Архив за етитет: празник

3a_x4gazr

Отбелязваме Атанасовден

Православната църква посвещава 18 януари на св. Атанасий Велики. В народните вярвания, Свети Атанас е представен като властелин на снеговете и ледовете. Счита се, че от този ден нататък зимата започва да си отива. Атанасовден, както и Антоновден, се почита като патронен празник от ковачи, железари, ножари и налбанти, а заедно с това и като празник за oмилостивяване на болести. Именици са Атанас, Атанаска, Наско, Анастас и техните производни. На имениците – Честито!

Снимка: Дир.бг

33535_660_370

Отбелязваме 169 години от рождението на Христо Ботев

На днешната дата отбелязваме 169 години от рождението на гениалния поет и революционер Христо Ботев

Снимка:Канал 3

618x346

Хиляди тръгват на път за новогодишните празници

Днес е последният работен ден за 2016 г. Очаква се хиляди да тръгнат на път за новогодишните празници. За да се избегнат километричните задръствания, от Пътната агенция ограничават движението на тежкотоварните автомобили от 16 до 20 часа по магистралите и основните пътища. На изхода на София при Владая ще се отворят две ленти в посока Перник, а в последния почивен ден двете ленти ще са към София. От агенцията призовават да се ползва и магистрала „Люлин”, която се поддържа в добро състояние.

снимка: Webcafe.bg

big_homepage_1ef21bbc4220_141226489762539

8 декември – празник на студентите

На 8 декември всички български студенти празнуват своя празник. Студентският празник датира още от 1903 г., когато се е чествал 15-годишният юбилей на Софийския университет. От 1994 г. 8 декември става празник на всички студенти в България. Така днес студентите празнуват своя празник за 113-и път. През 1897 г. министърът на просвещението проф. Иван Шишманов поставя въпроса първото висше училище в България да има „по-особен, свой празник“. През 1902 г. Академичният съвет на Софийския университет решава това да е денят на просветителя Свети Климент Охридски – 25 ноември. По нов стил това е 8 декември. Министерството се съгласява и студентите го отбелязват за първи път през 1903 г. Празнуването е отменено след 1944 г. и е заменено със 17 ноември, когато е Международният ден на студентската солидарност. През 1962 г. празникът на Софийски университет на 8 декември отново е възстановен. На заседание на Съвета на ректорите на 28 октомври 1994 г. е взето решение 8 декември да бъде неучебен ден и празник на всички български студенти. Така празникът започва да се чества в цялата страна.

снимка: Toptravels.bg

sveti-apostol-filip

Днес празник имат всички, чието име значи „конелюбец“

Днес православната църква чества деня на Св. апостол Филип – един от дванадесетте апостоли, които са следвали Спасителя.
Имен ден имат всички, кръстени Филип, Управда, Филка, Фильо, Юстиниан. От гръцки името значи „конелюбец“
Свети апостол Филип произхожда от Витсаида (градът, от който са апостолите Петър и Андрей). Семейството му били рибари, но Филип от юношеските си години бил даден да се обучава в книжната мъдрост. Той усърдно четял и изучавал Свещеното Писание и пророчествата за въжделения Месия. След разпъването на Христос, Св. апостол Филип е проповядвал в Галилея, Гърция, Аравия, Етиопия. Вършел чудеса – възкресил мъртвец от Иерапол. Придружавали го сестра му Мариамна и апостол Вартоломей. Земният му път завършил в Иерапол, където разпнат на кръст с глава надолу, повесен високо, хвърляли камъни по него. 14 ноември е последен ден в който, може да се яде месо. След Коледните заговезни започват 40 дневни коледни пости, които свършват на Бъдни вечер. Постът се нарича Малка четиридесетница. Преди Коледа вярващите постят, за да се подготвят да посрещнат материализираното Божие слово – сина Исус Христос. Забранява се яденето на месо, мляко, сирене, яйца, кашкавал (храни от животински произход). Олио и вино може да употребява без сряда и петък. На Никулден – 6 декември, се разрешава риба и вино. Венчавките са забранени от днес до 21 ноември (Въведение Богородично) и от 20 декември (Игнажден) до 6 януари (Йордановден).

