3333

В СУ се проведе дискусия за етническите граници на България през XXI век

Дискусия на тема „Етническите граници на България през XXIв.“, се проведе СУ Климен Охридски. Участие в нея взеха евродепутатът и заместник-председател на ВМРО Ангел Джамбазки и д-р Милен Врабевски – учредител и председател на Фондация „Българска памет“, Пред студенти и граждани двамата коментираха как да бъдат привлечени българите напуснали страната по исторически или икономически причини и как трябва да се развива ЕС така че да отговаря очакванията на българите, да защитава националния интерес.
Джамбазки обясни ,че в момента се работи по създаване на български културен институт Св. Климент Охридски и други инициативи, свързани с българите зад граница.
От своя страна Врабевски коментира, че е много важно да се реши проблема с българите в Одеса.
По време на дискусията бе коментиран и случаят със задържаните българи, опитали се да почетат лобното място на Гоце Делчев, край Серес. Джамбазки бе категоричен, че в такива ситуации българските власти трябва да са много-активни и да защитават правата на съгражданите ни. От своя страна студентите поставиха редица въпроси и предложения и благодариха за ползонворната лекция.

Снимка: България 24

46

Институтът за литература при БАН чества 70-годишен юбилей

През 2018 г. се навършват 70 години от създаването на Института за литература при Българската академия на науките. Юбилеят бе отбелязан  с тържествено честване под наслов: „Литературознанието: диалогичност и предизвикателства“, в  салона на Националния археологически институт.
Директорът на Института за литература доц. Елка Трайкова запозна присъстващите  с историята на научното звено, с неговите постижения и мисия и мястото му в съвременното литературознание, след което получи множество поздравителни адреси.
По отношение на литературата в образователната система, Трайкова коментира пред НТ България 24, че има нужда от нови методи, които да заменят класическото сложно преподаване и да се търсят начини за заинтригуване на младите.
Честването на юбилея включва и двудневна Международна научна конференция, чиято проблематика ще бъде организирана в различни тематично-проблемни полета с оглед насоките на работа в Института: „Извори и интерпретации“, „Литературна история и херменевтика“, „Литературната история – модерност и (анти)канон“, „Теорията на литературата като мултидисциплинарно поле“, „Междукултурни диалози“ и др.
Институтът за литература е създаден през 1948 като звено на БАН. Негови основатели са академиците Николай Райнов,  Елин Пелин, Людмил Стоянов, Константин Петканов, Николай Лилиев и Петър Динеков. Основни изследователски области в Института по литература са старобългарска литература     литература на българското възраждане, нова и съвременна българска литература, сравнително литературазнание, библиографска и извороведста дейност.

Снимка: Силвия Стоядинова

ed

Каракачанов откри мемориал на загиналите във войните

Вицепремиерът и министър на отбраната  Красимир Каракачанов откри мемориал в село Драговищица, край Костинброд. Той е посветен на загиналите във войните за национално освобождение и обединение на България.
Каракачанов  заяви, че 27-те имена, изписани на паметника, са на хора, които са дали живота си за осъществяване на националния идеал.
Всяко едно населено място трябва да възстанови или ако няма такъв да изгради войнишкия си паметник в памет на нашите славни предци и за пример на бъдещите поколения, каза още Каракачанов.
На церемонията присъства военна част от поделението в с. Понор, общ. Костинброд, където министърът на отбраната е отслужил военната си служба,  Военен оркестър, гвардейска част, представители на клуб „Традиция“, народни представители от квотата на ВМРО – в  ПГ „Обединени патриоти“.Също така кметът на община Костинброд Трайко Младенов и кметът на Драговищица Албена Виденова.
Пред мемориала бяха поднесени венци и цветя.
Откриването на паметника съвпадна и  със празника на селото, отбелязването на Свети Николай Мириклийски, който е пазителят на Драговищица. Той бе отбелязан по-рано през деня с литийно шествие към храма Свети Николай.

Снимка: България 24