мирно всякакви спорове относно прилагането или тълкуването на Конвенцията.

371. Различните видове мирно уреждане, посочени в първия параграф на този член (преговори, помирение и арбитраж) са общопризнати съгласно международното право. Тези методи за разрешаване на спорове не са кумулативни, така че Страните не са длъжни да изчерпят всички тях, преди да прибягнат до други методи за мирно уреждане. Всяка процедура за решаване на спорове трябва да се съгласува от съответните Страни.

372. Параграф 2 предвижда, че Комитетът на министрите на Съвета на Европа може да въведе несъдебна процедура, която Страните биха могли да използват, ако възникне спор във връзка с прилагането или тълкуването на Конвенцията. Съставителите на проекта са избрали да не се позовават на съдебни процедури, като например тази на Международния съд, тъй като няколко държави, които са участвали в разработването на тази Конвенция, не са приели задължителната компетентност на този съдебен орган и не са пожелали да направят това във връзка с тази конкретна Конвенция. Въпреки това този член не изключва спорещите Страни да внасят казусите си в Международния съд, ако се споразумеят за това.

Член 75 – Подписване и влизане в сила

373. Параграф 1 гласи, че Конвенцията е открита за подписване не само от страните-членки на Съвета на Европа, но и от Европейския съюз и от държавите, които не са членки на Съвета на Европа (Канада, Ватикана, Япония, Мексико и Съединените щати), които са участвали в съставянето ѝ. След влизането в сила на Конвенцията, в съответствие с параграф 3, други държави, които не са членки и не са обхванати от тази разпоредба, могат да бъдат поканени да се присъединят към Конвенцията в съответствие с член 76, параграф 1.

374. Параграф 2 гласи, че генералният секретар на Съвета на Европа е депозитар на документите за ратификация, приемане или утвърждаване на тази Конвенция.

375. Параграф 3 посочва, че броят на ратификациите, приеманията или утвърждаванията, необходими за влизане на Конвенцията в сила, трябва да бъде 10. Тази цифра отразява убеждението, че е необходима значителна група от държави, за да се работи успешно по предизвикателството за предотвратяване и борба с насилието над жени и домашното насилие. И все пак тази цифра не е толкова висока, че да доведе до ненужно забавяне на влизането на Конвенцията в сила. В съответствие с практиката на Организацията за разработване на договори, измежду първите десет подписали държави, най-малко осем трябва да са членове на Съвета на Европа.

Член 76 – Присъединяване към Конвенцията

376. След консултации със Страните и получаване на тяхното единодушно съгласие, Комитетът на министрите може да покани всяка държава, която не е членка на Съвета на Европа и не е участвала в изработването на Конвенцията, да се присъедини към нея.  Това решение изисква мнозинство от две трети, предвидено в член 20.г от Статута на Съвета на Европа и с единодушие на Страните по тази Конвенция.

Чл. 77 – Териториално приложение

377. Параграф 1 определя териториите, за които се прилага Конвенцията. Тук трябва да се отбележи, че би било несъвместимо с предмета и целите на Конвенцията Страните да изключват без основателна причина части от техните територии от прилагането на Конвенцията (като например съществуването на различни правни системи, приложими по въпросите, разглеждани в Конвенцията).

378. Параграф 2 се занимава с разширяване приложението на Конвенцията за територии, за чиито международни отношения са отговорни Страните, или от чието име те са оторизирани да поемат ангажименти.

379. По отношение на тази конкретна Конвенция и без да се засягат разпоредбите на член 44, тази Конвенция не създава екстратериториални задължения.

Член 78 – Резерви

380. Член 78 уточнява, че не се допускат резерви по отношение на никоя от разпоредбите на настоящата Конвенция, с изключение на тези, предвидени в параграфи 2 и 3 от настоящия член. Заявяването на резерви, направено в съответствие с параграфи 2 и 3, трябва да обяснява причините, поради които се иска резерва от дадена Страна.

381. Клаузите, посочени в параграф 2 на този член, са разпоредби, за които не е постигнато единодушно съгласие сред съставителите на проекта, въпреки усилията за постигане на компромисно решение. Тези ограничения имат за цел да дадат възможност на възможно най-голям брой ратифицирания на Конвенцията, като в същото време позволяват на Страните да запазят някои от основните си правни понятия. Тези разпоредби са следните: член 30, параграф 2 (държавно обезщетение); член 44, параграфи 1 д, 3 и 4 (юрисдикция); член 55, параграф 1 (производства ex parte  и  ex officio); член 58 (давностен срок); член 59 (статут на дългосрочно пребиваване). Трябва да се отбележи, че възможността за резерви е допълнително ограничена по отношение на членове 55 и 58, тъй като ограниченията на член 55, параграф 1 са допустими само по отношение на член 35 за леки престъпления по същия начин, както и ограничения на член 58 са допустими само по отношение на членове 37, 38 и 39.

382. Параграф 3 предвижда специална форма на ограничение по отношение на членове 33 (психологическо насилие) и 34 (преследване). Страните по конвенцията могат да си запазят правото да предвидят ненаказателни вместо наказателни санкции за поведението, посочено в тези членове. Следователно тази възможност за резерви не се прилага за елементите, посочени като цяло, а само за начина, по който те могат да бъдат приложени от Страните на национално ниво.

