Архив за етитет: дълг

0000238344-article3

България в петицата по ръст и трета по нисък дълг

България е сред първите пет страни по икономически растеж в Европейския съюз, отчете Министерството на икономиката . Страната ни влиза и в челната тройка по най-ниска задлъжнялост в Европейския съюз. Пред нас са само Естония и Люксембург, по данни на Евростат, цитирани в портала ЕКОН БГ. През 2017 година са отчетени и рекорди на пазара на труда. Броят на заетите достига 3.2 млн. души или близо 72%. Европа вече не е болният човек на световната икономика, а Еврозоната вече се радва на най-стабилния си ръст за десетилетието, заключават специализираните издания. Прогноза на анализатори от “Креди Сюис груп“ и “Оксфорд икономикс“ сочи, че е започнал златен период, който ще бъде белязан от ниска инфлация. Оцеляването на валутния съюз е гарантирано от рекордно ниската безработица, добавят финансистите.

 

Снимка: Investor

0000248917-article3

Дългът на България надхвърля 27 млрд. лв.

Дългът на България в сектор „Държавно управление“ достига 27,3 млрд. лева през 2016 г., показват окончателните данни на Националния статистически институт. Това представлява малко над 29 на сто от брутния вътрешен продукт на страната. Съпоставка с данните на статистиката за 2015 г. показва значително увеличение – тогава дългът е бил в размер на малко над 23 млрд. лева или 26 на сто от БВП, съобщава „Епицентър“. Дългът на сектор „Държавно управление“ расте най-рязко между 2013 г. и 2014 г. Тогава само за година от 13,9 млрд. лева дългът се повишава до 22,5 млрд. Лева. Публикуваните днес данни показват още, че за година съществено е стопен бюджетният дефицит на сектор „Държавно управление“. През 2016 г. той е 36 млн. лева или 0,04 на сто от брутния вътрешен продукт. Година по-рано дефицитът в този сектор е бил 1,5 млрд. лева, което е 1,7 на сто от брутния вътрешен продукт. Дефицитът в подсектор „Централно управление“ е в размер на 130 млн. лева през 2016 г., а в „Местно управление „ и „Социалноосигурителни фондове“ има излишък съответно в размер на 73 млн. лева и 21 млн. лева, показват още данните на Националния статистически институт.
nzok

Четвърт милиард лева дължи здравната каса в чужбина

Рекордните 246 милиона лева стигнаха дълговете на здравната каса към чуждите клиники, съобщиха от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК).
Затова надзорният съвет иска от управителя на касата специален анализ, пише в днешния си брой „Сега“. Чрез документа трябва да се намерят начини за проверка на реализираната дейност в чужбина. За около 6 месеца парите, които касата дължи на болници в ЕС, лекували осигурени у нас граждани, са скочили с над 50 милиона лева – през октомври 2016 г. борчът на касата беше 190 млн. лева. Те растат ежегодно, защото касата плаща по-малко от постъпващите искове. От години НЗОК изплаща само стари задължения или дори само лихвите по тях. Най-много касата дължи за лечение в Германия – над 120 млн. лв., във Франция – над 35 млн. лв., и Испания – над 25 млн. лв. Пациентските организации дори предупреждават, че много от болниците в Германия вече искат от осигурени у нас хора да си плащат лечението и после да си търсят парите от българската здравна каса. Най-голяма част от дълговете са за лечение по т.нар. европейска здравна карта – неотложно и спешно лечение на българи с осигуровки у нас. По-малко средства отиват за планово лечение. За тази година в бюджета на касата за разплащане с чужди фондове и клиники са предвидени 60 млн. лв. Не е ясно дали и те ще отидат изцяло по предназначение.

 

Снимка: Monitor.bG

655-402-ministerstvo-na-finansite

България изтегли нов дълг в размер на 2 милиарда евро

България изтегли нов дълг в размер на 2 милиарда евро чрез продажбата на 7 и 12-годишни облигации, съобщиха Bloomberg и Офнюз. Емисията е стартирала вчера сутринта. Продадени са 7-годишни облигации за 1.144 млрд. евро и 12-годишни – за 850 млн. Общият обем на поръчките е бил за 4.4 млрд. евро, което е позволило дилърите да намалят разходите, които ще има държавата по заема. Окончателната доходност е съответно 2.13% за 7-годишните и 3.15% – за 12-годишните книжа. Предлагането на еврооблигациите започна в началото на седмицата, след решението на Европейската централна банка да намали лихвите и да увеличи покупките на облигации от пазарите. Новината беше потвърдена в съвместно прессъобщение на Министерството на финансите и водещите мениджъри по проведената вчера емисия.

