Архив за етитет: Меглена Кунева

1424437701_3_559x

Най-ниска безработица има при завършилите “Медицина“, “Фармация“ и “Военно дело“

Данните в новото издание на Рейтинговата система на висшите училища в България очертават тенденция за постепенно подобряване на реализацията на пазара на труда на специалистите, придобили висше образование в България през последните 5 години.

снимка: OFFNews.bg

ВИДЕО:

meglena-kuneva-1

Кунева: Скоро една четвърт от пазара на труда ще e от роми

През 2020 г., която не е много далеч, една четвърт от пазара на труда у нас ще е от роми. Така министърът на образованието Меглена Кунева обясни пред Би Ти Ви идеята да се раздават стипендии на ромски деца, които са стигнали до девети клас. За тези стипендии са заделени 1 млн. лв., като 60% от парите идват от международен ромски фонд. Гимназисти от ромски произход от IX и X клас с успех над 3,50 ще получават по 30 евро на месец, за да бъдат подпомогнати да завършат средно образование. Те ще кандидатстват за стипендията и ще се разчита на тяхното самоопределение за ромския им произход, стана ясно от думите на министъра на образованието. Децата от ромски семейства се борят с повече трудности, за да ходят на училище, целта е да помогнем на тези, на които им е най-трудно, обяви още Кунева. Тя напомни, че над 2000 деца всяка година отпадат от училище и повечето са от ромски произход.
Очаква се за две години да бъдат подпомогнати около 700 ученици.

снимка: Razkritia.com

kuneva-kakvo-izluchvane-jpg

Проверяват придобиването на академични степени в два университета

Министърът на образованието и науката Меглена Кунева разпореди извършването на тематични проверки по прилагането и спазването на нормативната уредба на висшето образование, в частност на Закона за развитие на академичния състав. Съгласно чл.30, ал.1 от закона министерството осъществява контрол върху процедурите за придобиване на научна степен и заемането на академични длъжности. Първите две проверки ще бъдат в Медицинския университет – София и Техническия университет – Варна, като впоследствие ще бъдат извършени такива и в други висши училища в страната. Обект на проверките ще бъдат както откритите и неприключили процедури, така и за приключилите от началото на 2015 г. досега. Във връзка със засиления обществен и медиен интерес към проблемите на висшето образование и упражняването на контрол върху дейността на висшите училища се отчита необходимост от спешни действия за укрепване на престижа на институциите. Това се казва в заповедта на министъра.

снимка: sites.google.com

photo_verybig_114998

Излъга ли министър Кунева за повишението на учителските заплати?

12 хиляди учители се събраха в София на Първия национален събор, наречен „Мисия учител“, провел се в най-голямата зала в България – „Арена Армеец“. Извън еуфорията около мащабното събитие, възобновяващо традиция от1868 г., отзвукът за всички медии беше в думите на министър Меглена Кунева да вдигне с 10% заплатите на преподавателите. Лидерката на ДБГ, която пое без колебание кормилото на родното образование само преди няколко месеца, сега даде твърда дума на съсловието да го направи малко по-богато. При това, Кунева излезе с конкретен срок – 1 януари 2017 г.

Всичко щеше да е много хубаво, ако имаше поне капка истинност в думите на просветния министър. Защото вероятно и първокласник ще сметне, че няма как при системата на делегираните бюджети за училищата, всеки преподавател да получи точно с 10% повече върху заплатата.

Да не говорим, че при повече от скромния бюджет на държавата ни, която е най-бедната в целия ЕС, толкова широк разход за толкова кратко време, не може да бъде нищо повече от чисто празнословие и празни популистки обещания.

Потвърждението на казаното дотук не закъсня и дойде само ден след края на учителския събор, при това лично от човека, който може да се смята за най-сериозна инстанция в държавата – премиерът Бойко Борисов.

Той категорично заяви, че повишаване на възнагражденията в образователната система не е обсъждано нито с него, нито с министъра на финансите Владислав Горанов. Изявлението на министър-председателя буквално разби на пух и прах смелите обещания на Кунева. И все пак, за да не злепостави толкова много подчинената си, премиерът допълни, че за анонсираното от нея увеличение ще са необходими над 250 млн. лв. годишно и МОН може би има резерви, на които Кунева разчита.

