Разговор с политическият коментатор Дахер Дахер и интервю със специалиста по международно право Брис Амар, директно от Париж
Интервю с Дахер Дахер за мюсюлманското братство
Атанас Димитров: Здравейте, уважаеми зрители на Телевизия България 24. Аз съм Атанас Димитров, гост водещ на предаването „Хитове в мрежата“. Днес тук в студиото с мен е Дахер Дахер – нашумял политически коментатор, подвизаващ се в интернет средите с много оригинална мисъл и задълбочени знания, особено по теми свързани с Близкия изток.
Съответно темата, която днес ще ви представим в епизода, е свързана с мюсюлманското братство – напомням, най-голямата политическа ислямска организация в света. Дахер може да ме поправи след малко, ако някъде фактологически сгреша – той е експертът. И един конкретен доклад, който Френското министерство на вътрешните работи изкара преди няколко дни – седемдесет и три страници доклад, в който предупреждава за подривна дейност от организации, свързани с мюсюлманското братство, и се отправят сериозни предупреждения за заплаха за суверенитета на френската държава, на републиката и интегритета на френската общност. Дахер, здравей!
Дахер Дахер: Здравей, благодаря за поканата.
Атанас Димитров: Много ми е приятно че си с нас в студиото. Първо да пуснем едно кратко интервю със специалист по международно право от Париж, специално за Телевизия България 24. Колеги, заповядайте.
Интервю с Брис Амар за ситуацията с исляма във Франция
Атанас Димитров: Здравейте, Брис.
Брис Амар: Здравейте Атанас, как сте?
Атанас Димитров: Добре съм, благодаря. Благодаря, че откликнахте на поканата, и che се съгласихте да говорите по тази важна тема, за която не много хора говорят днешно време. Започваме направо. Бих казал, че живеем в постхристиянска Европа днес. Отдалечаваме се от християнството, за съжаление, и по-специално във Франция. Ислямът изглежда е във възход. Забелязваме такава тенденция в цяла Европа, особено в Западната и Северната Европа. Чуваме за забранени зони във Франция, където на практика властва законът на шериата с недържавни полицейски патрули, които се разхождат наоколо и следят нощно време дали жените носят бурки и хиджаб, примерно. Лично аз съм виждал мюсюлмански райони в Обединеното кралство, старобритански църкви, викторианска архитектура и пр. със заглавие „джамията еди коя си“ сложено на фасадата. От ваша гледна точка, колко бързо мислите, че се надига ислямът във Франция? Каква е ситуацията?
Брис Амар: Да, можем да говорим за възхода на исляма във Франция отнасящ се не толкова като количествен растеж, колкото като качествена радикализация. Според INSEE през 2022 г., около 11% от френското население се идентифицира като мюсюлманско, с над 30% сред хората под 25 години. Преди четиридесет години ислямът беше почти невидим във френския обществен живот и днес неговата видимост е неоспорима. Джамиите, училищата, ислямската търговия и медиите се умножиха. Но това, което е по-притеснително, е идеологическата промяна. Проучване на IFOP за 2021 г. разкри, че над 30% от мюсюлманите в младежка възраст 15-25 г. са „за“ прилагането на шериата над републиканското право. Това е проблем. Често обаче това, което описват като „забранени зони“ в Париж в действителност става въпрос по-скоро не за територии, които са под контрол на ислямистки милиции, а говорим за наркотрафиканти. Тези области до голяма степен са в периферните градски райони около Париж, но и в Марсилия. Наистина са извън държавния контрол. Това е проблем. Но трафикът на наркотици и ислямизмът са взаимосвързани. Мрежите се припокриват, паричните потоци от едната страна за финансиране на другата… И в много предградия джихадистки клетки използват същата логистика, която ползват наркоклановете.
