Архив на категория: Наука

ban-sgrada-01

Започва символичен протест на учените от БАН

Започва символичен протест на учените от БАН със спускане на черни знамена от всички сгради на академията. По този начин учените ще изразят недоволството си от предвиденото недостатъчно, според тях, финансиране на БАН за следващата година. В обръщение работещите в Академията оцениха бюджетната субсидия за 2018 г. като ликвидационна. Доцент Ива Угринова, директор на Института по молекулярна биология и член на Общото събрание на учените на БАН, каза пред БНР, че работещите в Академията са готови за масови протести – като шествия и митинги. Тя определят бюджета като ликвидационен. С този бюджет БАН не може да съществува, смятат учените.

Снимка: debati.bg

_w_ecdf6b2e9c8bfd164c3830693bea9af9.pjpeg

Недостига значителна сума да поддръжката на обсерваторията в Рожен

Недостига значителна сума да поддръжката на обсерваторията в Рожен. За да може да работи ефективно на астромическата обсерватория са нужни около 1 млн. лева на година, а получаваме около 350 хил. лева. Това каза директорът на Национална астрономическа обсерватория в Рожен д-р Никола Петров в интервю за Агенция „Фокус“. По думите му всеки обикновен икономист знае, че за всяко едно съоръжение, което работи и се очаква резултат от него, трябва бюджет с минимум между 10 и 15% от вложените средства за неговото построяване.Така че ако обсерваторията като все още една от най-големите еднократни инвестиции на БАН първоначално е струвала 10 млн. лева, това означава, че поне 1 млн. лева са необходими годишно, за да бъде тя поддържана, обновявана и реновирана и да бъде на нивото, на което се очаква да е във времето. И това е само за нейните подобрения към работата. Това обаче, разбира се, не се случва. Годишният бюджет на Института по астрономия е от порядъка на 1,2 млн. лева, като основните средства от него – над 60%, са за заплати. И така издръжката на обсерваторията за година – това означава ток, вода, електричество и поддръжка на телескопите, са от порядъка на 350 хил. лева. Д-р Петров обясни, че тази година е получено уверение за това, че вече ще бъде финансирана европейска пътна карта по програма „Хоризонт 2020“ за обновяване на вече изградени научни инфраструктури, така че те да достигнат конкурентното ниво на Западна Европа. „Ние участваме в този проект и с решение на Народното събрание финансирането е прието още през 2011 г., но досега нямаше осигурени средства. Възможно е още декември месец консорциумът да получи първото си финансиране“, каза той и уточни, че освен Института по астрономия и Националната астрономическа обсерватория, в проекта участват още катедра „Астрономия“ на Софийския университет и катедра „Астрономия“ на Шуменския университет.

 

Снимка: BulgariaInside

qponiq-izstrelq-satelit-za-da-izsledva-cherni-dupki-358558

Япония успешно изстреля четвъртия си сателит, който се очаква да подобри точността на GPS

Япония успешно изстреля четвъртия си сателит, който се очаква да подобри точността на информацията в системата GPS, която се използва в смартфоните и навигационните системи на автомобилите, предаде Ройтерс. Японските медии съобщават, че настоящата американска GPS система работи с допустима грешка от около 10 метра, но заедно с японската система, тя ще бъде сведена до само няколко сантиметра. Очаква се в орбита да бъдат изпратени още сателити за подобряване на системата, но основната GPS система от четири сателита се очаква да започне работа през 2018-а, според Японската комисия за космическа политика.
Снимка: Novini.bg

655-402-poveche-doktoranti-ostavat-v-ban-otkolkoto-zaminavat-v-chuzhbina

Учени от БАН протестират в София с искане за повече пари за наука

Учените от БАН ще протестират с искане за нормален бюджет за наука в България. Демонстрацията ще се проведе на софийския площад „Княз Александър Първи“. Сред протестиращите ще бъдат и синоптиците от Националния институт по метеорология и хидрология. При тях един от основните проблеми е липсата на пари за обновяване на компютърните системи и за редовно участие в научни форуми.

снимка: Vesti.bg

0000227373-article3

Учени: Петролни сондажи може да причиняват земетресения

Сондажите за петрол преди десетилетия може да са предизвикали земетресенията в района на Лос Анджелис, включително гибелното бедствие от 1933 година.
Това показват резултатите от ново изследване, цитирано от Асошиейтед прес и БТА. Учените от Геоложкия институт на САЩ смятат, че 13 земетресения през 20-те и 30-те години на XX век може да са причинени от петролната индустрия. Сред тях е и земният трус от 1933 година в Лонг Бийч, отнел живота на над 100 души. От откритието не следва, че непременно има риск и в момента, поясняват изследователите, посочвайки, че сондажните техники са се променили. Проучванията за енергийни ресурси рядко водят до фатални земетресения. Но например през 1984 г. трус с магнитуд 7 в Узбекистан е бил свързан с добива на газ. Тогава един човек загина и около 100 бяха ранени, припомня АП. Този вид природни бедствия, дължащи се на човешка намеса, станаха център на внимание след рязко увеличение на земетресенията в Оклахома и Тексас. Изследвания отдават това на практиката да се инжектират отпадъчни води в земните пластове.

снимка: Investor.bg

0000227409-article3

С протест учените отбелязват Деня на народните будители

Протестът на учените е под надслов: „Протестно шествие на бедните будители от БАН и ССА“.

