Архив за етитет: художник

Christo

Кристо – българинът, който сбъдна мечтата си да ходи по вода

Да ходи по вода: Кристо си мечтае за това от десетилетия. С най-новия си проект той осъществява тази своя мечта. Неговите „Плаващи кейове“ са отворени за посетители от 18 юни до 3 юли – при това безплатно, а впечатляващата изолация се намира над красивото езеро до италианския град Изео.
Както подобава на стила на Кристо, проектът е монументален – златисти плаващи платформи, съставени от 200 000 полиетиленови кубове с висока плътност, които следват движението на вълните и предлагат на посетителите уникално изживяване.

С новото си изобретение на изкуството Кристо се завръща в Италия 42 години след последния си проект – опакована римска стена в столицата през 1974 г.Езерото Лаго д’Изео, в провинция Бреша, е популярно с малкия остров Сан Паоло в средата – и кейовете на Кристо отвеждат точно там, както и със заобикалящите планини, които предлагат невероятна гледка от птичи поглед.

Да покриеш нещо, за да го откриеш“ – по такъв начин Кристо описва своето изкуство.Заедно с жена си Жан-КлодКристо, починала през 2009 г.,няколко десетилетия той забулва, опакова и аранжира сгради и цели пейзажи. Тълкуването на тези чудати произведения на изкуството обича да предоставя на зрителите, без да им внушава свои интерпретации. Защото скритото от погледа „нещо“ неизменно буди любопитство и кара хората да го видят по съвсем нов начин.

Българският творец получи световно признание още преди две десетилетия с опаковането на сградата на Райхстага в Берлин, която събра 5 милиона зрители през 1995 г. Десет години по-късно той превзе Сентръл парк в Ню Йорк, разполагайки множество цветни портали, а след това започна работа върху най-голямата скулптура в света, съставена от петролни варели в Абу Даби, приличащи на ислямска мозайка.

Кристо успя да извърши и невъзможното – да опакова въздух, което стана с огромен балон, издут в Газометъра на Оберхаузен.Инсталацията „Big Air Package“, приличаща на балон или дирижабъл, беше висока 90 м, широка 50 м, с обем от 177 хил. куб. м. Всъщност, това беше първата му инсталация след смъртта през 2009 г. на неговата съпруга и муза Жан-Клод, с която Кристо работи през цялата си кариера дотогава.

Биографът на Кристо Дейвид Бурдън говори за това, че е нужно да „покриеш нещо, за да го откриеш“. Петролните варели също са своего рода запазена марка на твореца. Те се появяват твърде рано в творческите му проекти: През 1962 г. той предизвика сензация с инсталацията си „Стена от варели – Желязната завеса“. Без да има официално разрешение от властите, прегражда парижката улица „Висконти“ със стена от 441 петролни варела, за да изрази протеста си срещу издигането на Берлинската стена в ГДР.

Самият Кристо е беглец от комунистическа България. Христо Димитров Явашев, както е истинското му име, е роден в Габрово през 1935 г. По-късно следва в София живопис, скулптура и архитектура. През 1956 г. бяга на Запад през Чехословакия. До края на 50-те години се прехранва с рисуване на портрети в Париж. Тогава рисува портрет на жената на един генерал и се запознава с дъщеря му – Жан-Клод, с която са родени на една и съща дата – 13 юни 1935 г.

Творческият дух на Кристосе допълва от организационния талант на Жан-Клод. Двамата проектират мащабни проекти като забулването на част от крайбрежието на Австралия през 1969 г., или пък гигантската Завеса над долината в Колорадо в началото на 70-те години. Впечатляващо е и розовото покривало от полипропилен около Обградените острови, с което през 80-те години на миналия век двамата творци опаковат островна група край Маями. През 1985 г. е забулен мостът Понт Ньоф – една от емблемите на Париж. Огромен успeх има и проектът „Чадърите от 90-те години. Кристо и Жан-Клод инсталират 3 000 сини и жълти плажни чадъри в Калифорния и Япония.

Но с Кристо трудно се излиза на глава. Понякога неговият славянски темперамент не може да бъде обуздан, особено когато нещо не върви както трябва. „Той така ругае по телефона, че го чувам и без слушалка на ухото от Ню Йорк. След една минута обаче му минава и всичко отново е наред“, споделя фотографът на художника Волфганг Фолц.