Атанас Димитров: Докладът на френското министерство на вътрешните работи, който излезе преди няколко дни и се появи по медиите, и който Ви помолих да коментирате, в този доклад съставителите говорят и за същия проблем. В доклада с дължина 73 страници, използват термина „entryism“ (б.пр. „идеологическо нахлуване“), имайки предвид членове на „Мюсюлманското братство“, които влизат в публични органи като училища и местни власти. В доклада предупреждават за обществена промяна отдолу нагоре, т.е. променяйки начина, по който населението възприема исляма, техните вярвания, техния морален кодекс, и така нататък, с цел ислямизация на общностите. Споменават се подривни дейности, създаването на паралелни общества, които споменахте… Какво означава всичко това? „Политически ислям“, това е друг термин, който откриваме в доклада.
Брис Амар: Да, „entryism“ е стратегия за проникване в институциите не чрез насилие, а чрез бюрокрация, както казахте. Вдъхновен е от ленинистките методи. Мюсюлманското братство търпеливо и целенасочено наслоява със свои кадри училищни настоятелства, управителството на джамии, общински съвети, читалища. То изгражда паралелна легитимност, както казахме. Целта не е непосредствена конфронтация с държавата. По-скоро това е бавен процес на заместване, установяване на културна хегемония на местно ниво, където Републиката е слаба, между другото. Това включва ислямизация на образованието, както е демонстрирано чрез разпространението на частни училища, свързани с Мюсюлманско братство, на медийни инфлуенсъри, проповедници с милиони последователи, също така, и на религиозната власт чрез методи, адаптирани за европейските малцинства. Така че това е резултатът от културния сепаратизъм. Това е всичко. Появява се контра общество, което отхвърля равенство между половете, религиозния плурализъм и светското публично пространство, и Републиката да се превърне в просто още една трибуна сред останалите, а не да е споделен политически проект.
Атанас Димитров: Това е нещо, за което докладът намекваше, за дългосрочната заплаха за това, което представлява Франция: секуларизъм, Републиката и т.н. Колко съвместимо, мислите, е учението на Мюсюлманското братство с принципите на Френската република, със секуларизма и също с християнството?
Брис Амар: Да, несъвместимостта е на фундаментално ниво. Републиката е светска, егалитарна и универсалистска. Мюсюлманското братство предлага теократична, йерархична и комунитарна визия. Дори умерените му членове се застъпват за това, че Коранът е над закона, че жените са допълнение на мъжа, а не равнопоставени, и че религиозната идентичност трябва да оформя гражданските права. Докато християнството претърпя дълго помирение с ценностите на Просвещението, политическия ислям не го направи. Неговите мислители от Албана до Карадауи си представят тотален ислям, който управлява всички сфери на живота, не само душата. И това, че не може да има компромис между миряните, между френските миряни, какъвто имаме, и движението, което вижда секуларизма като узурпация на божествения суверенитет.
Атанас Димитров: Изглежда, че има някакъв парадокс, има нещо комично в това как ислямът, който е фундаментално несъвместим с това, което наричаме „либерални демокрации“ в Европа и ценностите им, равенството, пък дори и равенството, обърнато в крайността на феминизма, и всичко останало. Като се има предвид, че точно заради тези либерални политики, ислямът е във възход. И в рамките на доклада има предупреждение по тази тема. Казва се, че мюсюлманските организации, свързани с Братството, активно са насърчавани да призовават хората да гласуват за леви партии и за „зелените“, с цел ускоряване на този процес. Такава алюзия, можем да открием в доклада. Как бихте коментирали?
Брис Амар: Това е така, защото и двете партии са Троянски кон. Левицата осигурява морален щит, антирасизъм, права на малцинствата, интерсекционалност, които Мюсюлманското братство експлоатират, за да защитят собствения си консервативен, патриархален и теократичен дневен ред. Но това е трагична ирония. В същите политически партии може да видите транс лесбийка и климатичен активист, заедно с ислямист, който тайно си мечтае да приложи фатално наказание на нея. Така че, ако Шариатът надделее, тя ще бъде първата, която ще се изправи срещу тази реалност. Но налудността на някои леви кръгове е неограничена и до момента, когато те осъзнаят противоречието, може да е твърде късно. Но също така имаме мюсюлмани във Франция, които са интегрирани и не искат Шариат, и те отхвърлят лявата идеология. Така че трябва да може да се говори с тях и да им казваме: „Мюсюлманското братство е забранено в мюсюлмански страни като Саудитска Арабия и др. Така че не е расистко да се забрани Мюсюлманското братство, не е ислямофобско да го забраним. Това е един по-добър начин да живеем заедно“. Така че това е всичко. Трябва да намерим общ начин да се справим.
