НОВИНИ
СЕДЕМ ПАРТИИ НЕ СА ВЪРНАЛИ НАД 42 000 ЕВРО НАДВЗЕТИ СУБСИДИИ   ***   КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: ТРЯБВА ДА СВАЛЯМЕ ВСЕКИ ДРОН В НАШИ ВОДИ   ***   МАГИСТРАТИ ИСКАТ СПЕШНА ИНДЕКСАЦИЯ НА ЗАПЛАТИТЕ НА АДМИНИСТРАЦИЯТА   ***   ШОФЬОР НАПАДАНА С ЮМРУЦИ 76-ГОДИШНА ЖЕНА В СОФИЯ   ***   СЕВЕРНА КОРЕЯ РАЗШИРИ ЯДРЕНИЯ КОМПЛЕКС ЗА УРАН В ЙОНБЬОН   ***   

Нова Ялта или шанс за мир? Европа между страха от голямата сделка и надеждите за затопляне с Русия

Срещата на Тръмп, Путин и Си Дзинпин в Шънджън на 19 ноември разделя европейските политически среди. „Алтернатива за Германия“ настоява за край на санкциите и нов курс към Москва, „Национален сбор“ е по-предпазлив, а италианските коментатори спорят дали идва нова Ялта.

Сподели:
ViberWhatsAppTelegramX

Срещата на Тръмп, Путин и Си Дзинпин в Китай разделя европейските политически среди. Докато част от политиците предупреждават за решения, взети без участието на Европа, „Алтернатива за Германия“ настоява за възстановяване на отношенията с Москва, премахване на санкциите и нова европейска политика на сигурност.

В навечерието на срещата между Доналд Тръмп, Владимир Путин и Си Дзинпин на 19 ноември в китайския град Шънджън Европа се изправя пред въпрос, който надхвърля дипломатическия протокол: ще участва ли в определянето на бъдещата архитектура на сигурността, или ще трябва да се съобразява с решенията на трите големи сили?

Белият дом, Кремъл и Пекин потвърдиха предстоящите разговори в рамките на форума за Азиатско-тихоокеанско икономическо сътрудничество (APEC). Очакванията за конкретни споразумения остават предпазливи. Сред възможните теми са ядреното разоръжаване, Иран и международната търговия, докато американски представители предварително посочиха, че войната в Украйна не е планирана като основен въпрос на тристранните преговори.

Това обаче не премахва европейските опасения. Самият формат на срещата предизвиква сравнения с Ялтенската конференция от 1945 г., когато лидерите на Съединените щати, Съветския съюз и Великобритания обсъждат следвоенното устройство на Европа. Днес историческите обстоятелства са различни, но политическият въпрос остава сходен: кой има право да преговаря за сигурността на континента?

„Алтернатива за Германия“ вижда възможност за нов курс към Москва

На фона на опасенията от ново разделение на сферите на влияние германската партия „Алтернатива за Германия“ (AfD) развива собствена външнополитическа концепция, основана върху възстановяването на отношенията с Русия и по-самостоятелна германска политика.

В началото на ноември парламентарната група на партията представи документи, които очертават желаната промяна. Сред основните предложения са прекратяване на икономическите санкции срещу Русия, възобновяване на газопроводите „Северен поток“ и спиране на германската военна помощ за Украйна.

AfD настоява за мирно уреждане, което да отчита интересите на сигурността на всички страни в конфликта. Според предложената позиция Украйна не трябва да става член нито на НАТО, нито на Европейския съюз. Това е значително отклонение от политиката на германското федерално правителство, което продължава да подкрепя Киев и европейските санкции срещу Москва.

За AfD възстановяването на икономическите отношения с Русия е свързано и с германската индустрия. Партията разглежда достъпа до руски енергийни ресурси като част от възможното решение на проблемите с конкурентоспособността и производствените разходи. Икономическите последици от подобно сближаване обаче не са еднозначни. Възстановяването на доставките би зависело от политическо споразумение, състоянието на инфраструктурата, договорните условия и реакцията на европейските партньори.