Той се запознава с Кристо през 1971 г. пресконференция. Възхитен е от творчеството на българина и му изпраща свои снимки. Скоро след това Кристо и Жан-Клод му възлагат да представи техен проект през 1972 г.

Оттогава насам Волфганг Фолц има всички изключителни права и в едно от интервютата си разказва какво се е променило през годините: „Проектите на двамата ставаха все по-големи, екипът, необходим за реализацията им – също. Имаше нужда от инженери, професионални алпинисти и всякакви други специалисти“.

Големите проекти на Кристо и Жан-Клод обикновено съществуват само за кратък период от време, те са обществено достъпни и безплатни, което е част от естетическата концепция. По този начин те са свързани със свободата, защото свободата е враг на притежанието, а притежанието означава дълготрайност, казва Кристо по време на работата по забулването на Райхстага. В статия за Кристо немското списание Шпигел пък коментира, че представите на Кристо за броя на туристите са също толкова мегаломански, колкото и самите му проекти.

Христо Явашев никога не е криел, че е българин и поддържа постоянни отношения със семейството си. Дядо му е акад. Анани Явашев, който е открил останките на древния римски град Абритус. Баща му Владимир Явашев е инженер. След национализацията и изсцениран саботаж е обявен за враг на народа и вкаран в затвора.Христо Явашев има двама братя – известният актьор Анани Явашев и инж. Стефан Явашев, с които е в чудесни отношения както и с техните съпруги и деца.

В екипите на Кристо за някои от най-големите проекти има български инженери. Той е обявен за почетен гражданин на Габрово и поддържа сътрудничество със сдружението “Нашето по-голямо Габрово” за създаването на бъдещ музей на авангардното изкуство. Предпочита да дава интервюта на френски, изразява се прекрасно на български, но говори най-добре английски.

Сред любопитните подробности от личното ежедневие на талантливия ни творец е, че заповече енергия, Кристо сутрин изяжда глава чесън с кисело мляко. Винаги има чесън в куфара си и когато пътува. Обича още миризмата на лук и домати, но никак не обича съвременни технологии и не прекарва и минута пред компютъра. Мрази да говори по телефона. Използва скайп и никога не излиза в отпуска.

И така, в продължение на близо 50 години Кристо и неговата голяма любов Жан-Клод опаковат пейзажи, сгради и предмети по целия свят. Днес той намери сили да продължи да твори и сам, макар че когато говори за проектите си все още използва местоимението ние.

Христо Явашев е записал четири рекорда в „Гинес“, името муе в редица учебници и енциклопедии. На бизнес модела му е посветено специално проучване на университета “Харвард”. Произведенията му са в музеи, колекции и галерии по цял свят, което е истински повод да се гордеем с това, че където и да живее, където и да твори, където и да бъде приет, Кристо винаги ще бъде българин.

Снимка: ploshtadslaveikov

zz541-master-award-27-01-2015_thumb_medium400_300

134 години от рождението на Владимир Димитров – Майстора

Днес честваме 134 години от рождението на големия художник Владимир Димитров – Майстора. Той е най-самобитният български художник, синоним на националния ни дух. В творчеството му се оглежда България, красотата и хармонията на човека и природата. Досегът с изкуството му неизменно ни кара да се чувстваме повече българи. Да твори е неговото призвание, смисълът на съществуването му. Майстора твърдо вярва в предназначението на изкуството – да просветли, да издигне, да облагороди и обогати човешката душа и да я води към съвършенството. И го доказва с творчеството си…
Днес 1-и февруари, в 12.00 ч., за четвърта поредна година в Художествена галерия „Владимир Димитров – Майстора” ще се състои церемонията по връчване на Националната награда за живопис на името на Майстора, която бе възстановена през 2012 г. след дългогодишно прекъсване. По традиция ще бъде открита изложба на миналогодишния ѝ носител – Ивайло Мирчев. Освен обновената постоянна експозиция гостите на Галерията ще могат да видят и по-рядко показвани творби на Майстора – подготвителни рисунки, както и Годишната изложба на кюстендилските художници.