`12

Съдът пусна трасето на Струма през Кресненското дефиле

Върховният административен съд отхвърли жалбите срещу екооценката за изграждането на т.нар. източен обход на магистрала „Струма“ през Кресненското дефиле. Решението все още не е публикувано на сайта на институцията, защото се заличават личните данни. Информацията от пресцентъра на съда е само, че тричленен състав – Румяна Папазова, Николай Гунчев (докладчик) и Сибила Симеонова, е отхвърлил с окончателно решение жалбите на две физически лица и на сдружение „За земята – достъп до правосъдие“ срещу решение на министъра на околната среда и водитеот 19 октомври 2017 г. по оценка за въздействие на околната среда. „С решението е одобрено осъществяването на инвестиционно предложение „Подобряване на трасето на Лот 3.2 на Автомагистрала „Струма“ по Източен вариант Г 10.50.“, посочват от съда. Източният вариант разделя движението по магистралата на две самостоятелни и раздалечени едно от друго пътни платна. Платното в посока Гърция ще преминава по съществуващия сега път Е-79, а за София – по нов терен на изток от Кресненското дефиле. Предвижда се рехабилитация и укрепване на Е-79, като се включат и различни мерки за опазване на биологичното разнообразие. Планът е преди Кресна едното платно на магистралата да се отделя на изток и да обхожда града, а не както сега целият трафик да минава през него. Платното от Кулата за София ще започва на 100 м след пресичането с жп линията за мина „Ораново“. Оттам ще минава вляво от сегашното шосе, след което ще тръгва на югоизток успоредно на река Градевска и между кварталите на Симитли Ораново и Дълга махала. После ще пресича второкласния път за Гоце Делчев и ще навлиза в планинския скат. Приблизителната дължина на тази част от магистрала „Струма“ е 24 км. Решението на първата инстанция е окончателно, след като в края на миналата година парламентът реши въпреки президентското вето да ограничи правото на граждани и организации да обжалват пред втора съдебна инстанция екооценки и други административни актове във връзка с околната среда и биологичното разнообразие.

Снимка: Dnevnik.bg

karakachanov

Каракачанов: Нужни са промени в политиката ни за работа с българските общности зад граница

България все още няма ясна концепция как да работи със своите общности в чужбина. Нужни са промени по отношение на тази политика. Това коментира в Русе вицепремиерът и лидер на ВМРО Красимир Каракачанов в присъствието на председателя на Държавната агенция за българите в чужбина Петър Харалампиев. Според Каракачанов Държавната агенция за българите в чужбина е със скромен бюджет за разлика от средствата, които отделят държави като Румъния, Гърция и Унгария за своите общности в чужбина. Харалампиев посочи, че бюджетът на Агенцията, който включва заплатите и осигуровките на служителите, дейностите, свързани с работата с над 1050 български организации и с над 300 български училища в цял свят, е малко над 900 000 лева. По думите му бюджетите на държави като Унгария, Румъния, Полша, Ирландия са десетки, а някъде дори и стотици милиони евро. Каракачанов каза, че се прави опит за разработване на програма за трайно привличане и заселване в България на български общности в чужбина, които имат подобно желание. Той коментира и решението на Българската православна църква да не изпраща делегация в Македония за честванията на 1000-годишнината от създаването на Охридската архиепископия. Според Каракачанов явно БПЦ се влияе от чужди църковни или политически влияния. По думите му това е въпрос на самочувствие и малко по-голяма ангажираност с българската кауза. Според председателя на ВМРО църквата е отделена от реалните проблеми и интереси на обществото.

Снимка: Аеропрес