Архив за етитет: образование

52a19c115dd01

Северозападна България – с най-много неучещи и неработещи млади хора в ЕС

Най-много млади хора, които нито учат, нито работят. По този показател Северозападна България оглави негативна класация на Евростат. Тя обхваща хората между 18 и 24 години във всички райони на Европейския съюз. Така се оказва, че в Северозапада съответните младежи са 46,5%, при среден показател за ЕС – 15 процента. Изпреварваме Френска Гвиана, Сицилия, Пелопонес и Централна Гърция. Данните са за миналата година. Класацията е изготвена във връзка с Европейската седмица на районите. Включва и други класации, сред които петте района с най-много висшисти на възраст 30-34, най-много самонаети между 20 и 64 години и интернет потребители.

 

Снимка: KMETA.bg

304751

Софийският университет открива новата академична учебна година

Днес в Аулата на Софийския университет ще бъде официално открита академичната учебна година на най-старото висше училище в България. Преди началото на тържествената церемония, която е насрочена за 10.00 часа, ректорът проф. дфн Анастас Герджиков и членовете на Академичния съвет на Софийския университет ще поднесат цветя пред паметниците на Евлоги и Христо Георгиеви. Гост на официалното откриване ще бъде президентът Румен Радев. Ректорът проф. дфн Анастас Герджиков ще открие академичната учебна година със слово и ще представи деканите на факултетите на Софийския университет. Държавният глава ще приветства академичната общност. В рамките на церемонията студентите-първокурсници, лауреати от олимпиади, ще получат студентските си книжки от ректора и от президента Радев.
Снимка: bTV Новините

fd8b0f77d767f1f6640afba6916ff67c_XL

МОН забрани принудителните дарения и платените курсове на настоятелствата

Държавата слага край на платените курсове, провеждани от училищни настоятелства, и на принудителното събиране на „дарения“ от родителите от градини и училища. Министърът на образованието Красимир Вълчев е изпратил писмо на 11 септември до всички директори чрез 28-те регионални управления на образованието, в което казва ясно какви са правилата, кое е позволено и кое нарушава закона. В писмото министър Вълчев припомня, че настоятелствата се създават като юридически лица с нестопанска цел, които могат да осъществяват стопанска дейност като допълнителна, само ако същата е свързана с предмета на основната дейност, за която е регистрирано, като използва прихода за постигане на определените в устава си или учредителния си акт цели. По-нататък той казва ясно, практиката да се организират курсове за надграждане на знанията и интересите на учениците по различни учебни предмети от настоятелството не може да бъде определена като допълнителна стопанска дейност“. Тя не може да се използва като претекст, че така се осигуряват допълнителни финансови и материални средства за училището. В писмото си министър Вълчев засяга и темата за събирането на дарения за образователните институции. „Безплатното образование включва право да не се заплащат такси за обучението, осигурявано със средства от държавния бюджет, и ползване на материалната база за обучение и за развитие на интересите и способностите на децата и учениците безвъзмездно. Събирането на средства от родителите на децата и учениците за материали, консумативи, подобряване на материалната база и други текущи разходи нямат правно основание“.

 

Снимка: IcoPetroffInfoLux.com

2110945458

МС приема годишния план за действие по Националната стратегия за грамотността

Правителството ще приеме годишния план за действие по Националната стратегия за грамотността. Трябва да се утвърди и наредбата за финансирането в системата на предучилищното и училищното образование. Около 600 млн. лв. са предвидени за образователна инфраструктура , обяви преди дни министър-председателят Борисов . Друга точка за разглеждане от министрите са зоните за движение на бежанците ,търсещи международна закрила в България.


Снимка: уча в Пловдив

c70ec508c8e771baf67109da2278b1ae

До 2021 г. учителската заплата 1600 лв, обещава образователният министър

Анонсирахме още през май първите стъпки за увеличение на учителските заплати, а сега реализирахме увеличението – този ангажимент е сред приоритетите на правителството, зави в национален ефир министърът на образованието и науката Красимир Вълчев. Вълчев обясни, че към момента най-ниската учителска заплата е 760 лв, а най-ниската директорска 960 лв. На въпроса намира ли тези заплати за достатъчни, образователният министър припомни основен постулат в икономиката, че средствата винаги са недостатъчни. Той смята, че учителите заслужават повече и обясни, че до края на мандата е планирано да се постигне двойно увеличение спрямо сегашно. Към края на мандата учителите да получават по 1860 лв. бруто е плана на правителството. Това прави около 1600 лв. чисто, посочи министър Вълчев. Министър Вълчев обясни, че са осигурени по 330 млн. лева годишно за изпълнение на този проект т.е. 1млрд. и 400 хил. лева за четирите години. Увеличението на заплатите ще е 15 % за цялата година. Вълчев смята, че до 2021 г. ще бъде реализирана учителска заплата от 1600 лв. Втората стъпка на увеличението на доходите ще е още следващата година, уверява министъра.