ВИДЕО:

15_big

БАН: На последно място сме по учени в Европа

Всеки пети учен по света е китаец – тази статистика беше обявена на пресконференция на тема : „Искаме ли да има българска наука?“,съобщи Нюз бг . В Китай за 5-7 години броят на учените се увеличава с 56 %, а в света като цяло този брой расте от 5,1% на 7,3%. Сега в света има над 10 млн. учени. България обаче не се подчинява на тази закономерност, предупреди академик Дамян Дамянов. И според председателя на БАН академик Стефан Воденичаров България е на последно място в ЕС по брой учени на глава от населението. Той призова за спешни мерки за запазване на учените в университетите. Воденичаров продължи с тъжна равносметка за състоянието на науката – „В БАН учените са 2800 . От тях едва 9 са до 25 години. Отиваме към катастрофа“, алармира академик Дамянов. Той призова, след като от 2017 г. основната заплата на начален учител ще е над 700 лева, то и заплатата на един млад учен да е поне 750 . „Първото нещо в този ужасно глобализиращ се свят е да пазим българщината, националната си духовност. Кой освен учените, хуманитарните експерти правят това, запита Воденичаров, и продължи с въпросите: „Каква е нашата подготовка да посрещнем мигрантската вълна? Носят се варианти за разместване на тези хора, че на България е определена някаква роля“, алармира председателят на БАН. От КТ „Подкрепа“ обърнаха внимание, че учените в двете академии – БАН и Селскостопанската, получават с над 200 лева под средната заплата за страната. Президентът на същия синдикат Димитър Манолов запита дали някой няма интерес науката да бъде закрита, така че недоучили граждани да раздават приоритетите. От Подкрепа заявиха, че вече над 70% от работещите в двете академии са готови за протести.

cda2045d73e60a1cc5f46288859d5f85

7 медала за българските ученици от XXI Международната олимпиада по астрономия

7 медала – един златен, два сребърни и четири бронзови, спечелиха учениците от България, които участваха в 11-тата Международна олимпиада по астрономия в Смолян. Това е най-доброто представяне на български ученици при участия в 19 олимпиади досега. Златен медал и диплом за най-добро представяне получи Бойко Красимиров Борисов от СМГ „Паисий Хилендарски“ сред състезателите в старша възраст. Сребърни медалисти са Стефан Иванов от ПМГ „Акад. Никола Обрешков“ в Бургас и Борис Панайотов от СМГ „Паисий Хилендарски“. Бронзови медали получиха Калина Георгиева – МГ “Д-р Петър Берон“ – Варна, Владимира Иринчева от ПЧМГ в София, Петър Димитров Димитров също от ПЧМГ- София и Георги Александров от СМГ „Паисий Хилендарски“ в София. Диплом за участие получи Атанас Стефанов от МГ „Акад. Кирил Попов“ в Пловдив, който се състезава в младша възраст. Отборът на България бе подготвен от Ева Божурова от Националната астрономическа обсерватория във Варна, Светлана Цекова от обсерваторията в Ямбол, Никола Каравасилев от СУ „Св. Климент Охридски“ и Захари Дончев от Института по астрономия на БАН. Председател на международното жури бе д-р Михаил Гаврилов. Сред най-добре представилите се участници в олимпиадата има ученици от Румъния, Русия, Корея, Италия и България.

снимка: Кросс

0823449001444122255_499664_600x458

Присъдиха Нобеловата награда за физика на трима души

Американците Дейвид Таулес, Дънкан Холдейн и Джей Майкъл Костерлиц спечелиха Нобелова награда за физика за разкриване на тайните на екзотична материя, съобщи сайтът Nobelprize.org. Журито изтъкна, че тазгодишните лауреати са отворили вратата към непознат свят, където материята може да придобива странни състояния. Лауреатите са използвали съвременни математически методи, за да изследват необичайни фази или състояния на материята като свръхпроводници, свръхфлуиди или тънки магнитни слоеве. А благодарение на пионерската им работа, сега предстои търсене на нови и екзотични фази на материята. Нобеловата награда за физика се присъжда от Кралската шведска академия на науките от 1901 г. Първата Нобелова награда за физика е на немския физик Вилхелм Рьонтген за откриването на нов вид лъчи, наречени на негово име. Досега само две жени са ставали лауреати в тази категория – през 1903 година Мария Кюри и Мария Гьоперт Майер през 1963 година. Миналата година наградата спечелиха японецът Такаки Каджита и канадецът Артър Макдоналд за осцилациите на неутрино, които показват, че то има маса.

снимка: www.actualno.com

solar-impulse-2-prodylji-okolosvetskoto-si-pyteshestvie-382421

„Солар импулс 2“ започна предпоследния етап от обиколката на Земята

Захранваният от слънцето самолет „Солар импулс 2“ започна предпоследния етап от обиколката си на Земното кълбо.
Апаратът излетя от южния испанския град Севиля на път към египетската столица Кайро. Той ще прелети над Средиземно море през въздушното пространство на Алжир, Тунис, Италия, Малта и Гърция. В Кайро „Солар импулс 2“ се очаква в сряда 13 юли по обед. Дни след това самолетът трябва да предприеме 17-ия и последен етап от световната си обиколка, отправяйки се към Абу Даби, откъдето излетя на 9 март 2015 г.