Красимир Каракачанов: Унизителната история на една отвратителна действителност. Шпиони, предателства и обвинения! „Виновен“ до доказване на противното: Когато правосъдието е решено предварително.
През последните години темата за шпионските скандали в България и Европа става все по-актуална. Въпросът за презумпцията за невинност сякаш остава на заден план, докато обвиненията се отправят без достатъчно доказателства. Това поражда опасения за възраждането на авторитарни практики, при които присъдите се издават предварително, без реален съдебен процес.
Политическите и геополитическите измерения на обвиненията
В общественото пространство се създава усещане, че България обслужва чужди интереси, вместо да защитава своите граждани. Липсата на адекватна подкрепа за българите, изправени пред обвинения в чужбина, поставя под въпрос ангажимента на държавните институции. Това се вижда особено ясно в случаи, където дипломатическите мисии не проявяват активност в защита на засегнатите.
Националните интереси и българските малцинства
Темата за защитата на правата на българите в чужбина също остава нерешена. Политиките на Украйна спрямо малцинствата, започнали още през 2007 г., доведоха до ограничения за българската общност там. Въпреки това, българските власти днес изглежда не обръщат внимание на тези въпроси, предпочитайки да следват външнополитически линии, които не винаги съвпадат с националния интерес.
Докога ще търпи обществото?
Основният въпрос, който възниква, е докога българското общество ще приема тази реалност без реакция. Множеството натрупани проблеми, свързани с националните интереси, правата на гражданите и суверенитета на държавата, неминуемо ще доведат до промяна. Историята показва, че търпението на народа има граници и че рано или късно настъпва момент, в който статуквото се разклаща.
Настоящата политическа обстановка изисква преосмисляне на националните приоритети и защита на правата на българите както в страната, така и извън нея. В противен случай България рискува да остане в периферията на европейските процеси, без ясен национален глас.
Soros accused Bulgarians in the United Kingdom of being Russian spies.
Spies, Betrayals, and Accusations! „Guilty“ Until Proven Innocent: When Justice Is Preordained. The Humiliating History of a Disgraceful Reality
In recent years, the topic of espionage scandals in Bulgaria and Europe has become increasingly relevant. The presumption of innocence seems to be pushed to the background, while accusations are made without sufficient evidence. This raises concerns about the resurgence of authoritarian practices, where verdicts are issued in advance without a fair judicial process.
The Political and Geopolitical Dimensions of the Accusations
In the public sphere, there is a growing perception that Bulgaria is serving foreign interests rather than protecting its own citizens. The lack of adequate support for Bulgarians facing charges abroad calls into question the commitment of state institutions. This is particularly evident in cases where diplomatic missions fail to take an active role in defending those affected.
National Interests and Bulgarian Minorities
The issue of protecting the rights of Bulgarians abroad also remains unresolved. Ukraine’s policies toward minorities, which began as early as 2007, have led to restrictions on the Bulgarian community there. However, today, Bulgarian authorities appear to ignore these issues, choosing instead to follow foreign policy lines that do not always align with national interests.
How Long Will Society Endure?
The key question that arises is how long Bulgarian society will continue to tolerate this reality without reaction. The accumulation of issues related to national interests, citizens’ rights, and state sovereignty will inevitably lead to change. History has shown that public patience has its limits and that sooner or later, the status quo begins to crumble.
The current political situation calls for a reassessment of national priorities and the protection of Bulgarians’ rights both at home and abroad. Otherwise, Bulgaria risks remaining on the periphery of European processes, without a clear national voice.
