Архив за етитет: геноцид

640_209654bc75e0054760c4a779ffbceb8d

Арменците отбелязват 102 г. от геноцида, извършен от Османската империя

Десетки хиляди арменци се изкачиха на хълма с мемориалния комплекс в столицата Ереван, за да положат цветя в памет на избитите преди един век от османските турци 1,5 млн. техни предци, съобщава „Асошиейтед прес“. Клането, започнало преди 102 години, е смятано от арменците, много историци и цели държави за геноцид. Турция не отрича, че е имало масови убийства, но твърди, че това не е било геноцид. От своя страна американският президент Доналд Тръмп определи кланетата на арменците като една от най-масовите жестокости на XX в., но не спомена думата геноцид. Така Тръмп повтори позицията на предшественика си Барак Обама. По-рано над 80% от американските конгресмени се подписаха под общо писмо до Тръмп, в което настояха събитията от 1915 г. да бъдат определени като геноцид.

Снимка: Марица

zx620y348_2676619

Лютви Местан: В България е нямало нито робство, нито геноцид

Нямало е нито робство, нито геноцид в България. Това заяви отново лидерът на партия „ДОСТ“ Лютви Местан от трибуната на Народното събрание. Повод за думите му е поредното предложение на ПГ на АТАКА за осъждане на геноцида над българите в Османската империя. По думите му този период не може да бъде определен като робство, нито като геноцид, защото, това щяло да е абсолютен прецедент в световната политическа история и гавра с нея. Гласуването на такова решение прокарва разделителни линии в обществото, каза Местан. Той е убеден, че вносителите осъзнават, че периодът на османско владичество не покрива критериите за робство и не може да бъде определен като геноцид. По време на Османската империя българите са били подложени на масови убийства, смяна на етническата принадлежност и религия, но предложението на патриотите не стигна до гласуване. Според Димитър Байрактаров от Патриотичния фронт е въпрос на чест да бъде разискван този въпрос от българския парламент, за да се види кой уважава собствената си нация. Точката бе първа за депутатите в началото на най-кратката парламентарна сесия.

Снимка: Капитал

Bundestag

Бундестагът: Да, клането на арменци от турците е геноцид!