383. Параграф 4, давайки възможност резервите да се оттеглят по всяко време, има за цел намаляване в бъдеще на различията между законодателствата, които са включили разпоредбите на настоящата Конвенция.

Член 79 – Валидност и преглед на резервите

384. Резервите са изключения от обичайното прилагане на стандартите, предвидени от Конвенцията. Ето защо съставителите на проекта смятат, че е целесъобразно да се предвиди периодично преразглеждане на резервите, за да се насърчат Страните да ги отменят или да посочат причините за тяхното запазване. Съгласно параграф 1 резервите, посочени в член 78, параграфи 2 и 3, имат ограничена валидност от 5 години. Този срок е уреден с цел да се постигне баланс между целта за постепенно премахване на съществуващите резерви от една страна и необходимостта от друга страна да се гарантира, че Страните имат достатъчно време да преразгледат своите резерви на национално ниво. След изтичане на този срок резервите отпадат, освен ако изрично не бъдат подновени. Във всеки случай Страните ще трябва да информират генералния секретар на Съвета на Европа за своите намерения по отношение на съществуващите резерви.

385. Параграф 2 съдържа процедура за автоматично отпадане на неподновените резерви. И накрая, в съответствие с член 79, параграф 3, Страните предоставят на GREVIO, преди подновяването или при поискване, обяснение за основанията, оправдаващи продължаването на дадена резерва. В случай на подновяване на дадена резерва няма нужда от предварително запитване от страна на GREVIO. Във всички случаи GREVIO ще има възможността да разгледа обясненията, предоставени от Страната, които оправдават продължаването на резервите.

Член 80 – Денонсиране

386. В съответствие с Виенската конвенция на ООН за правото на договорите член 80 позволява на всяка Страна да денонсира Конвенцията.

Член 81 – Уведомяване

387. В член 81 са изброени уведомленията, които е необходимо да направи генералният секретар на Съвета на Европа, като депозитар на Конвенцията, и се определят получателите на тези известия (държавите и Европейския съюз).

 

Снимка: Dnes

zx620y348_2419003

Горанов: Мястото на България е в клуба на дисциплинираните и богатите

Естественото място на България е в клуба на дисциплинирани и богати страни от европейския център. Това каза финансовият министър Владислав Горанов пред участниците в 12-та среща на бизнеса с правителството. Министърът отхвърли твърденията, че България е най-корумпираната европейска държава. Нашата страна е сред тези с най-високи ръсто на икономиката и в този аспект корупцията остава вестникарско внушение. А присъединяването към Еврозоната е съвместен проект на правителството и Европейската централна банка, посочи Горанов. Според него големият проблем с намирането на кадри за бизнеса идва от състоянието на висшето образование. Горанов вижда пълна девалвация на системата и младите хора предпочитат да учат и да работят в чужбина. Добрата новина е, че тенденцията се обръща и от 2012 до 2016 година около 40 хиляди души са се върнали в страната. Финансовият министър посочи още , че ръстът на производителността в България се увеличава с по-бързи темпове от тези в ЕС. Затова, ако през 2007 година има 28 на сто ниво на БВП на човек от населението към средните нива за Европа, то през 2017-а се отчитат близо 50 на сто .

 

Снимка: Flashnews

1901_zfx4y

Стотици училища остават затворени заради грипната епидемия

Грипна епидемия е обявена от днес на територията на област Кюстендил. Учебните занимания обаче ще продължат, тъй като няма повече от 30 процента отсъстващи ученици. На територията на областта се преустановяват плановите операции, детските и женските консултации, свижданията в лечебните заведения и провеждането на профилактични имунизации. Учениците във Варна също излизат от днес в грипна ваканция, която ще продължи до петък, но заради междусрочната ваканция, учениците ще се върнат в класните стаи чак на 7 февруари. Общо в 625 училища в страната нямаха занятия в първия учебен ден на тази седмица, съобщиха от Министерството на образованието и науката, цитирани от БНР. Близо половината са в столицата. В същото време в София-област грипната ваканция за учениците се прекратява от днес. Грипна епидемия е обявена от днес и на териториягта на област Русе. До петък, 02 февруари, учебните занятия се преустановяват. Община Сливен също обявява грипна епидемия, като на Регионално управление на образованието е препоръчано да преустанови учебните занятия до 02 февруари, включително. В община Габрово за неучебни са обявени дните 30 и 31 януари. В област Хасково се удължава грипната ваканция в общините Хасково, Любимец, Симеоновград, Харманли и Стамболово до 02 февруари, включително. От днес, също до 02.02., се преустановяват учебните занятия и в община Димитровград.

boyko-kapital

Годишна среща на бизнеса с правителството

12-ата годишна среща на бизнеса с правителството се провежда в „София хотел Балкан“. Сред ключовите за 2018 г. теми, които се обсъждат са: възможностите за устойчив икономически ръст  и превръщането на българската икономика в атрактивна за работещите в чужбина. Ще се дискутира и загубата на човешки капитал. За участие са поканени  президентът Румен Радев, предшественикът му Росен Плевнелиев, премиерът Бойко Борисов, вицепремиерът Томислав Дончев,  министрите на финансите и на труда Владислав Горанов и  Бисер Петков,  управителят на БНБ Димитър Радев.
Снимка: vEvesti.bg