Архив за етитет: Копривщица

201204051732021

Копривщица получи официално сертификата за вписване сред културните наследства на ЮНЕСКО

Копривщица получи официално сертификата за вписване сред културните наследства на ЮНЕСКО на церемония в Париж.
На 21 февруари 2017 г. на тържествена церемония в Централата на ЮНЕСКО в Париж, Генералният директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова връчи на кмета на гр. Копривщица Генчо Герданов сертификата за вписването на Събора на народното творчество в Копривщица в регистъра на ЮНЕСКО за най-добри практики на световното нематериално културно наследство. На церемонията присъства Ангел Чолаков, посланик на България във Франция и постоянен представител към ЮНЕСКО, и други официални лица. „Съборът в Копривщица е петият елемент, вписан в ЮНЕСКО за опазване на нематериалното културно наследство, след Чипровските килими, Бистришките баби, Нестинарството и обичая Сурва. Вписването на Събора в Копривщица в Регистъра на ЮНЕСКО на най-добри практики за популяризиране на световното нематериално културно наследство е поредното признание за богатството на културата на България. Съборът се утвърди като уникална практика, която България сега споделя със света“, подчерта Ирина Бокова и допълни, че „нематериалното културно наследство е душата на всеки народ. Създавани векове наред, обичаите, занаятите, песните и танците формират културния облик и духовното битие на човечеството. Именно споделянето на тези традиции са основата, върху която се градят толерантността и взаимното уважение. Като връзка между миналото, настоящето и бъдещето на човечеството трябва да ги съхраняваме и предаваме.“ Вече 50 години Съборът на народното творчество в Копривщица показва жанровото разнообразие и изключителното богатство на нашето фолклорно наследство, съчетано с уникалната възрожденска атмосфера на този хубав български град. Той се утвърди като движение за опазване и популяризиране на българската традиционна култура, позната днес като нематериално културно наследство. В днешно време Съборът се организира за около 10 000 участници от различните краища на страната, включително и българи, живеещи в чужбина, както и чужди граждани, изпълняващи български фолклор. В своята история Съборът е достигал до над 20 000 изпълнители от читалищата от всички области на страната и от цял свят. Информацията е на БНР.

Снимка: Бутик за пътешествия

36141_660_370

Борисов стана гарант за българската история в учебниците

Премиерът Бойко Борисов е поел лично гаранции, че няма да се променя историята в учебниците ни. Той е обещал това на кметовете на възрожденските градове, които се вдигнаха на протести, след като се заговори за подмяна на робството и игото в учебниците с османско съжителство. Кметовете на Карлово, Калофер, Сопот и Копривщица отидоха при премиера, облечени с народни носии и „въоръжени” с подписката на гражданите срещу идеите за промени в новите учебни планове. След като изиграха хоро пред вратите на Министерския съвет, Борисов ги прие на разговор. Кметът на Сопот Деян Дойнов посочи, че единственото желание на градоначалниците е историята да се съхрани и децата на България да бъдат възпитавани в една патриотична държава, която държи на националните си ценности. Борисов е заявил, че се гордее с реакцията на будните граждани, както и че лично той ще е гарант за това, че има граници в нашата история, които не бива да бъдат прекрачвани“, разказа зам.-кметът на Карлово Стойо Карагенски. Борисов се е зарекъл, че няма да има компромис и това, което се е учило досега, ще го учат и децата.
Покрай учебниците министър-председателят е разрешил и друг проблем на възрожденския Сопот, съобщава нюз бг. За община Сопот, която беше в тежсо състояние – с 5 млн. лева бюджет и 10 млн. дългове, премиерът е разпоредил всички дългове, които ВМЗ-Сопот има към нея, да бъдат изплатени.

снимка kanal3.bg

zname_aprilskoto_vastanie

139 години от Априлската епопея

Днес се навършват 139 години от Априлското въстание.
То избухва на 20 април по стар стил, 1-и май по нов стил, в Копривщица и е потушено с много кръв и зверства, но то предизвиква за първи път света да обърне внимание на поробена България.
Трескавата подготовка правела впечатление на местните мюсюлмани и на османските власти. Сигурна информация за „начинанието“ обаче те получили едва след събранието в Оборище от участник в срещата.
От Пазарджик в Копривщица и Панагюрище били изпратени въоръжени представители на султанската власт, които да арестуват подстрекателите на „мирната рая“. При опит да бъде заловен Тодор Каблешков копривщенските дейци нападнали и прогонили с оръжие изпратените турски военни. Местният турски подуправетил – мюдюринът – бил убит, а в градчето била установена революционна власт. Под звъна на черковните камбани и гърмежа на пушките Каблешков изпратил в Панагюрище знаменитото „Кърваво писмо“. Писмото е пренесено от 19-годишният Георги Салчев, който изминал 5 часовия път от Копривщица до Панагюрище само за 2 часа.
От 95 въстанали села и градчета, във въстанието участват едва около 10 000 мъже, въоръжени с огнестрелно оръжие. Много са причините за кървавия и трагичен край на Априлското въстание, но то е изцяло българско дело, неговата подготовка и избухване не са подкрепени от нито една външна сила.
Апостолите и загиналите във въстанието остават в българската история не като мъченици, а като герои. Поклон пред светлата им памет.

снимка populiarnaistoria.blogspot.com