Черно море: пренася ли се войната към България и Румъния?

Три търговски кораба бяха ударени в Черно море само за два дни.

Редактор България 249 октомври 2026

Сподели:

Три търговски кораба бяха ударени в Черно море само за два дни. Румънските медии вече говорят за разширяване на рисковата зона към западното Черноморие, а София търси общ отговор с Букурещ и Анкара.

Само допреди дни въпросът за сигурността на корабоплаването в Черно море изглеждаше преди всичко свързан с украинските пристанища и районите непосредствено около военните действия. След атаките от 5 и 6 октомври обаче румънските медии започнаха да поставят друг въпрос: стига ли вече войната до търговските коридори на Румъния и България?

Румъния пита: пренася ли се войната по търговските маршрути към България и Румъния?

Поводът е трудно да бъде пренебрегнат. На 5 октомври търговският кораб Royad Mammadov, превозващ зърно, беше ударен в изключителната икономическа зона на Румъния в района на платформата „Pescăruș“. Двама моряци загинаха, 11 бяха спасени, а операцията по издирването на още един член на екипажа продължи и на следващия ден. Корабът потъна, докато спасителите още търсеха екипажа. Официално румънските власти потвърждават само пожар на борда и все още не са установили нито причината, нито кой стои зад нея. Те започнаха разследване на обстоятелствата около инцидента.

Украинският президент Володимир Зеленски заяви, че корабът е бил ударен от руски дронове. Това е украинска атрибуция, а не независимо установено заключение на румънското разследване. Именно това разграничение е важно при отразяването на случая.

„Това е търговски кораб, който не участва във войната“

В румънския обществен дебат особено силно прозвучаха думите на Адриан Михълчою от ITF România. Пред Euronews România той подчертава цивилния характер на засегнатото корабоплаване: „Това е търговски кораб, който не участва във войната.“

Михълчою разказва и за искания на моряци да бъдат репатрирани, когато разберат, че маршрутите им ги отвеждат към райони с повишен риск. Това вече прехвърля въпроса от чисто военната сфера към търговията, екипажите и корабособствениците.

Само ден по-късно картината става още по-тревожна. Два други търговски кораба — ALFA WATAN и ABLE — са атакувани в изключителната икономическа зона на България. ALFA WATAN потъва, а ABLE е обхванат от пожар; неговите 18 моряци са спасени. Българските власти съобщават, че произходът на дроновете още се разследва.

От екипажа на ALFA WATAN не е открит никой. Спасителите намират само преобърната лодка, спасителни салове и отломки, а България прекратява издирването. Властите не съобщават официално колко души е имало на борда; според медиите те са били между 10 и 12. Така жертвите на двата дни вероятно са много повече от двамата загинали край Румъния, които досега бяха в центъра на вниманието.

И двата маршрута водят към румънски пристанища

Тъкмо тук румънският прочит става особено интересен. Euronews România извежда още в заглавието си, че „и двата кораба имаха по маршрута си румънски пристанища“. ALFA WATAN е пътувал от Египет към Сулина, а ABLE е отплавал от Галац към Истанбул.

Следователно това вече не са инциденти по някакъв далечен морски маршрут. Засегнати са кораби, които са част от движението към и от пристанища в долното течение на Дунав и западното Черноморие — инфраструктура, пряко важна за Румъния и България.

Ambrey: рискът се разширява на запад

Британската компания за морска сигурност Ambrey определя ударите в изключителните икономически зони на две държави от НАТО като значително развитие в географското разширяване на риска. Числата ѝ показват колко бързо става това: в 12-те месеца до 21 септември 2026 г. 45 търговски кораба са ударени извън районите на Черно море, смятани дотогава за високорискови. В предходните 12 месеца те са били нула, а 33 от тези 45 удара са само в последните три месеца.

Пазарът го е усетил преди политиците. На 16 септември лондонският комитет, който определя зоните с военен риск за корабните застраховки, разшири черноморската зона върху цялото море — без териториалните води на България, Грузия, Румъния и Турция. Българската изключителна икономическа зона вече е вътре. Премиерът Румен Радев също предупреди, че ситуацията вдига застрахователните премии и силно затруднява корабоплаването.

Това е най-силното основание да говорим не просто за три отделни инцидента, а за разширяване на географската зона на риск. Не означава, че цялото западно Черноморие вече е военна зона, но показва, че търговските маршрути все по-трудно могат да бъдат разглеждани като напълно отделени от войната.

Румънският министър на отбраната: последствията вече се виждат

Румънският временен министър на отбраната Раду Мируца също е попитан директно от Euronews România дали става дума за отделни инциденти или за вече формираща се опасност в Черно море. Отговорът му има две половини, а у нас обикновено се цитира само втората. Първо Мируца казва, че това са изолирани инциденти, които се случват постоянно в море, в една част от което просто има война. После добавя: „Това са последиците от война, която се води в непосредствена близост до Румъния.“

Той допуска, че в зависимост от интензивността на бойните действия ефектите могат да достигнат изключителните икономически зони както на Румъния, така и на България. Мируца посочва и по-ранни случаи с отломки от дронове край румънското крайбрежие и устието на Дунав.

Същевременно министърът подчертава, че Румъния увеличава морското и въздушното наблюдение според вида на заплахата и вече работи с България и Турция по сигурността на корабоплаването и критичната инфраструктура.

Вече се поставя и въпросът може ли Европа да защити Черно море

HotNews отива още една стъпка по-далеч и поставя случилото се в контекста на европейската сигурност. Медията пита доколко съществуващите планове на ЕС могат реално да защитят корабоплаването и критичната инфраструктура след ударите край Румъния и България.

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен коментира: „Ситуацията в Черно море става все по-тревожна.“

ЕС вече развива Черноморска стратегия за сигурност и бъдещ регионален хъб за морска сигурност, но последните атаки поставят практическия въпрос колко бързо тези планове могат да се превърнат в реално наблюдение, предупреждение и защита.

София вече търси Букурещ и Анкара

Последицата вече е дипломатическа и военна. След заседание на Консултативния съвет за национална сигурност президентът Илияна Йотова обяви, че България ще покани Румъния и Турция на консултации за сигурността на търговските кораби в Черно море. Според AGERPRES София обсъжда и евентуално искане към съюзниците от НАТО за допълнителни средства за въздушно и морско наблюдение и противодействие на дронове.

Така въпросът, който румънските медии задават, вече не изглежда теоретичен.

Кой удря и кого

Има обаче факт, който не се вмества в простия разказ за „руски дронове край нашия бряг“. Според Ambrey от юли 2026 г. и Украйна води интензивна кампания срещу кораби — първо срещу танкери, а после и срещу зърновози, товарни, контейнерни и ро-ро кораби. Удари по корабоплаването нанасят и двете воюващи страни, за да си пречат на износа.

Затова Ambrey смята за малко вероятно кораб без връзка с украинската търговия да бъде нарочно набелязан. Royad Mammadov например е тръгнал от украинското пристанище Измаил с украинско зърно. Рискът за останалите идва другаде: от погрешно разпознаване, от случайни поражения и от невзривени боеприпаси. За българския корабособственик и моряк това е едновременно по-успокояващо и по-неприятно — не е мишена, но може да се окаже на грешното място.

Не можем все още да твърдим, че „войната се е преместила“ в български и румънски води — това би било по-силно заключение, отколкото доказателствата позволяват. Но можем да кажем нещо по-точно: рисковете, породени от войната, вече засягат търговски кораби по маршрути, непосредствено свързани с Румъния и България, а властите и в двете държави започват да реагират като на регионален проблем за сигурността на корабоплаването.

Източници: