Бюджет 2027: дефицит, дълг, вина. Проверихме цифрите

Правителството представи бюджет 2027 с дефицит от 3,5% на касова основа и нов дълг до 8,6 млрд. евро и вини наследството, а опозицията го нарича провал. Проверихме официалните цифри: съмнението на ЕС е за данните за 2025 г., не за 2024 г., а рекордът по нов дълг е от 2025 г. – около 8,9 млрд. евро.

Правителството на Румен Радев представи в петък, 6 ноември 2026 г., бюджет 2027 с дефицит от 3,5% от БВП на касова основа, нов дълг до 8,6 млрд. евро и 5042 съкратени щатни бройки в централната администрация. Кабинетът твърди, че оправя наследена дупка. Опозицията – от ГЕРБ през ДПС и „Демократична България" до „Продължаваме промяната" и „Възраждане" – го нарича провал. Част от спора е за самото число.

Проверихме и двете страни в официалните документи – на Министерството на финансите, БНБ, Евростат, Европейската комисия и Сметната палата. Ето нашето разследване в цифри.

Какво открихме

• Съмнението на ЕС е за 2025 г., не за 2024 г. Евростат изрази резерви към българските данни за 2025 г. Данните за 2024 г., по които България беше приета в еврозоната, не е поставил под въпрос.

• Брюксел е видял пътните задължения още преди приемането. В доклада за конвергенцията от юни 2025 г. Европейската комисия отбелязва 0,5% от БВП стари задължения за пътни ремонти в дефицита за 2024 г.

• Рекордът по нов дълг е от 2025 г. Тогава държавата е поела около 8,9 млрд. евро нов дълг. Бюджет 2027 позволява до 8,6 млрд. – почти толкова.

Какво предвижда проектът

• Дефицит: 3,5% от БВП (около 4,9 млрд. евро) на касова основа; 4,2–4,3% на начислена основа.

• Дълг: нов заем до 8,6 млрд. евро. По думите на финансовия министър Гълъб Донев дългът ще е 31,4% от БВП в края на 2027 г.

• Разходи: 39,6% от БВП. Капиталовите разходи са 6 млрд. евро, а отбраната взема 2,23% от БВП – 2,987 млрд. евро, с 418 млн. повече от тази година.

• Доходи: минималната заплата расте от 620 на 660 евро, пенсиите – с около 8%, заплатите в бюджетната сфера – с 5% (с изключение на силовите ведомства, магистратите, депутатите, министрите и шефовете на регулаторите).

• Съкращения: 5042 щатни бройки, от тях 1928 в МВР. Административните структури намаляват от 260 на 220.

• Данъци: облагане на ваучерите за храна и нов данък „Свръхпечалба".

• Прогноза на кабинета: инфлация около 4%, растеж около 2,5%.

Откъде идва спорът за „наследството"

Премиерът Радев повтаря от месеци, че високият дефицит е „завещан от предишното управление". При представянето на бюджета той отиде по-далеч: според него шумът около една анонимка е заглушил три доклада на Сметната палата, зад които стоят хиляди фактури и договори – „тяхното наследство". Одитите бяха поискани от Народното събрание по инициатива на „Прогресивна България" през юли и приети на 23 октомври – за Министерството на финансите, за бюджета на държавното обществено осигуряване и за Агенция „Пътна инфраструктура" (АПИ).

Най-тежките числа са от АПИ. Одиторите намират разходи и задължения за 1,5 млрд. лв. (около 770 млн. евро), които са стояли непризнати с години и са отчетени чак в отчета за 2025 г. Работата е била свършена, сертификатите – издадени, но управителният съвет не ги е одобрявал, докато не се появят пари. Докато няма одобрение, няма фактура, а докато няма фактура – няма разход в отчета.

Евростат вече ревизира дефицита за 2025 г. от 3,5% на 4,0% от БВП и изрази резерви към качеството на българските данни – за първи път след 2015 г. Българските власти оценяват ефекта от операциите на АПИ на 0,6% от БВП.

