Архив за етитет: двойки

655-402-uchenici-izpit-uchilishte

Опростачването на нацията продължава. Какво бъдеще имаме с неграмотни младежи?

Резултатите на зрелостниците на тазгодишната матура по български език и литература са най-ниските от 2008 г. насам, когато за първи път се проведоха държавни зрелостни изпити. Това отчетоха от Министерство на образованието, когато резултатите бяха публикувани на сайта на ведомството. Слабите оценки на зрелостните изпити са общо 10 649 , от които 4189 са по български език и литература. Шестиците по литература са 5602. На втората матура, на която предметът е по избор, има 6460 двойки и 9716 шестици. От задължителните втори матури най-много двойки има по география и икономика. По тези предмети шестиците са под 5%.
Нашата задача е да направим така, че децата да са грамотни. Ще направим всичко възможно тази тенденция да се прекърши. Няма да препускаме по материала, за да може децата да се упражняват достатъчно, няма нужда да наизустяват и да учат клишета, заяви вицепремиерът и просветен министър Меглена Кунева при представянето на катастрофалните резултати.
Явно министърът разчита, че проблемите ще изчезнат като с магическа пръчка след въвеждането на новите образователни програми. Освен това всяко училище трябва да направи анализ върху коя част от материята възпитаниците му изпитват най-големи трудности и да се наблегне на това в преподаването. Дали за добро или зло, на фона на потресаващите резултати, от МОН все пак виждат и положителни сигнали на тазгодишните матури – има два пъти повече зрелостници с по две отлични оценки – 4637. Тези с по две слаби оценки пък са 2325. И още малко статистика – по области учениците от София-град, Варна, Пловдив и Смолян се представят най-добре по български език, в Кърджали, Разград и Силистра – най-слабо. Една област само е повишила резултата си спрямо миналата година – Варна. Тези, които отбелязват най-голям спад, са София област, Пазарджик, Благоевград и Кърджали. Ден преди матурите проф. Тодор Танев, предшественик на Меглена Кунева като министър на образованието и сегашен съветник на премиера Бойко Борисов, коментира, че „колкото по-драстични са мерките срещу преписване на матурите, толкова повече зрелостници ще са със слаби оценки“. И се оказа напълно прав. Тълкуването на това очевидно заключение обаче се оказа по-сложно. Възникна въпросът дали неговите думи са своеобразно признание, че подготовката на българските гимназисти е под санитарния минимум и без използването на „пищови“ те нямат никакъв шанс за вземане на матурите? И международните наблюдатели констатираха изключително ниското ниво на родното образование. Авторитетни организации като PISA (Програмата за международно оценяване на учениците) също потвърдиха лошите резултати на средното образование в страната. Впрочем в графата „Образование“ на мониторинговия доклад на ЕК през март тази година беше направена тъжната констатация, че българските ученици са с най-ниските постижения по четене, математика и природни науки сред всички държави от ЕС. От друга страна PISA регистрира, че близо 40% от 15-годишните ученици в България са функционално неграмотни, тъй като не са в състояние да разбират и анализират това, което са прочели, а около 44% от гимназистите ни пък са функционално неграмотни по математика, тъй като не могат да направят елементарни сметки и изчисления. Тук трябва да отбележим още нещо. За разлика от разпространеното мнение, частните платени училища далеч не дават най-доброто образование в България. Факт е, че националните ученически отбори, печелили международни награди, са съставени основно от възпитаници на държавни училища, което значи, че високият рейтинг на учебните заведения с непосилни за средностатистически родител такси, са просто въздух под налягане, но не и гаранция за знанията на обучаваните в тях деца и младежи. На Министерството на образованието обаче трябва да му се признае – на тазгодишните матури определено надмина себе си с драконовските мерки срещу преписването. Но заедно с това успя да сътвори ненадминато по своята трагикомична абсурдност шоу – въвлече като изпълнители десетки хиляди ученици, родители и длъжностни лица и вкара в действие супер сложни технически средства и супер строги процедури за секретност. Като шпионски екшън, в който ЦРУ се бори на живот и смърт с кръвожадни терористи. Въпреки всичко, информация за изпита пак изтече. И сега за пореден път се търсят виновни. Едни казват, че мерките все още не били достатъчни – сайтът на министерството, например, не бил защитен. Други смятат, че формата на изпита е сбъркана и така стимулира зубренето и преписването. Според трети, училищната система и министерството са разядени от корупция. А четвърти твърдят, че в държавата няма честни избори и обществени поръчки, та какво остава за някакъв си изпит на зрелостници. Първопричината за преписването обаче е друга. Самата тя представлява проблем, който е по-важен и по-вреден за обществото от самото преписване. Той не е технологичен, административен или финансов, а ценностен, поради което не може да бъде решен със средства и методи като тези, които приложи министерството. Също както и най-строгите мерки за сигурност не могат да изкоренят тероризма веднъж завинаги поради идеологически и манталитетни причини. С други думи: изтичане на информация ще има, докато има търсене. А търсене има, защото за мнозина ученици и родители смисълът от ходенето на училище се изчерпва основно с формалните бележки и дипломи, а нивото на образование и знанието сами по себе си не представляват особена ценност. Ако парафразираме Българския всеучилищен химн на Стоян Михайловски, „науката е слънце“, само че не се знае доколко „във душите грей“. И не е сигурно дали „народът възродени“ върви „към мощната Просвета“ или по-скоро в друга посока. Не бива да пропускаме и факта, че някои специфики на българския преход в икономическата и политическата сфера лишиха подрастващите поколения от заразяващи примери, които да ги мотивират да учат повече. Точно обратното– дадоха им достатъчно основания да мислят, че за да се правят бързи пари, са необходими други качества. Както и че не са нужни кой знае какво образование и култура, за да се управлява държавата. Това напълно резонира и в съзнателно създадената ценностна бъркотия, в която чалгата, лесните пари, повърхностното мислене и ниската култура са издигнати на пиедестал. След всичко казано, няма нужда да правим кой знае колко задълбочени анализи и разбори, за да стигнем до извода, че образованието у нас е на дъното, а подготовката на учениците не може да покрие и минимални критерии за успех. Спор няма – опростачването на нацията продължава с пълни темпове. И сякаш никой не си задава въпроса какво бъдеще ни чака с неграмотните ученици, които всяка година бълва провалената ни образователна система. Нали точно младите хора са истинската гаранция за успех и напредък на всяко общество. За нашите неграмотни младежи това определено са трудно постижими цели.
И все пак – в края на тунела може би има светлина. Голямата надежда е в пазара, че с негативните и положителните примери, които дава, ще накара все повече хора да забележат и осъзнаят пряката връзка между личното благосъстояние и нивото на образоваността и уменията. От една страна, при това технологическо и икономическо развитие на съвременния свят, от което България е част, безпросветеността, ниското образование и липсата на квалификация са почти непреодолимо препятствие за намиране на каквато и да било работа и абсолютна гаранция за трайна и дълбока бедност. От друга страна, става все по-очевидна и обратната връзка – колкото повече знания, умения и обща култура, толкова повече отворени врати и по-високи доходи. Все повече са примерите в българската икономика за работодатели, фирми и цели отрасли, които срещу съответната квалификация и отдаденост предлагат високи възнаграждения. Примерът на тази прослойка от млади хора със сигурност ще става все по-забележим и заразяващ цялото общество. Всичко това, разбира се, съвсем не отменя необходимостта от всестранни реформи, които да модернизират държавата. Включително реформи и огромни инвестиции, които да вкарат образователната система в 21 век.

Снимка: vesti.bg