Архив на категория: НАТО

Rumen_Radev-13

Радев ще участва в срещата на НАТО в Брюксел

На 25 май президентът Румен Радев ще участва в Срещата на държавните и правителствени ръководители на страните-членки на НАТО в Брюксел. Във фокуса на срещата се очаква да бъдат въпроси, свързани със справедливото разпределяне на финансовия принос на държавите-членки в изграждането на отбранителни способности на Алианса, както и борбата с тероризма. В Брюксел ще се състои и церемония по предаване на новата Главна квартира от страната-домакин Кралство Белгия на НАТО. На 26 май държавниятглава Румен Радев ще води българската делегация, която традиционно ще посети Ватикана по повод Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост –24 май.
Българският президент ще бъде приет на аудиенция от папа Франциск и ще проведе среща с държавния секретар на Ватикана Негово Високопреосвещенство кардинал Пиетро Паролин. В българската делегация за посещенията в Брюксел и Ватикана участват и представители на правителството и на Народното събрание: заместник министър-председателят по правосъдната реформа и министър на външните работи Екатерина Захариева, вицепремиера по обществен ред и сигурност и министър на отбраната Красимир Каракачанов, министърът на културата Боил Банов, заместник-председателят на Народното събрание Веселин Марешки, ръководители на образователни и културни институции и представители на българското духовенство.

Снимка: Разкрития

zoran-zaev

Скопие ще има ново правителство начело със Зоран Заев. Какво да очакваме?

Македонският президент Георге Иванов връчи на лидера на социалдемократите Зоран Заев мандат за съставяне на правителство, съобщава държавнага агенция МИА. Новината дойде, след като Иванов отказваше да даде мандата в продължение на месеци, а напрежението в Скопие ескалира след избора на етнически албанец за председател на парламента. Според източници от президентството, цитирани от електронното издания МКД, казват, че според Иванов Заев вече е дал гаранции, че така наречената „албанска платформа“ – съвкупност от спорни искания на албанските партии – няма да е основа за новото правителство и няма да постави под въпрос унитарния характер на Македония. Досега държавният глава отказваше да връчи мандата именно с аргумента, че подкрепата на Заев за „албанската платформа“ застрашава неделимостта на балканската държава.

 

американски-военни-и-бойни-машини-пристигнаха-в-quot;ново-село-quot;-42539.jpg

15 американски „Брадли“ машини пристигнаха в „Ново село“

Бойна и спомагателна техника на Сухопътните войски на САЩ беше дислоцирана на полигон „Ново село“ в рамките на операция „Атлантическа решимост“. 15 бронирани машини „Брадли“ и друга бойна и спомагателна техника беше транспортирана в понеделник на Учебен полигон „Ново село“. Това е част от оборудването на ротата в състав до 120 военнослужещи от 3-та бронирана бригада от 4-та пехотна дивизия на Сухопътните войски на САЩ, които пристигнаха на територията на съвместното съоръжение през изминалата седмица. Предислоцирането на американските военнослужещи е в рамките на Инициативата на САЩ за гарантиране на сигурността на европейските съюзници от НАТО и е част от операция „Атлантическа решимост“ на Командването на Сухопътните войски на САЩ в Европа.

Снимка: Novini.bg

214

България ще вземе участие в международно военно учение в Черно море

България ще вземе участие в международно военно учение в Черно море през февруари заедно със 7 други страни, гласи съобщение на румънските военноморски сили. В „Морски щит 17“ ще бъдат включени приблизително 2,8 хил. военни от седем страни членки на НАТО (България, Румъния, Гърция, Турция, Канада, Испания, САЩ и Турция), както и от Украйна. По време на обучението ще бъдат извършени стандартните процедури на Алианса срещу въздушни, подводни и сухопътни атаки с помощта на 11 надводни съдове и 4 самолета от Румъния, както и подводница, 5 военни кораба и 6 самолета от чуждестранни партньори.