Атанас Димитров: Звучи като много фрагментирано общество, където имате много различни групи от хора с донякъде различни идеологии, както и такива с радикални идеологии, които след това се смесват, което не е добре за сплотеността на обществото във Франция. Отново, това е точка, която се намира в доклада, сериозно предупреждение, което е публикувано. Не знам дали си спомняте една книга, която беше публикувана около 2005 г. и преведена на френски език през 2009 г., наречена „Джамията ‘Парижката Света Богородица'“. Първоначалната реакция във Франция беше ожесточена срещу нея, заради, цитирам, „ислямофобско съдържание“. Но в тази книга, авторът представя пророческо предупреждение за това, което се случва във Франция. Тя намеква за това, което нарича и предвижда като промяната на тъканта на френското общество до 2045 г. или там някъде, и до точката, в която катедралата „Парижката Света Богородица“ ще се е превърнала в джамия. Приличен роман е, можем да го класифицираме като научна фантастика. Следвайки тази мисъл, бих искал да Ви задам един малко спорен, малко провокативен въпрос, който е: Демокрацията заплаха ли е за сплотеността на френското общество? Допълвам с това, че докато френкинята средно ражда 1.65 деца като съотношение, или някъде там, то мюсюлманската жена далеч повече. А отварям скоба, че понякога един френски мюсюлманин има няколко жени, и при всеки случай в мюсюлманското домакинство има три, четири, пет деца и повече, и всички те ще могат да гласуват след 20 години. И ако станат мнозинство… това е прост пример, но размишлявам в тази насока. Та демокрацията опасност ли е за сплотеността на френското общество?
Брис Амар: Сама по себе си, свободната демография, използвана като оръжие чрез политиката на идентичността е проблем. Ние възпроизвеждаме американския модел, който е три или четири съвместно съществуващи нации на една и съща почва без споделен език, памет или бъдеще. Когато електоралните мнозинства могат да бъдат фалшифицирани не на ниво „документ за самоличност“, а на ниво етнически блокове, демокрацията се превръща в аритметичен трибализъм. Така че, ако сегашните тенденции се запазят, де факто сегрегация, ендогамия, обществен клиентализъм, Франция ще е изправена не пред хармоничен плурализъм, а пред граждански борби. Вероятно имаме време до 2027 г., може би 2032 г. за промяна на курса. Иначе рискуваме да достигнем точка, от която няма връщане, където френската държава вече не може да бъде възстановена. Така че ще видим на следващите президентски избори.
Атанас Димитров: Стискаме палци курсът да бъде променен там, защото е добре за всички в Европа Франция да си остане Франция. В този ред на мисли, предпоследният ми въпрос е: Защо никой не говори за това? Видях известно отразяване на този доклад във френските медии, Le Parisien, Le Monde, France 24 и други, в BBC също, но коментарът беше блудкав, липсваше директното изказване на критична позиция относно доклада. И след това много, много бързо беше заметено под килима. Един конкретен независим български политически коментатор, използва следните думи, за да опише доклада, казвайки, че това е „новина с ядрен заряд“ за Франция и европейското общество, за тъканта на тези общества. Но все още никой не говори за това. Защо е така?
Брис Амар: Да, никой не говори за това, защото страхът управлява медийния пейзаж. Уловен е от морален конформизъм. И докладът, описан от българския анализатор, както казвате като с ядрен заряд, беше покрит плахо, в някои случаи и заклеймен. Някои вестници бързат да го отхвърлят като расистки и ислямофобски, като по този начин се спират дебатите. Дори Флоранс Бержо-Блаклър, която е виден учен за Мюсюлманското братство, това е нейната книга, тя е доста известна във Франция, опитвайки се да промотира книгата си, редовно е заплашвана от крайнолеви групи само за това, че говори и представя книгата си. Когато страхът заглуши знанието, когато академичните среди са заглушени, обществото губи имунната си система. Толкова е просто.