Германска инициатива за разговори с Вашингтон и Москва

Особено показателна е инициативата на депутата от AfD Маркус Фронмайер, за която френският Le Monde съобщи на 8 ноември. Според изданието Фронмайер предлага организирането на среща между Германия, Русия и Съединените щати, без участие на Украйна. Инициативата отразява стремежа на част от германската опозиция Берлин да възстанови собствената си дипломатическа роля в отношенията с Москва.

Фронмайер защитава политика, която поставя националните интереси и практическите договорености пред публичното противопоставяне. Партията същевременно не предлага Германия да напусне НАТО, а настоява за промяна на приоритетите в рамките на съюза.

Алис Вайдел не е заявила публично подкрепа за конкретната инициатива на Фронмайер, според информацията на Le Monde. Затова тя не бива да се представя като окончателно решение на цялото партийно ръководство.

Предстоящата среща в Китай придава допълнителна актуалност на тези идеи. Ако Вашингтон и Москва възобновят по-широк политически диалог, германските партии, които отдавна настояват за нормализиране на отношенията с Русия, ще получат нов аргумент в националния дебат. Това не означава, че Тръмп, Путин и Си вече са договорили подобен курс. Засега става дума за политически очаквания, а не за постигнато споразумение.

Между Тръмп и Путин: трудният баланс на германската опозиция

Възможното сближаване между Вашингтон и Москва поставя AfD в необичайна политическа ситуация. Партията поддържа активни контакти с движението MAGA на Доналд Тръмп, като едновременно настоява за възстановяване на германско-руските отношения.

В новите външнополитически документи AfD приветства промяната в американската политика, но защитава и по-голяма европейска отговорност за сигурността в НАТО. Партията подкрепя увеличаването на германските въоръжени сили и се противопоставя на разполагането на американски ракети със среден обсег на германска територия.

Така AfD се опитва да съчетае сътрудничеството със Съединените щати с възстановяване на диалога с Русия. Това е трудна задача, защото интересите на Вашингтон и Москва остават противоположни по редица въпроси, включително войната в Украйна.

За германската партия срещата в Шънджън би могла да се превърне в политическа възможност. Евентуално намаляване на напрежението между САЩ и Русия би подкрепило аргумента ѝ, че европейските държави трябва да търсят дипломатически решения, вместо да разчитат предимно на санкции и военно възпиране.

Но тази надежда има и своите противоречия. Ако големите сили започнат да преговарят за европейската сигурност без европейските правителства, желаното от AfD възстановяване на националния суверенитет може да се окаже трудно съвместимо с реалното влияние на Вашингтон, Москва и Пекин.

Франция: Льо Пен между стремежа към независимост и дистанцирането от Москва

Във Франция политическата картина е различна. „Национален сбор“ на Марин льо Пен и Жордан Бардела също критикува европейската външна политика, но през последните месеци демонстрира по-предпазливо отношение към Русия.

През септември Le Monde отбеляза необичайна промяна в публичните позиции на двамата лидери. След години, през които партията беше критикувана за близостта си с Владимир Путин, Льо Пен и Бардела изразиха недоверие към Москва. В същото време те продължиха да оспорват отделни решения на президента Еманюел Макрон за Украйна. Тази промяна показва, че европейските националистически партии не споделят единна позиция по отношенията с Русия.

Френската опозиция трябва да отчита и отношението на избирателите към Доналд Тръмп. След поражението на републиканците на американските междинни избори през ноември редица европейски десни лидери започнаха по-отчетливо да се дистанцират от неговите решения, особено по въпросите на международната сигурност и търговията.

Затова евентуално американско-руско сближаване не означава автоматична подкрепа от страна на Льо Пен. За „Национален сбор“ остава важен въпросът дали Франция ще запази възможността самостоятелно да определя външната си политика.

Италия: опасения от нова Ялта и съмнения в историческия спектакъл

Италианските коментатори поставят най-остро въпроса за отсъствието на Европа от масата на преговорите. В Il Giornale Джан Микалесин сравнява предстоящата среща с нова Ялта и предупреждава, че Европейският съюз рискува да се окаже извън процеса на вземане на решения, които пряко засягат неговата сигурност.

Подобни опасения присъстват и в коментарите на La Verità. В тях се откроява противоречието между икономическата тежест на Европа и ограниченото ѝ участие в разговорите между Вашингтон, Пекин и Москва.