Как отговаря опозицията

Опозицията не е един глас, но обвиненията се повтарят.

• ГЕРБ-СДС нарече бюджета „бюджет на инерцията" и заяви, че кабинетът харесва инфлацията, защото я „помпа". Депутатите поискаха и текста на проекта – на сайта на финансовото министерство го нямало, а представянето се състоя в УНСС, не в парламента. Теменужка Петкова сложи новия дълг от 8,6 млрд. евро сред причините „това, което ни чака" да е „никак не оптимистично", и припомни оценката на Европейската комисия за бюджетния план, която според нея съдържа сериозни критики. ГЕРБ твърдят още, че при одита на АПИ е имало манипулации, и са подали сигнал до Комисията.

• ДПС го определи като бюджет на „социалния мираж" и фискалната безотговорност.

• „Демократична България" твърди, че истинският дефицит е 4,2%, а не 3,5%, че дългът е почти 9 млрд. евро и че бюджетът трябва да се оттегли. Ивайло Мирчев го сравни с бюджета на правителството на Жан Виденов.

• „Продължаваме промяната" предупреди за рецесия и 1,2 млн. души под линията на бедност: пенсиите растат със 7,8%, а линията – с 14%. Николай Денков напомни, че неговият кабинет е оставил дефицит под 3% и заеми от 4 до 4,5 млрд. евро годишно.

• „Възраждане" смята, че бюджетът „по нищо не се различава" от тези на кабинета „Желязков".

Какво разпознава читателят

Две различни сметки за един и същ дефицит звучат като спор за думи. Всъщност това е спор за тефтера.

Касова и начислена основа

Две сметки за един дефицит. Касовата показва какво е излязло от държавната каса през годината – като да броиш само парите, излезли от портфейла. Начислената брои и свършената работа, която още не е платена – като да добавиш към сметката и тефтера с вересиите при бакалина. България обявява касовия дефицит (3,5%), но Брюксел следи начисления (4,2–4,3%). И двете числа са верни, но само второто важи за правилата на ЕС.

Отвън бюджетът изглежда като зимна сметка: инфлация около 4%, нови данъци върху ваучерите и печалбите, пенсии, които растат по-бавно от линията на бедност. Затова опозицията говори за „тежка зима", а правителството – за „оздравяване" и 660 евро минимална заплата.

Фактът, който не се вмества

Удобният разказ е прост: едни управляваха, скриха дупката, измамиха Брюксел, сега други плащат сметката. Пет неща не се връзват с него.

Първо, Брюксел се усъмни – но в данните за 2025 г., не за 2024 г. На 21 октомври Евростат изрази официални резерви към качеството на българските данни – за първи път след 2015 г. – и вдигна дефицита за 2025 г. от 3,5% на 4,0% заради операции на АПИ. Резервата обаче изрично назовава само 2025 г. Данните за 2024 г., по които България беше приета в еврозоната, Евростат не е променил и не е поставил под въпрос. Това потвърди и председателят на НСИ Атанас Атанасов. Има и още по-неудобен детайл – и за двата лагера. Механизмът с пътните задължения не е бил тайна за Брюксел. В доклада за конвергенцията от юни 2025 г. Европейската комисия сама отбелязва, че 0,5% от БВП в дефицита за 2024 г. са стари задължения за пътни ремонти от 2020–2022 г. И въпреки това прие страната, при прогноза за 2,8% дефицит през 2025 г. Годината приключи с 4,0%. Одитите на Сметната палата са приети след октомврийската проверка на Евростат, така че 2024 г. още може да бъде ревизирана. Засега обаче никоя институция не е заключила, че данните са подправени умишлено. Думата „измама" е на анализатор и на заглавия.

Второ, „опозицията, която управляваше" е само част от опозицията. Кабинетът „Желязков" встъпи на 16 януари 2025 г. и подаде оставка на 11 декември 2025 г. – с ГЕРБ, БСП и ИТН. „Демократична България" и „Продължаваме промяната" не бяха в него, а „Възраждане" не е управлявало изобщо.

