Архив за етитет: наука

80a0aa20978f6287eafe8c42e39c00b5

Очаква се правителството да отпусне допълнителни средства за БАН

Допълнителни средства в размер на 15 млн. лева за Българската академия на науките се очаква да гласува кабинетът в първото си заседание за новата година. В дневния ред на министрите е включено и одобряване на споразумение между Академията и Министерски съвет. До решението за отпускане на допълнителни средства за учените се стигна след като те проведоха поредица от протести, предизвикани от предвидената държавна субсидия за БАН в бюджета за 2018 г. Академиците дори излязоха с програма за протестни действия по време на българското председателство на Съвета на ЕС и спуснаха черни знамена над фасадата на сградата си. В едно от последните заседания на правителството за изминалата година, след среща между ръководството на БАН и премиера Бойко Борисов, министърът на образованието и науката Красимир Вълчев обяви, че Академията ще получи допълнителни 15 млн. лева, които ще бъдат за сметка на планираните в централния бюджет разходи за научни изследвания и ще бъдат разпределени между научните звена на БАН.

 

Снимка: Агенция КРОСС

0000227373-article3

Учени: Петролни сондажи може да причиняват земетресения

Сондажите за петрол преди десетилетия може да са предизвикали земетресенията в района на Лос Анджелис, включително гибелното бедствие от 1933 година.
Това показват резултатите от ново изследване, цитирано от Асошиейтед прес и БТА. Учените от Геоложкия институт на САЩ смятат, че 13 земетресения през 20-те и 30-те години на XX век може да са причинени от петролната индустрия. Сред тях е и земният трус от 1933 година в Лонг Бийч, отнел живота на над 100 души. От откритието не следва, че непременно има риск и в момента, поясняват изследователите, посочвайки, че сондажните техники са се променили. Проучванията за енергийни ресурси рядко водят до фатални земетресения. Но например през 1984 г. трус с магнитуд 7 в Узбекистан е бил свързан с добива на газ. Тогава един човек загина и около 100 бяха ранени, припомня АП. Този вид природни бедствия, дължащи се на човешка намеса, станаха център на внимание след рязко увеличение на земетресенията в Оклахома и Тексас. Изследвания отдават това на практиката да се инжектират отпадъчни води в земните пластове.

снимка: Investor.bg

15_big

БАН: На последно място сме по учени в Европа

Всеки пети учен по света е китаец – тази статистика беше обявена на пресконференция на тема : „Искаме ли да има българска наука?“,съобщи Нюз бг . В Китай за 5-7 години броят на учените се увеличава с 56 %, а в света като цяло този брой расте от 5,1% на 7,3%. Сега в света има над 10 млн. учени. България обаче не се подчинява на тази закономерност, предупреди академик Дамян Дамянов. И според председателя на БАН академик Стефан Воденичаров България е на последно място в ЕС по брой учени на глава от населението. Той призова за спешни мерки за запазване на учените в университетите. Воденичаров продължи с тъжна равносметка за състоянието на науката – „В БАН учените са 2800 . От тях едва 9 са до 25 години. Отиваме към катастрофа“, алармира академик Дамянов. Той призова, след като от 2017 г. основната заплата на начален учител ще е над 700 лева, то и заплатата на един млад учен да е поне 750 . „Първото нещо в този ужасно глобализиращ се свят е да пазим българщината, националната си духовност. Кой освен учените, хуманитарните експерти правят това, запита Воденичаров, и продължи с въпросите: „Каква е нашата подготовка да посрещнем мигрантската вълна? Носят се варианти за разместване на тези хора, че на България е определена някаква роля“, алармира председателят на БАН. От КТ „Подкрепа“ обърнаха внимание, че учените в двете академии – БАН и Селскостопанската, получават с над 200 лева под средната заплата за страната. Президентът на същия синдикат Димитър Манолов запита дали някой няма интерес науката да бъде закрита, така че недоучили граждани да раздават приоритетите. От Подкрепа заявиха, че вече над 70% от работещите в двете академии са готови за протести.

0823449001444122255_499664_600x458

Присъдиха Нобеловата награда за физика на трима души

Американците Дейвид Таулес, Дънкан Холдейн и Джей Майкъл Костерлиц спечелиха Нобелова награда за физика за разкриване на тайните на екзотична материя, съобщи сайтът Nobelprize.org. Журито изтъкна, че тазгодишните лауреати са отворили вратата към непознат свят, където материята може да придобива странни състояния. Лауреатите са използвали съвременни математически методи, за да изследват необичайни фази или състояния на материята като свръхпроводници, свръхфлуиди или тънки магнитни слоеве. А благодарение на пионерската им работа, сега предстои търсене на нови и екзотични фази на материята. Нобеловата награда за физика се присъжда от Кралската шведска академия на науките от 1901 г. Първата Нобелова награда за физика е на немския физик Вилхелм Рьонтген за откриването на нов вид лъчи, наречени на негово име. Досега само две жени са ставали лауреати в тази категория – през 1903 година Мария Кюри и Мария Гьоперт Майер през 1963 година. Миналата година наградата спечелиха японецът Такаки Каджита и канадецът Артър Макдоналд за осцилациите на неутрино, които показват, че то има маса.

снимка: www.actualno.com

Human-Brain-Analysis

Учени установиха как изглежда истинската любов

Учени са направили първата крачка към разработването на тест, който може да определи дали сме влюбени, пише MailOnline. Невролозите твърдят, че са разгадали тайната на влиянието на различни емоции върху мозъка ни. Анализирайки данни от сканиране на мозъка на хора, намиращи се в различни фази на романтична връзка, изследователите са установили как изглежда истинската любов. Екипът е открил, че емоциите, свързани с любовта засягат над десет различни области в мозъка. Множество химически вещества пренасят съобщения от една област към друга и проследяването им ядрено-магнитен резонанс може в бъдеще да се използва за засичане на истинските чувства.
Първоначалните резултати от проучването разкриват коя част от мозъка е най-активна при любовна връзка.
Проф. Сяочу Занг от китайския Университет за наука и технология, който е ръководител на екипа, казва, че изследването е първото доказателство за свързани с любовта промени в мозъчната архитектура и резултатите “хвърлят нова светлина върху биологичните механизми на романтичната любов”.

Снимка: thetechjournal.com