„Не искаме НАТО или Америка в Черно море“: ключът от Проливите е в Анкара

Докато дронове потапят търговски кораби на по-малко от 35 километра от българския бряг, София иска повече НАТО в Черно море. Анкара отговаря с договор от 1936 г. и с думите на командващия своя флот.

Докато дронове потапят търговски кораби на по-малко от 35 километра от българския бряг, София иска повече НАТО в Черно море. Анкара отговаря с договор от 1936 г. и с думите на командващия своя флот.

Седем кораба за единадесет дни

Между 5 и 15 октомври дронове удариха най-малко седем търговски кораба край Румъния и България. Три от тях потънаха. Четири от ударите са в българската изключителна икономическа зона (морската ивица, в която държавата управлява риболова и ресурсите).

Ударите в българските води пренесоха темата в Консултативния съвет за национална сигурност. На 7 октомври, след петчасово заседание, президентът Илияна Йотова обяви пакет от мерки. Той включва спешни консултации с Турция и Румъния и дипломатическа инициатива за мораториум върху бойните действия в морето, с участието на всичките шест черноморски държави. София иска и повече въздушно и морско наблюдение от НАТО, както и по-голям съюзнически принос по линия на „Източен страж“. Към Европейския съюз тя насочва идеята за морска мисия по модела на операцията „Аспидес“ в Червено море и за център за морска сигурност във Варна и Констанца. Според Йотова нищо от това не нарушава Монтрьо.

На 13 октомври военният министър Димитър Стоянов говори по телефона с турския си колега Яшар Гюлер и с румънския Раду-Динел Мируцъ. Тримата заявиха готовност за координирани действия. Северноатлантическият съвет на НАТО ще обсъди ударите на редовното си заседание следващата седмица.

Анкара мълчи — поне публично. Към 12 октомври тя не беше отговорила официално на поканата на София. Усилията ѝ вървят по друг път. Външният министър Хакан Фидан заяви на 8 октомври, че Русия и Украйна засилват ударите, за да си осигурят предимство преди зимата, и че Черно море не бива да става нов фронт. Анкара чака отговор на свой проект за споразумение, изпратен до Москва и Киев през септември. Проектът следва модела на зърнената сделка от 2022 г. и предлага алтернативен коридор покрай турския и евентуално грузинския бряг. На 7 октомври президентът Реджеп Тайип Ердоган повдигна безопасността на корабоплаването в разговор с Владимир Путин.

Адмиралът: „Целта ни е да се спазва Монтрьо“

Най-ясно турската позиция е изречена не от дипломат, а от военен. На 17 ноември 2023 г., на годишнина на школите за морски подофицери в Ялова, командващият турските военноморски сили адмирал Ерджюмент Татлъоглу каза, че НАТО се опитва да вземе мерки в Черно море, а Турция ще ги вземе сама.

„Не искаме НАТО или Америка в Черно море“, обяви адмиралът. И добави: „Да не превръщат Черно море в Близкия изток.“

Поводът тогава бяха мините. По думите на Татлъоглу от началото на войната в морето са попаднали над 400 мини. Седемнадесет са стигнали турския бряг, а две са избухнали — край Джиде и на входа на пристанището на Карадениз Ерегли.

Това не е мнение на пенсионер. През август 2026 г. Висшият военен съвет на Турция удължи мандата на Татлъоглу с още една година — за трети път. Той командва флота и днес, когато София прави предложенията си.

Официалната линия оттогава не е мръднала. През април 2026 г. турското министерство на отбраната отговори на въпроси за новите щабове на НАТО така: отстъпка няма нито от „регионалната собственост“ (сигурността на Черно море е работа на крайбрежните държави), нито от Монтрьо. Новата морска оперативна група на НАТО за Черно море има щаб в Истанбул. Командването и домакинството ѝ са на Турция до 2028 г., а засега в щаба служат само турци. След 2028 г. домакинът ще се избере по предложения на Румъния и България.

Девлет Бахчели, лидер на Партията на националистическото движение и партньор в управлението, постави условието още през юни. Според него всяка нова система за сигурност в Черно море трябва да стъпва на турския суверенитет над Проливите по Монтрьо. Пенсионираният адмирал Джем Гюрдениз, един от авторите на доктрината „Синя родина“, отива по-далеч. В текст от 13 октомври той пише, че постоянното присъствие на НАТО в Черно море противоречи на духа на Монтрьо, а предложената мисия на ЕС носи същата опасност под друго знаме. „Черно море не е вътрешно море нито на НАТО, нито на ЕС“, отсича Гюрдениз.

Не всички в Турция мислят така. На 9 октомври двама турски учени, Ханефи Язъджъ и Рюштю Салим Саваш Бичер, публикуваха статия в научно списание на издателство Springer Nature. Според тях Монтрьо трябва да се осъвремени и да се съгласува със стратегическите интереси на НАТО. Националистическият вестник „Айдънлък“ веднага я представи като част от натиска НАТО да бъде вкарано в Черно море.

Какво е Монтрьо

Конвенцията от Монтрьо е подписана на 20 юли 1936 г. и България е сред страните по нея. Представете си Черно море като жилищен блок с един вход — Босфора и Дарданелите, а входът е на турския етаж. Живущите — шестте черноморски държави — минават с военните си кораби, като само предупреждават портиера осем дни по-рано. Гостите се записват 15 дни предварително, влизат с ограничен брой и тонаж кораби и не остават повече от три седмици. Търговските кораби минават свободно и в мир, и във война. А когато в блока има бой, Турция затваря вратата за военните кораби на воюващите — и точно това прави от края на февруари 2022 г.

Какво вижда българинът

Картината е позната. Корабите потъват край Бяла и Крапец, моряци изчезват безследно, застрахователите вдигат цените. По думите на премиера Румен Радев някои превозвачи вече отказват товари за български пристанища. Страната е в НАТО, но съюзните фрегати не идват. Вратата е в ръцете на съседа, който поддържа отношения и с Москва, и с Киев.

Оттук до удобния извод има една крачка: Турция държи НАТО навън, за да угоди на Москва.

Фактът, който не се вмества

Три факта развалят този разказ.

Вратата се затваря и за Русия. Затворените от 2022 г. Проливи не позволиха на Москва да подсили Черноморския си флот с кораби от други морета. Същото правило, което държи навън съюзните фрегати, държи навън и руските подкрепления.

Потъват турски кораби. И трите кораба, ударени на 5 и 6 октомври, са с турски собственици. На борда на Able 11 от 18-те моряци бяха турци. Анкара не гледа отстрани — тя губи най-много.

НАТО вече е в Черно море — под турско командване. Тристранната група за обезвреждане на мини на Турция, Румъния и България действа от 2024 г., а щабът на новата морска група на НАТО е в Истанбул. Анкара не отказва НАТО. Тя отказва корабите на държавите без бряг на Черно море.

Липсващото число стои и пред двете страни. Нито България, нито Румъния са посочили официално кой праща дроновете. Радев каза само, че от ударите печели Русия. И никой не е обявил от чии кораби ще бъде мисията на ЕС — а точно от това зависи дали тя изобщо е съвместима с Монтрьо.

Сверка: кой какво твърди

Какво следва

Предложенията на София са на масата на срещата на върха на ЕС на 15 и 16 октомври. Следващата седмица ударите и въпросът за НАТО в Черно море стигат до Северноатлантическия съвет. Тристранните консултации между България, Турция и Румъния тепърва предстоят. А през 2028 г. командването на морската група на НАТО за Черно море може да мине към Варна или Констанца — ако София или Букурещ го поискат.

Входът към Черно море е един и ключът е в Анкара. Всяка идея за кораби, която подмине Турция, ще спре на Босфора.

Въпроси и отговори

Може ли НАТО да влезе в Черно море?

Да, но ограничено и през Турция. Корабите на трите черноморски членки на НАТО — Турция, Румъния и България — плават там свободно. Според конвенцията от Монтрьо военните кораби на страни от НАТО без бряг на Черно море могат да остават там най-много 21 дни и с ограничен тонаж. От февруари 2022 г. Турция ги призовава да не влизат изобщо.

Каква е позицията на Турция за НАТО в Черно море през октомври 2026 г.?

Турция настоява сигурността на Черно море да остане работа на крайбрежните държави и отказва отстъпки от конвенцията от Монтрьо. Към средата на октомври 2026 г. Анкара не е отговорила публично на предложението на България за мисия на ЕС и за повече НАТО в региона. Вместо това тя чака отговор от Русия и Украйна на свой проект за споразумение за безопасно корабоплаване.

Какво казва конвенцията от Монтрьо за военните кораби?

Конвенцията от Монтрьо от 1936 г. позволява на военни кораби на държави без бряг на Черно море да остават там до 21 дни, с общ тонаж до 45 000 т и до 30 000 т за една държава. Те трябва да уведомят Турция 15 дни предварително, а черноморските държави — 8 дни. При война, в която Турция не участва, Проливите се затварят за военните кораби на воюващите; Турция прилага това правило от февруари 2022 г.

Кой е адмирал Ерджюмент Татлъоглу?

Ерджюмент Татлъоглу командва турските военноморски сили от август 2022 г., а през август 2026 г. мандатът му беше удължен с още една година. През ноември 2023 г. той заяви, че Турция не иска НАТО или Америка в Черно море и ще осигурява сигурността там сама.

Източници:

• Euronews Türkçe (12.10.2026)
• Anadolu (15.10.2026)
• Sözcü, адм. Татлъоглу (11.2023)
• Anadolu, МО на Турция (04.2026)
• МВнР на Турция, Монтрьо
• Adımlar, Джем Гюрдениз (13.10.2026)