Архив за етитет: проучване

патриоти

”Алфа Рисърч”: Патриотите – твърдо трета политическа сила

Българите очакват новата 2018 година със своеобразен исторически рекорд по оптимизъм. 55% очакват по-добра година, срещу едва 9% по-лоша. Това става ясно от данните от проучване на социолозите от „Алфа Рисърч“ през декември. Според тях 26% от българите са на мнение, че изтичащата година е била по-добра, 17% – по-лоша, 57% – същата. Лидерът на Патриотите от ВМРО и вицепремиер Красимир Каракачанов продължава да е в топ 5 на най-одобряваните политици.Обединените Патриоти твърдо остават трета политическа сила. С 25% вот, ако изборите бяха днес, ГЕРБ запазва водещи електорални позиции. Обединените патриоти имат електоралната подкрепа в рамките на 5.6%. ДПС запазва традиционния си дял симпатизанти от 4.7%.  Като най-успешен министър се откроява вицепремиерът Томислав Дончев (с растящ личен индекс от 16.4 на 17.8). Втората позиция е за министър на отбраната Красимир Каракачанов (индекс 10.3).

 

Снимка: Клуб ‘Z’

f015502cef632b09759ff3012380aa9d

„Тренд“: 83% от българите искат добросъседство с Македония, според 41% ЕС се развива в правилна посока

Политиката на България към Македония трябва да е приятелска и добросъседска. Недвусмислено се подкрепя присъединяването на Скопие към евроатлантическите структури. Десет години след присъединяването на България към ЕС нивата на подкрепа към Европейския съюз остават сравнително високи и само под една пета смятат, че изборът на България да се присъедини към Съюза не е било правилно решение. Това са част от основните изводи от национално представително проучване на изследователски център „Тренд“. Българите недвусмислено искат приятелски и добросъседски отношения с Македония. Това мнение изразяват 83% от всички анкетирани, докато само 5% смятат, че политиката на София спрямо Скопие трябва да е остра и дистанцирана. Тези нагласи се потвърждават косвено и при оценката на подписания на 1-ви август тази година договор за добросъседство между двете държави. Близо 70% от всички български граждани гледат положително на подписания договор за добросъседство, а само 3% изразяват отрицателно мнение. Видима е и подкрепата на българите за присъединяването на югоизточната ни съседка към евроатлантическите структури. 70% от всички анкетирани са на мнение, че България трябва да помага на Македония по пътя й към присъединяването й към Европейския съюз и само 14% са на обратното мнение. Резултатите от проучването сочат изключително високи стойности на съгласие (над 90%) с твърдения свързани с общите исторически корени, културно-историческото наследство, както и със защитата на самоопределящите се като българи в Македония. Това недвусмислено говори за усещането на хората за силна близост между двата народа. Само 5% пък са на мнение, че решението на комунистическия режим за налагане на македонския език и идентичност в Пиринска Македония в първите години на комунизма е правилно решение. Прави впечатление обаче високият процент (42%) от хората, които не знаят или не могат да преценят, което по-скоро издава слаба запознатост с историческите факти около този процес. Европейският съюз продължава да се ползва със сравнително високи нива на положително отношение. 41% от всички респонденти смятат, че ЕС се развива в правилна посока, а 31% са на обратното мнение. Възобновената идея за създаването на обща армия на ЕС пък събира подкрепа от 44% от всички запитани, и малко под една четвърт са на обратното мнение.

Снимка: БНР

655-402-protest-migranti

„Тренд“: 84% от българите смятат, че в България не трябва да бъдат допускани мигранти

Най-важните ценности за българина са семейството и мира. В българското общество не преобладава тежко ценностно разделение. Това показва изследване на агенция „Тренд“ сред 1004 души чрез пряко полустандартизирано интервю „лице в лице“ по поръчка на Институт за дясна политика от 3 до 10 октомври. Консервативни възгледи ясно личат сред българите особено в отношението към бежанци, мигранти, еднополови бракове, цигани, както и спрямо легализацията на леките наркотици и проституцията. Налице е все още сериозен дял недоверие спрямо богатите хора в България. Нещо повече, според голяма част от българите успехът зависи много повече от това кого познаваш, а не дали работиш усърдно. Българинът остава силно скептичен към допускането на бежанци и мигранти на своя територия. Нещо повече – няма разлика в отношението към бежанците и икономическите мигранти от Близкия Изток, като и в двата случая малко над 80% от всички респонденти са на мнение, че те не трябва да бъдат допускани на територията на страната. Силно консервативно е отношението към еднополовите бракове, както и спрямо възможността хора от един пол да осиновяват деца. Отношението към различните малцинствени групи е диференциран. Турците се приемат далеч по-добре от ромите, а отношението към бежанците е дори по-негативно в сравнение с това към ромите. Под една четвърт от респондентите биха поддържали приятелски отношения с бежанец, докато 69% няма нищо против да имат приятели турци. Подобни са съотношенията и на опцията да се живее в един жилищен вход с изброените. Над 90% от всички анкетирани са на мнение, че образованието и здравеопазването трябва да са напълно безплатни, а 86% споделят позицията, че трябва да се гарантира минимален доход на всеки човек и че държавата е длъжна да осигури работа на всеки, който иска да работи.
Снимка: Vesti