Трето, дългът расте при всички, но най-бързо – през 2025 г. По отчетите на Министерството на финансите и данните на БНБ държавата е поела нов дълг за около 3,9 млрд. евро през 2022 г., 3,8 млрд. през 2023 г. и 5 млрд. през 2024 г. През 2025 г., при кабинета „Желязков", сумата скача до около 8,9 млрд. евро – 7,2 млрд. от две емисии на международните пазари и 1,7 млрд. от вътрешния пазар. Тук тезата за наследството намира опора: ГЕРБ днес сочи новите 8,6 млрд. евро като довод срещу бюджета, а годината на собствения ѝ кабинет е по-тежка. Същото число обаче удря и правителството: проектът за 2027 г. позволява почти толкова нов дълг, колкото рекордната година. А твърдението на Денков за 4–4,5 млрд. евро годишно попада между сумите за 2023 и 2024 г. – години, в които са управлявали по два кабинета.

Четвърто, числата на самия кабинет се движат. Първият му бюджет – за 2026 г. – беше внесен през юли с касов дефицит от 5,7%. Кабинетът смята, че тази дупка е наследена. Но финансовият министър Донев обеща в началото на бюджетната процедура за 2027 г. дефицит до 3%. Юлската рамка обеща 3,8%. Сега е 3,5% на касова основа, а връщането към 3% се отлага: 3,1% за 2028 г., при 3,0% в юлския план.

Пето, одитираният период обхваща много кабинети. Одитите гледат 2020–2025 г. и не посочват виновни. В този период има правителства от различни цветове, включително служебни. Сам Гълъб Донев, днес финансов министър, ръководеше служебен кабинет през 2023 г.

Следва обсъждане със синдикатите и работодателите и внасяне в парламента. Дотогава остава един неудобен за двата лагера факт: и дефицитът, и дългът растат, а кой е виновен, одитите не казват.

Въпроси и отговори

Колко е дефицитът в бюджет 2027?

Проектът за бюджет 2027, представен на 6 ноември 2026 г., залага дефицит от 3,5% от БВП на касова основа – около 4,9 млрд. евро. На начислена основа, по която Европейската комисия следи страната, дефицитът е 4,2–4,3%.

Колко нов дълг е поела България през последните години?

По отчетите на Министерството на финансите и данните на БНБ новият държавен дълг е около 3,9 млрд. евро през 2022 г., 3,8 млрд. през 2023 г., 5 млрд. през 2024 г. и около 8,9 млрд. през 2025 г. Проектът за бюджет 2027 позволява до 8,6 млрд. евро нов дълг. Сумите са брутни – част от тях покрива стари заеми.

Влезе ли България в еврозоната с подправени данни?

Към 9 ноември 2026 г. няма официален извод за умишлено подправяне. Евростат изрази резерви към качеството на българските данни за 2025 г. и ревизира дефицита за 2025 г. от 3,5% на 4,0%, а Сметната палата установи около 1,5 млрд. лв. непризнати разходи на АПИ. Данните за 2024 г. – годината, по чиито данни България беше приета – Евростат не е поставил под въпрос. Официалният дефицит за 2024 г. остава 3,0%.

Докога България трябва да излезе от процедурата за свръхдефицит?

Съветът на ЕС е определил 2029 г. като срок за коригиране на прекомерния дефицит на България. Страната трябва и да спазва ограничения за ръста на нетните разходи.

Кои партии критикуват бюджет 2027?

Бюджет 2027 е критикуван от ГЕРБ-СДС, ДПС, „Демократична България", „Продължаваме промяната" и „Възраждане" – всяка със свои аргументи: инфлация, нов дълг, риск от рецесия и липса на реформи.

Източници:

• Investor.bg (06.11.2026)
• Mediapool, опозицията (06.11.2026)
• Евростат (21.10.2026)
• Европейска комисия, доклад за конвергенцията (04.06.2025)
• Economic.bg, одитите на Сметната палата (04.11.2026)
• БНБ, пазар на ДЦК (12.2025)