Извън залъгването с неизпълними обещания, Националният учителски събор мина като по вода. Участие в събитието имаше на най-високо ниво – откриване от президента, приветствие от премиера, поздравления от столичния кмет и ресорния еврокомисар.
За блясък бяха добавени харесваните популярните водещи Мария Игнатова и Димитър Рачков и рок-група „Легендите“, изпълняваща популярни хитове от близкото минало.
На входа за мероприятието участниците задължително получиха плик с книжка и листа за писане, минерална вода и сандвич. Книжката съдържаще основни обяснения за образователните стандарти, чрез които ще се прокарва влизащият в сила от 1 август нов закон за предучилищното и училищното образование, макар че не всички още са разписани.
„Рипни Калинке да тропниме“ в изпълнение на живо от гайдари даде начало на събора, а след това образователният министър покани държавния глава Росен Плевнелиев да открие събитието.

В кратко емоционално слово той призова образователната реформа да бъде поставена в центъра на общественото внимание, като припомни, че именно тя е стратегически приоритет за държавата. А накрая се обърна към присъстващите: „Учителите сте хората, които в най-голяма степен определяте бъдещето на България. Благословени сте с професията си. Поклон пред вашата мисия за просветена, образована и модерна България“. Словото му беше посрещнато с аплодисменти.

Сред основните проблеми пред образователната система министър Кунева открои демографската криза, водеща до закриване на цели училища; ранното отпадане от училище; големия брой деца, чийто майчин език не е българският; отсъствието на много родители от процеса на порастване на децата им и разтварящата се разлика между профилираните гимназии в големите градове и други гимназии.
Столичният кмет Йорданка Фандъкова, която преди преподаваше и беше образователен министър, призова за по-голямо признание за работата на учителите.

„Държите в ръцете си бъдещето на България“, беше основното послание от писменото обръщение на премиера Бойко Борисов, което Кунева изчете от сцената. Последва видеоприветствие от еврокомисаря за образование, младеж, култура, спорт и многоезичие Тибор Наврачич. Послание изпрати и Негово светейшество българският патриарх Неофит.

Извън официалните подробности от събитието, няма как да пропуснем обаче факта, че след недотам изпълнимото обещание за по-големи заплати, на всички участници в събора ще се наложи сами да покриват разходите за пътни и командировъчни, които останаха за сметка на училищата и тепърва предстои да се изчисляват. Въпреки горчивия привкус от цялата дандания, финалът от група „Легендите“ донесе за учителите приятни емоции и предизвика чувството им за хумор. Музикантите неслучайно изпълниха песента „Богатство“, популярна с рефрена „За мен отдавна хората говорят, че вечно съм без пукната пара“.

Изводът е, че цялото мероприятие, наречено Национален учителски събор, беше чиста бутафория. През цялото време прозираше желанието на министъра и екипа й да влязат във всички новини с напарфюмираните си приказки за обединението на учителската гилдия и активната им позиция за образователна реформа.

Всичко това, за съжаление, се случи на гърба на българския учител, който не заслужава да бъде залъгван с популистки изявления, нямащи нищо общо със сложната действителност. Поне остава да се надяваме, че някога ще дойде време, когато хората от тази достойна професия ще получат заслужено признание за мисията да образоват нашето бъдеще – децата на България.

Снимка: novinite.bg

boiko_borisov1

Борисов: Не сме обсъждали увеличение на заплатите на учителите

Министър-председателят Бойко Борисов съобщи, че нито с него, нито с министъра на финансите Владислав Горанов, са били водени разговори за 10-процентово увеличение на заплатите на учителите от следващата година, както беше казано в неделя от министъра на образованието и науката Меглена Кунева.
По думите на премиера, за анонсираното от Кунева увеличение ще са необходими над 250 млн. лева годишно. Борисов допълни, че в МОН може би има резерви и министърът на образованието разчита на тях за увелиението на заплатите.
Премиерът коментира и решението на Арбитражния съд в Париж по иска на руската компания „Росатом“ срещу Националната електрическа компания. Борисов заяви, че се е случило това, за което той е предупреждавал още през 2006 г. и за радост най-лошите му предчувствия не са се сбъднали. Министър-председателят допълни, че е важно да се проведат срещи и да се нормализират отношенията между двете компании-НЕК и Росатом, за да се намери най-доброто решение.

655-402-uchitelskiiat-sybor-v-zala-arena-armeec

Национален учителски събор се провежда в зала „Арена Армеец”

Министерството на образованието и науката организира Национален учителски събор под мотото „Мисия учител“ в зала „Арена Армеец“ в столицата, съобщиха от пресцентъра на МОН.
В събора участват 12 000 учители от цялата страна, избрани от педагогическите съвети на учебните институции.
Събитието днес откри президентът Росен Плевнелиев. Приветствие към участницитe направи и кметът на София Йорданка Фандъкова. Излъчи се видеопослание от еврокомисаря за образование, младеж, култура, спорт и многоезичие Тибор Наврачич.
Вицепремиерът и министър на образованието и науката Меглена Кунева обеща повече пари за учителите. Техните заплати ще се увеличат с 10% от 1 януари догодина. Обезщетенията при пенсиониране вече няма да бъдат 10 заплати, а 10 и половина месечни възнаграждения.
Министър Меглена Кунева представи и какви са акцентите и предизвикателствата в новия Закон за предучилищното и училищното образование.
Очакванията са, че съборът ще помогне за популяризиране на учителската професия и повишаване на общественото признание на българския учител.