phppzpxif_559x345

Красимир Каракачанов настига Бойко Борисов по популярност

Красимир Каракачанов настига Бойко Борисов по популярност, показват данни от национално представително проучване на „Екзакта Рисърч Груп“, проведено сред 1000 пълнолетни българи между 27 и 30 декември 2016 г. Премиерът в оставка Бойко Борисов запазва най-висок рейтинг на одобрение сред лидерите на партии у нас – одобряват го 43 на сто, а неодобрението към него е 49 на сто. Президентските избори са редуцирали одобрението към Б. Борисов с около 5 на сто, като с близо толкова се е свил и периферният електорат на ГЕРБ. Веднага след него е лидерът на патриотите от ВМРО Красимир Каракачанов, който е одобряван от 35 на сто. Корнелия Нинова е с рейтинг на одобрение от 27 на сто (по-висок дял от електоралната тежест на БСП)., Георги Първанов – от 25 процента, Божидар Лукарски – от 17 на сто, а Меглена Кунева – от 16 на сто. Красимир Каракачанов и Радан Кънев са сочени от по 9 на сто от българите като политици, с които се свързват масовите очаквания за възникване на силна дясна алтернатива на сегашното управление. Красимир Каракачанов е посочван в това си качество главно от симпатизанти на Обединените патриоти, а Радан Кънев – от хора с най-разнообразни политически симпатии в десния спектър. С електорален дял от 10.5 на сто Обединените патриоти са трета политическа сила, а ДПС биха получили малко над 4 на сто. В масовите обществени представи има три партии, които разширяват влиянието си след президентските избори. Това са Обединените патриоти (според 55 на сто влиянието им нараства), партия „Воля“ на Веселин Марешки (според 42 на сто влиянието й расте) и БСП (според 39 на сто от българите социалистите подобряват позициите си след президентските избори). Ако в самия край на 2016 г. се провеждаха парламентарни избори, ГЕРБ биха получили 26.1 на сто от имащите право на глас, а БСП – 24.9 процента, показват още изследването.

uchenici

Ниската грамотност на българските ученици – резултат от онлайн комуникацията

Ниската грамотност на българските ученици се дължи главно на комуникацията в интернет и по-специално – в социалните мрежи. Така заместник-министърът на образованието в оставка Диян Стаматов коментира новите стряскащи данни от международното изследване PISA, съобщи сайтът Инвестор. Изследването e посветено на функционалната грамотност и е проведено през пролетта на 2015 г. В него са участвали 6 300 българи на 15-годишна възраст. В продължение на два часа те са решавали компютърно базиран тест със 150 задачи по природни науки, математика, четене и модул „Решаване на проблеми в сътрудничество“. Нашите ученици се нареждат на 45-о място сред представители на общо 72 страни. „Участвалите в изследването са влезли в училище точно когато в живота ни навлиза и Facebook”, обясни Стаматаов. Според него, за да се подобрят резултатите на учениците ни, трябва да се промени начинът на преподаване, който е напълно отживял. Стаматов обаче подчертава, че за това е нужно време, включително и да се видят резултати. „Учителите трябва да имат повече свобода и време”, каза заместник-министърът в оставка. Целта е да се повтарят и надграждат знанията. Новият закон за образованието, който влезе в сила от август тази година, работи именно в тази посока, каза той. За Стаматов последните десет години са били загубени за реформи в образованието.

снимка: Teacher.bg

избори

Каракачанов и ВМРО най-одобрявани след Борисов и ГЕРБ

Това са данните от проучването на обществените нагласи на „Маркет линкс“, проведено в средата на месец август.

