По българското наследствено право, всеки има право да се разпорежда със своето имущество, включително и да го завещае на когото си пожелае. Това право обаче не е неограничено. Законът предвижда редица случаи, в които наследник може да бъде лишен от наследството.
Лишаване от наследство по закон
Недостойни наследници
В чл. 3 от Закона за наследството (ЗН) са изброени случаите, в които наследник е недостоен за наследяване. Това са лицата, които:
- Умишлено са убили или опитали да убият наследодателя, неговия съпруг или негово дете;
- Са били замесени в заговор за убийството на наследодателя, неговия съпруг или негово дете;
- Са били подстрекатели или помагачи при убийството на наследодателя, неговия съпруг или негово дете;
- Са отказали да предоставят помощ на наследодателя, когато той е бил в състояние на нужда и опасност за живота си;
- Са упражнявали насилие или жестокост над наследодателя или негови близки;
- Са осквернили или унищожили гроба на наследодателя;
- Са отказали да изпълнят задълженията си към наследодателя като негови деца, родители, съпруг или други близки роднини.
Ако наследник бъде обявен за недостоен, той губи правото си да наследи наследодателя. Това означава, че той не получава нищо от наследството, включително и запазената си част.
Лишаване от наследство по съдебен ред
В допълнение към случаите на недостойност, законът предвижда и възможност за лишаване на наследник от наследство по съдебен ред. Това може да стане по искане на заинтересованите лица, ако наследникът е извършил едно от следните деяния:
- Злоупотреба с доверието на наследодателя;
- Нарушаване на задълженията си към наследодателя като негов наследник;
- Други действия, които са в нарушение на добрите нрави и противоречат на интересите на наследодателя.
За да бъде уважен искът за лишаване от наследство, съдът трябва да установи, че деянието на наследника е било достатъчно тежко, за да оправдае лишаването му от наследство.
Лишаване от наследство чрез завещание
Наследодателят може да се разпореди с цялото си имущество чрез завещание. Това означава, че той може да завещае наследството си на когото си пожелае, включително и на лица, които не са неговите законни наследници.
Въпреки това, законът предвижда, че завещателните разпореждания не могат да накърняват запазената част на законните наследници. Запазената част е частта от наследството, която се полага на законните наследници, дори ако наследодателят е завещал всичко на други лица.
Ако завещателните разпореждания накърняват запазената част на някой законен наследник, този наследник има право да иска намаляването им до размера, необходим за допълване на запазената му част.
Лишаване от наследство чрез дарение
Наследодателят може да дари имуществото си на когото си пожелае, включително и на лица, които не са негови законни наследници.
Въпреки това, дарението може да бъде атакувано от заинтересованите лица, ако е направено с цел да се лиши някой законен наследник от наследството.
Ако дарението бъде атакувано и признато за нищожно, имуществото, което е било предмет на дарението, се връща в наследствената маса.
Лишаването от наследство е сериозна мярка, която може да има значителни последици за наследника. Затова, преди да предприемете действия за лишаване на някой от наследство, е важно да се консултирате с адвокат, който да ви помогне да оцените всички рискове и възможности.