Втори филм с антибългарски внушения произведе Македония. Сънародниците ни са описани като свирепи кръволоци и изверги, които се гаврят с евреи и македонци по време на Втората световна война. Лентата трае 110 минути и се казва „Освобождението на Скопие“, а бюджетът й е 2,1 млн. евро. Сценарист е Дарко Митревски, който преди 4 г. бе режисьор на лентата „Трето полувреме“, предизвикала скандал. Това съобщава ,,168 часа“. Действието в „Освобождението на Скопие“ се развива през 1943-1944 г., когато територията на днешна Македония е окупирана от нацистките войски. Филмът започва с това, че те са подпомагани от българските си съюзници. Българското знаме се вее редом до фашисткото с пречупения кръст Нашите войници са представени в най-свирепи окраски. Дори германският офицер нацист, който изнасилва македонка, изглежда като културен джентълмен пред сънародниците ни. Те са описани като изверги, които кръстосват Скопие, за да безчинстват, става ясно от ревюто за филма във в. „Холивудски репортер“. Трейлърът му вече върви в ютуб. „Югославия. Македония, 13 ноември 1943 г.“, започва той. Малко след това се виждат насъбрали се хора и някой казва: „Българите идват. Бягайте!“ Чуват се изстрели и се появяват наши войници, които стрелят и повалят на земята неуспелите да се разбягат мъже. Малко по-късно македонец предупреждава приятелите си: “Внимавайте, българите арестуват наред!” Режисьорът и изпълнител на една от главните роли Раде Шербеджия играе ключова фигура в местната съпротива срещу окупаторите. Пред очите на зрителите той е смазан физически и психически увреден от жестокия българин Господинов, пише „Холивудски репортер“ за сценария на лентата. Но поне името на бандита е неутрално. Още по-брутално антибългарска е пиесата, по която е писан сценарият за филма. Гаврата с българските национални ценности и идоли е още по-груба В драмата българинът, който коли и беси в Скопие, се казва Христо Ботев, разказват хора, които са я гледали в бивша Югославия. Пиесата е била поставена във всички столици на югославските републики – Белград, Загреб, Любляна, Сараево и Скопие. Неин автор е Душан Йованович. Той пише драмата през 1976 г.