Атанас Димитров: Да, изглежда, че чувството за безопасност и конформизмът надделяват над реалността и истината в днешно време, поради съвременния морален релативизъм, както казахте. Последният ми въпрос е относно следващи стъпки и как виждате бъдещето. В този доклад бяха споменати няколко организации, които са свързани с Мюсюлманското братство, като… FNMF, например, съкратено от „Федерацията на мюсюлманите на Франция“, която има около 200 свързани места за поклонение, 280 асоциации в спорта, образованието, благотворителността и други области. Това е една много широко разпространена организация, която има голямо влияние, а пък то е само 7% от свързаните с исляма организации във Франция. Имат и 21 училища и др., цяла екосистема на местно ниво. Тези организации категорично отхвърлиха обвиненията в доклада. Общо взето казаха: „Не, ние не правим нищо лошо в обществото! Ние всъщност поддържаме френския републикански морал и код, и дух!“ Но за какво става дума?
Брис Амар: Да, разбира се, че правят точно това. Отрицанието е част от стратегията. Братството, както винаги, използва това, което се нарича „такия“ (Taqiyya), стратегическа дисимулация, за да се избегне проверката. Те твърдят, че са просто още една религиозна група, но техните връзки са добре документирано, както и в доклада. Някои основатели, част от идеологията… същите основатели, същата идеология, същата верига на финансиране, същите институционални припокривания. Дали французите осъзнават заплахата? Все още не, но ще я осъзнаят. И когато го направят, да се надяваме, че това няма да е чрез огън и кръв.
Атанас Димитров: Моля се за това. Да, ще се молим за това. Макрон обеща, че ще направи нещо по въпроса. Аз лично се съмнявам в това въз основа на исторически доказателства за това, което той прави досега. Не знам какво е мнението Ви по този въпрос.
Брис Амар: Макрон нареди на министрите да разработят контрамерки и допълнителни мерки, които очакваме до юни тази година. Подобно на Бруно Ретайо, вътрешният министър, който подчерта заплахите от Мюсюлманското братство, заявявайки, че крайната им цел е да се премести цялото френско общество към Шариат. Но Ретайо излезе с план за борба с влиянието на Мюсюлманското братство, като се фокусира върху ограничаването на чуждото влияние върху мюсюлмански институции и общности. Докато тези стъпки показват разпознаване на проблема, може да се случи така, че отговорът на правителството да не е достатъчен за справяне с дългосрочната заплаха за Франция, секуларизма и обществената тъкан. Аз мисля, че не могат да направят нищо. Макрон няма да направи нищо. Когато бивш президентски кандидат веднъж го конфронтира относно оста на ислямизма, трафика на наркотици и неконтролираната имиграция, Макрон, според източници, е признал по негови думи, че „ако приложа дясна политика, бих провокирал гражданска война“. Това е казал на бивш кандидат за президент. Това е същината на проблема. Той вижда ясно заплахата, но му липсва политическата воля да се изправи срещу нея. Това не е Букеле. Ще ни трябва някой като Наиб Букеле във Франция. Той управлява чрез седация. Липсва сериозно обществено мнение, докато тъканта на Републиката се разплита. Неговото правителство може да предложи корекция, но не и екзистенциална битка на културно, демографско и цивилизационно ниво. Той ще бъде игнориран. Жалко е.
Атанас Димитров: Да, това е епидемия, която имаме в Европа, епидемия на слабо държавническо управление. Несъществуващо държавническо управление. Няма Букеле в Европа. Не мога да назова човек, който да е близо до това в момента. И ние се нуждаем от това. В трудни времена имаме нужда от сериозни държавници. Брис, много благодаря за интервюто. Поздравете Париж от мен.
Брис Амар: Благодаря Ви, че ме приехте.
[След интервюто]
Атанас Димитров: Благодаря ви, колеги. Дахер, много информация, която може да коментираме тук. Преди да започнем, е отбелязано само че в това студио страх от споделяне на истината няма, нито пък конформизъм. Ще говорим нещата такива, каквито са. Предлагам да започнем от това да обясним малко кои са мюсюлманското братство, защо е такъв проблем?