Снимка: ИНФОБАЛКАНИ

photo_verybig_1636431

Американски войски и танкове се разполaгат в Източна Европа

Aмерикански танкове и бронетранспортьори започнаха да пристигат в Полша. В операцията участват над 3500 войници. Това е част от решението на американския президент Барак Обама да отговори на загрижеността на страните-членки от НАТО от поведението на Русия. Това е най-голямото американско военно присъствие в Европа през последните десетилетия. Преди време Северноатлантическия пакт съобщи, че ще разположи танкове и военно оборудване по дължината на североизточната си граница. Генералният секретар на пакта Йенс Столтенберг определи това решение като „мярка за доверие“ към източните страни-членки, че НАТО е готова да ги защитава. Най-малко 80 танка и стотина бронетранспортьори вече са пристигнали в Германия и в момента те се тронспортират към Източна Европа по жп-линиите или по магистралите. През тази година НАТО възнамерява да изпрати в Полша, Литва , Латвия и Естония няколко хиляди войници.

Снимка: DarikNews.bg

660_18066b3fa5ff0c65037057750ad47520

Работещи в НАТО турци искат убежище в Белгия

Около 100 турци, работещи в структурите на НАТО, са поискали убежище в Белгия за себе си и семействата си, съобщиха местни медии.
Много турски офицери, изпратени на работа зад граница, са уволнени заради съмнения за тероризъм. Те обаче се страхуват да се върнат в родината си, тъй като очакват да бъдат хвърлени в затвора.
От доскорошния турски състав в структурите на НАТО в Белгия 19 офицери са се завърнали в родината си и са били пратени зад решетките.
От 53-ма турски офицери от централата на НАТО в Брюксел, 42-ма вече са освободени от работа.
От 100 турски представители във Върховното командване на пакта в Монс, 80 са загубили постовете си.
Общо 450 от 600 турски военни в НАТО са били освободени, като сред тях са доскорошни служители в базите „Рамщайн“ в Германия, „Норфолк“ в САЩ и в Неапол.

снимка:

orig

Германското разузнаване е подслушвало страни от ЕС и партньори от НАТО

Федералната разузнавателна служба на Германия през 2013 година е подслушвала правителствата на десетки страни от ЕС и партньори от НАТО. Това съобщи агенция ДПА, позовавайки се на документ на парламентарната комисия по контрол на специалните служби. Особено интензивно е било подслушването на дипломатически представителства на страните от ЕС и НАТО в целия свят, посочва германската информационна агенция.
БНД е следила 3300 обекта, между които има президенти и правителствени ръководители, министри и военни учреждения. Обектите на най-високо ниво са били няколко десетки.
Поне един от подслушваните е германски гражданин. Подслушването на германски граждани обаче е забранено от конституцията и затова този прецедент няма да бъде подминат леко.  Шпионските скандали в страни – партньори от НАТО започнаха след разкритията на бившия агент на ЦРУ Едуард Сноудън, от които стана ясно, че американското разузнаване е шпионирало стотици хиляди граждани в Германия. В това ЦРУ е било подпомагано от германските си колеги. От БНД нееднократно са изтъквали, че след разкритията на Сноудън през 2013 година практиката за следене на партньори от НАТО и ЕС е била преустановена.

снимка: news.bg

NATO Secretary General Jens Stoltenberg

НАТО и Русия вече не са партньори, призна Столтенберг

НАТО и Русия вече не са стратегически партньори, но и не водят Студена война, заяви генералният секретар Йенс Столтенберг. „Не виждаме непосредствена опасност. Русия не се явява стратегически партньор, допълни Столтенберг.
Нямаме стратегическо партньорство, което се опитвахме да създадем след приключване на студената война. Но не сме и в ситуация на такава. Сега ситуацията е съвсем друга, заяви Столтенберг пред журналисти във Варшава, където се провежда срещата на върха на НАТО.
По време на неформална дискусия за Русия в петък вечерта лидерите на 28-те страни от Алианса единствено са подкрепили предвиденото за следващата седмица заседание на формата Русия – НАТО. Други обсъждания и коментари относно Москва не са правени.
Въпросната среща се очаква и възприема като площадка за диалог, която трябва да се използва именно в това си качество, става ясно от кулоарите на срещата на върха на НАТО във Варшава.

Снимка: nato.int

нато-българия-monitor

България няма да изпраща войници в предната линия на НАТО

Не се предвижда български военни да участват в т.нар. предно разполагане на сили на НАТО в Балтийските държави и в Полша.Това заяви министърът на отбраната Николай Ненчев пред журналисти във Варшава, в коментар на решението, което Алиансът взе за разполагане на 4 батальона в Полша и Балтийските републики.
Не е коментиран този въпрос и не се предвижда България да участва под каквато и да е форма, тоест там водеща роля имат така наречените рамкови държави, които поемат своята отговорност, обясни Ненчев.
Той допусна по-засилено присъствие на НАТО в Черно море, но и уточни, че темата тепърва ще бъде обсъждана през октомври на срещата на военните министри.
Относно предприетите до момента и предстоящите действия за укрепване на източния фланг на Алианса, Ненчев заяви, че България ще се придържа стриктно към общата програма, която страните-членки приемат.
Военният министър припомни, че според Споразумението между правителството на Република България и правителството на САЩ за сътрудничество в областта на отбраната (във всеки един момент в страната ни могат да присъстват до 2 500 американски войници. Със заповед на министъра на отбраната броят им може да достигне 5000, без да е необходима санкция на Министерския съвет или на Народното събрание.
Вторият ден от Срещата на най-високо равнище на НАТО във Варшава, Република Полша, продължава с обсъждане на актуалните теми за операциите на Алианса в Афганистан и усилията, които се полагат за подпомагане на Украйна.
В рамките на форума министърът на отбраната Николай Ненчев ще участва в заседание във формат министри на отбраната от НАТО със страните-партньори от Инициативата за повишаване на оперативната съвместимост.
Едно от решенията на сегашната среща на върха на НАТО във Варшава е през октомври да бъде обсъдено как Алиансът да засили присъствието си по въздух и море в района на Черно море.

Снимка: e-burgas

stoltenberg-4e9b2cce

Столтенберг: НАТО не иска повторение на Студената война, а диалог с Русия

НАТО не иска повторение на Студената война и ще се стреми към конструктивен диалог с Русия, заяви генералният секретар на алианса Йенс Столтенберг преди откриването на двудневната среща на върха във Варшава, предаде Ройтерс. Изявлението му е в отговор на възраженията на Москва срещу разполагането на четири батальона на ротационен принцип в Полша, Литва, Латвия и Естония. Ще продължаваме да се стремим към конструктивен и съдържателен диалог с Русия, добави Столтенберг. Генералният секретар изрази увереност, че британският вот за Брекзит няма да отслаби връзките на европейските членове на НАТО със САЩ и че Лондон ще остане силен и ангажиран член на западния военен алианс.
На ключовата среща на върха на НАТО във Варшава се очаква да бъде обявено усилване на Източния фланг на Алианса, съобщи БНР. Във форума участват над 60 делегации – представители на 28-те държави членки, на 26-те страни партньори, както и на ЕС, ООН, Световната банка. Четири многонационални батальона до 1000 души в Полша и Балтийските републики ще бъдат одобрени на срещата. За Черноморието – бригада в Румъния, също ще бъде одобрена. За нея България каза, че е готова да прати до 400 войници. Те ще бъдат позиционирани в България и ще участват в съвместни учения и тренировки на НАТО на ротационен принцип. България вече подчерта, че участието в Черно море с кораби няма да бъде по-различно от досега провежданите в рамките на НАТО. Очаква се след заседанието във Варшава да бъде насрочена нова среща на Съвета НАТО–Русия. Разговорите минават през темата за въздушната безопасност над Балтийско море. Руският президент Владимир Путин каза също, че ако Финландия стане членка на НАТО, Русия може да придвижи войските си по-близо до финландската граница. Генералният секретар на Алианса Йенс Столтенберг уверява, че Финландия и Швеция са много важни партньори за НАТО. Очаква се във Варшава председателите на Европейския съвет и на Европейската комисия да подпишат документ за по-тясно сътрудничество с НАТО. Ще бъде разгледано и присъствието на Алианса в Афганистан. БТА информира, че сред основните теми ще бъде също борбата със заплахите в киберпространството и реакцията на нови предизвикателства като хибридните и терористичните заплахи. Акцент ще е и подкрепата за партньорите на Алианса – Украйна, Грузия, Молдова. Очаква се да бъде утвърден Пакетът за всеобхватно подпомагане на Украйна. Ще бъде обсъдено и продължаването на мисията на пакта в Афганистан след 2016 г. и финансовата подкрепа за афганистанските сили за сигурност до 2020 година.
В българската делегация, която се води от президента, са включени министърът на външните работи Даниел Митов, министърът на отбраната Николай Ненчев, постоянният представител на Република България в НАТО Иван Найденов, началникът на отбраната Константин Попов и други.