Заболяванията на храносмилателната система в началните си стадии невинаги предизвикват ясно изразени оплаквания. Някои изменения могат да се развиват продължително и безсимптомно, без да подозираме за тях. Именно затова ранното им откриване е особено важно за навременното и успешно лечение.
Колоноскопията и гастроскопията са ендоскопски изследвания, използвани за диагностициране и проследяване на гастроентерологични заболявания. Те позволяват директен оглед на лигавиците на различни части на храносмилателната система, установяване на съмнителни промени и при необходимост вземане на материал за допълнително изследване.
Колоноскопията има утвърдено място в скрининга за рак на дебелото черво и ректума. Гастроскопията обикновено не се препоръчва като рутинно профилактично изследване при липса на симптоми. Нейното провеждане по-често се назначава при съществуващи оплаквания, индивидуален риск, фамилна обремененост или вече установени изменения.
Каква е разликата между профилактично и диагностично изследване?
Едно изследване е профилактично или скринингово, когато се извършва без конкретни оплаквания с цел ранно откриване на заболяване или предракови изменения.
Когато вече са налице симптоми, сочещи към заболяване, изследването не е профилактично, а диагностично. То се назначава с цел, за да се открие причината за конкретните оплаквания, за да бъде назначено правилно лечение.
Какво представлява колоноскопията?
Колоноскопията е ендоскопско изследване на вътрешните повърхности на правото и дебелото черво. Посредством тънък и гъвкав апарат, снабден с камера и светлинен източник, може да бъде огледана чревната лигавицата и да бъдат открити полипи, възпалителни промени, източници на кървене и други анормални отклонения.
Част от колоректалните ракови изменения започват именно като полипи, поради което тяхното своевременно откриване и отстраняване може да предотврати прерастването им в рак. Едно от основните предимства на процедурата е, че откритите полипи могат да бъдат премахнати още по време на изследването, което прави колоноскопията лечебна.
Освен това при необходимост по време на колоноскопията могат да бъдат взети и тъканни проби (биопсия) за последващо лабораторно изследване и доуточняване на диагнозата.
Кога колоноскопията се препоръчва профилактично?
При хора без симптоми и среден риск скринингът за колоректален рак може да започне около 45 или 50-годишна възраст. Точната възраст и използваният метод се различават за различните държави според националните програми, медицинските препоръки и индивидуалния риск. Европейският подход поставя по-силен акцент върху фекалния имунохимичен тест, известен като FIT. В препоръките на Европейската комисия той е посочен като предпочитан начален метод за хора между 50 и 74 години, а при положителен резултат се извършва колоноскопия. От значение са възрастта, общото здравословно състояние, предишните резултати и фамилната обремененост.
Затова подходящата стратегия за превенция е необходимо да бъде обсъдена с лекар или гастроентеролог.
Кога колоноскопията може да се препоръча по-рано?
Фамилната обремененост не означава непременно, че човек ще развие заболяване. Тя обаче може да промени възрастта за започване на профилактиката и честотата на изследванията. При силно изразена фамилна история понякога се обсъжда и генетична консултация.
По-внимателно проследяване може да бъде необходимо при:
- близък родственик с колоректален рак или напреднали полипи;
- предишно откриване и отстраняване на полипи;
- прекаран колоректален рак;
- хронични възпалителни заболявания на червата;
- наследствени синдроми, като синдром на Линч или фамилна аденоматозна полипоза.
Какво представлява гастроскопията?
Гастроскопията е също ендоскопско изследване на вътрешните повърхности, но на хранопровода, стомаха и дванадесетопръстника.
По време на изследването могат да бъдат установени възпаления, промени в лигавиците, язви, източници на кървене, предракови състояния и туморни образувания. При необходимост също могат да бъдат взети биопсии за патологично изследване.
За разлика от колоноскопията, гастроскопията не се прилага като рутинно скринингово изследване без наличие на симптоми. Решението за подлагане на изследване се основава на високи рискови фактори или конкретни оплаквания.
Кога гастроскопията може да се препоръча профилактично?
