България и Румъния търгуват за над 17 млрд. лв. годишно, а румънците са почти всеки четвърти чуждестранен турист у нас. Между двете държави обаче има само два постоянни автомобилни моста. Какво показват числата и какво реално би променил трети?
България и Румъния имат стокообмен за над 17 млрд. лева годишно, почти милион регистрации на румънски туристи в българските хотели и огромен автомобилен поток. Между двете държави обаче има само две постоянни автомобилни мостови връзки. Какво показват числата и какво реално би могъл да промени още един мост?
Дунав разделя България и Румъния географски, но икономически двете страни отдавна са много по-близо, отколкото картата на транспортната им инфраструктура предполага.
През 2025 г. България е изнесла за Румъния стоки за 8,872 млрд. лв., а е внесла румънски стоки за 8,191 млрд. лв. Общият двустранен стокообмен достига:
17,063 млрд. лева.
Българският износ за Румъния е нараснал с 3,9% спрямо 2024 г., а вносът – с 1,7%. Търговското салдо е положително за България – приблизително 682 млн. лева.
Това са окончателните данни на Националния статистически институт за 2025 г.
За сравнение, целият стокообмен на България през годината – износ плюс внос – е около 189,7 млрд. лева. Така само търговията с Румъния представлява приблизително 9% от цялата българска външна търговия със стоки.
И огромна част от физическото движение на тези стоки трябва да пресече една река.
Река с европейски мащаб и само две мостови връзки
Постоянните автомобилни мостове между България и Румъния са два:
Русе–Гюргево и Видин–Калафат.
Мостът при Видин беше открит едва през юни 2013 г. като автомобилна и железопътна връзка по европейския транспортен коридор.
Натоварването му вече е показателно.
Операторът на моста Видин–Калафат посочва текущ трафик от над 120 000 превозни средства месечно, от които над 80 000 товарни. Това означава годишен порядък от над 1,4 млн. преминавания, ако месечният поток се запази. Последното число е наше изчисление върху публикувания текущ месечен трафик, а не официална годишна статистика.
През януари 2025 г. мостът отчете преминаването на 10-милионното превозно средство от откриването си.
На другия край на картината е Русе.
Само през първите пет месеца на 2025 г. и само в едната посока – от България към Румъния – през Дунав мост са преминали 587 438 автомобила, от които 199 571 камиона. Спрямо същия период на предходната година увеличението е с повече от 90 000 превозни средства.
В летните пикове натоварването става още по-видимо. На 15 август 2025 г. за само седем часа в посока Румъния са преминали около 2200 леки автомобила, а очакванията на местните власти са били потокът да достигне около 7000 леки автомобила за денонощие само в едната посока.
Това вече не е просто въпрос на удобство.
Това е проблем на капацитета на икономически коридор.
17 милиарда лева минават през много тесен транспортен филтър
Не всички стоки между България и Румъния се превозват с камиони и не всички камиони по двата моста обслужват двустранната търговия.
Част от трафика е транзитен.
И именно това прави икономическото значение на мостовете още по-голямо.
България е част от сухопътната връзка:
и
Следователно мостовете не обслужват само пазара България–Румъния.
Те са част от европейска транспортна система.
Изследванията на OECD показват защо това е важно. При сравнение на десетки хиляди двойки европейски градове организацията установява, че реалното автомобилно разстояние между градове от различни държави е средно около 10% по-голямо, отколкото между сравними градове в една държава. Времето за пътуване също увеличава т.нар. „граничен ефект“ върху търговията.
С други думи:
за бизнеса километърът не е единствената цена. Часът също струва пари.
Камион, който чака, не произвежда транспортна услуга.
Шофьорът получава заплата.
Горивото се изразходва.
Работното време тече.
Доставката закъснява.
Следващият курс се измества.
А при стоки с кратък срок на годност времето може да означава директна загуба.
OECD разглежда именно транспортната инфраструктура, логистиката и забавянията по границите като компоненти на общите разходи за международна търговия.
Какво всъщност би направил третият мост?
Най-лесно е да кажем:
„Ще увеличи търговията.“
Но това не може честно да бъде доказано предварително с едно число.
Мостът сам по себе си не създава стоки, фабрики или туристи.
Той прави нещо друго:
намалява икономическото разстояние между тях.
Това става по четири основни начина.
Първо – създава допълнителен транспортен капацитет.
Второ – позволява част от трафика да бъде пренасочен при ремонт, авария или задръстване.
