Балкани Позиция

Време за добри пророчества

Когато през юли миналата година парламентите в София и Скопие приеха предложението на френското председателство, мнозина у нас наивно решиха, че оттук нататък въпросът за европейския път на Северна Македония е в ръцете на Брюксел. Остава ни само едно – да се порадваме на облекчението, че ветото над братовчедите ни край Вардар бе премахнато относително цивилизовано и България и нейната политическа класа вече могат да си отдъхнат и да работят по други задачи. Как работят е друг разговор.

Целият шум в двустранните ни отношения със Скопие в първите дни на новата година, който се разрази и стигна до кресчендото, напълно опровергава тази пасивна позиция на страничните наблюдатели. Беше нужен само един случай като този с бития охридчанин Християн Пендиков, за да извади наяве всички скрити и потиснати страсти, уж контролирани от институциите в името на европейската перспектива на Северна Македония. За да стане ясно, че както при нас, така и при нашите съседи – има много повече, задържането на чувства към другия от уравнението София-Скопие е достатъчно крехко, за да предизвика такова напрежение от двете страни на границата. И да покаже целия провал на умишленото спокойствие, което някои политици у нас се опитаха да наложат в отношенията ни със Северна Македония. да мълча,
Да ама не! Няма такова чудо, когато става въпрос за политико-обществената действителност край Вардар, която, ако не се знае, носи неприятни изненади, като острата реакция по повод българската загриженост за Пендиков. Но ако се познават и не им се обръща достатъчно внимание, това е поведение, което заслужава оценка от други институции.

Както и да е, случаят Пендиков, както виждате, се разраства все повече и повече с всякакви подробности, една от друга по-противоречиви. Което дава повод на политиците край Вардар да променят мненията си спрямо тези, които изразиха веднага след инцидента. Побоят над младежа от Охрид беше категорично осъден от президента Пендаровски, премиера Ковачевски и външния министър Османи. Казват, че първата реакция е най-честна и правдоподобна. Буяр Османи дори дойде в София, за да каже какво мисли на българска земя.

Свързани теми:  Влакове и метро спират днес, стачка в Гърция заради зверската катастрофа

По-късно, само няколко дни по-късно, и тримата започнаха да обръщат изказванията си, като политизираха случая до такава степен, че човек се чуди откъде идва тази страст да се търси вина за това предимно от българска страна. Какво има да се чудиш? Това е модел на поведение на поколения политици в Скопие, трупан и надграждан, независимо дали става въпрос за Македония като федерална единица в бивша Титова Югославия или суверенна и независима държава на югозапад от нас, в която бяхме първи в свят да разпознае. Към това “правило” – за всичко ни е виновна България, ще трябва да добавим взаимстваната, не, по-скоро привнесена арогантност и самочувствие от манталитета на сърбите, което ги отличава от всички балкански народи, и ще получим единицата мярка за политическото поведение на днешните държавници в Скопие.

Вижте само едно от последните изявления на президента Пендаровски и картината ще стане по-ясна. И аз, който бях първият и може би единственият български журналист, дал интервю за БНТ броени минути след избирането му за държавен глава и имах добра лична комуникация с него, имам най-голямо право да бъда разочарован. Както се казва, той не беше такъв човек. Или поне така изглеждаше. Във въпросното интервю, на което се връщам от време на време, той даде уверения, че оттук нататък българите в страната му ще имат равни права с всички други етнически общности. И че тяхното пренебрегване и маргинализация е приключило.

Свързани теми:  Каракачанов комисията за общата

Четири години по-късно обаче нещата придобиха друг тон. Колко пъти се говори, че той ще дойде на официално посещение в България, за да се отплати за двете посещения на Румен Радев в Скопие. Едната през февруари 2018 г., когато Георге Иванов все още беше президент. И второто – точно в деня на встъпването в длъжност на Пендаровски като държавен глава – 12 май 2019 г. Да, Пендаровски наистина дойде в София, но с изричното съобщение, че не става въпрос за двустранно посещение, а за работно участие в многостранен форум. И когато се върна, направи изявление, че никога няма да отиде в България да говорим за история, но за европейска интеграция – да. Но какво да се прави – там президентските мандати са пет години, като първият е към края си, вторият е на хоризонта догодина и явно Пендаровски не иска да го даде на друг. Дори имам чувството, че той започна предизборната кампания от момента, в който влезе в резиденцията под Водно в Скопие като държавен глава на Република Северна Македония на 12 май 2019 г. А кандидат-президент без достатъчно ясна и непременно непримирима позиция към България няма шанс за успех.

Мисля обаче, че напрежението между двете страни и техните управляващи елити е достигнало своя връх и кривата върви надолу. Някои от съществуващите механизми за тази цел са задействани. Срещаха се министрите на вътрешните работи и шефовете на службите за сигурност. Това е добре. Винаги съм твърдял, че няма по-полезна формула за укрепване на двустранното доверие от личните контакти и познанства между политици от двете страни на границата.

Свързани теми:  Ако си българин в Република Македония, всички ще знаят ЕГН-то ти, а също и къде живеят родителите ти

И още преди да изчистим напълно случая Пендиков, на хоризонта се задава ново предизвикателство. В събота, 4 февруари, се очаква напрежение заради желанието на български граждани да се поклонят пред саркофага с костите на Гоце Делчев в двора на църквата “Свети Спас” в Скопие. Напълно цивилизовано намерение, стига да е поставено в контекста на политизирания случай “Християн Пендиков”, то не е опетнено допълнително от заплахи от двете страни на границата за “нещо страшно”. Няма съмнение – що се отнася до заплахите, ние нямаме равни. И в това си приличаме.

Миналата година, въпреки охладняването на отношенията ни и освиркванията на нарочно доведени местни „патриоти“, министър Теодора Генчовска поднесе цветя пред гроба на 4 февруари. Бях там, видях с очите си, защото пресклубът на БТА беше открит малко по-рано в центъра на Скопие. И си мисля, ако сега реша да отида в Скопие на същата дата, за да отпразнувам годишнината от откриването на клуба на БТА, ще ме спрат ли блокадите, както ме заплашиха някои, ще имам ли гаранции, че спокойно мога да положа цветя отпред Гоце, както съм правил винаги.

Мисля, че този път всичко ще бъде нормално, мирно и цивилизовано. И от двете страни. Знам как е организирана полицията край Вардар, за да няма инциденти. Знам, че и ние вземаме мерки в тази насока. Все пак затова се събраха вътрешните министри, да организират нещата така, че никой да не бъде спиран на границата.

Никога не съм искал да бъда добър пророк повече от сега.

Източник: tribuna.mk

Вижте още

Заеми според предназначението на парите

Ева Гроздева

Как трябва да се държи мъжът с жените: Как да постъпваме с жените?

Търсене на работа в чужбина

Емил Петров