Профилактична или контролна гастроскопия може да бъде препоръчана, когато вероятността за заболяване на стомаха или хранопровода е повишена. Такива са:
- наследствена обремененост и други високорискови състояния;
- установени предракови изменения;
- атрофичен и автоимунен гастрит, стомашна чревна метаплазия или дисплазия;
- Баретов хранопровод – след поставяне на диагнозата може да бъде необходимо периодично наблюдение чрез гастроскопия.
Интервалът между гастроскопските изследвания зависи от вида, разпространението и тежестта на измененията, дължината на засегнатия участък, наличието на дисплазия или инфекция с Helicobacter pylori и фамилната история.
Кога колоноскопията и гастроскопията са наложителни?
Най-краткият отговор е, когато са налице тревожни симптоми или други данни, които пораждат съмнение за заболяване на храносмилателната система. Наличието на подобни признаци не означава непременно, че ендоскопското изследване винаги е задължително. Това зависи от лекарската преценка. В тези случаи изследването се използва за установяване или изключване на причината за симптомите и окончателно поставяне на диагноза.
Колоноскопия може да бъде назначена при:
- видима кръв в изпражненията или ректално кървене;
- трайна промяна в честотата или характера на изхожданията;
- продължителна диария или запек, особено когато са придружени от други тревожни признаци;
- необяснима загуба на тегло;
- продължителна или повтаряща се коремна болка;
- желязодефицитна анемия с неясен произход;
- положителен тест за скрита кръв в изпражненията.
Диагностична гастроскопия може да бъде извършена при:
- затруднено или болезнено преглъщане;
- данни за кървене от горната част на храносмилателната система (повръщане на кръв или черни, катранени изпражнения);
- продължително или повтарящо се повръщане;
- необяснима загуба на тегло;
- желязодефицитна анемия с неустановен произход;
- постоянни или влошаващи се горнокоремни оплаквания, особено при наличие на допълнителни рискови фактори;
- съмнение за усложнения на гастроезофагеалната рефлуксна болест.
Имат ли колоноскопията и гастроскопията противопоказания и рискове?
Колоноскопията и гастроскопията обикновено са безопасни процедури, но както всяко медицинско изследване, не са напълно лишени от риск.
Възможните усложнения включват реакция към използваните седативни или анестетични медикаменти, дихателни или сърдечни проблеми, кървене и много рядко перфорация на стената на изследвания участък. При колоноскопия рискът от кървене и перфорация е по-висок, когато по време на процедурата се отстраняват големи по размер полипи или се извършват други лечебни манипулации.
Ендоскопското изследване може да бъде отложено или да не бъде подходящо при определени тежки сърдечни или дихателни заболявания, нарушения в кръвосъсирването и други състояния, които увеличават потенциалния риск.
Преди изследването пациентът трябва да информира лекаря за всички заболявания, алергии и лекарства, които приема, особенно антикоагуланти, антиагреганти и други медикаменти, влияещи върху кръвосъсирването. Приемът на лекарства не бива да бъде спиран самоволно, а само по преценка на лекуващия лекар.
Указанията за подготовка трябва да се спазват стриктно, тъй като то е условие за нормалното протичане, безопасността и успеха на процедурата.
При колоноскопия качественото прочистване на червата е необходимо за добър оглед на лигавицата и откриване на изменения. Използваните очистителни препарати могат да предизвикат обезводняване или нарушения в електролитния баланс, особено при възрастни хора и пациенти с бъбречни или сърдечни заболявания, което налага медицинско наблюдение.
При гастроскопия спазването на периода без прием на храна и течности е важно, както за видимостта, така и за намаляване на позивите за повръщане по време на изследването.
Колоноскопията и гастроскопията са ценни методи за диагностика и проследяване на заболявания на храносмилателната система. Колоноскопията има ясно установена роля в скрининга на колоректален рак. Гастроскопията се препоръчва профилактично по-избирателно – обикновено при фамилна обремененост и диагностично и проследяващо – при установени предракови изменения, Баретов хранопровод, автоимунен гастрит и други състояния с повишен риск. Това прави тези ендоскопски изследвания незаменими за съвременната гастроентерология.