Дахер Дахер: Да, нека първо да разгледаме исторически как се създава тази организация, защото е интересно. Тя се появява в Египет, в град Исмаилия. Не случайно там – там е центърът, където се изгражда Суецкия канал, и египтяните са били третирани като почти като роби, да си го кажем – като роби, и настава едно недоволство. Това недоволство се изразява така: казвали легендата или по-скоро историята – шестима работници се срещат с един учител, уважавания въпросния Хасан ал-Банна, и от там се създават всъщност мюсюлманските братя в същия този град Исмаилия.
Те, това са работили – шестима работници на компанията до Суец, френска компания, основана от Фердинанд дьо Лесепс, който всъщност е френски дипломат. Интересното е че първата джамия в този град Исмаилия е финансирана от тази компания – френска компания, която построява и Суецкия канал. Тоест има и френско участие в това нещо. Защо са го правили? За да контролират, тоест бунтът да бъде контролиран. Един вид оттам тръгват нещата.
Разбира се, изпускат, както винаги, юздите. Получава се поредната история за Франкенщайн – създава се едно чудовище, което се изправя срещу създателя. Британците също… Ако подредим идеологията им още от основаването – е отхвърлянето на британската империя, тоест британския империализъм, западния империализъм. След това се превръща в западен империализъм, марксизма като еврейска идеология и евреите. Тоест създаването на Израел започват да се насочват към това дело, а много са нациите, които са особено от Запада, които се опитват да яхнат този кон на мюсюлманските братя.
Британците са поредните, които се опитват да направят това нещо. Те осъзнават, виждат французите какво се опитват да постигнат, и именно те обуздават ал-Банна. Той се връзва в лоялност на тях, но след това отново изпускат юздите.
Има един мислител, който се казва Сайид Кутб. Той вкарва насилието в тази групировка, в мюсюлманските братя, като основно оръжие. Насилието да бъде един вид цел, тоест инструмент за постигане на целите. И оттам започват проблемите.
Атанас Димитров: И целите? Защото господин Амар спомена тотален ислям като една потенциална цел, въпреки че организациите, както споменахме, които са цитирани в доклада, отричат такова нещо.
Дахер Дахер: Да, още от основаването целта е – те поемат салафизма като идеология си. Ал-Банна е почитател на салафистките движения на Рида – един друг мислител, който всъщност е от Сирия, и той издавал един вестник. Голям почитател, попива абсолютно цялата идеология на салафизма. Тоест какво е? Чисто четене на Корана без никакви външни намеси. Тоест няма при тях „олим и китаб“, няма никакви интерпретации – чисто директно приемане на исляма, както е по Корана.
Това означава сепарация на жените – те искат сепарация на жените от мъжете в университетите, в училищата и в градския транспорт, както е сега в Сирия. В момента е наложен точно шериат. Те искат налагане на шериата като основа на държавността, на обществото – абсолютно всичко да бъде контролирано от религията. Те смятат че религията, исляма, е единственото решение. Така и зовът „Ал-ислам хува ал-хал“ – „Исляма е решение“. И точно това е проблемът – че те виждат единствено налагането на исляма като задължение, тяхно задължение.
Самия ал-Банна казва че те трябва да възстановят халифата – забележете от къде – от Испания до Индонезия, за да станат всички тези територии мюсюлмански и да наложат шериат. Те смятат че справедливостта, премахването на бедността, социалното равенство – всичко може да се постигне само когато се наложи този шериат, исляма като основа на държавата. А напомни че България влиза в този интервал териториален, да кажем, от Испания до Индонезия, което вече става проблем и за нас.
Атанас Димитров: Справедливост може да става дума, както и господин Амар споменава в интервюто, че се среща следният парадокс в структурите на много от левичарските либерални прогресивистки партии в Европа и във Франция включително. Може да се – да станем свидетели на този феномен: имаме транс лесбийка климатичен активист редом с – извинение за термина – джихадист с голямата брада, точно редом до нея. А пък той знае много добре точно под шериата как се третират подобни личности като Франсис. За нея битката няма справедливост.