Трето – намалява необходимостта от големи обходи.
Четвърто – увеличава предвидимостта на времето за доставка.
Последното често е по-важно за логистиката от максималната скорост.
Колко би означавал дори малък ефект върху търговията?
Тук можем да направим сценарий, но трябва ясно да кажем какво представлява той.
Следващите числа НЕ са прогноза за ефекта от бъдещ мост.
Те показват единствено какъв финансов обем представлява определен процент от сегашната двустранна търговия.
При база от 17,063 млрд. лева:
| Хипотетично увеличение | Допълнителен годишен стокообмен |
|---|---|
| 1% | 171 млн. лв. |
| 3% | 512 млн. лв. |
| 5% | 853 млн. лв. |
| 10% | 1,706 млрд. лв. |
Това показва мащаба на икономиката, върху която инфраструктурата въздейства.
Дори промяна от няколко процента вече се измерва не в милиони, а в стотици милиони левове годишно.
Но дали реалният ефект ще бъде 1%, 5% или друг – това не може да бъде определено коректно без транспортно-икономически модел, включващ местоположението на моста, пътната и железопътната инфраструктура до него, времето за преминаване, произхода и крайната точка на товарите.
Туризмът: тук ефектът може да бъде още по-видим
Румъния вече е един от най-важните туристически пазари за България.
През 2025 г. в българските места за настаняване са отчетени:
984 092 регистрации на туристи от Румъния.
Година по-рано те са били 906 966.
През 2019 г. – 650 822.
Така за шест години увеличението достига 51,2%, а само между 2024 и 2025 г. – 8,5%.
Още по-показателен е делът им.
През 2025 г. всички регистрации на чуждестранни туристи в България са около 4,14 млн.
Следователно румънският пазар представлява приблизително:
23,8% от всички регистрации на чуждестранни туристи в страната.
Почти всеки четвърти регистриран чуждестранен турист е румънец.
И това не са всички преминавания
Регистрациите в хотелите не трябва да се бъркат с броя посещения на страната.
НСИ отчита много по-голям поток от румънски граждани през България, защото част от тях преминават транзитно, посещават страната без хотелска регистрация или извършват други пътувания.
Само през юли 2025 г. НСИ регистрира 307 500 посещения от Румъния – най-големия поток от която и да е държава през този месец.
През септември те са 228 700, през октомври 187 500, през ноември 158 300, а през декември – около 170 100.
Следователно транспортната връзка през Дунав обслужва много по-голям човешки поток от този, който виждаме само в хотелската статистика.
Как нов мост би променил туристическата карта?
Тук местоположението му е решаващо.
За туриста 100 километра допълнителен път не са статистическа подробност.
Те могат да бъдат разликата между:
„Отиваме за уикенда“
и
„Твърде далеч е“.
Това е особено важно при автомобилния туризъм, какъвто е голяма част от румънския поток към България.
Нов мост може да намали реалното време за достигане до определени български региони и така да разшири зоната, която е практически достъпна за кратко пътуване.
И тук ефектът може да бъде различен от този върху товарния транспорт.
Не само морето
Румънският туристически поток традиционно е много видим по Северното Черноморие.
Но по-добрата транспортна свързаност може да направи по-достъпни и други направления:
Велико Търново и Централна България, Русе и долината на Русенски Лом, Северозападна България, Стара планина, СПА и културен туризъм, както и транзитните маршрути към Южна България, Турция и Гърция.
Точно тук третият мост би могъл да има ефект, който трудно се вижда в националната статистика:
да промени не само броя на туристите, а географията на туристическите приходи.
Русе–Гюргево II или мост на друго място?
Това е големият икономически въпрос.
Изграждането на втори мост при Русе–Гюргево би увеличило капацитета там, където трафикът вече е огромен.
Предпроектното проучване вече е реален европейски проект.
Общата му стойност е 13,763 млн. евро, от които около 6,918 млн. евро са финансиране по Механизма за свързване на Европа. Срокът за изпълнение на проучването е от март 2024 до февруари 2027 г.
Това обаче е само единият възможен икономически модел.
Друг мост, разположен между съществуващите две връзки, би могъл да направи нещо различно:
да създаде нов транспортен коридор.
Разликата е съществена.
Русе II би намалил натоварването на съществуващ коридор.
Мост на ново място би могъл да промени икономическата достъпност на цели територии.
За да се установи кое носи по-голям обществен ефект, трябва да се изчисли колко население, предприятия, туристически обекти и икономическа активност попадат на например 60, 120 и 180 минути автомобилно време от всяка потенциална връзка.