%d0%bf%d0%be%d0%bb%d0%b8%d1%86%d0%b0%d0%b81

Българската полиция отбелязва своя празник

На 8 ноември, Архангелов ден, българската полиция отбелязва своя празник. За първи път празникът на българската полиция се чества на 21 ноември 1924 г. Прекъснат е след 1943 г. По предложение на Националния полицейски синдикат през 1994 г. църковният празник Архангеловден – 8 ноември, е обявен за празник на Националната полиция. С Решение на Министерски съвет от 29 януари 1999 г. църковният празник св. Архангел Михаил е обявен за Професионален празник на служителите от Национална служба „Полиция“ на МВР.

снимка: Poligraff

ivanrilski

Честваме празника на небесния ни покровител Свети Иван Рилски

На 19 октомври църквата почита паметта на скромния отшелник от Рила планина, когото още приживе наричали земен ангел и небесен жител. Свети Иван Рилски Чудотворец е български духовник, най-известният български светец и отшелник, покровител на българския народ, патрон и основател на най-големия ставропигиален манастир в България – Рилския, патронът на българските будители. До 25-годишна възраст Свети Иван Рилски е пастир. Но в неговото сърце винаги гори любовта към Бога и желанието да му се посвети изцяло. Първоначално рилският чудотворец постъпва в манастира „Св. Димитър“, под връх Руен във Влахина планина. Най-активните му години са при царуването на цар Петър I. След смъртта си през 946 г. Св. Иван Рилски е погребан близо до основаната от него Рилска обител, но скоро след това Петър нарежда мощите му да бъдат пренесени в град Средец, днешна София. Вероятно тогава този първи и най-велик български светец е канонизиран. Византийският писател Георги Скилица свидетелства, че в Средец мощите му излекуват византийския император Мануил I Комнин. През 1183 г., по време на поредната унгарско-византийска война, унгарският крал Бела III превзема Средец и отнася мощите на свети Иван в своята столица Гран. Според преданието местният римокатолически архиепископ заявява, че не му е известно да съществува такъв светец, за което св. Иван го наказва с онемяване. След като се прекланя пред мощехранителницата и иска прошка, говорът му се възстановява. Впечатлени и обезпокоени от това чудо, през 1187 г. унгарците връщат мощите на светеца в България. На 1 юли Църквата празнува връщането на мощите на св. Йоан Рилски от Търново в Рилската обител. През 1195 г. цар Иван Асен I тържествено ги пренася в столицата Търново.
На днешния ден се отбелязва и Денят на българския лекар. Той се чества от 1996 г., когато Българският лекарски съюз избира за покровител на медиците Св. Иван Рилски. Според преданието най-великият български светец е извършил много чудеса, както приживе, така и след смъртта си. Именно заради това и българските лекари са избрали светеца за свой закрилник.

24 май

Празнуваме 24 май – Ден на българската просвета, култура и писменост

Днес България празнува 24 май – Ден на българската просвета, култура и писменост.
Празникът на светите братя Кирил и Методий бележи началото си през Възраждането. Той е един от първите официални празници на възродената българска държава, превърнал се в празник на цялостния духовен живот и днес, в светлината на традицията, празникът 24-ти май обединява минало и бъдеще, за да обогати настоящето.За официален празник 24 май е обявен с решение на 9-то Народно събрание на 30 март 1990 г. Има още

гергьовден

Идва Гергьовден – да се хванем за зелено!

На 6 май празнуваме Гергьовден – един от най-големите празници в народния календар, отбелязван в чест на Свети Георги Победоносец и като Ден на храбростта и Българската армия.
Гергьовден е един от най-обичаните пролетни празници, тъй като бележи началото на пролетта. Той е свързан с пробуждането на природата и с раззеленяването на гори и ливади, насищащи въздуха с аромат на цветя, треви и билки. Това е причината празникът да се нарича още „Цветен Георги“.
Има още

лазаровден

Честит Лазаровден!

Българската православна църква отбелязва Лазаровден. Лазарова събота е празник с подвижна дата, отбелязва се винаги в съботата преди Великден.
В Календара на християнската църква празникът е свързан с един от най-вълнуващите евангелски сюжети на възкресението на Лазар, жител на гр. Витания, близо до Ерусалим.
Според евангелието, когато Спасителят е в земите отвъд река Йордан, Лазар се разболява и умира. Когато месията се връща, възкресява покойника на четвъртия ден от неговото погребение в знак на благодарност за проявеното от него гостоприемство. Има още