видео:

teror_1

Според 52% от българите, опасността от терор у нас е като за целия ЕС

52% от българите смятат, че опасността от терористичен акт за България е същата, както за Франция и останалите европейски страни. Това показват резултати от проучване за обществените нагласи на „Алфа Рисърч“, съобщи news.bg.
След атентатите в Париж около 1/5 от сънародниците ни смятат, че сме изложени на по-малък риск, не защото сме по-добре защитени от нашите служби, а защото страната ни не е мишена за терористите.
Резултатите от проучването показват, че въпреки опасенията, преобладаващата част от българите – 67 %, не смятат да променят нищо в ежедневното си поведение и навици. Едни се аргументират с това, че пътуванията и посещенията им на публични места били силно ограничени. Други пък са убедени, че не трябва да се позволява на терористите да променят цивилизования начин на живот на милионите хора по света.
Относително най-голяма част от хората, 17-20%, смятат да ограничат посещенията си на места, където се събират много хора – стадиони, концерти, театри, или пък такива, където има концентрация на чужденци, показват още резултатите от проучването на „Алфа Рисърч“.

снимка frognews.bg

glasuvane

Как ще гласуват 5 от най-големите градове в България

„Барометър България“ представя данните от проучване по поръчка на Национална тв „България 24“  за нагласите на избирателите в 5 български общини – София, Пловдив, Русе, Велико Търново, Стара Загора в навечерието на местните избори.
В сравнение с данните от месец септември се наблюдава повишаване на нагласата на избирателите да участват в предстоящите избори за местна власт. Това е нормално, имайки предвид, че в момента политическите формации водят своите предизборни кампании.
Софиянци са по-информирани за участниците в изборите, както и по-категорични кой кандидат ще подкрепят с гласа си. Ако изборите бяха днес, анкетираните, които заявяват, че със сигурност биха гласували са 45,3%. „По-скоро да“ отговарят 20,8%. В сравнение със септември се наблюдава повишение. По-скоро не биха гласували 21,3%, а тези, които твърдо няма да гласуват е 10,4%. 2,2% от запитаните не дават отговор на въпроса дали ще гласуват.
В Пловдив на въпроса дали ще гласуват 46% отговарят „Да, със сигурност“, което е с близо процент повече от дали заявка, че със сигурност ще гласуват през септември.
„По-скоро да“ отговарят 13,1% от анкетираните, а „по-скоро не“ дават 16,3% от запитаните. 20,2% заявяват, че твърдо няма да гласуват. Рязко е спаднал процентът на нерешилите за кой кандидат за кмет да гласуват. През септември 27,6% не са били решили, докато през октомври това са 18,4 на сто.
51,8% от респондентите в Русе заявяват, че със сигурност ще гласуват, 15,7% отговарят „по-скоро да“, 14,5% – „по-скоро не“. Твърдо не биха гласували 9,5% от анкетираните, а 8,6% не дават отговор. Русенци дават заявка за голяма подкрепа към кандидата на ВМРО – Искрен Веселинов, за когото има сериозен шанс да се състезава на втори тур с досегашния кмет Пламен Стоилов.
На въпрос дали ще гласуват на предстоящите изори за кметове и общински съветници анкетираните жители на община Велико Търново отговарят „Да, със сигурност“ – 48,4%, „По-скоро да“ – 6,1 %, „По-скоро не“ – 6,6%. Твърдо няма да гласуват 16,8%, а отговор на въпроса не са дали 22,1%. В сравнение с изследването от месец септември през октомври се наблюдава леко повишение на нагласата на гражданите да участват в изборите. С 2 % се е увеличил дялът на тези, които заявяват, че ще гласуват със сигурност.
Данните на „Барометър България“ сочат, че със сигурност в Стара Загора ще гласуват 39,7% от анкетираните. 24% отговарят „По-скоро да“, а „по-скоро не“ – 18%. Твърдо заявка, че няма да гласуват правят 14,3% от анкетираните. 4% не отговарят на въпроса дали ще гласуват на предстоящите избори.
Резултатите от изследването показват, че има голяма вероятност и в четирите града да се стигне до балотаж и двама от кандидатите за кмет на общината да се борят още веднъж за най-голяма подкрепа от избирателите си.

Снимка: eurocom.bg

 

 

Pat-Happy-People

Какво прави хората щастливи?

Британски социолози провели анкета сред 2000 души, като попитали какво може да направи хората щастливи.
На първо място се е оказало току-що изпраното спално бельо, споменавано най-често, съобщи Нюзру.
На второ място британците са посочили топлината на слънчевите лъчи, които човек усеща на лицето си.
На трето са благодарността или добрата постъпка, извършена от непознат. Следват случайно намерените пари и да останеш за известно време сам. В топ 10 са намерили място също дългият и неудържим смях, времето, прекарано в любимото кресло или диван, прясно изпеченият хляб, възможността да направиш нещо добро на другите.
Явно приятните дреболии правят хората щастливи.
Все пак резултатите от социологическото проучване са показали, че британците рядко се чувстват щастливи. Едва всеки осми е изпитвал положителни емоции повече от един път на месец. 20% от анкетираните са се оплакали от липсата на вдъхновение.

Снимка: wealthywomenleaders.com