Стотици хиляди арменци са избити в Османската империя през 1915 г. Турция и до днес отхвърля обвинението в геноцид. По онова време Германският Райх е знаел за планираните злодеяния, но не се е намесил. Днес картината е съвсем различна. Бруталното и противоречащо на всички човешки норми и ценности насилие над арменците от турската страна беше официално признато от парламента на Германия.
За първи път в Бундестага цари такова единодушие: и управляващите партии – Християндемократически, Християнсоциален съюз, социалдемократи, както и опозицията в лицето на Зелените излязоха с обща резолюция за престъпленията над арменците, извършени от Османската империя през 1915 г., след като без колебание ги окачествихакато геноцид.
В текста на резолюцията Бундестагът „изразява съжаление за действията на тогавашното правителство на младотурците, довели до почти пълно изтребление на арменците“, както и огорчение от „достойната за съжаление роля на германския Райх, който в качеството си на основен военен съюзник на Османската империя не е предприел нищо, за да спре това престъпление срещу човечеството“.
Досега по темата се провеждаха само отделни дебати в рамките на почитането на паметта на жертвите през 2015, когато се навършиха 100 години от турските злодеяния. Тогава председателят на Бундестага Норберт Ламерт и федералният президент Йоахим Гаук използваха понятието „геноцид“ и си навлякоха гнева на Анкара.
2 юни 2016 г. обаче стана датата, която изми от историята срама, навлечен на цяла Германия заради безхаберието на тогавашния Райх. На тази дата Бундестагът прие резолюцията, която наелектризира още със заглавието си, а именно „Възпоменание и отдаване на почит на жертвите на арменския геноцид и други християнски малцинства в годините 1915 г. и 1916 г.“.
Според фракционния шеф на Християндемократическата партия на Германия Фолкер Каудер документът за арменския геноцид не е присъда срещу турското правителство и нацията, пише националният вестник Die Frankfurter Allgemeine Zeitung.
„Не искаме да изправяме Турция на подсъдимата скамейка, а да кажем: помирението е възможно, само когато фактите се казват“, заяви Каудер. Една цяла група е не само изгонена, но и убита, допълни християндемократът. Поради тази причина депутатите в германския парламент категоризираха събитията от преди век назад като геноцид срещу арменския народ.
Коментарите от страна на Турция обаче заваляха още седмици преди геноцидът да бъде гласуван в германския парламент. Тази резолюция е проверка на „приятелството“ между Берлин и Анкара, която ще се превърне в „тест за приятелство“ между двете нации, заяви пред медиите новоизбраният премиер на Турция Бинали Йълдъръм.
Международни политически коментатори и анализатори са категорични, че не се случва често Франк-Валтер Щайнмайер да отстъпи по даден въпрос за външната политика. Той се опита да предотврати планираната резолюция. Според германския външен министър е неразумно да се застрашава „много чувствителното“ сближаване между турци и арменци с едно такова решение, каквото е това на парламента в Берлин. Но Щайнмайер така и не надделя. Решението на Бундестага е неудобно и за германския канцлер Ангела Меркел. Защото споразумението за бежанците, което Брюксел постигна с Анкара през март тази година, все още е от изключителна важност, и по-лошо – в опасност. Никой не може да предскаже как държавният глава на Турция Реджеп Ердоган ще реагира на резолюцията. В телефонен разговор, проведен два дни пред да се приеме резолюцията, Ердоган предупреди Меркел, че на карта са поставени двустранните отношения между Анкара и Берлин.
И така, последно се оказа, че Меркел подкрепя проекта за резолюция, но няма да участва в гласуването поради работната си програма. Госпожа Меркел, която е и депутат в Бундестага, няма да участва в гласуването на резолюцията, критикувана от Турция, заради своята работна програма и срещи, заяви пред медиите говорител на канцлера пред журналисти.
На пробното гласуване в парламентарната група на Християндемократическия съюз, Меркел пък е подкрепила текста, подобно на останалите депутати, уточни говорителката.
Джем Йоздемир, председател от турски произход на германската партия на Зелените, пък сподели пред обществената телевизия, че е подложен на заплахи по социалните мрежи заради подкрепата си за текста. „Все едни и същи изрази: предател, арменска свиня, кучи син, терорист и дори нацист“, разказа той.
От своя страна, арменският президент Серж Саркисян изрази в интервю за „Билд“ надежда, че германските депутати „няма да се оставят да бъдат сплашени“ от Турция. „Няма да е справедливо да не нарекат геноцид геноцида над арменците само защото това гневи държавния глава на друга страна“, заяви Саркисян.
Според него няма основания за страхове, че след гласуването турците може да поставят под съмнение оспорваното споразумение с ЕС, лансирано от Берлин, което позволи да се намали притокът на мигранти в Европа. Споразумението вече е крехко и „ще бъде трудно да бъде прилагано дълго време с партньор като Турция“, смята Саркисян.
След категоричната дума на Бундестага обаче, изводът е, че каквото и да се говори, пише, анализира и прогнозира, волята на народните представители в Германия е непоклатима и няма как да се промени. Да, геноцид е!
Тук е мястото да припомним, че още през 2012 г. патриотите от ВМРО поискаха официално бъде признат арменският геноцид от местната власт в София. Предложение беше внесено в Столичния общински съвет от представителя на ВМРО в общинския съвет и настоящ евродепутат Ангел Джамбазки.
Аргументите на патриотите бяха, че София е един от българските градове с историческа арменска общност, а България поддържа традиционно добри връзки с Армения. Воеводите посочиха, че масовите убийства и насилствените депортации на арменци в Османската империя в периода 1915-1923 г. са довели до смъртта на между милион и милион и половина души.
Въпреки че Турция продължава да отрича геноцида, до момента той е признат от над 20 държави, над 40 американски щата и международни организации като Европейския парламент и Съвета на Европа. Геноцидът е признат и от държави като Франция, Белгия, Швейцария, Канада и др.
В България общинските съвети на Варна, Пловдив, Бургас, Русе, Стара Загора, Добрич, Шумен, Видин, Пазарджик, Силистра и други също вече са признали официално арменския геноцид.
След категоричното решение на Бундестага в Германия, може да кажем, че международната политическа сцена вече е различна. Може да кажем, че след 101 години чудовищното деяние на Турция срещу арменците намери своето дълго чакано потвърждение. Защото, погубените животи няма как се върнат, но поруганото достойство на един народ може да намери историческо възмездие.
И днес това е факт. Да, геноцид е!