Това вече е задача за GIS транспортен модел, а не за политически лозунг.
Има и още един ефект: резервният маршрут
Инфраструктурата обикновено се оценява според това колко превозни средства може да пропусне.
Но има и друга стойност:
какво се случва, когато едно съоръжение не може да пропуска автомобили.
Ремонт, катастрофа, техническа авария или друго ограничение на един от двата моста концентрира още повече натоварването върху останалата транспортна система.
През 2024 г. например Министерството на транспорта беше принудено да предприема специални мерки заради натрупването на тежкотоварен трафик при Видин–Калафат, включително „зелен коридор“ за бързоразвалящи се стоки, животни и опасни товари.
Следователно третият мост има и застрахователна икономическа стойност.
Той не е полезен само когато по него се движат автомобили.
Полезен е и когато позволява транспортната система да продължи да работи при проблем на друго място.
Шенген премахна една бариера. Реката остана.
От 1 януари 2025 г. България и Румъния са част от сухопътното Шенгенско пространство.
Това премахна системния граничен контрол между двете страни.
Но административната граница и физическата граница са две различни неща.
Може да премахнеш бариерата.
Не можеш да премахнеш Дунав.
И когато автомобилният поток е концентриран върху две мостови съоръжения, физическият капацитет започва да изпълнява ролята на граница.
Икономическите изследвания на OECD и Европейската комисия показват именно тази връзка между транспортните разходи, времето за пътуване, достъпността и интензивността на търговията.
Изследване на Съвместния изследователски център на Европейската комисия върху транспортните инвестиции в регионите на ЕС също установява положителни ефекти върху регионалната търговия и БВП, макар размерът им да варира силно според региона и конкретната инвестиция. Това е още една причина да не приписваме механично определен процент растеж на бъдещ българо-румънски мост.
Числата в една картина
Днешната ситуация може да бъде сведена до няколко числа:
17,063 млрд. лв. – стокообмен България–Румъния през 2025 г.
8,872 млрд. лв. – български износ за Румъния.
8,191 млрд. лв. – внос от Румъния.
+3,9% – годишен ръст на българския износ към Румъния.
984 092 – регистрации на румънски туристи в България през 2025 г.
+51,2% – увеличението им спрямо 2019 г.
около 24% – делът на румънците сред регистрациите на всички чуждестранни туристи през 2025 г.
над 120 000 автомобила месечно – текущият поток през Видин–Калафат според оператора на моста.
587 438 автомобила – преминали през Русе само към Румъния през първите пет месеца на 2025 г.
И срещу всички тези числа:
два моста.
Третият мост няма магически да създаде икономически растеж
Това е важно уточнение.
Мост без добри пътища към него може да се превърне в скъпо инженерно съоръжение с ограничен ефект.
Мост без железопътна връзка пропуска една от големите възможности за товарния транспорт.
Мост на неподходящо място може да прехвърли задръстването от реката върху довеждащите пътища.
Затова правилният въпрос не е:
„Трябва ли България да има още един мост?“
Статистиката вече показва огромния икономически поток, който трябва да пресича Дунав.
По-същественият въпрос е:
Къде трябва да бъде следващият мост, за да намали най-много времето, разстоянието и транспортните разходи за най-голям брой хора и предприятия?
Това може да бъде изчислено.
Дунав вече не е периферна граница
През ХХ век реката можеше да бъде разглеждана преди всичко като държавна граница.
През XXI век тя все повече е вътрешна транспортна ос на Европейския съюз.
България и Румъния вече са в единен европейски пазар, в единно митническо пространство и в Шенген.
Търговията между тях надхвърля 17 милиарда лева годишно.
Румъния осигурява почти една четвърт от чуждестранните туристически регистрации в България.
Автомобилният трафик през двата моста се измерва в милиони преминавания.
Затова третият мост не трябва да бъде разглеждан просто като още едно строително съоръжение.
Той би бил опит физическата инфраструктура най-после да настигне икономическата интеграция, която вече се е случила.
Защото между България и Румъния търговската граница постепенно изчезва.
Но реката е широка колкото преди.
А мостовете все още са само два.
Източници: НСИ – външна търговия и туризъм 2025; Оператор на Дунав мост Видин–Калафат; OECD – граничен ефект и транспортни разходи; Съвместен изследователски център на ЕК; Механизъм за свързване на Европа – проучване Русе–Гюргево II