снимка www.vesti.bg

Eurogroup Finance ministers meeting

Кредиторите облекчават дълга на Гърция, ако Ципрас е бърз с реформите

Европейските кредитори на Гърция са се съгласили да облекчат дългa на страната. Условието обаче е правителството на Алексис Ципрас да успее да изпълни навреме всички реформи, необходими за предоставяне на договорената финансова помощ. Това заяви еврокомисарят по икономическите въпроси Пиер Московиси, цитиран от ТАСС.
„Еврогрупата вече обсъди това“, изтъкнал еврокомисарят и допълнил: „Договорихме се да понижим процентната ставка (по заемите) и да удължим срока на погасяване. Всичко това може да стане, когато му дойде времето, след преговорите по програмата за помощ и развитие.“
Московиси подчертал също така, че „Гърция трябва да остане в еврозоната“.
По-рано за това говори и германският канцлер Ангела Меркел. Тя се обяви против отписване на гръцки дълг „в класическия вид“, но в същото време не изключи възможността за удължаване на падежите и намаляване на лихвите по тях.
По-рано словашкият премиер Роберт Фицо обаче заяви, че Словакия винаги ще се противопоставя на опрощаване на гръцки дълг и първа ще поиска излизане на Гърция от еврозоната, ако Атина не спазва ангажиментите си.

снимка www.ansamed.info

430x330

Крайният срок за достигане на споразумение с Гърция е 12 юли

Европейската комисия разполага със сценарий за евентуално излизане на Гърция от еврозоната. Това заяви председателят на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер, след срещата на високо равнище на страните от еврозоната .
На срещата се взе решение Гърция в рамките на 24 часа да предостави своите предложения за реформи с цел излизане от кризата, както и официална молба за нова програма за икономическа помощ.
Въпросът за реструктурирането на гръцките дългове може да се разгледа през октомври, каза Юнкер.
Германският канцлер Ангела Меркел изключи възможността да се преразглежа размерът на дълговете, като поясни, че това ще противоречи на законите на ЕС.
Гърция настоява за опрощаване на 30% от външния ѝ дълг и за удължаване на сроковете за изплащане на задълженията ѝ, които са в размер на 175% от БВП на страната.
„Провалът на преговорите за Гърция ще означава фалит за нея“, заяви председателят на Европейския съвет Доналд Туск. „Крайният срок за постигане на споразумение с Гърция е 12 юли, когато в Брюксел ще се проведе нова среща на високо равнище. Последствията от излизането на Гърция ще ударят не само страните от еврозоната, но и България, Румъния и други държави, а би било несправедливо да обсъждаме този въпрос без тяхното участие“, заключи Туск. По думите му, решението, което трябва да бъде взето, ще стане най-важният момент в историята на ЕС и еврозоната. Туск каза още, че правителството на Гърция най-късно в четвъртък, 9 юли, ще представи предложения си по програмата за реформи.
Атина предлага да се постигне социално справедливо споразумение в замяна на инвестиции и реструктуриране на дълговете, каза премиерът на страната Алексис Ципрас след срещата в Брюксел. По думите му гръцката криза е общоевропейски проблем.
На срещата не е било обсъждано въвеждането на алтернативна валута в Гърция.
Излизането на страната от еврозоната, което не може да бъде изключено като резултат от дълговата криза, няма да бъде безплатно за страните във валутния съюз, предупреди френският президент Франсоа Оланд. „Споразумението е все още възможно. Франция иска Гърция да остане в еврозоната“, каза Оланд. Според него резултатите от референдума в неделя в Гърция не я освобождават от задълженията ѝ. Френският президент поясни, че в случай на провал в преговорите със страните от еврозоната, Гърция ще трябва да поеме по свой път.

снимка news.ibox.bg

1200x630_308546_greece-puts-forward-new-proposals-t

Окончателна сделка за спасяването на Гърция се очаква до 48 ч.

