България Любопитно

Васильовден: Духът на традициите

Кои са най-разпространените български традиции и обичаи и какво повеляват те?

На 1 януари освен настъпването на новата година празнуваме един от големите празници в Българския народен календар – Васильовден. На този ден се изпълняват множество обичаи и традиции, които имат за цел да осигурят здраве, плодородие и благополучие за идващата година.

Обредна трапеза

Празничната трапеза за Васильовден е богата и разнообразна. На нея присъстват обредни храни, които се приготвят с цел да се осигури плодородие, здраве и благоденствие през цялата година. Сред задължителните блюда са свинска пача, петел или пуйка, баница или пита с дрянови късмети, орехи, мед, жито и ошаф. Трапезата се прикадява с тамян, за да се прогонят злите духове.

Сурвакане

Преди разсъмване започва обичаят сурвакане. Той е най-характерният за Нова година обичай, известен в цялата страна. По смисъл е пожелание и обредно осигуряване на здраве чрез докосване със сурова (най-често дрянова) пръчка, и то именно в началото на годината.

Сурвакарите са момчета до 14-годишна възраст. Събрани на групички от по няколко деца, те обхождат домовете на своите близки и съседи, като започват от своя дом. 

Облечени са в празнични носии и носят дрянови сурвачки, украсени с парички, пуканки, сушени плодове и червени вълнени конци. С дръжката на сурвачката те почукват по вратите и пожелават здраве, плодородие и берекет. Сурвакат първо най-възрастния човек в дома и след това продължават с останалите членове на семейството. Пеят песни и благопожелават:

“Сурва, сурва година, Весела година, Зелен клас на нива, Голям грозд на лозе, Жълт мамул на леса, Червена ябълка в градина, Пълна къща с коприна, Живо-здраво догодина, Догодина, до амина!”

В знак на благодарност стопаните даряват сурвакарите с орехи, пуканки, сушени плодове и дребни парички.

Кукери

Друг важен обичай на 1 януари е кукерството. Кукерите са мъже, облечени в страховити маски и костюми, които изпълняват енергични танци и игри. Кукерството се смята за ритуал за прогонване на злите сили и за осигуряване на плодородие.

Самата дума „кукери”  е с тракийски произход и означава „високи, маскирани хора”. Повечето участници в кукерските игри носят високи шапки /понякога над 2 метра/. Коренът на думата кукер „кук” и по-древната й форма „каук” означава „височина, кривина, високо място”.

Кукерските игри се провеждат в много български села и градове, но най-известните са в Разлог, Перник, Симитли, Брезник и други. На 1 януари в тези градове се провеждат големи фестивали, които привличат хиляди посетители от цялата страна.

Изработването на кукерските маски е своеобразно изкуство. Най-често са направени от дърво, кожа или вълна. Маската трябва да е грозна и страшна, за да се „изплаши” злото. Най-древните маски са във вид на овен, козел и бик. Някои маски са с две лица. От едната страна лицето е добродушно – чип нос, усмихнато лице. От другата страна носът е голям и гърбав, а лицето зловещо. Така се показват доброто и злото, които паралелно съществуват в света.

Не по-маловажни от материята са цветовете на украсата. Основният цвят е червеният – символ на плодородието и възраждащата се природа, слънцето и огъня. В българската символика червеният цвят „гони” злите сили и духове. Другият преобладаващ цвят е белият. Бялото е символ на водата, светлината и чистотата.

Костюмите също са разнообразни и често са изработени от вълна, козина или плат. Кукерите окачват по себе си хлопки и звънци, носят тояги, за да прогонят злите сили и така посрещат пролетта, символизираща плодородието и благоденствието.

Кукерските игри са завладяващо зрелище, което отразява богатата култура и традиции на българския народ. Те са важна част от българския фолклор и са включени в списъка на ЮНЕСКО за нематериално културно наследство на човечеството.

Свързани теми:  Кога настъпва Нова година в различните страни по света?

Ладуване

Ладуването, познато и като Топене на пръстени, е стар български обичай, изпълняван по време на празници като  Гергьовден, Еньовден, Лазарница, както и на Нова година. Той е завещан на българите още от древни времена, когато по земите ни са живели заедно славяни и прабългари. Смята се, че в него се срещат черти още от тракийската култура. Макар и зародил се като езически, обичаят се практикува навсякъде по българските земи, дори и след масовото разпространение на християнството.

Ладуването се изпълнява само от неомъжени девойки и представлява колективно гадаене за женитба. С този обред момите се обръщат към Лада, богинята на любовта и съпружеския живот, за да им посочи какъв ще е бъдещият им съпруг. На деня срещу празника момите донасят от кладенеца или извора вода в бял котел. Всяка от тях слага в котела китката си от бръшлян и чемшир, на която привързва пръстена си, обеца, гривна или друг свой накит. Съдът се покрива с червено було или бяла кърпа и се оставя през нощта под трендафил или друго цвете “на звездите”.

На другата сутрин девойките отново се събират. Една от момите вади пръстените и китките, а останалите пеят кратки песни-припевки, наречени “ладанки”. Те са специфични за ритуала и с тях се предрича за близка или по-далечна женитба, за щастие в брака, социално положение и качества на бъдещия жених.

В края на ритуала котлето се оставя навън за през нощта. Ако обичаят се извършва на Нова година и водата в съда замръзне, се гадае за здраве през годината. Празникът завършва с общо хоро.

Васильовден е един от най-обичаните български празници. Той е свързан с многобройни традиции и обичаи, които са израз на вярата на българите в силата на природата и магията на празника.

Имен ден празнуват Васил, Василка, Василена, Веселин, Веселина.

Вижте още

Програми за разбиване на пароли на рутери

Емил Петров

Как да участвам във филм?

Емил Петров

Какво наистина искат мъжете за Коледа

Ева Гроздева