 

Снимка: инфомрежа

640_0e9e3d0497c3cd3f76446d8786a90dd6

Университетите ни ще приемат 1135 българи, живеещи извън страната

Министерският съвет е утвърдил общо 1135 места в българските висши училища за студенти – българи, живеещи извън страната. Става дума за наши сънародници от Украйна, Молдова, Сърбия, Албания, Косово, Казахстан и други. 66 младежи ще учат в направленията „Педагогика“ и „Педагогика на обучението“. Най-много места са отделени за студенти по икономика – 124. Те ще учат основно в Университет за национално и световно стопанство,Икономическия университет във Варна, Пловдивския и Югозападния университети. Общо 68 места са предвидени във висшите училища в професионално направление „Информатика и компютърни науки“. 67 пък са бройките в „Комуникационна и компютърна техника“. 81 са местата за българи, живеещи извън страната, в професионално направление „Медицина“, а по 28 са в „Стоматология“ и „Фармация“. Повече от 110 студенти ще учат „Филология“, „Архитектура, строителство и геодезия“. Предвижда се и прием на 20 докторанти, както и на специализанти в размер на 120 месеца. Изпитите започват на 16 юни, като първият от тях ще бъде в Казахстан. Последният изпит ще се проведе на 31 юли в Румъния. Изключение правят изпитите за висшите училища по спорт и изкуства, които ще бъдат в края на август и началото на септември. Кандидатите държат тест по български език и литература и история на България.

 

 
Снимка: Марица

училище

Една пета от българските младежи не са обхванати от образователната система

По данни на УНИЦЕФ една пета от българските младежи не са обхванати нито от образователната, нито от социалната и трудовата система. България е на първо място в ЕС по този показател, съобщи БНР. „Джуниър Ачийвмънт България“ стартира образователна програма за намаляване на броя на икономически неактивните младежи. Милена Стойчева поясни, че ще се търси формата, с която да се осъществи превенция на тази младежка икономическа неактивност, в посока на това да се повиши тяхната мотивация и да се създадат условия, те сами да изберат да бъдат икономически ангажирани. Програмата се провежда в 7 града в България, където е установена голяма степен на безработица, както и на отпадане на младите хора от системата.

 

Снимка: Teacher.bg

72f2093a74a34b75a25150fb147ed789

Дванадесетокласниците пишат по „Албена“ на Йовков

Дванадесетокласниците пишат по разказа на Йордан Йовков „Албена“. Това е в третата част на матурата, съобщи зрелостник, излязал по-рано от Държавния зрелостен изпит. Допуснати до изпита по български език и литература са 50 808 зрелостници, от които на изпит са се явили 96%, съобщиха от Министерството на образованието и науката. Изпитът започна в 8 ч. Тестът е от 3 модула. Първият модул съдържа 30 затворени въпроса и носи 30 точки на зрелостника, вторият е с 10 въпроса със свободен отговор и работа с текст, които носят 40 точки. Третият модул или 41-и въпрос, е тема от посочено произведение от изучаван български автор. По нея дванадесетокласниците ще пишат аргументативен текст – есе или интерпретативно съчинение. Този модул също носи 30 точки. Изпитът за седмокласниците започва в 10.00 часа. Учениците ще работят по два модула. Първият модул е с продължителност 60 минути и включва въпроси със затворен и със свободен отговор, а вторият е 90 минути и в него учениците ще правят преразказ на непознат текст с дидактическа задача. Oценяването на работите за първи път ще бъде дистанционно, а електронната проверка ще осигури по-голяма обективност, допълни Милена Иванова.

 

Снимка: DUNAVMOST.bg

zx860y484_2964508

Ликвидиране на неграмотността и задържане на децата в училище ще са приоритетите на МОН

Министерът на образованието и науката Красимир Вълчев представи днес приоритетите на просветното министерство. Повече подробости вижте в следващия репортаж.

Снимка: Дневник

 

7ми-клас

Близо 64 000 четвъртокласници на външно оценяване по български език и литература

Общо 63 932 ученици от четвърти клас трябва да се явят в четвъртък (11 май) на национално външно оценяване по български език и литература, съобщи пресцентърът на Министерството на образованието и науката. Изпитът започва в 10:00 ч. и ще се състои в 1870 училища в страна. Продължителността му е един учебен час, а за децата със специални образователни потребности – два учебни часа. В петък (12 май) предстои второто национално външно оценяване за четвърти клас – по математика, а в понеделник (15 май) и във вторник (16 май) са тестовете по човекът и природата и човекът и обществото. Резултатите от националните външни оценявания по всеки от предметите се измерват в точки и се вписват в удостоверението за завършен четвърти клас. С точките от изпита по математика може да се кандидатства в профилираните гимназии с профил „Математически“ и „Природни науки“, като тежестта на резултата при балообразуването се определя от Педагогическия съвет на конкретното училище. Целта на националните външни оценявания е да се измерят индивидуалните постижения на учениците по различните предмети и да се определи необходимостта от подкрепа, както и да се осъществи мониторинг на образователния процес на различни равнища – училищно, регионално и национално, посочват от МОН.