Снимка: Wikipedia

27629_660_370

Факт е, че за 500 години България е била унищожена, възмутен Каракачанов в НС

Това е поредният опит да се отбие топката в трибуната и да се печели някакво време. Нищо повече“.
С тези думи съпредседателят на Патриотичния фронт и лидер на патриотите от ВМРО Красимир Каракачанов коментира пред журналисти изпращането на въпроса 17-и май да бъде ден за отбелязване на геноцида над българското население през османското робство в парламентарната външна комисия.
На въпрос дали подобна декларация на Народното ни събрание би обтегнала отношенията ни с Турция, Каракачанов попита дали трябва само и само да не ни се разсърди някой да забравяме фактите от историята ни.
„До кога ще продължаваме, да се извиняваме под път и над път за Възродителния процес, при който има седем жертви“, попита Каракачанов, като посочи, че „в същото време се срамуваме и страхуваме и нямаме кураж, за да кажем, че за 500 години България е унищожена. Факт е, че целият тогавашен народ е или избит, или изселен. Факт е, че има поголовни кланета. Факт е, че има отвличани хиляди жени и деца, които са потурчвани“. „Това са безспорни факти“, обяви патриотът и заключи с възмущение, че разговор за османско наследство и добри отношения не трябва да има.

снимка kanal3.bg

photo_verybig_1423411

Светът отбелязва 100-годишнината от геноцида над арменците

Днес в редица държави по света с церемонии ще бъде отбелязана 100-годишнината от геноцида над арменците.
Вчера се проведе църковна служба в основната арменска църква Ечмиадзин – близо до Ереван, по време на която бе извършена най-голямата канонизация на мъченици в историята. 24 април ще бъде отбелязван сред арменците като ден в памет на тези мъченици.
Днес се очаква стотици хиляди от целия свят да се присъединят към процесията в Ереван. Руският президент Владимир Путин и френският му колега Франсоа Оланд ще бъдат сред присъстващите световни лидери. Също така в Париж, Лос Анджелис и други градове по света ще се проведат подобни отбелязвания на трагичната годишнина.
По време на Първата Световна война в Османската империя загиват 1,5 млн. арменци между 1915 и 1917 година. Сто години след това Турция и Армения все още спорят дали те са жертва на геноцид или гражданска война, както и колко точно са били на брой.
Армения твърди, че 1,5 милиона души са били убити по време на Първата световна война при разпада на Османската империя. Това твърдение се подкрепя от няколко други страни.
Турция твърди, че между 300 000 до 500 000 арменци и поне толкова турци умират по време на гражданско неподчинение, когато арменците се надигат срещу техните османски владетели и застават на страната на нахлуващите руски войски.
Въпреки че почита паметта на загиналите, Анкара реагира гневно на решението на световни лидери за признаване на геноцид и смята това за опит за натиск.

снимка dariknews.bg

Vladimir Putin, Serge Sarkisian

Путин: Арменският геноцид е факт и няма оправдание

Руският президент Владимир Путин определи изтреблението на арменците през 1915 г. в Турция като геноцид, все още няма реакция от страна на Реджеп Ердоган и правителството.
За Ердоган, който нарича Путин „моят скъп приятел“, както и за цяла Турция това изявление избухна като бомба, отбелязват информационните агенции край Босфора, като се позовават на съобщение в сайта на Кремъл. Путин утре ще участва в церемониите в Ереван по повод 100 г. от арменския геноцид в Турция и ден преди това заяви, че етнически мотивирано масово убийство не може да бъде оправдано. В обръщение към участниците в програмата „За свят без геноцид“ в Москва руският държавен глава подчертава, че 24 април 1915 г. е сред най-злокобните и драматични дати от историята на човечеството, а геноцидът над арменците е крайно тъжна история.
„Това е лична болка и проблем за Русия, 100 г. по-късно прекланяме глава пред паметта на жертвите на тази трагедия. Русия ще бъде обективна и последователна, не може да има оправдание за масовите кланета на етническата общност. Международната общност не трябва да допуска повторение на подобно варварство никога и никъде по света“, призовава Владимир Путин в обръщението си.
Той подчертава, че новото поколение арменци трябва да живее в мир и хармония, без религиозни вражди, но трябва да е наясно с ксенофобията и агресивния национализъм.

снимка nnao.ru

 

26663_651_367_1

Светът отбелязва 70-годишнината от края на нацистките лагери на смъртта

Близо 10 хиляди млади евреи от цял свят ще участват в годишното шествие пред някогашния нацистки лагер на смъртта „Аушвиц-Биркенау“ в полския град Освиенцим. Шествието е в памет на жертвите на Холокоста. В Израел днес отбелязват 70 години от освобождаването на нацистките лагери на смъртта.
Премиерът на Израел Бенямин Нетаняху сравни Иран с нацистка Германия в навечерието на възпоменателния ден за жертвите на Холокоста. По думите на Нетаняху, така както нацистите са искали да господстват, като унищожат еврейския народ, така и Иран иска да контролира региона и да унищожи еврейската държава. Според израелския премиер, рамковото споразумение между Иран и шестте световни сили за спорната ядрена програма на Техеран показва, че уроците от Втората световна война не са научени.

Снимка: sever.bg