Дахер Дахер: Да, те се наказват със смърт. Но точно това е идеологията и на мюсюлманските братя. И ако прочетем манифеста на мюсюлманските братя за Европа, е точно – те да използват дупките в демокрацията. Какво представлява демокрацията? Мнозинството управлява малцинството – това е демокрацията. Те да се възползвам от това нещо. Именно за това те призовават да се раждат повече деца. Вие го споменахте, че тяхният, тоест техният прираст е много по-висок, което ние не знаем дали това е точно заради мюсюлманските братя и тяхното влияние, или просто така, чисто биологически е така.
Другото, което е – те директно си го казват, че трябва да действат скришно, когато действат в Европа – да действат хитро и скришно. Никой не го крие. Всеки може да си свали този манифест на мюсюлманските братя и да прочете, макар че той мисля че е на арабски.
Това нещо представлява заплаха. До досега великите сили като Франция, Великобритания, Съединените щати използваха мюсюлманските братя като отрова в чуждо тяло в арабския свят – да ги използват като едни вдъхновители на тази „арабска пролет“, сваляне на неудобни режими, натиск върху определени авторитарни режими. Затова авторитарни страни като Саудитска Арабия забраниха мюсюлманските братя, Обединените арабски емирства и Египет също, защото осъзнаха че създават само проблеми. Осъзнаха че мюсюлманските братя са нещо като отрова, която – окей да го използваш навънка, обаче когато дойде вече в собственото ти тяло, в европейското тяло, вече е проблем.
Те много добре печелят по бедните прослойки, особено в мюсюлманския свят. Мнозинството е за тях. Самият факт че те печелят избори в Египет, когато им се позволи – те печелят изборите. Тоест те… хората са на тяхна страна, особено бедното население, защото тяхна идеология е да си дават на бедните, това равенство – да има равенство между бедни и богати. Тоест богатия е длъжен да даде подаяние на бедния. Те печелят с това нещо бедното население, което е мнозинство в арабския свят.
И тук в Европа се получава социално неравенство, защото тези имигранти вземат по-ниските стълби, тоест в обществото по-нископлатените работи. Ако те като цяло – не винаги говоря, за футболисти и звезди, но те затова са приети, защото никой французин, германец не иска да чисти улиците или да стане миньор или строител. Те вземат точно тези по-нископлатени професии и се получава едно социално неравенство.
Той спомена че много бягат от арабския свят, бягат в Европа. Това първо поколение не се радикализира – радикализират се следващите поколения, все повече, щото се получава една социална дупка във френското общество. Докато родителите им бягат от арабския свят, те вече това го няма – това усещане че те са избягали, че другият свят е по-лош и те са се преместили в по-добър свят. Това го няма при тях. Те виждат социалното неравенство и се връщат към идентичността си. Те не могат да изтрият мюсюлманската идентичност и я използват като отдушник.
Това се използва от много страни извън Европа. В момента мюсюлманските братя са поети от Турция. Трябва да кажем – неслучайно Ердоган показва четирите пръста. Това е символът на мюсюлманските братя, което между другото…
Атанас Димитров: Символ и на сивите вълци също.
Дахер Дахер: Да, а това идва от „Рабия“. Да, от един площад в Египет – „Рабия“. Обаче означават „четири“ – „арба“ на арабски. За това се показват четири пръста. Той обикновено е жълт квадрат с четири пръста, посочени черни. И жълтото е храмът на скалата – жълтия купол в Йерусалим, символизира този жълт купол, а черното е на Кабата в Мека – правоъгълният храм, покрит с черен плат. И те вземат черния плат и затова е черен с жълто.
И затова непрекъснато много лидери показват четири пръста – това е знак че те са представители на мюсюлманските братя. Но тук трябва да покажем и лицемерието на западните сили, защото Ахмед аш-Шара, сегашният президент на Сирия, той също е привърженик на мюсюлманските братя. Ние видяхме Макрон и Тръмп да се здрависват с него. Тоест – окей, когато те изпълняват нашите поръчки, но когато тази отрова дойде в нас, вече става проблем, както виждаме в докладите.