Снимка: Vesti.bg

655-402-uchenici-izpit-uchilishte

Опростачването на нацията продължава. Какво бъдеще имаме с неграмотни младежи?

Резултатите на зрелостниците на тазгодишната матура по български език и литература са най-ниските от 2008 г. насам, когато за първи път се проведоха държавни зрелостни изпити. Това отчетоха от Министерство на образованието, когато резултатите бяха публикувани на сайта на ведомството. Слабите оценки на зрелостните изпити са общо 10 649 , от които 4189 са по български език и литература. Шестиците по литература са 5602. На втората матура, на която предметът е по избор, има 6460 двойки и 9716 шестици. От задължителните втори матури най-много двойки има по география и икономика. По тези предмети шестиците са под 5%.
Нашата задача е да направим така, че децата да са грамотни. Ще направим всичко възможно тази тенденция да се прекърши. Няма да препускаме по материала, за да може децата да се упражняват достатъчно, няма нужда да наизустяват и да учат клишета, заяви вицепремиерът и просветен министър Меглена Кунева при представянето на катастрофалните резултати.
Явно министърът разчита, че проблемите ще изчезнат като с магическа пръчка след въвеждането на новите образователни програми. Освен това всяко училище трябва да направи анализ върху коя част от материята възпитаниците му изпитват най-големи трудности и да се наблегне на това в преподаването. Дали за добро или зло, на фона на потресаващите резултати, от МОН все пак виждат и положителни сигнали на тазгодишните матури – има два пъти повече зрелостници с по две отлични оценки – 4637. Тези с по две слаби оценки пък са 2325. И още малко статистика – по области учениците от София-град, Варна, Пловдив и Смолян се представят най-добре по български език, в Кърджали, Разград и Силистра – най-слабо. Една област само е повишила резултата си спрямо миналата година – Варна. Тези, които отбелязват най-голям спад, са София област, Пазарджик, Благоевград и Кърджали. Ден преди матурите проф. Тодор Танев, предшественик на Меглена Кунева като министър на образованието и сегашен съветник на премиера Бойко Борисов, коментира, че „колкото по-драстични са мерките срещу преписване на матурите, толкова повече зрелостници ще са със слаби оценки“. И се оказа напълно прав. Тълкуването на това очевидно заключение обаче се оказа по-сложно. Възникна въпросът дали неговите думи са своеобразно признание, че подготовката на българските гимназисти е под санитарния минимум и без използването на „пищови“ те нямат никакъв шанс за вземане на матурите? И международните наблюдатели констатираха изключително ниското ниво на родното образование. Авторитетни организации като PISA (Програмата за международно оценяване на учениците) също потвърдиха лошите резултати на средното образование в страната. Впрочем в графата „Образование“ на мониторинговия доклад на ЕК през март тази година беше направена тъжната констатация, че българските ученици са с най-ниските постижения по четене, математика и природни науки сред всички държави от ЕС. От друга страна PISA регистрира, че близо 40% от 15-годишните ученици в България са функционално неграмотни, тъй като не са в състояние да разбират и анализират това, което са прочели, а около 44% от гимназистите ни пък са функционално неграмотни по математика, тъй като не могат да направят елементарни сметки и изчисления. Тук трябва да отбележим още нещо. За разлика от разпространеното мнение, частните платени училища далеч не дават най-доброто образование в България. Факт е, че националните ученически отбори, печелили международни награди, са съставени основно от възпитаници на държавни училища, което значи, че високият рейтинг на учебните заведения с непосилни за средностатистически родител такси, са просто въздух под налягане, но не и гаранция за знанията на обучаваните в тях деца и младежи. На Министерството на образованието обаче трябва да му се признае – на тазгодишните матури определено надмина себе си с драконовските мерки срещу преписването. Но заедно с това успя да сътвори ненадминато по своята трагикомична абсурдност шоу – въвлече като изпълнители десетки хиляди ученици, родители и длъжностни лица и вкара в действие супер сложни технически средства и супер строги процедури за секретност. Като шпионски екшън, в който ЦРУ се бори на живот и смърт с кръвожадни терористи. Въпреки всичко, информация за изпита пак изтече. И сега за пореден път се търсят виновни. Едни казват, че мерките все още не били достатъчни – сайтът на министерството, например, не бил защитен. Други смятат, че формата на изпита е сбъркана и така стимулира зубренето и преписването. Според трети, училищната система