Архив за етитет: почит

400x260_U1_sv.anastasii

Почитаме Свети Атанасий Велики

Православната църква почита днес паметта на Свети Атанасий Велики. Той е роден през 295 година след Христа в египетската столица Александрия.Син на бедни християни, Атанасий получил добро образование. На 24-годишна възраст бил ръкоположен за дякон от Александрийския архиепископ Александър.Атанасий участвал в прочутия вселенски събор в Никея, който му донесъл световна слава на богослов. Пет години след това придобива епископски сан.Като епископ на град Александрия, Атанасий се включва активно в борбата срещу арианската ерес в християнството. След смъртта на архиепископ Александър християните единодушно избрали Атанасий за негов заместник в Александрия. Атанасий Велики починал на 2 май 373 година.“Дойде ли Атанасовден, идва и пролетта“ – казват българите. В народните представи Свети Атанасий господства над зимните студове, над снеговете и ледовете.Според българската народна традиция на Атанасовден се коли черна кокошка. Приготвя се с ориз и се раздава на роднини и съседи против лоши болести. Перата на птицата задължително се запазват, защото се вярва, че притежават лечебна сила. На някои места в България на този ден се палят огньове, които всички прескачат за здраве.На Атанасовден жените не бива да шият и плетат, защото се смята, че ако се убодат, няма да зарасне лесно. Не се вари боб и леща, за да не се разболеят децата.На днешния ден празнуват всички, които носят имената Атанас, Атанаска, Начо, Таньо, Тинка. В превод от гръцки език Атанас означава „безсмъртен“.

 

Снимка: Виа Понтика

slide_big_2f8338030247d2dd637306b0705f8ac9

Ангел Джамбазки: Подвигът на Мара Бунева има своето ехо и своето значение и днес – 90 години по-късно

Всяка година на 13 януари отбелязваме годишнина от юначния подвиг на българската героиня Мара Бунева, извършен в Скопие край Вардар. Традиционно водена от чувството за дълг и преклонение пред паметта на българските храбреци и герои, ВМРО става неизменна част от отбелязването на тази колкото черна дата, толкова и повод за гордост и израз на непреклонността на българина дата. Събитието бе организирано от Българския културен клуб в Скопие и бе предвождано от неговия председател Лазар Младенов. Сред присъстващите имаше и потомци на български войводи, книжовници, герои и борци за освобождението на Македония. Представители на Българското сдружение на родовете от Македония като г-жа Райна Дрангова – внучка на полковник Борис Дрангов и дъщеря на Кирил Дрангов, Елисавета Шапкарева – потомък на Кузман Шапкарев и др. В памет на Мара Бунева бе отслужена панихида в църквата „Св. Димитър” в Скопие. Израз на братски отношения бе фактът, че панихидата бе отслужена от двама свещеници – един от София и един от Скопие. След това, както всяка година, бе организирано шествие до кея на река Вардар, където е лобното място на българската героиня и плочата, поставена в нейна памет. Високо вдигнати знамена изпърстриха центъра на Скопие в цветовете на националния трибагреник и червено-черните знамена на ВМРО. Стотици българи от двете страни на границата се стекоха, за да отдадат почит пред паметта на Мара Бунева. По традиция, както всяка година, заместник-председателят на ВМРО и български представител в Европейския парламент Ангел Джамбазки бе неизменна част от събитието. Заедно с народните представители Атанас Стоянов и Александър Сиди, които също са част от националното ръководство на ВМРО, те положиха венци и цветя и отдадоха почит пред паметта и подвига, извършен от тази велика българка, направила саможертва в името на своите братя българи, в името на България.
Снимка: ПИРИН NEWS

file.2

Почитаме паметта на жертвите на комунистическия режим

Първи февруари е официално обявен за Ден на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим. Тази година се навършват 71 години от първите присъди на т. нар. Народен съд.
Денят на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим се чества на 1 февруари по предложение на президентите на България Желю Желев (1990-1997) и Петър Стоянов (1997-2002).
На първи февруари 1945 г. са изпълнени присъдите на регентите и министри от правителството на Царство България, депутати, офицери, министри и участници, според Народния съд, в сваления режим управлявал страната преди 9 септември 1944 година. На смърт са осъдени тримата царски регенти, шестдесет и седем депутати, министри, генерали и полковници. Присъдите са изпълнени същия ден. Много от близките на подсъдимите са изселени преди или по време на процеса.
Според доклад на Държавна сигурност за девет месеца в страната са изселени 28 131 души, хиляди са убити.
От 17:00 ч. В храм-паметника „Св. Александър Невски“ ще бъде отслужена панихида в памет на убитите през 1945 г. регенти на малолетния тогава цар Борис Сакскобургготски. Те са княз Кирил Преславски, проф. д-р Богдан Филов, генерал Никола Михов и още 144 министри, депутати, царски съветници, генерали, офицери и общественици.

снимка portal-bg1.ning.com