Как изглежда кредитната история?
Проверка на кредитната история се прави, за да може заемодателя да прецени дали евентуалния кредитополучател носи риск за институцията от непосяване на задължението. Проверката се осъществява от кредитиращата институция, след като тя получи заявка за кредит. Ако банката или фирмата открие, че потребителят е с лоша кредитна история може да вземе отрицателно решение.
Документът за кредитна история се състои от четири части. Ето ги и тях:
1. Заглавна част
Вашата лична информация: пълно име, дата и място на раждане, лични данни, телефонен номер и банкова сметка (ако не сте ги предоставили).
2. Основна част
Описание на заеми, затворени и активни, информация за падежи, непогасени салда, наличие или липса на просрочени плащания. Може да има и информация за неизпълнено съдебно решение или за събиране на дълг от съдебни изпълнители за неплатени услуги на мобилни оператори, жилищно-комунални услуги, информация за издръжки и други.
Неплатените сметки за комунални услуги могат да бъдат причина за отказ на кредит. Обикновено банките се опитват да не отпускат заеми на хора, които не са изплащали вавреме своите задължения за жилищни и комунални услуги.
Основната част може да съдържа също индивидуалната оценка на кредитополучателя. Тя трябва да бъде изчислена от кредитните институции, които съхраняват историите на повечето кредитополучатели.
Банките и фирмите може да не вземат предвид стойността на кредитната история при отпускане на заем, тъй като имат свои собствени системи за оценка на кредитополучателя. Но въпреки това, добрата кредитна история най-вероятно показва, че можете лесно да получите заем от всяка финансова организация. И напротив, лошата кредитна история означава, че не всяка ще е склонна да ви даде пари назаем.
За да определи кредитната история на един кредитоискател, се анализира информацията от кредитната история на кредитополучателя и се изчислява вероятността получателят да има просрочие с повече от 90 дни за всякакви плащания. Всеки заемодател има свои собствени методи за изчисление, така че изискванията в различните банки и фирми могат да варират.
3. Затворена част
Тя описва коя е организацията, отпуснала заем, на кого е прехвърлен дългът на конкретното лице, ако е възникнала такава ситуация и кой е поискал неговата кредитна история. Тази част може да включва списък на организациите, на които кредитоискателят е дал съгласие за това.
4. Информационна част
От нея става ясно къде лицето е кандидатствало за кредит, с какво заявление и защо е получили отказ, ако това се е случило. Тук се записват и „признаци за неизпълнение на задълженията“ – това са всички случаи, когато в рамките на 120 дни кредитополучателят не е платил заема поне два пъти подред.