и министерството са разядени от корупция. А четвърти твърдят, че в държавата няма честни избори и обществени поръчки, та какво остава за някакъв си изпит на зрелостници. Първопричината за преписването обаче е друга. Самата тя представлява проблем, който е по-важен и по-вреден за обществото от самото преписване. Той не е технологичен, административен или финансов, а ценностен, поради което не може да бъде решен със средства и методи като тези, които приложи министерството. Също както и най-строгите мерки за сигурност не могат да изкоренят тероризма веднъж завинаги поради идеологически и манталитетни причини. С други думи: изтичане на информация ще има, докато има търсене. А търсене има, защото за мнозина ученици и родители смисълът от ходенето на училище се изчерпва основно с формалните бележки и дипломи, а нивото на образование и знанието сами по себе си не представляват особена ценност. Ако парафразираме Българския всеучилищен химн на Стоян Михайловски, „науката е слънце“, само че не се знае доколко „във душите грей“. И не е сигурно дали „народът възродени“ върви „към мощната Просвета“ или по-скоро в друга посока. Не бива да пропускаме и факта, че някои специфики на българския преход в икономическата и политическата сфера лишиха подрастващите поколения от заразяващи примери, които да ги мотивират да учат повече. Точно обратното– дадоха им достатъчно основания да мислят, че за да се правят бързи пари, са необходими други качества. Както и че не са нужни кой знае какво образование и култура, за да се управлява държавата. Това напълно резонира и в съзнателно създадената ценностна бъркотия, в която чалгата, лесните пари, повърхностното мислене и ниската култура са издигнати на пиедестал. След всичко казано, няма нужда да правим кой знае колко задълбочени анализи и разбори, за да стигнем до извода, че образованието у нас е на дъното, а подготовката на учениците не може да покрие и минимални критерии за успех. Спор няма – опростачването на нацията продължава с пълни темпове. И сякаш никой не си задава въпроса какво бъдеще ни чака с неграмотните ученици, които всяка година бълва провалената ни образователна система. Нали точно младите хора са истинската гаранция за успех и напредък на всяко общество. За нашите неграмотни младежи това определено са трудно постижими цели.
И все пак – в края на тунела може би има светлина. Голямата надежда е в пазара, че с негативните и положителните примери, които дава, ще накара все повече хора да забележат и осъзнаят пряката връзка между личното благосъстояние и нивото на образоваността и уменията. От една страна, при това технологическо и икономическо развитие на съвременния свят, от което България е част, безпросветеността, ниското образование и липсата на квалификация са почти непреодолимо препятствие за намиране на каквато и да било работа и абсолютна гаранция за трайна и дълбока бедност. От друга страна, става все по-очевидна и обратната връзка – колкото повече знания, умения и обща култура, толкова повече отворени врати и по-високи доходи. Все повече са примерите в българската икономика за работодатели, фирми и цели отрасли, които срещу съответната квалификация и отдаденост предлагат високи възнаграждения. Примерът на тази прослойка от млади хора със сигурност ще става все по-забележим и заразяващ цялото общество. Всичко това, разбира се, съвсем не отменя необходимостта от всестранни реформи, които да модернизират държавата. Включително реформи и огромни инвестиции, които да вкарат образователната система в 21 век.

Снимка: vesti.bg

meglena-kuneva-1

Рекорден брой двойки по БЕЛ откакто има матури

Зрелостниците имат рекорден брой двойки по български език и литература, откакто има матури. Слабите оценки от държавните зрелостни изпити са общо 10 649. От тях 4189 са двойките по български език и литература. Това стана ясно от обобщените резултати, представени от Министерството на образованието и науката.

kuneva1

За образована България призова на 24 май просветният министър Кунева

Всеки български министър, български депутат трябва да каже едно просто изречение: Образованието е най-важното за държавата. Няма съвременен въпрос, на който отговорът не е образование. Всеки труден въпрос се решава чрез образованието. Това заяви пред БНТ в Деня на българската просвета и писменост министърът на образованието и науката Меглена Кунева. Има още

Kuneva_1

Кунева определи като грешка номинацията на Плевнелиев за втори мандат

Лидерът на ДБГ и просветен министър Меглена Кунева определи номинирането на Росен Плевнелиев за втори мандат, без да е питан затова, като грешка. По мнението й, ТОВА дори било болезнено за него. Има още