Евро-лидерите поставиха срок на Гърция до сряда вечер да се договори с кредиторите, за да бъде одобрено спасително споразумение за страната. След близо 4 часа разговори в Брюксел, надеждите за решаване на гръцката дългова криза остават, обявиха председателите на Европейския съвет и на Еврокомисията Доналд Туск и Жан-Клод Юнкер.
Окончателна сделка за спасяването на Гърция няма. Но се очаква в следващите 48 часа, стана ясно от думите на Доналд Туск. Според първоначалната оценката на ЕК, ЕЦБ и МВФ новите гръцки предложения са стъпка в правилната посока и ще бъдат анализирани през следващите часове. „Премиерът Ципрас ще работи заедно с институциите, за да може еврогрупата да има резултат до сряда вечер и предложението да ни бъде представено за гласуване в четвъртък сутринта“, обяви Туск.
От изтекло копие на писмото на гръцкия премиер Алексис Ципрас до кредиторите, става ясно, че Атина е съгласна на болезнена пенсионна реформа и поетапно премахване на ранното пенсиониране, вдигане на ДДС и данъците за бизнеса, включително в туристическия бранш. Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер не скри оптимизма си: „Убеден съм, че в рамките на тази седмица ще стигнем до окончателно споразумение, поради простата причина, че трябва да го намерим. Както се казва на футболен език: нямаме право да играем продължения“.
Не толкова сигурна обаче прозвуча германският канцлер Ангела Меркел, която изтъкна, че споразумението трябва да бъде прието от гръцкия парламент, и от националните парламенти на еврозоната. „Надяваме се еврогрупата да вземе нужните решения преди нашата редовна среща, но не мога да ви дам гаранции, защото остава още много работа“, обясни Меркел.
Юнкер отрече да е било обсъждано искането на СИРИЗА за отписване на дългосрочния дълг на Гърция. Алексис Ципрас настоява то да върви в пакет с ангажимента за реформи. След снощната среща гръцкият министър председател отказа да отговаря на въпроси, но подчерта, че отстоява социалната справедливост. „Защитаваме семействата на хората и бремето ще падне върху онези от нас, които могат да го понесат, за да излезем от кризата“, поясни Ципрас.
Не е ясно как ще се приеме компромисът от крайнолевите съпартийци на гръцкия премиер, които отказват каквито и да било нови социални ограничения.
До утре вечер експертите трябва да проверят дали гръцките идеи ще постигнат необходимите икономии, за да може страната да изплаща вноските по заемите си. Ако техническите преговори успеят, планът е в четвъртък Гърция да получи зелена светлина за плащане на 7,2 милиарда евро, с които до 30 юни да покрие дълга си към МВФ.

снимка www.euronews.com

19464-38c6420finf7b1c65bfce734646c85817d9_1114x800_960_539

МФ пое нов дълг от 50 млн. лева

50 млн. лева нов дълг бе поет от финансовото министерство чрез държавни ценни книжа.
Дългът е за 10 години и е под формата на левови ценни книжа. Новата дългова емисия е част от календара на финансовото министерство за емитиране на дълг на вътрешния пазар. Средно претеглената годишна доходност е 2,04 на сто. Най-голямо количество ценни книжа изкупиха банките, следвани от пенсионните фондове.
Дългът, емитиран на вътрешните пазари, обикновено се използва за рефинансиране на стари задължения.

снимка temadaily.bg

pari-moneti

Изненадващо кабинетът реши да изтегли 16 млрд. лв. нов дълг

Нов дълг от 8 млрд. евро или 16 млрд. лв. се готви да изтегли правителството. Проектът за ратификация се обсъжда на извънредно заседание на бюджетната комисия днес следобед.
„Бяхме изненадани късно вечерта вчера с имейл за извънредно заседание на бюджетната комисия, на което ще се гласува ратификация за нов външен дълг“, съобщи зам.-председателят на бюджетната комисия Румен Гечев от БСП, цитиран от OFFNews.
Той напомни, че за тази година вече беше изтеглен дълг от 8.1 млрд. лева.
По изчисления на социалистите с този нов дълг България влиза в опасната зона – 60% от Брутния вътрешен продукт да са дългове.
Румен Гечев припомни, че в прогнозата за 2015 г. към държавния бюджет е записано, че дълговете няма да надвишават 30% от Брутния вътрешен продукт с тенденция следващите години да намалява този процент.
Социалистът е категоричен, че новият дълг не се тегли, за да се покрият стари емисии.
Това, което г-н Гечев твърди, категорично не е вярно, коментира председателката на бюджетната комисия Менда Стоянова.
„Тези 16 млрд. лв., за които той говори, се отнасят за 3-годишен период. 14 млрд. лв. са нужни, за да се рефинансират стари дългове.
Това е нов инструмент, програма за финансиране с външен дълг, който се използва за първи път и чието нормативно основание се намира в Закона за държавния бюджет“, уточни Стоянова.

Снимка: pluton1.com