Но в Италия има и противоположна интерпретация. Коментаторът Федерико Рампини, цитиран от Libero, поставя под съмнение самото сравнение с Ялта. Според него тримата лидери имат твърде различни интереси и ограничения, за да могат да постигнат всеобхватна договореност за преразпределение на световното влияние. От тази гледна точка срещата може да произведе силни политически послания и впечатляващи телевизионни кадри, без да доведе до съществена промяна в международните отношения.

Различията между тези коментари отразяват по-широкия европейски дебат: дали срещата е начало на нов международен ред, или дипломатическа демонстрация, чието значение ще зависи от последващите действия.

Украйна: най-големият европейски въпрос може да остане извън дневния ред

Един от най-неочакваните моменти в подготовката за срещата е предварителната информация, че войната в Украйна няма да бъде основна тема на тристранните разговори. Според съобщенията на американски представители Тръмп възнамерява да постави акцент върху ядрените оръжия и войната с Иран.

Същевременно германският президент Франк-Валтер Щайнмайер разказа за свой разговор със Си Дзинпин, в който китайският лидер е изразил несъгласие украинският конфликт да бъде решаван в подобен формат. Според Щайнмайер Си е посочил, че става дума за европейски конфликт и европейците трябва да участват в разговорите за неговото уреждане.

Това поставя под въпрос най-тревожния сценарий, обсъждан в европейските столици: тримата лидери да постигнат договореност за бъдещето на Украйна без Киев и европейските правителства. Въпреки това опасенията не са изчезнали. Самото възстановяване на прекия диалог между Вашингтон и Москва би могло да промени дипломатическата среда, в която европейските държави провеждат своята политика.

За Украйна въпросът остава особено чувствителен. Всяко споразумение за прекратяване на войната трябва да отчита суверенитета на страната, международното право и условията за устойчива сигурност. Отсъствието на Киев от разговори, които биха засегнали тези въпроси, би породило сериозни възражения.

Надеждата за затопляне с Русия и границите на възможния компромис

Сред европейските политически сили, които настояват за промяна на отношенията с Москва, срещата поражда надежда за възобновяване на дипломатическия диалог. За AfD подобно развитие би било в съзвучие с вече обявената ѝ политика. Партията настоява санкциите да бъдат отменени и икономическите отношения с Русия да се възстановят.

Тази перспектива обаче се сблъсква с позицията на правителствата, които разглеждат руската инвазия в Украйна като пряка заплаха за европейската сигурност. За тях евентуално нормализиране на отношенията не може да бъде отделено от въпросите за териториалната цялост на Украйна, сигурността на източноевропейските държави и гаранциите срещу нов военен конфликт.

Няма и основания да се приема, че премахването на санкциите автоматично ще възстанови предишните икономически отношения. Европейската енергетика вече премина през значителни промени, а възстановяването на големите инфраструктурни връзки би изисквало отделни политически, технически и търговски решения. В този смисъл надеждите за затопляне с Русия съществуват, но пътят към него остава предмет на остър политически спор.

Европа очаква резултатите, но няма единна представа за желаното бъдеще

Срещата в Шънджън разкрива различия, които съществуваха в европейската политика и преди нейното обявяване. За едни възстановяването на отношенията с Русия е необходима стъпка към намаляване на военното напрежение и икономическата несигурност. За други прибързаното сближаване би означавало да се приемат последствията от руската военна намеса в Украйна без достатъчни гаранции за бъдещето.

Германската AfD е сред политическите сили, които най-открито настояват за промяна на досегашния курс. Френският „Национален сбор“ демонстрира по-предпазлива позиция, а италианският дебат се съсредоточава върху опасността Европа да загуби влияние върху решенията за собствената си сигурност.

Междувременно Вашингтон, Москва и Пекин пристъпват към разговори, чиито конкретни резултати остават неизвестни. На 19 ноември ще стане ясно дали тримата лидери ще ограничат срещата до дипломатически послания, или ще поставят начало на по-продължителен процес на преговори.

За Европа значението на този процес ще зависи от два въпроса: дали ще бъде намерен път към намаляване на международното напрежение и дали европейските държави ще участват в решенията, които засягат непосредствено тяхното бъдеще.

Източници:

Сподели:
ViberWhatsAppTelegramX