Атавистичен гняв, маскиран като социално недоволство

Владислав Апостолов за погромите в училищата из цяла Франция, за депутатката, заела мястото на Киър Стармър в британския парламент, и за „политкоректното“ съобщение на Лувъра. Според автора зад протестите срещу образователната система стои атавистичен гняв, който медиите и левицата представят като социално недоволство.

Наследници на Карл Мартел, Карл Велики и Каролингите опожаряват собствената си страна в знак на протест срещу по-висок данък върху производството на домашен арманяк…

Не, не, истинските французи протестират срещу забраната да се танцува канкан на площада…

Не, и това не е. Това са оживелите редове от книгите на Мишел Уелбек – най-значимия съвременен европейски писател, невероятно неочаквано останал без „Букър“ и награда за писане от Европейския съюз.

Под претекста на протест

Младежи, видимо с мигрантски произход, второ и трето поколение, палят из цяла Франция под претекста на протест срещу условията в системата на образование.

Атавистичен гняв и порив за доминация чрез насилие, маскиран като социално недоволство.

Медиите мълчат или се правят, че погромът е протест. Левицата ги подкрепя и образно казано сипва бензин в огъня. Управляващите пък очевидно не могат да овладеят хаоса и са безполезни като безплатен билет за концерт на Рут Колева.

Догодина на изборите да няма изненадани, да няма пак търсене на руско теле под френския вол. Ама защо, ама как…??? Ето как.

През октомври 732 година в битката при Поатие войските, предвождани от Карл Мартел, спират едно нашествие в Европа.

Хилядолетие и ресто по-късно друго нашествие е продадено на публиката като „ценности“. И може би е късно за спиране.

Британският Telegraph пише и пита: „Защо френските тийнейджъри палят собствените си училища?“

Амииии, не знаем, момчета, може би защотооо, може би защото… не… са… френски тийнейджъри. Неее, едва ли… Искат си арманяка!

Министерството на смешните походки

Тиранозаврите на нестандартния хумор от „Монти Пайтън“ създаваха страхотни сюрреалистични скечове като „Министерството на смешните походки“ преди десетилетия.

Днес британската политическа система ги замества и произвежда грапави абсурди.

Разликата е, че при „питоните“ комедията е била осъзната цел, а при настоящия полит елит – страничен ефект от работното ежедневие по превръщането на велики цивилизации в антиутопични резервати.

Сомалийката Сагал Абди-Уали се закле върху Корана като нов член на парламента на Обединеното кралство, на мястото на подалия оставка Киър Стармър. Който беше и премиер.

Тя е избрана от Лондон, в който белите британци днес са около 36% от населението. През 60-те години на миналия век са били 97%. Драматична демографска промяна, чийто мащаб и последствия са трудни за пълноценно осъзнаване.

Дори от експертите в „Министерството на смешните походки“.

Лувърът заговори на политкоректен език

И Лувърът заговори на политкоректен език, през сегашното си ръководство, разбира се. В оригиналното послание причината за затварянето на музея е „студентско социално движение“.

Във версията на английски, предназначена за световните туристи, пише „студентски стачки“.

В най-най-най-добрия случай (и щедър прочит) това е само част от истината.

Малко е като да си едновременно леко настинал от няколко дни, но и тежко препил снощи, с брутално разстройство и главоболие от зверското прекаляване с разнообразни евтини дестилати и съмнителни среднощни XXL дюнери „с повеч-чч-чко лютт-то-о, шшшш..ефе“.

И днес, в абсолютно насипно състояние, със стомашно-чревен тракт, който ти е обявил „специална военна операция“ и причинява погром в най-малкото помещение на дома ти, пропускаш работа и се оправдаваш пред началството с настинка.

Да бе, настинал си, но не това е истинската причина да се скатаеш от бачкане, нали? Истинската причина е, че си се наказал като ирландски скитник от XIX век и в момента нямаш никакво доверие на собствената си отделителна система.

А точно си намерил обща тема за разговор с новата колежка от HR отдела и не искаш да я направиш свидетел на гастроинтестиналната ти капитулация.

Така и с Лувъра. Последното, което френската държава, отговаряща за най-прочутия музей на планетата, иска, е кадри на безредици като от африканска гражданска война или „арабска пролет“ в близост до „Мона Лиза“.

Някои хора просто няма да се научат

И като казахме „Мона Лиза“. Много вървят сега колажите на стреснатата французойка, която искаше да спре погрома над своя бутик и обясняваше на чупещите диваци, че подкрепя „протестите“ и гласува „правилно“. Без резултат.

Според непотвърдена информация тя продължавала да подкрепя „каузата“ дори след „близката си среща от трети вид“. Ами… Някои хора просто няма да се научат.

И не заради недофинансираното образование, което накара специфично изглеждащи и държащи се „ученици“ да палят вековни архитектурни шедьоври и да грабят луксозни продукти от маркови магазини.

Поне книжарниците останаха непокътнати.

Източници:

• Владислав Апостолов, авторски коментар за Bulgaria24, 19.10.2026