Мюсюлманското население непрекъснато нараства и има много голяма вероятност те да гласуват блоково в даден момент и да се превърнат в сила. Тоест този троянски кон, който… и това е доста проблематично за Европа с това прогресивно нарастване.
Атанас Димитров: Нито звук, нито в медиите, нито в общността. Това го коментирахме и с Бари Самър – че темата беше заметена под килима малко. Дори пък в българското медийно пространство не съм сигурен – може и да бъркам, но мисля че нямаше дори споменаване за този доклад, освен независими политически коментатори. Ирини Зикидис, която я цитирах в разговора преди това, която използва думите че докладът, новината за доклада има „ядрен заряд“, защото е в крайна сметка най-накрая признание за един огромен проблем, който бълбука в центъра на Европа.
Има и лицемерие от страна на мюсюлманското братство за доктрината на „такия“, която споменахме в разговора с французина. Какво представлява точно това?
Дахер Дахер: Доктрината… мюсюлманското братство по принцип… ние виждаме че те приемат пари отвсякъде и те се опитват да прикрият под климат тяхната подривна дейност – да се представят като либерални, като се използват дупките в демокрацията. И след това, когато видят възможно да се появи това нещо, затова винаги трябва да се спре навреме, както каза този коментатор от Франция.
И наистина трябва да се действа много остро, защото това са наистина много хитри, много опитни организации, вече с много мощна структура и с много висока подкрепа, която много добре знае как да печели населението – мюсюлманското население вътре, както в мюсюлманските страни, така и в Европа. Ние го виждаме това нещо и това притеснява дори мюсюлманските ръководители.
Другото, което ми направи впечатление – той спомена че се занимават с наркотици, много вероятно и с проституция. Точно това е лицемерието – те се представят уж за някакви морални защитници на морала на исляма, реално обаче това, което виждаме много често, както в арабския свят, те се занимават с подривна дейност, тоест с наркотици, с проституция. Особено това в Европа е вярно – в мароканската мафия в Испания, която движи проституцията, наркотиците, това е така и беше така. И между другото и тук, тук също на „Мария Луиза“, много подобно на ситуацията…
Атанас Димитров: В това студио със сигурност няма страх да се споделя истината. И за Испания тук говорим за съседите ни по надолу по улицата.
Дахер Дахер: Точно тук, на няколко крачки надолу. То не е случайно – това е наркоцентърът на София и се контролира от такива сили. Ние го виждаме това нещо.
Тази… това лицемерие, освен че лицемерието на Европа, която подкрепяше мюсюлманските братя в „арабската пролет“, особено в Сирия – цялата опозиция беше представена де факто от мюсюлманските братя. Но когато тази отрова действително влезе вече в Европа, тя неминуемо ще представлява проблем. И това го забелязват вече – може би твърде късно вече – и тайните служби.
Атанас Димитров: Дахер, възможно ли е следният сценарий? В едно твое предишно интервю ти беше казал че Сирия – цитирам те – беше най-светската държава в арабския свят, в момента се превърна в точно обратното с новата власт, която влезе. Възможно ли е нещо такова да стане със светска Франция?
Дахер Дахер: Да, това става неусетно някак, защото само до преди двайсет-трийсет години хората си спомнят че много рядко можеха да намерят забрадени жени в Сирия. Сирия беше наистина най-светската държава. Християните нямаха никакъв проблем там. Сега вижте – християните се опитват да избягат. От три милиона се стопиха на няколкостотин хиляди и продължава да се стопява.
Ето в Ирак – от два милиона, от милион и половина по-точно християни, станаха под двеста хиляди. Никой не знае дори колко са.
Ще дам и още един пример – Ливан. Ливан по конституция е християнска държава и президентът задължително трябва да бъде християнин. Мнозинството беше християни до преди няколко десетилетия. Сега християните са малцинство в Ливан там. Не бива да се забравя това нещо – как се променя цялата тъкан на обществото и колко лесно.
Дори когато гледате филми и египетските… тъй като Египет беше център, Кайро беше център на „Холивуд“ – Бейрут и Кайро на арабската филмова индустрия. И ако гледате филми от петдесетте-шестдесетте години, някой може ли да види забрадена жена? Нека някой да провери филми – има ги в YouTube от петдесетте-шестдесетте. Някой може ли да види там забрадена жена в арабски филм? Няма.
Това се появява постепенно, постепенно. И ето сега, общо взето, ако отидете в арабския свят, особено в Египет, особено в Сирия сега, вече това е нормата – забрадена жена. И това се вкарва и в Европа.
Преди време бях в Тунис при един… седяхме с един таксиметров шофьор, говорихме си, и той ми казва: „Виж парадокса – тук, жените…“ – Тунис, не знам на колко хора се ви е случвало да бъдете, но там много рядко може да видите забрадена жена, щото е по-светско общество. Поне беше.
Атанас Димитров: В центъра на Париж там ще ги видиш „на килограм“, както се казва.
Дахер Дахер: Но като замине във Франция и Париж, може би… тази борба за идентичност се връща при тях и те нарочно започват да се забраждат. Махат забрадките в Тунис и си ги слагат във Франция – нещо което беше обратното от примерно саудитка арабка като джина – като отиде в Европа, първото нещо си маха хиджаба и се „освобождава“. И тук вече виждаме обратното – в Европа се забраждат, а като се върнат в арабските страни, си ги махат, което е много странно.
Той много добре каза че страните в арабския свят забраняват мюсюлманските братя, започват да се плашат от тях, а тук се развива тази дейност в Европа. Започват да стават центровете на мюсюлманските… съвсем откровено там да се образуват центрове на мюсюлманските братя.
Атанас Димитров: И това има нещо много странно, както ти каза, но и много извратено в цялото това двуличие в Европа. Като живеех години наред – живях в Англия, както знаеш – там от сутрин до вечер, образно казано, медиите ни набиваха главите да не сме ислямофоби, да не мразим исляма и така… Отново, както при господин Амар казва в интервюто, имунната система на европееца беше компрометирана. Някакси не се усеща опасността.
Сещаш ли се за други фактори освен медиите, които са повлияли на това сваляне на гарда на европееца да не осъзнава че има огромна опасност пред него?
Дахер Дахер: Сещам се за Мишел Уелбек, който в книгите си – много „Подчинение“ най-вече – той много добре описва там ситуацията в Европа. „Подчинение“ точно – подчинение на мюсюлманската заплаха. Нека него не го приемаме като нещо зло, че ние тука наистина сме ислямофоби. Но Мишел Уелбек си го каза – Европа тръгва срещу християнските си корени уж за да създаде едно нерелигиозно общество, обединено, да няма различия. Но това, което се случва реално – се изтриват християнските корени, исляма си намира ниша – празна ниша, в която той се вмъква в Европа.
Което може да забележите че е много голям проблем – семейният разпад на семейството. Мишел Уелбек много добре го описва в книгите – разпад на европейското семейство. Разводите – почти всеки втори брак там, дори процентът е над петдесет процента завършва с развод. Семейството като единица се е разпаднало.
Същото време мюсюлманите си имат много повече деца, много по-сплотено семейство, и тази ниша вече те заемат тази ниша. И тя е биологически много по-устойчива, отколкото този, който представлява неолибералния модел в момента, който уж трябваше да бъде едно… да обедини всички хора, да ги направи всички еднакви, без да се караме религиозно. Но реално това не се постигна и се изтрива християнството, а исляма не е подчинен на това.
Атанас Димитров: Историята трябваше да приключи, както писа Фукуяма в деvetдесетте години. Имаше и редица социолози, които още преди години предупреждаваха че когато консерватизма изчезне от Европа, историческият модел е че силни патриархални мъжки общества от периферията моментално заемат…
В заключение, Дахер, благодаря ти за това гостуване – беше много полезно! Уважаеми зрители на Телевизия България 24, благодарим и на вас! Останете с нашата програма за нови срещи!
